петък, 1 ноември 2013 г.

Halloween и за Девин

Идея си нямате колко съм щастлива, че най-после дойде и мина тоя Хелоуин! Питате "Защо?". Веднага ще ви кажа. Защото от миналия Девин не спираше да ме пита колко остава до следващия. Докато бях бременна поне ми разнообразяваше и с въпроси от типа на "Кога ще се роди бебето?", но след като то се роди остана само Хелоуин-а. През ден слушах "Още колко остава, мамо?" Страшна досада, повярвайте ми! А причината толкова да се вълнува бе, че тази година беше негов ред да си покани приятелчета за празника. Миналата година Давид празнува, по-миналата Дени кани гости. Представете си какво му е коствало на Девин цели две години да чака и него да го огрее!!! 
Бях му обещала парти, тъй че трябваше да си удържа на думата. Съобразих се изцяло с желанията на Девин - той беше шефът! Каквото кажеше, това правех. 
Първо се заех с поканите. Шефчето си хареса няколко картинки от нета, които аз претворих в покани. Нищо сложно, само дето времето ми беше крайно ограничено. В петък сутринта, преди да тръгне за детска, Девин ми даде следния инструктаж: "Значи, правиш поканите днес и на обяд идваш да ми ги донесеш в детската, за да ги раздам на децата. И понеже така и така ше си се разкарвала до там, най-добре и мен да си ме прибереш!" Е как пък не! Все пак, за да не му развалям хатъра, се юрнах да изпълня поръчката, макар и с няколко часа закъснение. Реших да използвам следобедния сън на Дамянчето и да действам. Но както се казва, направих си сметката без кръчмаря. Дамян така и не благоволи да заспи. Та се наложи да се разкъсвам между него и ножиците и лепилото. 

Така или иначе успях и точно в 16.00 часа бях пред детската градина - съвсем навреме, преди родителите да са си взели децата, та да може Девин да им раздаде поканите. Обаче шефчето се появи в крайно кисело настроение. Очите му бяха пълни със сълзи и нареждаше хлипайки нещо от рода на "Искам да ме преместиш в друга детска!" Ужасно се притесних. Опитах се да разбера каква е драмата - неуспешно. Пробвах да му пробутам и поканите - отново ударих на камък. Сега не му било до тях. И на мен не ми беше до тях с ревящо бебе, ама ги направих, нали? Както и да е. Тръгнахме си от градината - аз със свито сърце, Девин ревящ, поканите нераздадени. Само Дамян си беше добре - спеше си в количката и хич не му пукаше. Баровец! По пътя към вкъщи Девин благоволи да ми разясни защо е така разсроен. Първо някво дете му нанесло "знаеш ли какъв як ъперкът"! Чак кръв му потекла от устата. Освен това всички му се подигравали, че е с пръстен, което значело, че е женен. Пък той пръстенът всъщност беше от "Властелинът на пръстените"- пристигна предишната вечер по пощата, поръчка от ebay. И за финал, госпожата им дала толкова много страници с домашно, че никога нямало да успее да си го напише. Съботата и неделята били за забавления, а сега всичко му се обърквало.
Понеделник - втори опит поканите да бъдат раздадени. Сутринта ги сложих в раничката на Девин и най-учтиво го помолих на всяка цена да ги даде на децата. Отивам следобеда да го взема и какво констатирам - само едно от децата си е получило поканата. Изумена питам Девин кво става, а той спокойно ми отвръща "Ми на другите не ми остана време да ги раздам." Не му останало време, моля ви се!!! 
След поканите се заех и с почерпката. Шефчето поръча няколко тави с курабии и няколко с кексчета. За моя радост и той се включи в направата им. Било му приятно да се труди. Меси, точи, ряза, бърка с миксера. Много ми помогна, не мога да си кривя душата. Колко хора могат да се похвалят, че шефът им е свършил половината работа?!?

  
 На нощната смяна приключих с печенето, а на дневната се отдадох на декорирането. Заложих на по-семпли дизайнчета, че не разполагах с много време, пък и бебе гледах междувременно. Добре, че Денис беше болен и си остана вкъщи, та да ми помага в критичните моменти. И Давид и Пламен се включиха в приготовленията и организацията на партито. Благодаря им на всички!!!










А самото парти мина като по учебник - костюми, маски, почерпка, игри. За съжаление, обаче, не всички деца успяха да дойдат, но и в умален състав беше весело. Само с обикалянето по домовете не им се получи на децата. Върнаха се с кошничка, пълна единствено с корнфлейки. Но пък с такъв кеф си ги изядоха!!! 
А на мен ми беше такъв кеф, че успях да зарадвам Девин и да го направя щастлив. Късно вечерта, като си лягаше, ми каза: "Мамо, толкова хубаво беше, че сам си го разказвам отново! Благодаря ти!" Аз ти благодаря, Девинче, че те имам!
А сега е време да се отдам на заслужена почивка - няколко години надявам се, докато не порасне Дамян и не почне и той да мрънка, че иска парти за Хелоуин. 

 Празничната маса. Стайлингът изцяло е съгласуван с Девин!


 И Дамянчето беше облечен подобаващо за празника, макар че беше повече сладък, отколкото страшен! Страшен е само размерът на бузите му!!! :)



15 коментара:

  1. Бубе, голям празник е бил у вас. А последната снимка ми пълни сърцето - да са и живи и здрави момчетата! :)
    Хубав ден, Бубе!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни творения, хубав празник и най-важното щастливо дете
    Да ти имам "семпличките дизайнчета" - то шапки, то тикви, то катарами, рисуваниции, абе страшилища...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Биби! Ами щом успях да се справя за ден, значи са си семплички. :)

      Изтриване
  3. Бубе, да сте живи и здрави всички вкъщи. Всяко нещо написано от теб ми е като мехлем за душата. Чета на един дъх и след това се връщам отново и отново. Прекрасен празник, а за "семпличките дизайни" няма какво да говорим. Ти си доказателство, че всичко е въпрос на организация, желание, любов и още нещо. Много деца и перфектно отпразнувани поводи. Възхищавам ти се от сърце. Нацелувай най-малките бузи и очаквам следващата публикация. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Роси! За мен пък написаното от теб е като мехлем за душата. Много си мила!

      Изтриване
  4. Бубе,само заради теб ще взема да си купя най-после шапка, да има какво да свалям :) Не спирам да ти се възхищавам на организацията и търпението, с които изпипваш всичко, до което се докоснеш, до най-малкия детайл, още повече сега-с бебе+още 4 големи момчета. Супер празник се е получил-цветен, вкусен, "страшен",с уникални сладки,както винаги и с много настроение. А бузаците на Дамянчето наистина са "страшни". Ммм,като втасало козуначе :) На тази снимка много прилича на "шефчето". Сладурковци!
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахаха! Това с шапката много ме изкефи! Както и сравнението с втасало козуначе! Целувки!

      Изтриване
  5. Светлана Бонин1 ноември 2013 г. в 17:13

    Бууууу!Страшен празник е бил.Любими са ми лилавите шапки върху кексчетата-много готинки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно тях ги спретнах за нула време - супер бързо и лесно, но се получиха готинки. Радвам се, че ти харесват!

      Изтриване
  6. Супер празник, докато порасне малкия, ще може да се завъртят по още един път големите :-) ще измислят догодина, че не може да не продължат традицията :-) Диана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдааааа, има го тоя момент! Като нищо ще ме изврънкат по още веднъж да се завъртят, че може и по дваж. Жива и здрава да съм да им изпълнявам желанията и да ги правя щастливи!!!

      Изтриване
  7. Страхотни неща сте направила отново. Не знам как ви остава време с толкоз много деца :). Браво на вас! Мъфините изглеждат страхотно ако може да побликувате и рецептата а не само да се пооблизваме от хубавите снимки:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Всичко е въпрос на организация и желание. Когато човек иска да направи нещо, винаги намира начин. :) А рецептата за кексчетата можете да намерите на страничката с рецепти тук в блога. Дала съм я много отдавна.

      Изтриване