вторник, 17 март 2015 г.

Любов, любов...

Любов, любов,
сварен картоф.
Размажеш го,
а той суров!!!

Тези от вас, които са имали лексикон, несъмнено са запознати с тази проникновена, лирическа творба. Творческото хрумване на автора да принизи изконното и висше чувство любов до примитивния кулинарен продукт "сварен картоф" е гениално. С разгръщане на фабулата става ясно, че скромното и прозаично блюдо дори не е добре обработено термично, което още повече засилва усещането за разочарование от суровата действителност. Употребата на глагола "размазвам" внася нотка на брутализъм и загатва мотива за насилието дори в най-съкровените човешки взаимоотношения.

Любовта е кат' копейка.
Дрънне, звънне
и офейка.

С тези редове авторът прави паралел и с материалното измерение на любовта. Не можем да не отдадем заслуженото на неговата макроикономическа далновидност. Изборът му да възпее именно копейката, а не някоя друга, вече несъществуваща монетна единица, заслужава адмирации и е доказателство за неговите задълбочени финансови познания. Обезценяването на любовта до жълти стотинки внася горчив привкус на нещо евтино, нестойностно, дори ментеливо. Представянето на любовта като мимолетна и несигурна кара и лирическият аз да се чувства несигурен и обезнадежден.

Катеричка Рунтавелка
се качила на табелка
и написала с ръка
"Да живее любовта!"

С тези няколко строфи авторът несъмнено иска да ни покаже своята еко нагласа. Връщането към Майката Природа е безспорно и е в следствие на трезво взето решение - изборът на лирическия герой да се върне към корените си, да открие себе си, за да бъде себе си. Природата, в лицето на Катерицата Рунтавелка, е символ не само на физическото, но и на духовното развитие. Тя е претърпяла пълна метаморфоза - изминала е трудния и дълъг път от дивото до култивираното. Катерицата не само може да пише, но и го прави на указаните за целта места. Тя не просто дълбае с нокти и зъби пещерни рисунки по кората на дърветата, а собственоръчно изписва, при това безгрешно, своето верую на табелката. Не можем със сигурност да разгадаем какво кара Рунтавелка да вярва така силно в любовта, но желанието й тя да пребъде, прави финала на творбата изключително оптимистичен. Нейният завет към съвременниците и бъдещите поколения да пазят любовта жива, вдъхва надежда, че не всичко е загубено.

Окрилена от вярата в любовта и аз сътворих няколко серии декорирани меденки във формата на сърца.
Първата партида бе по молба на най-големия ми син Денис. Няколко дни преди деня на влюбените съвсем небрежно ми подхвърли, че няма да е лошо да му направя няколко курабийки-валентинки. Трябвали му за в училище. Реших, че ще ухажва някоя девойка. Но като чух бройката курабии, която поръча, се стреснах - 20. Че те нямат толкова момичета в класа, дори ако е решил на всяко да подари курабийка! Денис веднага ме контрира "Е в другите класове като че ли няма готини момичета?!" Баща му се възмути. Не се правело така, щото никоя нямало да му върже. Дето има една приказка "От два стола, та на земята!" Само дето в нашия случай столовете бяха не два, а двадесет. Посъветва го да се прицели само в една девойка и да играе на сигурно, но Денис беше непоклатим. Двайсет курабийки му трябвали и точка.
Аз пък трябваше да ги направя всичките 20 хубави. Не можех да си позволя и една по-смотанка да има. Току виж баш нейната притежателка вземе, че се гаджоса с Денис и ме намрази от самото начало. Пък и на детето ми да дудне "Тая па майка ти на мен най-смотаната курабия ми е направила!"
Лошото е, че и във времето бях бая притисната, та ето какво се получи в крайна сметка.












Естествено всяка една опаковах отделно и Денис ги отнесе в училище. Нямах търпение да се прибере, за да разбера какво е станало. За жалост той не е от словоохотливите, та трябваше да се задоволя с доста сбит преразказ: "Като им ги дадох охкаха и ахкаха. После се побъркаха да си ги снимат. Някои си ги ядоха и пак охкаха и ахкаха. Други казаха, че няма да си ги ядат, а ше си ги пазят. Явно са им харесали."
Най-готиното беше, че някакъв съученик на Денис казал, че може и да не е момиче, ама ще си вземе една курабия за него, щото по-красиво нещо не бил виждал. Коя ли девойка е останала без курабия заради него? За проклетия най-вероятно точно тази, дето е можело да стане гадже на Денис. 

Веднага щом приключих с тези сърчица, подхванах следващата партида. Тя бе предназначена основно за победителката в Класация 2014 - Виктория Георгиева, която бе гласувала за тортата ми с момиченцето, а децата изтеглиха точно нейния номер - 303. Вики се свърза с мен във Фейсбук. Помолих я да ме насочи кои мои курабийки й харесват най-много и тя отсече - валентинските. Ясно беше, че няма да правя същите моделчета от миналата година, затова трескаво почнах да мисля нови. Вики беше достатъчно добра и търпелива да ми даде седмица-две време, за да мога да си творя на спокойствие. Благодаря й от сърце за разбирането!!!
Имах време, имах и куп идеи, и удоволствието беше огромно. Реших да разделя курабийките на серии. Сега ще ви ги представя една по една. 
Това е серията "Горещ шоколад, слонова кост и бронзови ключета". Сърцата са доста големички - накъде към 15 см. Изрязвах си ги по картонено шаблонче. Големият им размер и ограничената цветова гама позволиха да ги накипря с повечко детайли. Исках да са максимално натруфенки. Сърцето в средата го рисувах, не е фонданена разпечатка. Всички детайли са ядливи без панделката на сърчицето в ляво.






 Към тези трите добавих още три, кажи-речи в същия стил - пастелни цветове, много дантела, панделчици, копченца, перлички, розички, ключета. Не знам защо, но докато ги правех, все за Мария Антоанета си мислех. Тъй че тая серия ще я кръстя именно така. 






Докато сме на вълна аристократични фръцли, ето още три достойни представителки на тази прослойка. Серията носи името "Мома англичанка". С тия големи, отрупани с китки капели, няма начин да не са англичанки. Но дали са момички, ми е трудно да кажа. Картинките са принт, а сърцата отново са изрязвани по големия шаблон.



Следващата е лилаво-зелената серия с хортензии, рози и пеперуди. 





И още рози, но в друга цветова гама и не рисувани. Това е двойката "Дървени курабии с рози". От снимките не знам дали става ясно, но първата курабия символизира дърво, на което влюбени гълъбчета са свили своето гнездо от рози във формата на сърце. Розичките ги правих от много фино разточено захарно тесто, нарязано на тънки лентички, навити като рози. Канапчето е истинско - добавих го за по-рустикален вид.



И още малко рози, но този път в доста по-страстна комбинация с черно и сиво. Напомнят ми на луксозно секси бельо. Дали да не кръстя серията "Дантелени страсти"??? Снимката ми, обаче, е меко казано отвратителна. 


При следващата групичка ще заменим черното кадифе с друг не по-малко съблазнителен представител на текстилната промишленост - сатен в цвят пепел от рози. Акцент отново са дантелите, но в бяло и розички в розово-цикламената гама.






Както вече казах, някои от тези сърчица бяха за Вики. Други подарих на няколко много обичани от мен хора, послучай Свети Валентин (но със закъснение, типично в мой стил). 

Тъй като Вики има две малки дечица - момченце и момиченце, които също бяха участвали в класацията, реших, че няма как да не зарадвам и тях. Затова направих малко курабийки и за тях. Заложих на нещо, което всички деца обичат - сладки вкусотийки - сладоледи, торти, кексчета, бонбони, бисквитки. Ето ги и тях.



Опаковах курабийките в две отделни кутии - една за Вики, и една за децата. 


Направих и по една малка картичка.


Тъй като Вики живее извън пределите на страната, ме помоли да изпратя колета до адреса на родителите й в Плевен, пък те да намерят начин да й го препратят. Отиваме с Пламен и Дамян до пощата, защото куриерите както знаете отказват да приемат пратки с хранителни продукти. Там шефката на клона се впечатли как Дамян само мъца и дума не казва. Взе да ни успокоява, че и нейният син бил така. Отвърнах, че не се тревожа, защото и нашият най-голям син е бил същият. В това време Дамян се размрънка яката и Пламен излезе с него навън, да не надуват главите на и без друго затормозените служителки. Една от тях веднага го последва, а аз останах на гишето да си попълвам декларацийките и прочие. По едно време се връща жената и хипер разпалено започва да обяснява на колежките си как сме имали не три, а четири деца. Явно като съм казала "най-големият" е решила, че са трима. Толкова любопитно й станало, че излязла да разпита Пламен. Почна да снася цялата почерпена информация - на каква възраст са децата, па как всичките са момчета, как се казват. Разказва все едно мен ме няма там. Аз си пиша тихо и кротко и не се обаждам. Жената продължи "И мъжът каза, че ще карат до момиче!" Тук вече не се стърпях. Викам "Е тая информация не ви е вярна!" А тя "Ама как, то момчето обеща!" В тоя момент влиза Пламен и аз веднагически го смъмрих. Той отрече, но служителката продължи да настоява "Ааааааааа, обещахте! Обещахте!" Та сега не знам на кого да вярвам и да се притеснявам ли, да не се ли притеснявам.
Притеснявах се и дали курабийките ми ще достигнат до Вики навреме и невредими, но за моя и нейна радост, всичко беше ок. Още с пристигането им в Плевен на следващия ден, майка й й ги беше показала една по една на скайпа. Беше ги показала и на целия квартал в интерес на истината. А на мен ми се обади да ми благодаря за цялата емоция и за красотата. Стана ми толкова мило и приятно! По-късно ми изпрати и картичка за рождения ден, която беше изработила собственоръчно. Благодаря й от все сърце! След десетина дни и Вики ми писа. Курабийките бяха стигнали и до тях.

На финала не мога да не благодаря на две момичета - на приятелката ми Валя и на Вили Митковска от Варна. И ако се питате защо, веднага ще ви кажа. Всеки път, когато трябва да снимам курабийки, изпадам в тих ужас. Започвам да се чудя какви фонове и сетчета да използвам, така че да представя творенията ми максимално добре. Като се има предвид, че съм направила стотици декорирани курабии и всеки пък се старая да ги снимам по различен начин, можете да си представите колко изчерпана откъм идеи и инвентар се чувствам. Но не се предавам. Този път бях стигнала почти до отчаяние, когато се сетих да използвам за фон едно винтидж куфарче, подарък ми от Валя и разкошния дневник, който Вили изработи за мен миналата пролет. Умното си е умно, бееее!
Като се замисля, от дневника би станал чуден лексикон. Само се опасявам, че едва ли ще намеря момичета на моите години и на моя акъл същевременно, та да се навият да ми го попълнят.

Ами това е за днес. Дето се вика

Влакът отминава с тежки колела, 
любовта остава за вечни времена.


33 коментара:

  1. Охххх ... не съм виждала нищо по-красиво.... Искам ги всичките!!!!! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасни! И аз съм запалена по сладкарството, надявам се един ден и аз да мога да творя такива красоти като вашите. Поздравления! Жана Василева

    ОтговорИзтриване
  3. Разкошни! Просто нямам думи! Една от друга по-хубави...

    ОтговорИзтриване
  4. Вълшебства във всички посоки! Аз попълвам все още лексикони :))) а и тези дни подготвяме първия за 9 годишното ми момиче

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не знаех, че лексиконите все още съществуват. :) Ще взема и аз да си направя един. Като дете имах два - единият в четвърти, другият в шести клас. И двата си ги обичах много, но и двата ми ги откраднаха, а аз страдах ужасно.

      Изтриване
  5. Прекрасни, прекрасни! Да им завиди човек на потенциалните гаджета на Денис. А лексикона го давай насам, ще ти го попълня (пазя си за пищов, ако случайно ми се наложи, един от 6-ти клас). Даже ще ти прерисувам влюбена щрумфка (a.k.a. Смърфиета от по-младите поколения). :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оооооооо, ма то желаещите да попълвате лексикони, ще се окажете бая. :) Тая щрумфка не съм я и чувала. Що така?

      Изтриване
    2. Всъщност Щрумф е оригиналното име на комикса, който е започнат от белгийски карикатурист и е френският еквивалент на Смърф :) Явно в моето обкръжение от детството са донесени картинки от комиксите и бяха разпространени с тези имена :)

      Изтриване
  6. Хей, момиче... имаш ли идея колко си добра. Познавам доста добре пазара на тези децорирани сладки в Лондон. Повярвай ми, няма такова въображение и качество. Малко е да кажа, че се възхищавам. Ще се поразровя сега и ще ти изпратя някои сайтове. Слагаш ги в малкия си джоб, мила. Поздравления.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Честно казано, няма как да се прави сравнение когато става въпрос за хоби и за бизнес. По сладкарниците хората дори да разполагат с много кадърни декоратори, с богато въображение, умения, опит, те просто нямат време да правят по-засукани дизайни. Все пак там в основата стои печалбата. Докато аз си се забавлявам и мога да си работя една курабийка с дни, ако реша.

      Изтриване
  7. http://www.littleboutiquebakery.co.uk/gallery/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооооооо, тези имат страхотни неща! Много ми харесва стилът им на работа - тези изчистени дизайни, пастелни цветове, минималистични детайли.... Разкош! Макар че ужасно напомнят на една друга дизайнерка - Трейси Джеймс https://www.flickr.com/photos/39615881@N06/
      Разкошни неща наистина!!! Много ми харесва ценовата политика. Дали и в БГ някой ден подобен род неща ще се оценяват по достойнство?!?

      Изтриване
    2. Това последното беше риторичен въпрос, нали? Кога в България кадърните са били оценявани достойно? И това беше риторичен :)) А има толкова талантливи млади хора без самочувствие и толкова некадърни - с прекалено самочувствие :)

      Изтриване
    3. Това със самочувствието е много интересна тема. По време на соца някак се отричаше това качество - считаше се по-скоро за порок. Възпитаваха ни да сме скромни, а не да се перчим и да си вярваме. Сега пък е точно обратното - родителите се скъсват да надъхват децата си и да им втълпяват, че са най-великите, най-можещите, най-талантливите. Понякога с право, но друг път просто ги заблуждават и създават погрешна представа за собствените им умения и способности. Познавам и маса пораснали хора, които изобщо нямат реална представа за самите себе си, а това ги прави толкова смешни и жалки. От друга страна има хора, които спокойно могат да демонстрират самочувствие, но това често не се харесва на околните. Аз, лично, не се притеснявам да се радвам на постиженията и успехите си, но това дразни много хора. Никога не съм твърдяла, че съм най-добрата, великата или нещо от тоя род. И не защото го раздавам прекалено скромна, а защото знам, че просто не съм най-добрата. Обаче сума народ ме мисли за няква страшна надувка. Пък мен, честно казано, ми е супер неудобно като някой сипе суперлативи по мой адрес.

      Изтриване
  8. http://www.maisiefantaisie.co.uk/wedding-cookies.html
    Първите два адреса са от Великобритания. По-долу е най-доброто в Ню Йорк.
    http://elenis.com/
    Всички, които се занимават с това тук, разчитат основно на интернет търговия. Но като знам с какво удоволствие ще те погнат данъчните в България, не ти трябват проблеми.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За разлика от горния, тези два сайта не ме впечатлиха особено. Хеле пък тоя американският.
      Точно, за да не ме погва никой, се отказах твърдо от поръчките и продажбите. Нямам никакво желание да си навличам проблеми заради нещо такова.

      Изтриване
    2. Знам, че няма да те впечатлят. Нали затова казах, че ги слагаш в малкия си джоб. Американския е най-известния в Ню Йорк, магазинът им e в центъра, другата пък е в Лондон и работи с най-големите хотели на Парк лейн - Централен Лондон. Тя започна бизнеса си от вкъщи и сега има малка кухня в бизнес парк. Тук този бизнес е много добре уреден. Ако човек реши да превърне хобито си в бизнес или просто да си докара някакви допълнителни пари, прави 3 основни стъпки: писмо до общината, че ще прави бизнес от вкъщи, застраховка гражданска отговорност, телефонно обаждане до данъчните, в случай, че няма друг бизнес или работа. И това е. Започва да си работи . В края на годината да си декларира доходите - онлайн. По някое време може да го посети някой от общината , отговарящ за хигиената, нещо като нашето ХЕИ или както и да се казва сега. Иска се чиста кухня и отделен хладилник само. А в България / не обичам да правя сравнения в стил тук и там, но.../ в понеделник идват данъчните, във вторник ХЕИ, в сряда комисия за защита на потребителите, в четвъртък - алтернативния вариант на същата комисия и в петък от общината във връзка с външната реклама :) Пей сърце. Като следя блоговете и гледам колко талантливи хора има, просто е загуба на талант, заради прочутите ни бюрокрация и корупция. И не е въпрос за изкарване на пари само. Всяко хоби е скъпо удоволствие, екипировката струва много и малък бизнес от дома е един начин да се се финансира това хоби. Май ще трябва да разкажа повече за хоби и бизнес от дома в блога си.

      Изтриване
    3. Тая тема дори не ми се коментира.

      Изтриване
  9. Бубе, ама голяма душа си, да знаеш! Искрено, искрено ти се радвам и те поздравявам! :)
    Всички бисквитки са вълшебни, но моите фаворити са от серията с горещия шоколад.
    Честито още веднъж на Вики, а ти бъди здрава и все така себе си!

    ОтговорИзтриване
  10. Голяма си скица:))За таланта ти май нямам какво повече да кажа - велика си!
    Хайде и едно момиченце де, че да ти наследи уменията...:))
    Направо си ме е яд, че не съм победителка:))), другия път да ме уцелят мен децата:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Че съм скица - спор няма. Че съм велика - не съм.
      За момиченце - абсурд! Пламен категорично се е доказал, че само момчета прави и категорично се е зарекъл повече деца да не прави (поне на мен). Пък и Девин винаги е твърдял, че аз момиче няма как да родя. Даже и близнаци да имам - пак щели да бъдат момчета.
      За уцелването следващия път - ми подмажи се нещо на тия деца, бе! То само на късмет да разчиташ, не си е работа. :)

      Изтриване
  11. Както винаги, перфектна!
    Направо им завиждам на потенциалните и реални гаджета на твоите синове, а това да я карате до момиче хич не е лоша идея (поне на чужд гръб). Аз имам момче и момиче...ее...момичето си е друга работа, едни панделки, едни рокли, едно чудо... (само те подкокоросвам - култова българска дума:) )
    Браво още веднъж и бъди здрава, както всички около теб! Възхитително талантлива си!
    Ivchi

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Култувата дума ми е любима и на мен! :) И няма смисъл да ме убеждаваш колко е хубаво и различно да имаш момиченце. Ела да видиш като вляза в детски магазин как първо на рокличките се мятам, как въздишам по всякакви фантифлюшки, шнолки и прочие. А по кукли как си падам!!!! Ама какво да се прави - съдба. Така ми било писано. Толкова много си обичам момчетата, че не бих разменила никое от тях и за най-сладурското момиченце на света. Да са ми живи и здрави и винаги да ме правят горда и щастлива!!!

      Изтриване
  12. Здравйте!Творенията Ви са прекрасни!!!Бих ли могла да попитам дали използвате домашно приготвено или готово(купено)?А и също в отдела "рецепти" има ли рецептата за курабийки, която сте използвала тук?
    Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Предполагам, че за захарното тесто ме питате дали е купено или домашно приготвено. Работя с белгийската захарна паста, внос от Алимко. Нея си я харесвам най-много и съм й свикнала. Показаните тук курабийки са по рецептата за обикновени меденки - има я на страничката с рецепти (някъде по средата на страницата).

      Изтриване
  13. Страхотни курабийки!!!! Толкова нежни и стилни,не мога да им се нагледам!!!!Както винаги много ме зареждаш с положителни емоции!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Вале! Положителните емоции са най-важното. Без тях всичко губи смисъл.

      Изтриване
  14. Невероятна красота! Просто не можах да се сдържа да не напиша поздравленията си! Бъди жива и здрава!

    ОтговорИзтриване