четвъртък, 18 юни 2015 г.

Какво е лятото без макове

Скапаното време навън скапа и лятното ми настроение, което ме беше обзело през последните седмици. Реално погледнато, то още си е пролет и да е мрачно и дъждовно е съвсем в реда на нещата, ама мен ме дразни. Искам слънце, а не сиви облаци! И за да се разведря и да ми стане по-цветно, взех да си представям безкрайни поля, обсипани с цветя и окъпани от слъчеви лъчи. И макове, много макове... Обожавам ги тия цветя! Толкова нежни и ефирни, че дори не дават да ги откъснеш - повяхват моментално. И се сетих, че имам едни кексчета с макове, които още не съм ви показвала. А съм ги правила преди малко повече от две години. Поводът бе рожденият ден на моята приятелка Ради. По онова време бях доста бременна с Дамянчето и хич не бях в кондиция да въртоля торти. Затова реших да я зарадвам с няколко декорирани къпкейкчета и домашнонаправени бонбони Рафаело. Ако трябва да съм точна, кексчетата бяха само три, а дизайнът им бе изцяло вдъхновен от кутията за чай и картичката, които бях поръчала за Ради. Постарах се максимално да пресъздам стила и мисля, че се получи добре. Комбинацията бяло и червено е много типична за рустик стила, затова и всичко беше подчинено на нея. Кексчетата и бонбоните не ми отнеха кой знае колко време, но какво снимане му ударих! А да се вихриш с фотоапарат и огромен корем не е много лесно. Кръстът после така ме болеше, че място не можех да си намеря. Важното е, че фотосесията ми се получи и още по-важното - успях да зарадвам Ради. 











И макар да обичам толкова много маковете, оказва се, че имам само три торти (две от тях почти еднакви), в украсата на които присъстват тези цветя. Показвала съм ви ги, но не пречи пак да го направя. :)



 Надявам се да съм успяла да направя деня ви по-цветен!
 



12 коментара:

  1. И още как! Цветен и усмихнат! Бубе, показвай ни по-често... ;)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооооо, да показвам, Гери, ама няма какво. То и старите неща свършиха. А за нови нямам никакво време. Но като тръгне Дамянчето на ясла, живот и здраве, може пак да ме осени музата и да сътворя нещо.

      Изтриване
  2. Бубе, разкошни са!!! Направо ми останаха очите , още повече,че напоследък (след 8 месечни зими вече по нашите земи ) и аз се влюбвам в тези цветя,толкова пламенни и топли :) А фотосесията ти се е получила,както винаги, прекрасна-иде ми да си ги сваля от екрана,толкова са живи :) Целият ансабъл е уникален!
    Целувки!
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че ти харесват. А за зимите си права - с всяка следваща година ми се струват все по-дълги и непоносими. Но това е защото ги мразя. Искам да ми е вечно пролет и лято. Не ща студове, дъждове, мъгли, сняг и т.н. Дай ми на мен слънчице, цветя, море, птички, пеперуди.

      Изтриване
    2. Тук точно ще се включа, ето още една причина толкова да те харесвам - и аз мразя зимата, и обожавам лятото. Както и маковете, миналата седмица се наложи да пътувам по подбалканската и се насладих на маковете и синчеца, покрай пътя...красота. И твоите са не по-малко разкошни, Бубе!

      Изтриване
    3. Ооооооо, за момент и аз се пренесох на подбалканската. Ма не знам защо, си представих, че сме във влака с теб. Седим си в купенцето, хортуваме си сладко, сладко, а през прозорчето навън притичват макове и синчец.

      Изтриване
  3. Много благодаря за поста и че отново се "обади". Някак си ми липсваше да прочета нещо ново. Благодаря за споделеното време и показаните красоти! Страхотни са!
    Здраве и весели летни дни на цялото ти семейство!
    Ivchi

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Честно да си призная, и на мен ужасно ми липсва писането тук в блога. Криво ми е, че така съм го занемарила. Но от толкова деца и ангажиментите покрай тях, все не ми остава време. Особено напоследък. Все гледам да съм навън с Яни и с часове прекарваме в градинката или в разходки. Но това ме прави щастлива и не се оплаквам. За мен децата са на първо място и се радвам, че имам възможността да съм на линия за тях. Преди години, когато правех торти супер интензивно, беше за сметка на семейството ми (Пламен, момчетата). Никога няма да си простя пропуснатото с тях. Но човек се учи от грешките си. Втори път такава няма да допусна.
      Весело лято и на вас!

      Изтриване
    2. Разбира се! Семейството преди всичко! Когато имаш време за постове - тогава. Важно е да не пропускаш щастливите мигове с децата. То толкова красоти има из блога ти, че човек винаги може да намери какво да гледа и никога да не му омръзне.
      Вие разхождате ли се в Южния парк? Може да се видим някой път :)
      Хубаво, усмихнато, слънчево, прекрасно лято!
      Ivchi

      Изтриване
    3. Много хора ми споделят, че често и препрочитат разни публикации в блога и това ги зарежда положително, което е страхотно и ужасно ме радва. Аз самата понякога влизам да погледам и почета и също ми действа много успокояващо, ободряващо, емоционално. Припомням си разни случки от миналото и все едно си чета дневниче. Не че и дневници не си водя. Почнах още от мига, в който се роди най-големият и до ден днешен продължавам. Действа ми много добре, а и след време, като прочета какво съм писала преди години, е много вълнуващо. Толкова много неща се забравят с течение на времето. На момента си мислиш, че дадената случка е толкова съществена, че никога няма да я забравиш, но след време изобщо не я помниш. Навремето все се сърдех и чудех на майка ми как така не помни кога ми е пораснало първото зъбче, кога точно съм проходила и прочие. Но после осъзнах, че всъщност дори и това се забравя. Особено когато имаш повечко деца. Вече ми е толкова объркано кой кога е направил едикаквоси. С Пламен толкова често се питаме един друг "А бе, кое от децата правеше това или онова?"
      А за Южния - никога не ходя там, но не пречи да променя това. :) Някой ден с удоволствие бих се разходила до там, за да се запознаем лично. Само трябва да се разберем. Можеш да ми пишеш на мейла, ако решиш.

      Изтриване
  4. Светлана Бонин20 юни 2015 г., 11:22 ч.

    Никакви торти,кексчета, писане в блогове и прочее отдадености на хората не си струват, ако нямаш време за най-близките си хора....В този смисъл сигурно съм единствената, която одобрява това,че спря да правиш торти......Времето лети, и няма кой да ти върне пропуснатите мигове....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами като се замисля, освен Пламен, май никой друг не одобрява. Е, сигурно и всички, които са се дразнели, че правя торти. Хихихиххи! Радвам се, че и ти подкрепяш решението ми и не ме укоряваш. Иначе и до ден днешен продължавам да чувам "За бой си! Пропиляваш си таланта!" , "Допускаш най-голямата грешка в живота си!" и разни подобни. Сигурно са прави хората, но за мен е най-важно кое ме прави щастлива. А сега определено съм щастлива!!! Не отричам, че има много неща, които ми липсват от онзи период, но то пълно щастие няма. Пък и във всеки един момент, ако ми се доправи торта, мога да го сторя. Тъй че драма няма. :)

      Изтриване