С дъх на пролет

Ето че най-после дойде пролетта! Не само астрономическата, но и истинската. Тази, която те пробужда от зимната летаргия, стопля сърцето и душата ти, кара те да се почустваш по-ведър, по-жизнен, по-щастлив! Всяка година  с идването на пролетта сякаш се раждам отново, и отново, и отново... Обожавам този сезон заради свежестта, топлината и красотата, които носи. За мен пролетта е ново начало, нов шанс, нов стимул, нова надежда.

Днес рано сутринта минах през цветната борса на пазара. Слънчицето вече грееше топличко, птичките чуруликаха, отвяскъде ухаеше на фрезии и люляци. Стана ми толкова хубаво и направо ми идеше да литна от радост! 

Какъв по-подходящ ден да ви представя и няколко мои творения,  носещи в себе си красотата и свежестта на пролетта!

Творение № 1 "Торта с теменужки"

  

Това е тортата, която Кремена си спечели от "Класация 2011". както може би си спомняте, леката ръка на съпруга ми изтегли точно нейния номер сред всички гласували. Оказа се, че Креми живее извън пределите на страната и затова ме помоли да направя тортата за нейната майка Димитринка. Беше така добра и мила да изчака до месец март, тъй като целият феврурари ми бе доста зает. Реших, че най-подходащият повод би бил празникът на жената 8 март. Като вкус Кремена се спря на любимата ми Кармен, но за дизайна не пожела да ми помогне ни най-малко. Остави всичко изцяло на моето въображение. Дълго се чудих какво да измисля и накрая прецених, че трябва да е нещо стилно и с цветя. Първоначално се спрях на рози, но имам толкова много торти с рози. Казах си "А защо не теменужки?" Толкова ги обичам тези цветя! На фона на всички останали само те са ми като "живи". Сякаш си имат физиономийки с очички, устичка. Като дете това бяха най-любимите ми цветя. В стационарната градина в Стара Загора, където съм отрасла, беше пълно с такива! Баба им викаше "мушанки". В 6 или 7 клас в учебника по биология имаше снимка на теменужки и когато другарката Горчева попита какво е това цвете от целия клас само аз отговорих правилно - мушанка! Правилно според другарката, защото тя беше от Казанлък, където явно също така ги наричат. 

Но да се върнем на тортата. Че щеше да е с теменужки, вече бе ясно, но какъв цвят? Колебаех се дали да са най-различни на цвят или да са само един вид. Прецених, че комбинацията бяло и лилаво би стояла най-стилно и изчистено, а за разкош добавих и малко жълто. Тъй като нямам специална формичка за теменужка, се наложи да импровизирам с каквото имам. Правих всяко едно листенце поотделно, което ми отне часове. После още час-два докато изрисувам и налепя всичко по тортата. Реших да добавя и малко бели маргаритки (на тях в Стара Загора им викат "парички") и няколко бели пеперудки (на тях си им казват "пеперудки"). На финала сглобих и пандлеката отгоре. Частите за нея си ги направих предния ден, та да могат да изсъхнат. Тортичката ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да я поснимам и да я изпратя в Димитровград, където живее майката на Кремена. Съпругът ми ме откара до автогарата и започнах да търся автобуса. Първият човек когото попитах "Знаете ли къде е автъбусът за Димитровград?" ми отговори "Аз съм!" Реших, че нещо си прави майтап и тъпо и упорито продължих да настоявам "Ама аз търся рейса!" Но и той не се предаваше "Е, аз съм шофьорът на рейса! Ако дойдеш с мен ще ти го покажа!" Това последното прозвуча малко двусмислено, ако ме разбирате какво имам предвид, но все пак му се доверих и тръгнах след него. Добър човек, истината казвал. Почувствах се леко тъпо, но пък бях щастлива, защото се отнесе с тортата много отговорно и обеща да я пази и да кара внимателно. Обадих се на леля Дими да й кажа кога и къде да си чака тортата, а няколко часа по-късно тя ми звънна, за да ми благодари от сърце за прекрасния подарък. Така, заедно с Креми, успяхме да направим празника й още по-вълнуващ и прекрасен! А след още няколко дни ми се обади отново, за да ми каже, че и на вкус била божествена. Ден -два само си я гледала, но накрая поканила приятелки и се почерпили. 

Творение № 2 "Торта с букет лалета"

И тази торта беше подарък изненада, но от съпруг за рождения ден на жена му. Той се казва Георги и е баща на малката Калина, за която правих Червената шапчица. Още миналата година, когато дойде да ми върне стъкления поднос от тортата, ме помоли да си запиша в тефтера датата на рождения ден на Галя - съпругата му. Искаше да я изненада с торта, направена от мен. Искаше декорацията да бъде изчистена и стилна, а акцентът да са момини сълзи - любимото цвете на Галя, но аз такова нещо не мога да правя и затова се спряхме на компромисен вариант с лалета.  На вкус тортата бе After eight. Мисля нищо повече за нея да не ви разказвам, а да ви дам възможност да прочетете писмото, което получих впоследствие от самата рожденичка (естествено, правя го изцяло с нейно съгласие). 

 "Ех Бубе, Бубе,
              От къде да започна като нямам думи незнам? Да притежавах поне малко от твоя талант за писане, ама аз и на малкия ти пръст не мога да се опра! Чувствам го така дълбоко в себе си, а не мога да го изразя това велико чувство дето ме е обзело :)               Както писах във Фейсбук вклчвам се, след като преживях и последната страхотна хапка от невероятната ми торта! Торта специално и само за мен, каквато от години съм нямала! Колко малко му трява на човек наистина, се убеждавам за пореден път в живота си....толкова малка частица от златното сърце на някой друг! Бъди благословена за радостта, с която даряваш хората!               Откакто за пръв път попаднах на сайта ти и сънувах, че си ми направила торта за рождения ден - преди повече от година съм го споменавала няколко пъти у дома, но без и да съм си мечтала, че ще ми се случи някой ден. Тортата от сънищата ми беше точно със същият цвят - много бледожълта с лалета и момини сълзи в същият лилав и зелен цвят /такова съвпадение няма!!!/.
След това бях невероятно щастлива, че успя да ме включиш в натоварения си график за да зарадваме Калина. Съвсем си забравих съня и точно като една майка винаги съм била целеустремена към празниците и щастието на децата си и съм се поставяла на заден план!              Много ме развълнувахте, трогнхте, накарахте ме да се почуствам толкова специална наистина!!! Не съм и предполагала, че Георги, който наистина много пъти ме е изненадвал, но винаги със собствени усилия ще се обърне към теб и ще ми скроите такава изненада. Дойде ми като гръм от ясно небе, но признавам си, че само като зърнах кутията и веднага разбрах какво има вътре и кой го е правил. Така добре съм запомнила и най малката подробност от красотите, които твориш та чак до розовата панделка на кутията, че бях на сто процента сигурна. От там нататък хем бях любопитна, хем не ми се отваряше веднага за да задържа емоцията на върха по-дълго. Не можах да се устискам дълго. Толкова беше красива тортата ми, а тези арт-елементи които беше вкарала така ми харесаха - изобщо аз много си падам по старинните неща комбинирани с новото  - сякаш ме познаваш добре!
На няколко пъти посягах към телефона в този ден - с идеята да ти звънна на теб и на Ели Гледачева. На теб реших да не се обаждам, защото си представях, че само ще викам и крещя по телефона от радост а някак си не си длъжна да отнасяш емоциите на всеки, който ощастливяваш. На Ели ми се искаше да и се обадя и да и кажа, че след пет минути съм в ателието, преди да е успяла да ми откаже.
Бях се тотално ошашкала и започнах едно снимане в домашни условия...та нямаше край! Изпращам ти няколко снимки за сайта в "Щастливи и красиви" и ще чакам с нетърпение да се видя.
Като свършихме със снимките, започнах да разпитвам главния виновник за изненадата да ми разказва какво как и кога - така съм се забавлявала с него. За мен той е най-невероятния човек, любим, приятел и татко на света! Много ми е добричък и би дал всичко за нас. Като започна да ми разказва как е искал момини сълзи, но ти си му казала че няма как да се направят беше толкова сладък....боже вие сте страхотни незнам какво да кажа! А да не говорим, че след като ми писа за тортата на Бойко, че може би няма да имаш възможност да я направиш и на мен съвсем ми потънаха "гемиите" и през ум не ми е минавало, че ще зърна пак твоя торта толкова отблизо....абе нанесохте ми голяма изненада от всякъде погледнато!
                Вкуса е уникален - любимия ми шоколад After eight - това е нещото което никога не отказвам и мога да ям до припадък. Много добро съчетание с плътния шоколадов крем и такова ухание на мента....жестока комбинация точно за мен!
Вечера след като прирахме Бойко от училище и му казах, че имам торта от Буболинката, той не повярва. След това така ми я нападнаха двамата с Калина - искаха да изядад всички лалета та едвам успях да ги опазя. Сега букетчето сложено на една поставка стои на прозореца в спалнята ни и като влезеш в стаята мирише така приятно на торта и фондан..........много ми е хубаво да си го гледам да знаеш!
Някой ден ще ти напиша по-подробно защо ми доставя такава радост, това което правиш. На времето ние с майка ми правехме такива торти-уникати разбира се по съвсем по примитивен начин и с много по подръчни средства. Тя ми бъркаше и месеше фондана а аз бях по украсяването. Имахме едни дебели руски книги по кулинарно изкуство и от там черпехме идеи при липсата на интернет. Това са невероятни спомени за мен! Разбира се, когато излезе течната сметаната и евтините масови торти по сладкарниците нашето творчество замря - затова те разбирам толкова добре и знам точно в какво положение се намираш! Само не се отказвай, защото имаш златни ръце и си призвана да твориш красота!
Оставам с много много топли и близки чуства!
Галя, вече на 35 :)"

Творение № 3 "Курабиени букетчета"

А това са осмомартенските букетчета от курабии, общо пет на брой, които правих за госпожите на Девин и Давид. Идеята за букет от курабии ми хрумна миналата пролет за представянето ми в Lady zone. Хареса се много сред почитателите на сладките красоти! И до ден днешен всеки, който дойде вкъщи на гости, се радва на курабиеното ми букетче, което седи и събира прах на едно от рафтчетата в кухнята. Та реших за 8 март вместо естествени цветя, да подарим на госпожите курабиени такива. Изпекох и декорирах общо над 100 броя цветенца и листенца и не счупих нито едно от тях. Хем талантлива, хем сръчна, бре!!! Предизвикателство бе транспортирането им до детската градина и училището, но и по пътя оцеляха. Госпожите бяха много щастливи, а аз доволна, че успяхме да ги зарадваме! Те са прекрасни жени и заслужават много повече от това. Благодаря им от сърце за старанието и любовта, с които отглеждат, обучават и възпитават децата ни. 

И за да стане още по-пролетно, ето и малко снимки. 

Финални зимни акорди (надявам се)

Тази сутрин като станах и видях, че навън отново прехвърча сняг, направо ми призля. След купищата лалета за рождения ми ден, някак се настроих на пролетна вълна и сега това мрачно и студено време ме подтиска и нервира.

Но пък снежецът ме подсети, че имам една торта на зимна тематика, която още не съм ви показвала и реших, че моментът е изключително подходящ да го сторя. 

Това е тортата, която правих за 30 рожден ден на Ицето - братът на мъжа на сестра ми. Ако някой има идея какъв ми се пада на мен, добре дошъл е да сподели и да ме ограмоти по въпроса. Признавам си, много съм зле с тия роднински връзки. Откакто разбрах, че съществуват шуренайка и лелинчо, тотално се отказах да задълбавам в темата. Пък и с тия големи родове, от които произлизам, едва ли някога ще им хвана бройката и родствените взаимоотношения на роднините. Не помня дали съм ви споменавала, но бащата на дядо ми по бащина линия са били 13 деца (12 момичета и той последно дете - до мъжко са карали хората, то е ясно). Та дядо е имал 62 или 63 първи братовчеди! 

Но да се върнем на рожденика (много готино момче и все още необвързано, между другото). Понеже е заклет скиор, реши, че най би му подхождала торта на същата тематика. Аз със тоя спорт съм скарана и лекинко се стреснах. На ски съм се качвала един единствен път в живота си и финалът не бе добър. Преди много години, като учителка заведох част от учениците ми на Банско, та докато бяхме на пистата, децата настояха и аз да се пробвам. Не можех да им откажа тоя саир и се метнах на едни ски. Оказаха се доста излишни, защото повечето време се татрузих по дупе, но както и да е. 

Та Ицето ми прати снимчица на неговите ски и ски обувки и от тоя момент насетне се почна моята душевна драма. Що нощи се въртях като гламава из леглото в мисли и терзания как да я направя тая пуста скиорска обувка от захарно тесто. Докато най-сетне не дойде време да я подхвана. Рекох си "Каквото стане - това!" Откъснах един голям токмак захарно тесто и почнах да моделирам обувката. На форма взе, че се получи. После я боядисах с черна боя и още повече заприлича на ски автомат. Последваха всички дребни джвръчки и детайли. За жалост на снимките не си личат добре, но се постарах всичко да е като при оригинала. Вътрешната част на обувката направих от предварително оцветено в черно тесто и така приличаше досущ на текстил, а външната, допълнително боядисана част, лъщеше като пластмаса. Направих и шевове, и релеф там където трябва. Добавих и няколко надписа и обувчето стана като макет на истински ски автомат. Идея си нямате колко бях щастлива и доволна от себе си. За късмет, докато работех по обувката, през вкъщи мина и една приятелка, която така се прехласна по сътвореното от мен, че вече и крилца ми поникнаха от кеф. А когато и Пламен и децата се изказаха положително, вече нямах грам съмнение, че съм успяла. И все пак, най-важно бе да чуя мнението на самия рожденик. Оценката му бе наистина висока. Каза, че съм се справила блестящо и гостите му до последно не искали да повярват, че обувката е от захарно тесто. А фактът, че не бе позволил на никой да му я изяде и си я запази за спомен, ме направи още по-щастлива.

Е, прехвалих се максимално, сега да видя и вие какво ще кажете по въпроса. Давам ви повечко снимков материал, за да добиете по-пълна представа за нещата. 

Това са оригинилните обувки, от които гледах.

А от тази макар и лоша снимка, можете да добиете представа за реалните размери на тортата и обувката, а и да видите как не бива да се държи торта, защото се огъва от собствената си тежест и се съсипва. Ръцете винаги трябва да са отдолу под подложката, а не да я държат отстрани. Тази торта тежеше 7 кг и колкото и здрава да е подложката, тя все пак опддава на тежестта.

И за да ви е още по-зимно, ето и малко снежни снимки. 

Честит ми рожден ден!

За протокола - на 3 март одъртях с още една година. Но странно - навърших 37, а се чувствам като на 27! Дали защото грам не съм помъдряла за последните 10 години или защото съм се консервирала духом като стерилизиран корнишон? Като бях на 27 си мислех, че съм на 24. Живеех с тая заблуда, докато веднъж сестрата в болницата, която ми правеше картон за женска консултация не ме попита на колко съм години. Убедително и без колебание отвърнах "На 24!" Тя ме погледна изпитателно и рече "А на 24? Я пак си помисли, че ЕГН-то друго казва!" Тогава се бях подмладила неволно с три години, сега - с десет... Ами че като навърша 100 на колко ли ще се чувствам с тая геометрична прогресия??? Но да съм жива и здрава, ще разбера тогава, че с математиката, както знаете, съм много зле и ми е трудно да го изчисля. 

По повод празника получих безброй прекрасни пожелания, подаръци, изненади и внимание!!! Благодаря ви за стотиците поздрави, обаждания, съобщения, писма. Трогнахте ме до сълзи!  С думи едва ли бих могла да изразя цялата емоция и трепет, които усетих. Накарахте ме да се чувствам толкова обичана и специална!!! БЛАГОДАРЯ!!!

И понеже съм цар на обобщенията и статистиката, няма как да не отбележа най-често срещаните пожелания - здраве, любов, щастие, усмивки и вдъхновение. Какво повече му трябва на човек?! 

Предлагам да ви разкажа за празника, който се проточи цели два дни, с няколко снимки. Знаете, че ако не се изфукам няма да съм аз, затова нищо няма да ви спестя. 

Да започнем от тортата. До последния момент не знаех каква да бъде. Сърдя се на Давид, че постоянно си мени решенията, но и аз съм същата. Колко ли дизайна не минаха през главата ми. Накрая реших, че ще си направя пролетна торта с пилци. Още миналата година ми се щеше да имам такава, но нямах сили и време да си я спретна, затова в последствие реализирах запланувания проект за първия рожден ден на една прекрасна сладурка Ади и направих ето тази торта. 

А ето и моята торта за 37-я ми рожден ден!

Към нея добавих и няколко декорирани къпкейкчета и курабийки във формата на пиленца, които подарих на приятелките ми. 

И една по-специална курабийка, която направих за специален човек, когото ще запазя в тайна.  

Направих и ванилови кексчета с ягоди и парченца шоколад. На вид не са красиви, но на вкус бяха страхотни!

Мама пък по традиция ми направи домашна торта гараш. Рецептата можете да намерите тук.

Това са картичките, които получих. 

И цветята.

Мечето, подарък  от скъпия ми съпруг и децата. 

И мечето за годишнината ни, за което ви разказах тук. Рокличката му е по мой дизайн, но я уши Боги - една от приятелките ми, за което много й благодаря. 

Аз с тортата и приятелките ми, които дойдоха да ме поздравят. Не успяхме да се съберем цялата тайфа майки (познаваме се покрай децата вече 13 години), но си изкарахме много весело.

Ами това е! Както се оплаках сутринта на съпруга ми, сега ще трябва да чакам цяла една година, та пак да имам рожден ден.