Сбъдната мечта

След ужасното земетресение, което преживяхме, това заглавие звучи доста не на място, но аз вярвам, че винаги след лошото трябва да има и хубаво. Затова си позволявам, макар все още да съм супер стресната и уплашена от преживяното онази нощ, да ви споделя и нещо позитивно. Надявам се днешната публикация да ви подейства ободряващо и да ви накара да се отпуснете и усмихнете предпразнично. Пожелавам ви да прекарате почивните дни с любимите си хора и да бъдете щастливи.
Не знам дали помните, но в началото на моята тортена кариера, все се жалвах, че нямам нито една поръчка от мъж. Е, това вече не е така. Днес ще ви запозная с няколко прекрасни мъже, които сбъднаха мечтата ми и върнаха в мен вярата, че все още има романтични и любящи съпрузи, които копнеят да изненадат и направят половинките си щастливи.

Запознайте се с Иво! Прекрасен, стилен и изискан млад мъж, готов на всичко, за да зарадва съпругата си Антоанета. Първото писмо, което ми написа, бе с молба за рождения ден на Тони да направя копие на тортата винтидж. Това била любимата й торта, а поводът - идеален да сбъдне мечтата й да я притежава. Отказах му. Първо, защото времето бе изключително малко - поръчката дойде само ден преди събитието. Второ, защото бях ангажирана с други поръчки. И трето, защото не копирам втори път един и същ дизайн. Не знам той колко е бил разочарован, но аз определено бях. Най-после да се намери мъж да ми поръча торта, а аз така безскруполно да го отрежа. Оказа се, че Иво не се отказва лесно. Не след дълго получих ново писмо от него. Отново искаше да поръча торта. Този път за десетгодишнината от деня, в който са станали гаджета с Тони. Беше готов на изцяло нов дизайн, както и да плати двойно, само и само да се съглася да приема поръчката. Сърце не ми даде да му откажа повторно, макар за същата дата вече да имах друга торта. Цената, разбира се, си остана стандартната - на такъв мъж по-скоро бих направила отстъпка, отколкото да му взема повече пари! За дизайна го помолих да ми даде малко повече насоки, но той се ограничи до три думи - винтидж, екрю и златисто. Прати ми и снимка на сватбената им торта, за да съм наясно какво харесва съпругата му.

 За вкуса се спря на Горски плодове - лека, ароматна и свежа комбинация от малини, капини и диви ягоди в компанията на пухкав крем и сочни блатове с дъх на карамел. Нямах много време да умувам над визията, затова се спрях на следната комбинация - основа на етажите в цвят слонова кост и за контраст букет от рози в лилаво. Акцент трябваше да бъде посланието, което Иво искаше да поднесе на Антоанета чрез тортата - "Честита 10-та годишнина, Бюти!". Реших да го направя под формата на писмо, за да е още по-романтично и с ретро излъчване. Тогава ми хрумна идеята самата торта да е като обвита със стара захабена хартия, щампована с пощенски печати и пеперуди. Датата на печатите, разбира се, бе датата на годишнината на Тони и Иво. Привързах писмото към тортата със златна панделка и така вече и трите изисквания бяха изпълнени. Нямах търпение Иво да дойде да вземе тортата, за да видя реакцията му. А тя определено бе красноречива - хареса му много и беше щастлив и доволен, че най-после ще успее да сюрпрезира съпругата си с моя торта в любимия й стил. Ето я и нея - тортата!

Ред е да ви представя и втория ни герой за днес. Името му е много известно, а гласът му - дважди повече - Христо Бонин. Едва ли има човек, който да не е гледал филм, озвучен от Ицето. Гласът ме у навсякъде, а аз го обожавам. Има уникален тембър и не може да бъде сбъркан с никой друг. С Христо имах честта да се запозная по повод първия рожден ден на близнаците им Боби и Сами, защото по молба на Светлана Бонин аз правих тортите. Тук можете да прочетете подробности. 

И тъй, един ден, докато си почивах на вилата ни в Трънския балкан, телефонът ми звънна и отсреща чух онзи познат и неповторим глас. Беше Ицето. Поръча торта за рождения ден на Светлана. Нямаше никакви претенции нито за вкуса, нито за визията. Каза, че оставя всичко в мои ръце, защото съм познавала твърде добре Светлето и съм знаела какво ще й хареса. За пълнежа избрах пресни малини и вкусен шоколадов крем, а за дизайна - нежна и кокетна торта със закачлив букет от розички и маргаритки. За повече романтичност прибавих ефирна дантела и тънка сатенена панделка с надпис Just for you. За тримата мъже на Светлето напарвих по едно кексче. Видя ми се някак несправедливо за нея да има цяла торта, пък за тях - нищо. В уречения ден и час Ицето дойде да вземе тортата, а малко по-късно се обади и самата рожденичка. Не бе изненадана, но пък беше много щастлива и развълнувана. 

А сега представям на вниманието ви още един истински джентълмен - Краси. С него съм ви запознавала по повод тортата, която съпругата му Ася (моята любима съседка!) поръча за 50-я му рожден ден. Този път ролите бяха разменени. Краси искаше да изненада Ася с торта за годишнината от сватбата им. Идеята му бе за малка кръгла торта в черно и бяло, символизираща Ин и Ян. За разкош добавих и две рози, отново в черно и бяло. Получи се много семпла, пълна със символика торта. Чудесен начин да кажеш на една жена колко много значи тя за теб. 

Освен, че сбъднаха мечтата ми, тези трима мъже ми направиха и страхотни подаръци! От Иво получих разкошна бонбониера с ръчно изработени трюфели, опакована изключително стилно и красиво. Христо ме зарадва с цяла торба подаръци, които със Светлето ни бяха донесли от пътуването им до Индия. Краси пък ме сюрпризира с две много красиви и фини чаши и бутилка отлежало вино, специална селекция. Благодаря и на тримата от все сърце и им пожелавам винаги да са така романтични и влюбени в съпругите си. Дано има повече мъже като тях!!!

Няма как към тази групичка да не прибавя и Георги, съпругът на Галя, за който вече съм ви разказвала в отделна публикация. И пак ще ви покажа тортата, която той ми поръча, за да изненада съпругата си за рождения й ден. 

  

Така и така днес съм на вълна сбъднати мечти, нека ви споделя и за още една. Най-после с Пламен успяхме да си направим екскурзия до Истанбул. От години си мечтаем да посетим този град и все нещо ни пречеше. Но ето, че тази пролет щастието ни се усмихна. Решихме да не се възползваме от многото оферти за уикенд до Истанбул, а сами да си организираме всичко. Прекарахме четири прекрасни дни сред ритъма, екзотиката и автентичността на този необятен град. Сляхме се с многоликата тълпа, докоснахме се до ориенталското, върнахме се назад във времето с историческите забележителности. Използвахме пълноценно всеки миг, за да се насладим на атмосферата, чара и обаянието на Истанбул. Беше наистина вълнуващо и емоционално преживяване за мен и мсиля, че чакането с години си заслужаваше. В Истанбул се видях и с моя близка приятелка и семейството й, с която не се бяхме виждали от цели десет години. Интересен факт е, че за първи път при това пътуване преминах границата на България по суша. До сега все със самолет бях летяла.

Сигурно ден няма да ми стигне да споделя с вас преживяното, затова се надявам да усетите духа на Истанбул от следващите снимки. Както обикновено, те са с лошо качество, но този път за разнообразие някои са и ужасно тъмни, защото времето бе облачно. 

Това е градинката, в която изпихме първото си кафе на Истанбулска почва. Намираше се близо до хотелчето ни.

Първата забележителност, която посетихме, бе Капалъ Чарши (в превод Покрит пазар) и в това няма нищо странно. Странното е, че после където и да ходехме, в крайна сметка все на капалъто се озовавахме. Обикаляме, обикаляме с часове и изведнъж - пак там. А това е един от многото магазини за килими. Все пак първо място по брой  заемат златарските ателиета. Толкова много бижута не бях виждала в живота си. Само дето хич не си падам по тоя скъпоценен метал. 

Тези типично ориенталски лампи и рисувани съдове са най-често предлаганият сувенир за спомен на туристите.

А това е нещото, за което мечтаех - печени кестени! Обожавам ги!!! Те май са единственото нещо, заради което чакам есента с нетърпение.

Магазин за религиозна литература.

Това е гледката към морето от покрива на нашето хотелче, където сутрин си пиехме кафето и закусвахме.

Още при първото ми качване на покрива видях, че си имаме малки чайчици. Толкова им се зарадвах! При предишното ни ходене в Турция, в Сиде, на балкона на хотелската ни стая имаше лястовиче гнездо и ден преди да си тръгнем се излюпиха малки лястовичета. Беше толкова вълнуващо. Цял ден идваха купища лястовици, сякаш за да се запознаят с малките бебета и да им се порадват.

Група турски ученици на обиколка из забележителностите на Истанбул.

Бях много изненадана, че повечето туркини ходят забрадени, а не рядко се срещат и напълно забулени, облечени отгоре до долу в черно жени. Тези на снимката предполагам са чуждестранни туристки.  За първи път бях в мюсюлманска страна и ми беше супер любопитно да разбера колкото се може повече за тази религия. Благодарение на моята приятелка Криси, научих много интересни неща.

В двора на Синята джамия. Изумително е колко много минарета се извисяват из цял Истанбул.

Синята джамия отвътре.

Липсата на човешки образи в стенописите не ги прави по-малко красиви и въздействащи.

Палми и борове рамо до рамо ми се видя доста интересна комбинация. Като цяло съм супер впечатлена от озеленяването и поддръжката на парковете и градините.

Една от многото турски бани. За жалост нямах възможност да я посетя, но при предишното ми ходене в Турция се насладих на това отпускащо и ободряващо преживяване. Петзвездният хотел, в който бяхме, имаше страхотен спа-център и на управителя не му бе необходимо много време да ме убеди, че с тия три деца имам нужда от пълен комплекс процедури. Удоволствието беше върховно!

Явно хванахме сезона на теменужките, защото накъдето и да се обърнех, всичко беше застлано с тях.

Едно от безбройните кокетни хотелчета из Истанбул. Такова стълпотворение на хотели не бях виждала в живота си.

Сгради в подобни ярки и наситени цветове не се срещат често, но пък страшно ми харесаха. Напомниха ми за Куба.

Обожавам фенерите, дори бих казала ,че съм вманиачена в тях. А в Истанбул има стотици в най-различни размери и дизайн. С тях всичко е още по-романтично и красиво.

Една от забележителностите на Истанбул - подземния воден резервоар.

А това е една от двете най-ценни колони в него - с главата на Медуза Горгона.

Както се пее в една от култовите чалги "Баклава и локум прави секси бум!" Аз не мога да потвърдя или отрека тая теза, защото локум не ям. Но баклавички не отказвам. А турските са невероятно вкусни - просто се топят в устата!

И макар да не го обичам, няма как да не му отдам заслуженото внимание. Изобилието от видове и вкусове е изумително.

Пазарът за подправки или Египетския пазар. И тук, както на Капалъто, навалицата е огромна, а цените - шокиращо високи.

А в това павилионче на колела се продава не друго, а туршия, кисело зеле и краставички. Даваш лира и половина и получаваш пластмасова чашка, пълна с гореизброените благини. За една бройка и аз да се поддам на изкушението.

На тези закотвени лодки пък се пече скумрия на скара. Слага се в хлебче с малко лук и маруля и ето ти така популярният Балък екмек. Пробвахме го и не беше лошо. Но, виж, от техните дюнери не останах никак впечатлена. Арабите на Попа ги правят къде, къде по-вкусни!

Гледка от моста над Златния рог.

Плод-зеленчуците са им същите като нашите, само дето много повече се страят всичко да изглежда перфектно подредено и апетитно. Изумих се от един търговец, който подреждаше огромна щайга с череши и ги редеше една по една. На мен би ми било жал да си купя от тях, като знам, че ще му разваля подредбата на човека.

Кулата Галата.

И поглед от нея. Можеш да видиш Истанбул отвисоко във всички посоки.

Превръщането на покривите на сградите в красиво озеленени тераси е доста разпространено и практично нещо.

В Истанбул улиците са много тясни, предимно калдаръмени, стръмни и силно застроени.

А това е поздрав за всички любители на графитите и Междузвездни войни.

Поздрав и за рокерите.

И за романтиците.

Мостът над Златния рог, Галата, е осеан с рибари и от двете страни. Сред тях има и костюмари. Сякаш са излезли от офиса в обедната почивка да метнат няколко пъти въдицата. Ловят някакви дребни сребристи рибки.

Айде пак на Египетския пазар. Освен локум се продават и всякакъв вид сушени плодове и ядки.

Както и чай и подправки.

А това са сладки сушени плодове, пълнени с ядки, но както виждате цената е доста солена.

На разходка с лодка по Босфора. Не можахме да й се насладим максимално, защото беше много ветровито и студено и предпочетохме да влезнем в закритата част на корабчето. Съвсем близо покрай нас премина огромен пасаж или както там се казва делфини. Беше страхотно!

Знаете колко обожавам тези цветя, но за мое съжаление повечето лалета бяха прецъфтяли. Представям си колко красиво е било преди това.

Лалето присъства не само в градинките на Истанбул. Като символ на Турция то е изографисано на всевъзможни места. В случая по саксийките и вратата на тази къща.

Нямам идея какво точно беше това, но много ми хареса.

Това са единстевните две жени, които видях облечени по този начин.

Кулата пред Новия дворец - Долмабахче. Оказа се, че отиваме да го разгледаме твърде късно (малко преди 4 следобед) и вече не пускаха посетители.

Сергия за цветя.

Паметникът на Републиката на площад Таксим

Той е популярно място за срещи и за снимки, както е очевидно и от моята фотография. :))

От Таксим почва и тяхната Витошка - голяма улица с лъскави магазини и тълпи народ. За жалост не й запомних името.

А това е единственото превозно средство, което се движи по нея.

Небезизвестният турски сладолед.

Контрастът между изоставени и добре поддържани сгради е често срещана гледка.

Пламен сърба турско кафе.

В Истанбул почти няма бездомни кучета, но за сметка на това улиците са пълни с котки. На всеки ъгъл могат да се видят купчинки суха котешка храна (не знам кой я слага, но с Пламен решихме, че общината ги храни). Повечето котки са като специално обучени модели - позират съвсем професионално на туристите да ги снимат. Докато аз фокусирах този екземпляр, зад мен се подреди опашка от мераклии с фотоапарати.

Розички за разкош.

Ей в такава къщичка бих живяла с кеф. Всъщност това не е къща, а част от хотелски комплекс, състоящ се от 17 (доколкото си спомням) отделни сгради в този стил, построени от външната страна на оградата на Стария дворец Топкапъ. Това е най-красивата, тиха и романтична уличка, на която някога съм била.

Пак там.

Нямаше как да не снимам тази табела в стил шаби шик на кафене "Асмите"

Колко такива сукаци изръшкахме с Пламен. Добре ,че бяхме подготвени с удобни обувки, а времето не беше горещо, та да навъртим към стотина километра пеша. Разбихме се от разходки и скиторене.

Наргиле не пушихме. И двамата с Пламен сме непушачи и някак не ни влече.

Обожавам сгради с много цветя по тях, а на тази и цветът е страхотен! Жиците, които ми загрозяват снимката, са за трамвая. Трамвайните мотриси са им доста модерни и със съвременен дизайн. Постоянно са пълни с народ, особено в пиковите часове, а минават буквално през минута. Билетчето е 2 лири, а пътуването гратис - невъзможно. Метрото им ми се видя доста очукано. Станциите са невзрачни и неприветливи. Нашето метро има доста по-изискан вид.

Това е най-романтичното хотелче, което видях. Цялото е в стил шаби шик.

Има си и разкошна малка сладкарничка в същия стил. Като цяло сладкарниците са доста разпространени в Истанбул. Предлагат най-различни видове торти, тип Неделя. Не ги пробвах на вкус, но изглеждаха апетитно. За сметка на това пък успях да открия няколко специализирани магазина за декораторски и сладкарски консумативи. Цените бяха поне двойно по-високи отколкото тук в България и нищо не си купих.

На това площадче се озовахме съвсем случайно, докато се шматкахме безцелно из Истанбул. Оказа се, че всички улици, които тръгват от него, са отрупани със заведения за хранене. Такова стълпотворение от ресторанти на едно място не бях виждала в живота си. Бях наистина впечатлена.

Това е една от уличките, тръгващи от площада. Виждате как открай докрай и от двете страни са подредени ресторантчета. Вечер почти всичко е пълно.

Това е една пекарна в близост до нашия хотел, от която купихме най-различни видове баклавички за подарък на близките ни. Правеха ги страхотни! В съседното магазинче пък продаваха от любимите ни тестени закуски, които така и не разбрах как се казват. Моля някой, ако знае рецептата за тях, да бъде така добър да ми я даде. Особеното на тези закуски е тестото, от което се правят. Вътре могат да имат най-различен пълнеж - сирене, кашкавал, колбас или да са без нищо, а отгоре са поръсени със сусам или друга подправка.

Преди да си тръгнем обратно за София, посетихме Turkuazoo - един от най-големите аквариуми в света. Намира се в мол  Forum Istanbul Bayrampasa. Има невероятно голямо разнобразие от риби, корали и всякакви морски представители. Беше доста вълнуващо и красиво преживяване.

Сватбата на Дани и Людмил

Това са те! Дани и Людмил от Пловдив. Не са ли прекрасни? Харесвам ги толкова много, че дори не ми се иска да пиша нищо. Снимките им казват всичко.  Цялата им сватбена фотосесия е просто зашеметяваща. Сякаш са излезли от страниците на лъскаво и стилно списание. Оставям ви първо да им се полюбувате, а накрая ще ви разкажа подробно за тях и за сватбената торта, която им направих. Макар че тя тотално бледнее на фона на прекрасните младоженци, но пък е направена с много любов и старание. 

Страхотни снимки, страхотни младоженци, нали? Казах ви. Фотографиите са дело на Димитър и Тереза Якови. А това е техният сайт.

Сега да ви запозная по-подробно с фотомоделите, пардон - младоженците. За Дани съм ви споменавала и друг път. Познавате я като момичето, което прави уникално красиви картички. Но в началото аз дори не подозирах за този й талант. С първото си писмо до мен тя искаше да поръча торта за рождения ден на съпруга си. Да, няма грешка. С Людмил те вече бяха женени. За жалост се наложи да й откажа, тъй като датата ми беше ангажирана с друга торта. Няколко месеца по-късно ми писа отново, пак с молба за поръчка. Оказа се, че иска сватбена торта или както самата тя я нарече "торта бижу". За нищо на света не исках да я разочаровам отново и макар и леко уклончиво й дадох положителен отговор. А ето какво ми написа тя в замяна:

..."Когато за първи път  открих блога ти ме остави с отворена уста.Единственото, което си казах беше ''Тя е!'' и знаех, че рано или късно твоя торта ще стои пред мен! Първият път не стана, затова сега и ти писах месеци по-рано. И като ми отговори ,че има вероятност да спреш с правенето на торти си помислих ,че това е престъпление.Но някак си знаех,че това няма да се случи.И ей ме на!Уточнявам дизайна на моята сватбена торта с Буболинката! Просто си страхотна!"

А сега и малко разяснения. Оказа се, че Дани и Людмил са женени от две години. Но тъй като за сватбата им въпросните пловдивски фотографи били заети, те си обещали някой ден да сключат и църковен брак, предшестван от мечтаната фотосесия. За събитието поканили само четирима гости, но организирали всичко като за истинска сватба - красива, вълнуваща, романтична. А къде се е видяло сватба без торта? Така се намесих и аз в цялата схема. Дани искаше тортата да е максимално стилна и изчистена в тон с цялостния стайлинг - класическо съчетание на черно и бяло. Първоначално идеята бе за мъничка едноетажна в стила на моята черно-бяла пеперудена торта, която си спретнах за 34-я ми рожден ден. После преценихме, че двуетажна би стояла по-представително за такъв специален повод, а накрая аз на своя глава я направих на три етажа (разбира се, без да ангажирам финансово младоженците). Толкова много ми се искаше тортата да е с наистина красив дизайн, за да се хареса на Дани и Людмил. А колкото повече човек се стреми да направи нещо съвършено, толкова повече критериите му се завишават и нищо не му се струва достатъчно добро. Идея си нямате какво търсене и купуване на плетени черни дантели му ударих. А после падна и голямото чудене коя точно да използвам. В крайна сметка се спрях на този вариант. 

  

Както вече ви казах, тортата бледнее пред хубостта на младоженците, но аз все пак си я харесвам. По-важното е, че и те си я храсеха. Самият Люси дойде да я вземе от вкъщи, но по заръка на Дани предварително я бях опаковала в кутия, така че да не се вижда. Идеята бе и за двамата да остане изненада до деня на сватбата им. Тортата щеше да е първото нещо, което да ги посрещне при влизането им в романтичния ресторант- градина. 

Подробностите как е протекъл самият ден е най-добре да разберете от писмато на Дани до мен. 

 Бубе здравей!
Ох,откъде да започна,кое първо да ти кажа?;-)
Беше страхотен ден! Слънцето ми се усмихна още от сутринта както го исках.Грим,прическа,изненадата от новата рокля-всичко мина  идеално! Дойде време за фотографите-те просто се раздадоха!! Снимките бяха на няколко места-на огромни бали от слама край пътя ,в изоставена барака,при самотно дърво на едно поле, на релсите на влака ,на каменоломна,на въжен мост в един парк,няколко снимки и в центъра на Пловдив,в църквата,в старият град,хванахме и залез слънце край реката...и още и още..Започнахме от обяд и цял ден не бяхме хапнали нищо,успяхме да пийнем само няколко глътки вода..но в тази еуфория не ни беше и до ядене..Мисля, че съм единствената булка на света която се радва, че роклята и обувките са и съсипани и не стават за нищо;-) но какво по хубаво от това можеше да им се случи?! :-)
Църковният брак е по- хубав от гражданския (според мен).Успях да разплача всички.Отчето, което си избрахме ни накара да треперим от емоция! Никога не съм вярвала, че църковен брак, който трае 45 минути ще мине като миг! Почувствах се прегърната от Бог и пълна с любов! Истинска венчавка, за която мечтах!
Към осем вечерта прекрачихме прага на ресторанта,масата страхотно украсена с бели рози и черна дантела,свещите украсени и запалени.. и в цялата си прелест твоята торта в средата на масата и то на три етажа!..тя беше прекрасен завършек на дългият ден и чудесно начало на вечерята!Разрязахме я и помолих да не я вдигат..исках да  гледам цяла вечер тази нежна красота! След като мина вечерята и я опитахме единодушно заключихме, че е хубава не само на вид ,но и на вкус!
Фотографите приеха няколко парчета подарък за децата им,а останалото изчезна щом го занесохме в къщи;-)
Този ден е сбъдната мечта за мен и аз от сърце ти благодаря, че допринесе за моето щастие!
Надявам се отново да  си пишем, а и някой ден да се запознаем лично!
Никога не съм предполагала, че само от писма и едно телефонно обаждане мога да кажа че съм открила прекрасен човек!
Още веднъж ти благодаря за всичко което направи за мен!
Желая ти късмет и търпение за всичко около теб!
Прегръщам те горещо!

Дани

Е, денят на нашето лично запознанство още не е дошъл, но това не ми пречи да чувствам Дани много близка. Телефонните обаждания вече са много повече от едно, а по мейла сме си разменили близо 140 писма. Май сме типичен пример за net love! Но съм сигурна, че един ден ще имам щастието да прегърна Дани и очи в очи да й кажа колко е прекрасна.

На Дани и Люси пожелавам с цялото си сърце да бъдат безкрайно щастливи и да сбъднат всичките си мечти! Обичам ви!!!

Така и така сме на вълна сватба, нека ви се похваля, че и ние тази събота бяхме на такова мероприятие. Женихме първата ми братовчедка Магдалина. Тортата не я правих аз, тъй че снимки на торта няма да ви показвам, но пък ще ви покажа няколкото семейни фотоса, които си щракнахме преди и след церемонията. Качеството им е ужасно, но все пак се вижда чудната ми прическа. Не се скръндзайте откъм комплименти. Никак няма да ви се разсърдя, ако кажете по някоя добра дума, та да ми повдигнете малко самочувствието. :))

Със или без прическа, винаги се чувствам невероятно горда и щастлива, когато съм с децата ми.

Забелязвате ли нещо общо между тортата на Дани и Люси и тази ми рокля?

След като се върнах от фризьорския салон с тази ми прическа, очаквах с нетърпение да видя реакцията на децата. Но те просто ми казаха "Здрасти, мамо!" и толкоз. Възмутена ги питам "А бе, не виждате ли, че съм променена?" А Давид леко виновато отвръща от името и на тримата явно "О, извинявай мамо! Много ти е хубава новата ризка!"А прическата ми е дело на Вики Игова от студио BRIGHT PLACE, Света Троица, бл. 304, тел. 0885 764 760

Тъкмо се бях примирила с факта, че изобщо не отчетоха новата ми фризура и последва нов удар. Девин ми заяви, че (цитирам) "С тая ти физиономия хич не ми харесваш!" Питам го "Кво ми е на физиономията?", а той болезнено откровено ми отвръща "Ми нещо си си изцапала устата и очите ти са като мръсни!" Така ми се пада като не използвам ежедневно грим, а червило слагам веднъж в годината. 

Добре, че беше Пламен, та поне той да ме хареса. Ма той вече е гърмян заек и знае, че много трябва да се внимава с коментарите относно външния вид на жените. Крайно време е да предаде тия си знания и на децата, че така няма нивгаш да си хванат гаджета, милите.

Тука се правя, че надничам през прозорчето. Не че и в действителност не съм си любопитка и клюкарка по природа. Пък странно, все последна научавам пикантериите, което е много прецакващо, защото после няма на кого да ги раздухам. Нали вече всички знаят. :)))

И тая снимка е позьорска. Да не мислите, че тия деца така мирно и кротко си седят до мен? Овършаха двора на църквата като за световно. Само се молех да няма ожулени колена и разбити носове и явно молитвите ми са били чути, та се разминахме без инциденти.

А това са младоженците - Маги и Иван!!!