Чиста молитва

Вчера, неделя 4 август, нашето малко Дамянче стана на 40 дни. Както повелява традицията, цялото семейство сутринта отидохме на църква, за да ни пеят Чиста молитва. Най-нетърпелив беше Девин. Откакто разбра за този ритуал, непрекъснато броеше още колко остава до деня, в който "Ще ви напишат чистата молитва". С влизането в църквата ме попита дали можел да иде да си свърши една работа. Разбира се, позволих му. Отиде при любимата му икона - единствената, на която всеки път се моли, а аз дори нямам идея на кой светец е. Питам го защо все при нея отива, а той "Ми защото ми е най-симпатична!" Говори й нещо, пипа я и след това се върна нахилен до уши. Моето "живот и здраве ще направим това", "живот и здраве ще стане онова" според него никаква работа не вършело. Трябвало човек да се помоли. 

След неговите молитви дойде ред и на тези на отчето. Преди да започне, погледна към момчетата и ме пита "А тез левенти, майко, какви се падат на бебето?" Отвръщам, че са му братя, а той възкликна "Ауууууууу, ми че те много, бе!" 

След Чистата молитва, както си му е редът, минахме през четири къщи да занесем на стопаните им сладки нещица за хапване, а те в замяна ни дадоха лук, яйца и захар. Главите лук се дават, за да има майката кърма и детето да расте здраво и силно. Колкото по-големи, толкоз по-добре! Яйцето символизира плодовитостта, а захарта е, за да е сладък живота на бебчето. 

Прибрахме се вкъщи с пълна кошничка с дарове и с пречистено и ревящо за сън бебе. След като го накърмих, заспа толкова блажено, че не мръдна часове наред. А аз се възползвах от дълбокия му сън, за да му спретна една малка фотосесийка и да му замеся вкусна пита, в която сложих дарените му яйчица. Едно запазих. С него го изкъпахме вечерта. 

Девин беше ужасно щастлив, че ще пека питка, но остана много разочарован като разбра, че в нея няма късмети. Как можело за Коледа да слагам, а сега за Яни да няма! Това ли ми била любовта към бебето?!?!? Реши да вземе нещата в свои ръце и да поправи таз черна несправедливост. Помоли ме да му нарежа листчета, на които щял да напише късмети и да ги сложи в чашка, а после всеки да си изтегли неговия. 

Ето ги и тях. Запазвам оригиналния текст, тъй както го е написал авторът. 

"ДАНМЕРИЖЗЛАТО" - в превод "Да намериш злато". Този се падна на самия Девин, но всъщност бил предназначен за батко му Денис.

"ДАТИСЕФТУРНЕПО" - сложничко е за разбиране, затова веднага ви разкривам написаното "Да ти се втурне подарък!" Какво точно е искал да каже авторът, можем само да гадаем. Този късмет се падна на Давид, но принципно бил за Девин.

"САБЕРИПАРИФЕРАЛИ" - мисля, че е съвсем ясно "Събери пари за Ферари". И естествено, съвсем логично късметът е бил писан за Пламен. Нали откакто си търсим седемместна кола Девин не спира да мрънка, че такива "грозни" не ни трябват. Едно Ферари идеално щяло да ни оправи, ама баща му се опъва. Но за проклетия късметът се падна на Денис, а той хал хабер си няма какво значи думата "пестя". Ще събере пари за Ферари, ама друг път.

"ДАНИАМАЖКОЛК" - "Да нямаш колики". Писал го за Дамян, ама ми се падна на мен. Коментарът на Девин "Е, нищо де! И за тебе става. Нали няма да ти е хубаво, ако те боли коремът?"

"ДАИМЕРИЖПАРИ" - тоя късмет бил предназначен за мен и гласял "Да намериш паричка за Яни", ама си се падна директно на него. Девин е много впечатлен от тая история със слагането на парички под възглавничката на бебето. Дори стигна до констатацията, че най-лесно се изкарват пари докато си бебе - "По цял ден си лежиш и спиш в количката и който те види, ти дава пари." 

"ДАПОЧАВАЖ" - ей на тоя късмет се дзверихме сума време. Дори Девин не можеше да си спомни какво означава. Чак късно вечерта се сети "Да получаваш всичко, което си поръчаш от EBAY". Ама листчето било много късичко и не му стигнало мястото, пък и на "иглийски" не можел да пише. Иначе късметът бил за батко му Давид, който е в трепетно очакване да му пристигнат една игра и едно лего, поръчани от EBAY. Но се падна на Пламен.

Толкова за късметите. А питката и без тях беше разкош - толкова пухкава и вкусна! Първото парче оставихме за Богородица. "Коя беше тази?" зачуди се Девин. Казвам му "Как коя?! Дева Мария, майката на Исус.", а той "А, ма тя на гости ли ще ни идва?"

Едно мъничко залъче, топнато в медец, дадохме и на Дамянчето. Той осмука меда и изплю хлебчето. От малък хитър, бе еййййй! Да ни е жив и здрав!

Ето и малко снимки от този празничен ден. 

Дамян и Девин лежат на спалнята и нямат търпение да потеглим към църквата за Чистата молитва

В градинката през църквата. Толкова съм щастлива с всичките ми момчета!!!

На излизане от черквата - пречистени и благословени.

Цялото семейство пред църквата

С любимата ми дрешка и пеленка - обожавам ги!

Пръстчетата на бебешките крачета са кот наниз от перлички! Толкова сладки!!!

И като заспа - та цели пет часа!!! Чак приятелите му, Овцата и Кучо, се зачудиха кво става.

Пък майка му се зачуди в какви ли не пози да го нащрака.

С кошничката с дарове - лук, яйчица и захар!

Нямаше начин Девин да не се вмъкне в кадър. Нали си е роден фотомодел!

"Мамо, ще може ли да махнеш тая кошница, че ми смърди на лук?!"

И пак заспа блажено...

И тати да се изяви като фотограф.

Няма нищо по-сладко и нежно от спящо бебе!!!

Ето я и питата на Дамян.

След духовното пречистване е ред и на телесното такова. Гледа уплашено, защото батко му Девин му разказва някаква страшна история. Като е с бебчо Девин все му измисля приказки или му пее песнички (също измислени).

След стандартната вечеря - вкусното млекце на мама, е ред и за вкусната питка на мама, топната в сладичък медец.

За дечицата на моите младоженци

Несъмнено сватбата е един от най-вълшебните, вълнуващи и запомнящи се дни в живота на всеки. Но появата на дете е нещо още по-прекрасно.

Днес ще ви представя три торти, правени за първите рождени дни на дечицата на моите младоженци. 

Първа е тортата на малката Елена - дъщеричката на Лили и Краси, за чиято сватба вече ви разказах в тази публикация. При тях последователността "сватба - бебе" беше наопаки, т.е. Ели празнува своя първи рожден ден близо два месеца преди мама и тати да се врекат един на друг във вечна вярност. За нейния празник Лили поръча двуетажна торта с бяла основа на жълти точки, малки и нежни цветенца в пастелно розово, зелено, жълто и лилаво и едно страхотно сладко пате за акцент - любимата играчка на Елена. 

Ели и нейното любимо плюшено пате

Като вкус се спря на провансалската ми торта - ванилови блатове, орехова паста, крем с рикота и парченца сушени сливи. Тази нестандартна, но много приятна комбинация ги бе очаровала и впечатлила толкова, че и за сватбената торта си избраха отново този вкус. 

Направата на тази торта ми достави невероятно удоволствие, особено моделирането на патенцето. Исках максимално да се доближава до истинската играчка, за да може Ели да си го разпознае и да му се зарадва. Е, оказа се ,че съм успяла! 

Втората торта я правих за сина на Веси и Купен - младоженците от предишната ми публикация. Техният малък наследник също като Ели се е появил преди църковния брак на своите родители и две седмици след сватбата им отпразнува първия си рожден ден. За родителите му този празник несъмнено бе изключително важен и вълнуващ. Тяхното малко момченце, носещо уникалното име Купен Купенов Купенов, се е родило с много тежък здравословен проблем. През какво са преминали заедно, само те си знаят. Затова и първият му рожден ден бе очакван с такъв трепет и бе толкова специален. За случая Веси поръча синя торта с влакче и с любимата плюшена костенурка на Купчо, а за вкуса се спря на еклерова с праскови. 

Третата торта бе за Даниел - първото дете на Михаела и Александър. С тях се запознах още в началото на 2011 година. Поводът - тяхната сватба, за която съм ви разказала тук. Дани също бе присъствал на нея, но като съвсем малко бебче в коремчето на мама. Със сигурност си е похапнал от сватбената торта, но след година и няколко месеца вече си имаше и своята, за първия му рожден ден. Темата - кучето Снупи, любимият анимационен герой на Дани. Няма да крия, че и аз го обожавам. Навремето дори успях да си купя цели четири пластмасови Снупита от Макдоналдс (така ме е яд, че изпуснах останалите 8 от серията) и до ден днешен това са едни от най-сладурските ми играчки, които стоят на почетно място в детската стая. Ето, че сега имах щастието и аз самата да си направя Снупи, но от захарно тесто - колкото приятна, толкова и отговорна задача. Искаше ми се да се справя перфектно, затова се постарах максимално. Мишето, майката на Дани, искаше тортата да е много цветна и веселяшка, затова реших да я направя точно като "извадена" от анимационното филмче. За вдъхновение ми послужиха ето тези две картинки. 

Останалото беше огромна доза удоволствие. Идея си нямате с какъв кеф изработих и изрисувах всеки един детайл. А когато съпругът ми се прибра от работа и видя какво съм сътворила, каза, че това определено е една от най-любимите му мои торти. Дани също много си я беше харесал, а това ме направи още по-щастлива!

Наскоро още две младоженски двойки, чиито сватбени торти правих аз, се сдобиха с наследници. В началото на май на Зори и Мариян им се роди дъщеричка, а малко след нея на бял свят се появи и Калоян - момченцето на Жени и Божо, за чиято сватба все още не съм ви разказала. 

Нека всички тези семейства имат прекрасен и щастлив живот, да продължават да се множат и да се радват на своите дечица! Целувки за всички ви!!!

Сватбата на Веси и Купен

Ето ги и тях! Влюбени, усмихнати, щастливи! Това са Весето и Купен! 

Как се запознах с тях? Ами чрез писмото на Веси до мен, озаглавено "100 усмихнати гърла", което получих преди точно една година. Предлагам ви и вие да се запознаете с тях чрез него:

Бубе, Здравей!

Ти разбира се не ме познаваш, сигурно се чудиш и защо ти пиша в 3,48 ч. през нощта, но се зачетох. Освен с прекрасни снимки и сладкарски изкушения, твоят блог разказва приказни истории, истински и човешки, споделени с любов и лекота. Явно е истина, хората, родени с талант, имат повече от един :))

И така, няма да ти пиша колко съм впечатлена от декорациите и вълшебствата, в които превръщаш разни неща като захар, яйца, мляко и прочие, а ще изложа накратко нашата история, като ще я завърша с една молба.

Купен Купенов Купенов е името на нашият син, в момента на 8 и 1/2 месеца. За това кратко време човечето понесе много, а и ние покрай него, но сега е вече здрав и жив. С неговият татко, Купен Купенов Купенов, се познаваме от далечната 1997 г. в класическа история на приятели състуденти в УНСС. После живота ни раздели и изненадващо през 2005-та ни събра отново - върнах се от странство след тримесечна телефонна любов, с разтуптяно и влюбено сърце. Заживяхме двамата заедно, после се сгодихме, а сега, на 2 септември ще се женим.

И ти ще ни направиш торта (това е молбата :)) Тя ще е със стилна, изтънчена декорация с джазови нотки и акценти от слънчево оранжево и свежо зелено, ще се усмихва на нас и нашите гости, ще бъде аристократично закачлива, нестандартно решена и всички ще ме питат кой я е създал. 

Ти ще определиш вид, вкус, декорация, начин на поднасяне, всичко, без да ни споделяш, като изненада.

Остава да кажеш дали се заемаш с предизвикателството да създадеш още едно бижу за 100 усмихнати гърла, както и какви са условията на доставка и начин на работа. 

С благодарност,

Весето

След това писмо датата 2 септември в моя календар бе белязана като "Денят на Веси и Купен". Кореспонденцията бе последвана и със запознанство на живо с бъдещата младоженка. На срещата уточнихме и всички подробности по сватбената торта. За дизайна водещи бяха три основни детайла - винтидж стила на булченската рокля, свежите цветове на букета и монограмите от поканите. За вкуса специално за случая измислих съвсем нов пълнеж - комбинация от ванилови блатове, напоени с домашен компот от праскови и бял ром, крем от маскарпоне, цедено кисело мляко, бита и квасена сметана и за разкош сладко от смокини, пресни зелени смокини, орехови ядки и чаени бисквитки. Свежо, вкусно и екзотично! 

 Работата по проекта започна с изработването на всички цветя за букета, който щеше да е основният акцент в дизайна на тортата. Като ориентир използвах ето тази снимка от каталога на сватбената агенция, която щеше да изработи булченския букет, както и цялостната флорална декорация за събитието. 

В захарния му вариант трябваше да внеса някои промени относно вида на използваните цветя, както и да добавя жълти рози. Цялостната изработка ми отне няколко дни, но мисля, че се получи много добре. Както обикновено, най-трудно бе самото подреждане на отделните цветя в аранжировка. Да намеря правилното място за всяка роза или стръкче си бе истинско предизвикателство. С естествени цветя това е къде, къде по-лесна задача, защото венчелистчетата им са мекички и гъвкави и няма опасност да се счупят. Можеш да си ги подреждаш плътно едно до друго, да ги наместваш както ти е удобно. При твърдите захарни цветя всяко има нужда от точно определено пространство, а празнините помежду им трябва умело да се запълнят с по-дребни цветчета или зеленина. Допълнителна трудност внесе и фактът, че розите бяха с различна големина и в различни цветове, т.е. трябваше да преценя кое с кое си подхожда и да ги разположа така, че да има от всичко навсякъде. В същото време вяжно бе и да постигна кръгла форма на букета. За основа използвах малка сферична пиафлора, около която редих цветята. Слагах, махах, нареждах, преподреждах... И ето какво се получи в крайна сметка. 

Самата торта бе триетажна. И трите етажа бяха в цвят слонова кост, с масленозелена фина плетена дантела в основата и множество дребни бели цветчета по горния ръб. 

На средния етаж разположих плочката с монограмите на младоженците - В и К. Тях прерисувах от поканата, заедно с двете сърчица. По план сърчица трябваше да има и по целия втори етаж, но реших, че ще е прекалено шарено и натруфено. 

 

Към голямата торта добавих и три едноетажни - все пак 100 усмихнати гърла трябваше да нахраня!!! 

Всичко бе готово. Оставеше само да доставим тортите на уреченото място в уречения час. А това, повярвайте ми, обикновено си е голямо изпитание. Предварително съпругът ми преценява по кой маршрут да минем, така че да сведем до минимум задръстванията, дупките, паветата, релсите и прелезите. Друг съществен момент е да преценим откъде ще грее слънцето, та да разположим тортата в сенчестата част на задната седалка. Климатикът, естествено, бичи на макс, все едно сме в хладилен камион. За транспортирането използвам дървена стойка, която един от младоженците ми бе сковал собственоръчно за превозването на тяхната сватбена торта от нас до Костенец, а след това ми я подари, за което съм му безкрайно благодарна (сватбата на Зори и Мариян). Аз сядам отстрани до тортата, за да я придържам. Иначе всяко рязко спиране или по-остър завой биха били пагубни. Да не ви обеснявам на какво напрежение и стрес съм подложена през цялото време. Но веднъж предам ли я непокътната и в пълната й прелест, политам до седмото небе от щастие и облекчение. 

И в конкретния случай всичко протече по гореописания план-график. Минахме цялото трасе без екстремни ситуации и драми. Спряхме пред входа на комплекса и вече бях готова да си отдъхна, когато най-учтиво ни помолиха да слезнем с колата в подземния паркинг, където бил входът към кухнята на ресторанта. Добре, ама слизането беше по такъв стръмен наклон, че тортата ми полетя стремглаво напред. Писъци, врясъци!!! Едва успях да я удържа. Само най-горният етаж се отлепи и се приплъзна почти до ръба на долния. Изтръпнах! Не ми се мисли какво щях да правя, ако беше паднал с все букета върху него. В кухнята на ресторанта без проблем оправих пораженията и вече всичко си беше на мястото. След цялото това напрежение можех спокойно да се отдам на заслужена почивка. А на вас предлагам да се отдадете на прекрасните снимки от сватбата на Веси и Купен. Съвсем заслужено им пожелавам да бъдат все така влюбени и щастливи!!!