Поводи за радост и гордост

Тая страничка спокойно можех да я озаглавя "хвалипръцковщини", ама викам си "не е много прилична тая дума". Та затова така по-завоалирано и същевременно гръмко заглавие й сложих. Идеята ми е тук да си споделям разни хубави случки и поводи, които са ме направили щастлива. Аз ще се фукам, пък вие ще ме тупате по рамото и ще викате "Браво, Бубе! Давай все така!" (ха-ха)

С какво да почна, с какво да почна??? То е ясно, че най-голямата радост и гордост в моя живот са трите ми прекрасни деца. За тях мога да пиша с дни, но мисля да ви го спестя. Обаче няма как да пропусна да постна една от страхотните снимки, които Миленка им направи наскоро.

фотография Милена Коцева

  Супер са, нали?!? Цялостната идея, стайлинг, композиции - всичко е дело на Миленка. За наш беше супер готино и забавно да ни снима. Шапка й свалям как успя да предразположи и подреди момчетата. За мен в повечето случаи това е мисия невъзможна. Фотосесиите ми на децата обикновено започват с огромен ентусиазъм от моя страна и тотално нежелание от тяхна, преминават през една безкрайно мъчителна фаза на "ооооф, стига вече!" и "еееееееее, айде още малко!" и завършват с куп размазани снимки и изострени взаимоотношения. При Миленка случаят беше доста по-различен, макар че се наложи да подкупвам Давид с кексчета и макарони на фурна, за да го снима самостоятелно. 

Избрани снимки от фотосесията можете да разгледате тук, а пълната версия тук.


Така и така стана въпрос за хубави снимки, та и аз да се похваля с една такава. Ей тази:

С нея участвах в един конкурс на WEBSHOTS за фотографии на тема "храна" и спечелих второ място. Бях толкова горда и щастлива!!! Принципно съм далеч от мисълта, че снимките ми са добри, но като получиш подобно признание се чувстваш много готино. Дни наред ме засипваха с поздравителни писма и коментари и за малко да си въобразя, че и за фотограф ме бива. Самата снимка я правих на вилата ни в Трънско и е абсолютно натурална - няма никаква обработка!!! Крушите действително бяха толкова красиви и червени, но на вкус хич ги нямаше.

Другият ми голям успех в WEBSHOTS е, че имах и цял албум, избран за албум на деня, а това вече е много. Да изтипосат твои снимки на заглавната страница на фотофорум от такъв мащаб, си е наистина яко. Яко, яко, ама снимките баш в тоя албум не са нищо особено. Честно казано, дори се чудя на избора им, но коя съм аз да им давам тон в живота. Щом така са преценили хората, добре! Албумът бе посветен изцяло на едни кексчета, които правих послучай 8 март за госпожите на децата. Много деца, много госпожи, много кексчета. Само да вметна, че винаги съм изпитвала огромна почит и уважение към учителите като цяло,  а за лелките и учителките на децата ми мога да кажа, че съм им безкрайно благодарна и признателна. Затова и всяко от тези кексчета е направено и подарено с много обич.

В тоя сайт за снимки постоянно бях на заглавната страница на раздел Food&Drink. Албумите ми с вкусотийки и тортички бяха сред най-разглежданите. Дори стигнах до 11-то място в класацията за най-посещавани и сваляни албуми в раздела от общо близо 18 000 потребители, публикували снимки на тази тематика. За мен това бе огромно постижение!!! За жалост вече нямам профил в този сайт, тъй като той бе закупен от нови собственици и стана платен.

08.07.2010
Друга моя гордост е статията за мен в www.haskovo.net. Когато дъщерята на авторката на сайта ми писа, че искат да се свържат с мен за интервю, направо не можех да повярвам. Аз и интервюта?!?!? Толкова се развълнувах и притесних. Но щом получих въпросите и започнах да отговарям, паниката изчезна и ми бе много забавно и приятно. Цялото интервю може да прочетете тук. 

25.10.2010
Още един повод за радост!!! Днес имам удоволствието да гостувам на Мария Илиева в рубриката й "Гастрол". Харесвам Мария, харесвам и нейния блог, затова съм щастлива, че ме покани да гастролирам при нея. Блиц интервюто беше много забавно. Може да прочетете цялата статия тук.

Благодаря ти, Мария!

Феврурари, 2011
Още 15 минути слава!

Първата ми поява на страниците на списание - INTRO, бр. №81, февруари 2011, стр. 90-93. Благодаря на ИНТРО за оказаната чест! Поканата дойде от Биляна Петрова, а интервюто взе редакторката Биляна Славейкова.

Март, 2011 г

Отново успех в WEBSHOTS! Няколко дни бях на заглавната страница на сайта. Снимката, която ми бяха изтипосали, е направо ужас - нито кексчетата са нещо кой знае какво, нито пък снимката става за гявол. Даже мъжът ми се бъзикаше, че са ме сложили за контраст между истински готините фотографии - да изпъкват още повече на фона на моето боклуче. Каквато и да е била причината, както се казва - лоша реклама няма. 

Далеч повече се зарадвах на писмото, което получих от редакторите на същия сайт, с което ме канеха да участвам в конкурса на American Greetings. От 679 милиона снимки, качени на сайта, бяха избрали определен брой (не се споменава точно колко), които имат право да участват в надпреварата. Снимките победители ще бъдат отпечатани върху пощенски картички и получават сумата от 100 $ на калпак (много тънко, ама явно и американците са скръндзави). Та на мен ми пратиха да подпиша договор за общо 7 снимки, но се оказа, че качеството им не отговаря на изискванията и нищо не стана. Останах си с едната радост. 

Март, 2011 г
Това пък е участието ми в Lady Zone по покана на Росица Тодорова. За първа пролет подготвих за тях два материала - пролетни кексчета и букет от курабийки. Малко са разместили снимките и текста и не е много ясно и подредено, но карай да върви!

Октомври, 2011
По покана на Дани Николова, отговорен редактор на PMG Програмата Медиа Груп гостувах на електронното и печатно издание Програмата. Тук може да прочетете представянето ми, а това е пълен вариант на интервюто.  Повечето неща вече са ви до болка познати, но все пак може да ви е интересно. 

На първо място - как започнахте да правите торти?
В началото на 2008 година си седях вкъщи по майчинство с най-малкия ми син и за да уплътня времето максимално, реших да се пробвам с някоя торта. До този момент най-голямото ми постижение в сладкарството бе един кекс по стара мамина рецепта. По тортите се запалих след предаване на Слави Трифонов, в което му гостуваха наши сладкари-декоратори и показваха как се правят разни неща от захарно тесто. Стори ми се супер забавно! Още на следващия ден изкупих пластелина от кварталните книжарници и започнах да моделирам цветя и фигурки. След месец-два реших, че достатъчно съм надобряла и за 33-я ми рожден ден направих първата торта в живота си – едноетажна, бяла, с венец от рози. Не, не от пластелин, а с блатове, крем и захарно тесто. Идея си нямате колко горда бях от резултата, а и гостите като почнаха едно „Ах!”, „Ох!”, „Наистина ли ти си я правила?”. После последва дълго бездействие от моя страна, но мълвата колко страхотна торта съм направила се носеше от уста на уста. Лятото, покрай рождените дни на две от децата, затвърдих всеобщото мнение, че много ме бива в тоя занаят и изведнъж поръчките започнаха да валят. Сега имам над 200 торти зад гърба си, всяка с уникален дизайн.
Какво всъщност е основното Ви занимание?Колко време отделяте за хобито в сравнение с основното Ви занимание - кое има предимство?
Основното ми занимание в момента са семейството и домът. След третото ми дете така и не се върнах на работа. Завършила съм Първа английска гимназия в София и Българо-датския колеж по търговия, туризъм и маркетинг в Ботевград. Работила съм много и различни неща, защото мразя еднообразието и бързо ми омръзва. Най-много си обичах работата като преподавател по английски език, а професията, за която винаги съм мечтала, е да бъда стюардеса. Обожавам да летя със самолет! През последните две години тортите заемат по-голямата част от моето ежедневие, но все още гледам на тях като на хоби – нещо, което правя с невероятно удоволствие, желание и любов!!!
Как се справяте с толкова голямо семейство:)?
Голямото семейство е огромно богатство, но и голяма отговорност и куп ангажименти. Ще излъжа, ако кажа, че да отглеждаш и възпитаваш три деца и да се грижиш за домакинството е лесна работа. Всъщност, това е най-отговорната и трудна задача. Оставям настрана чисто битовия аспект на нещата. По-важното е да направиш от децата си добри и способни хора. Да им осигуриш не само подслон, храна и образование, но и да им дадеш цялата си обич и внимание. Всяка сутрин се будя с надеждата днес да бъда още по-добра майка от вчера, а нощем заспивам благодарна, че имам тези прекрасни деца. Те са моята най-голяма радост и гордост, те са всичко, за което съм мечтала!
Тримата Ви симпатяги помагат ли в правенето на тортите или само в консумацията:)
Правенето определено не ги влече, но виж ,с похапването добре се справят. Проблемът е, че имат различни вкусови предпочитания и е много трудно да им угодя едновременно. Май единствената торта, която обичат и тримата, е Тирамису. Правя го по оригинална италианска рецепта и става наистина убийствено вкусно!!!
Коя е най-трудната торта, която се е налагало да правите и която Ви е измъчила адски?
Всяка торта е трудна и я приемам като предизвикателство. Както вече споменах, стремя се всеки път да измайсторя нещо ново и различно от предишните ми творения. За целта се искат много въображение и вдъхновение. Някои детайли, разбира се, се повтарят, но като цяло дизайнът е уникален. Искам всеки да си знае, че това е Неговата торта, направена от Буболинката и тя да е неповторима. Друг е въпросът, че повечето ми торти се копират многократно от „колегите” в бранша.
Как изглежда тортата, с която се гордеете особено много?
Няма торта, с която да не се гордея. Те са ми като рожбички – обичам си ги всичките!!! Във всяка влагам цялото си старание, сърце и душа. Мисля, че точно това ги прави толкова харесвани. Когато нещо е сътворено с любов, то успява да докосне другите, да ги разчуства, развълнува. Наистина ми е трудно да се спра на една конкретна торта.
Що за човек сте всъщност - какво ви забавлява, какво ви развлича, къде обичате да излизате или пък какво друго освен тортите Ви е на сърце?
Ами най-обикновен, макар често да чувам по мой адрес „Ти не си човек!” Обожавам музиката и танците. Докато работя по тортите винаги слушам радио. Харесвам рок, метъл, латино, българска музика, класика. Обичам да ходя на кино, на театър, на концерти, да излизам с приятели, да бъда сред природата, да играя с децата. За жалост ежедневието ми е твърде натоварено и рядко ми остава време за развлечения. Но каквото и да правя, винаги се стремя то да ми доставя удоволствие и да се чуствам добре. Дори когато мия чинии или простирам дрехи, го правя така, че да ми е забавно. Мисля, че на интелигентния човек никога не може да му е скучно или тъпо. Това се опитвам да възпитам и у децата си. Животът е твърде кратък, за да му се цупим. Всеки миг трябва да се изживява пълноценно.
Какво планирате оттук-насетне, някакво предизвикателство, с което сте се нагърбила и смятате да го преодолеете на всяка цена?
Този въпрос ми напомни за едно интервю за работа, на което се явявах преди няколко години. Господин Началникът се държеше адски надменно и аз реших да не му се давам лесно. На въпроса му „Какви са Ви плановете за вбъдеще?” отговорих „ На 40 да имам 4 деца и да бъда кмет на София!” Шегувах се, разбира се! 
Не съм от хората, които чертаят планове и се стремят със зъби и нокти да постигнат своето. Не че не съм амбициозна или упорита, но по-скоро залагам на импулса, на моментното решение. Имам силно развита интуиция, която много ми помага в това отношение. Каквото и да си поставя за цел, знам, че ще успея, защото имам подкрепата на съпруга и децата ми. Те винаги ме окуражават и вярват силно в мен. А това е невероятен стимул!
Как ще изглежда абсолютно невъзможната за направа торта?
Ами сигурно обърната наопаки – с най-малкият етаж най-отдолу. Моите способности в тортоправенето далеч не са големи, така че доста торти бих поставила в графа „невъзможни”. Така наречените 3Д торти (във формата на фигури или предмети)ме плашат много и рядко се наемам да ги правя. Но това, което аз не мога, някой друг ще сътвори без проблем. Така че, „невъзможни” неща няма!!!

Септември, 2011

Точно на имения ми ден - 17 септември, тази година (2011) имах удоволствието да излезна по женски с Ели. И не само успяхме да си побъбрим на воля, да хапнем вкусна торта и да се забавляваме, но и си спретнахме страхотна фотосесия. Идеята беше изцяло на Ели!!! От мен се искаше да подбера една торба дрехи, подходящи за снимки и да си замъкна дупИнцето на уреченото място в уречения час. За нещастие точно този ден се събудих с ужасно главоболие и до обяд ми беше адски лошо. Дори мислех да отложа срещата с Ели, но пък хич не ми се искаше да я разочаровам. Затова се мобилизирах всячески, натъпках се с лекарства и малко живнах. Лошото ми мина, но се почна едно ужасно притеснение как ще се справя - да се правиш на фотомодел на дърти години не е лесна работа. Но щом се видяхме с Ели забравих и притеснения, и предразсъдъци, и всичко.... Ели беше набелязала няколко места, подходящи за снимки, но част от тях не успяхме да оползотворим по една или друга причина. Най-романтичната серия снимки ми направи в малката сладкарничка в стил Shabby Chic на Оборище 37 - Салон на цветя. От персоналат бяха супер любезни и ни позволиха да си се щракаме където и както си искаме. На тези снимки съм с тоалет на Ели - за съжаление в гардероба ми все още нямам бяла ефирна рокличка и тя бе така добра да ми услужи с нейната. Голямо преобличане падна покрай снимките, а не успях да се издокарам и с една трета от дрехите, които бях помъкнала. Като ги събирах преди да изляза от вкъщи, съпругът ми се шегуваше, че толкова багаж събирам, все едно го напускам. Ще му се, ама оттърване от мен няма. След сладкарничката се поразходихме из центъра, в търсене на интересни места за декор, а на финала Ели ме заведе в Слънчогледи. От години слушам за този магазин и все не намирах време да го посетя. Най-накрая мечтата ми се сбъдна. Дори си понапазарувах някои нещица. Благодаря на Ели за преживяването и за прекрасните снимки!!! За мен беше истинско удоволствие да й позирам и се надявам да не съм я разочаровала. 

Всички снимки от фотосесията  може да разгледате тук.

А прелестните фотографии на Ели можете да видите в блога й или тук.

20 януари 2012 г
По покана на Десита Иванова дадох интервю за jenite.bg. Статията може да видите тук.

 4 октомври 2012 г
По покана на Ани Костова, редактор в програма Хоризонт на БНР, дадох интервю за предаването "Графити по въздуха". Записът на разговора бе излъчен на 04.10. 2012. 

18 ноември 2012 г
По покана на Мина Бакалова от Варна участвах в предаването "Най-добрият човек" по Нова телевизия, посветено на нейния талант в тортоправенето. Преживяването бе изключително вълнуващо! Това е първата ми поява на екран по национална телевизия и то в ефир, на живо. Цялото предаване можете да видите тук.

Декември, 2012 г
През ноември получих писмо от Lauren Torrisi, редактор на електронния сайт на Good Morning America на телевизия ABC, в което ме молеше за позволение да използват моя снимка за албума им с Коледни вдъхновения. Ставаше въпрос за ето тази снимка:

Фотографията всъщност е направена от Елена Гледачева, но курабийките са си мое дело. Изработих ги по нейна поръчка за коледната й фотосесия с бебета. 
Естествено, дадох съгласието си и малко след това снимката бе публикувана под номер 8 от общо девет снимки на декорирани коледни курабийки в албум, озаглавен "9 Stunning Christmas Cookie Designs". Стана ми супер готино и приятно, но още повече се развълнувах от многото коментари и харесвания, които получих във ФБ. Страхотно е да знаеш, че някой се гордее с постиженията и се радва на успехите ти. Благодаря ви!!!

Март, 2013 г
В брой 83/ 14 март на сп. Good Food имаше интервю с мен. Благодаря на главната редакторка Людмила Слокоски за поканата. 

 Април 2013

Получихме покана от редакторката на сп. Кенгуру, Весела Захариева, да се включим в националната кампания Голямото семейство. Инициативата е в подкрепа на българските семейства с три и повече деца. Идеята е да се популяризира многодетния семеен модел у нас. 

Свиках семейния съвет, за да разбера дали всички са "за" да се присъединим към кампанията. Само средният ни син Давид имаше леки възражения, защото се притесни, че може да стане известен, а него подобни неща го плашат много. :))) Големият попита каква е идеята, защо трябва да го правим. Обясних, че целта е да се покажат родители с три и повече деца, за да се насърчат и другите семейства. Тук Девин, най-малкият, настоя непременно да кажем, че чакаме и четвърто бебенце. Той е толкова ентусиазиран, че ще става батко, че само бебето му е в главата. 

И така, след като единодушно решихме да участваме, седнах да напиша и нашето писмо. Попитах всяко едно от момчетата какво би искало да разкажа за него. Най-големият каза "Истината, но все пак гледай да не ме изкараш прекалено лош!" Нали в момента е във вихъра на пубертета и често се налага да му четем конско. Средният рече "Ти ме познаваш достатъчно добре. Какво има да ти казвам аз какво да пишеш." Най-малкият бе доста по- взискателен "Пиши, че съм най-добричкият, че най-много те обичам, че мога да чета и пиша, че ще бъда най-добрият батко...."
Е, постарах се максимално обективно да опиша всеки един. 

Номинацията ни можете да прочетете тук. 

Ето го и самото писмо, което изпратих за участието ни. 

Запознайте се с нашето семейство – Люба, Пламен, Денис, Давид и Девин Златкови.  А скоро, живот и здраве, към него ще се присъедини  и най-новият му член, тъй като сме в очакване на четвъртото ни дете  - отново момченце!

В началото бяхме само двамата – аз и Пламен. Запознахме се като състуденти в колежа, където следвахме една и съща специалност. В продължение на две години бяхме само приятели, но истински, от тези, които си споделят всичко, подкрепят се и си помагат. След това пламна и любовта – пак истинска, страстна и вълнуваща.  С годините и тя, и приятелството ни станаха още по-силни и непреходни. Винаги съм казвала, че любовта ни е пламенна, защото и имената ни са такива – Люба (любов) и Пламен (пламък). Фамилията ни пък се свързва със златото – синоним на богатство, скъпоценност, благородство. И ние наистина сме богати, защото имаме най-ценното на този свят – трима прекрасни сина, които обичаме безумно. Те са нашето сбъднато щастие, нашата гордост и радост. А сега сме в трепетно очакване и на четвъртото ни момченце – отново плод на голямата ни любов! Децата ни са много различни като характери и съответно подходът към всеки при отглеждането и възпитанието им също е различен. Като родители се стремим да им осигурим всичко необходимо, за да растат здрави и щастливи, а най-голямото ни желание е да ги възпитаме да бъдат добри и почтени хора с култура, морал и ценности. Дано се справим добре, макар родителството да е доста трудна и отговорна задача.

За отглеждането на децата финансово разчитаме само на себе си. Със съпруга ми работим в частна фирма за маркетинг и рекламни услуги, която основахме преди малко повече от година заедно с още трима съдружници. Не печелим много, но доходите ни са достатъчни да осигурим на семейството ни нормален начин на живот. Живеем в апартамент, караме второупотребна кола, нямаме гледачка или домашна помощница.  За жалост не можем да си позволим много неща, но не сме останали гладни и боси. Имали сме и доста тежки периоди (особено когато и двамата бяхме безработни и с три деца), но никога не сме се оплаквали и не сме губили вяра и надежда, че нещата ще се оправят. Твърдо отстояваме принципа, че когато човек има деца, той трябва да се грижи за тях без да очаква помощ от когото и да било. Нито държавата, нито отделните институции, нито обществото, нито близките и познатите са ни длъжни с нещо само защото сме решили да имаме повече деца. Съответно те, от своя страна, не би трябвало да се намесват или да ни осъждат за това наше решение. Но на практика се оказва, че не е така. Държавата ощетява третото и всяко следващо дете с по-малък размер на еднократната помощ при раждане, а майчинството за четвърто дете е само шест месеца. Обществото ни също трудно възприема идеята за повече от две деца. Всеобщото мнение е, че многодетни са само семействата от малцинствата, сектантите, тези с по няколко брака или безумно богатите, които могат да си позволят всичко. Е, ние не принадлежим към нито една от тези групи. Част от близките и познатите ни приеха новината, че ще имаме четвърто дете, като твърде смело и дори безразсъдно решение. Въпроси от рода на „Случайно ли стана?“ и „Ще го задържите ли?“ ни звучаха меко казано обидно. Всяко едно от децата ни е правено с огромно желание и любов. За нас те са най-голямото богатство и щастие. Гордеем се с тях и ги обичаме безкрайно!

Най-големият ни син се казва Денис. Роди се на 4 юли 1999 година. В момента е ученик в седми клас в паралелка с усилено изучаване на японски език. Предстоят му матури и кандидатстване, но май тийнейджърските   интереси го вълнуват много повече.  Предпочита да е с приятелите си, отколкото да заляга над учебниците. Обожава да гледа футбол и да слуша музика. Мрази да чете и да си оправя стаята. Обича да спортува – ходи на плуване, играе баскетбол, волейбол, футбол, тенис на маса. Като темперамент е много общителен, но и доста умерен в емоциите си.  Не споделя много, но винаги му личи, когато нещо го тормози. Изключително импулсивен е и доста суетен, което все пак е типично за зодия Рак. 

Вторият ни син е Давид. Роди се на 7 февруари 2003 г. Беше едно изключително кротко и спокойно бебе, макар да имаше много здравословни проблеми. Нито за секунда не сме се притеснявали как ще се справяме с две деца. Тревожеше ме само мисълта как по-големият ще приеме появата на бебето, но явно го бях  подготвила добре, тъй като изобщо нямаше ревност или негативни емоции. Давид беше толкова щастлив, че си има батко. Беше прекрасно да ги гледаме как растат и си играят заедно.  Сега Давид е в трети клас  в английска паралелка с изучаване на испански език. Изключително старателен, но и доста притеснителен ученик е. Доста по-затворен е от батко си и по-трудно се доверява. Понякога сякаш се пренася в свой измислен свят. Обича да остава сам и като цяло е много самостоятелен. Доста е търпелив и упорит. Изключително чувствителен, деликатен и състрадателен е. Единственото оплакване, което госпожите в детската градина, а и в училище са имали от него, е че е прекалено добър. Много е музикален и артистичен. Пее страхотно, обича да танцува. Спортовете не го влекат, но ходи с удоволствие на плуване. Обожава да чете книги.

За трето дете никога не сме имали колебания – просто си знаехме,че някой ден и то ще се появи на бял свят. Денят бе 9 юли 2007 г. Роди се нашият прекрасен Девин. Името му идва от латинското „божествен“ и той наистина е такъв. Със сините си очи, руси коси и миловидно личице има вид на ангелче. А колко е любвеобилен и гальовен!!! Притежава невероятна интуиция и е много чувствителен. Сега е на 5 г и е в трета група в детската градина. Много е изпълнителен и винаги иска да знае и може всичко. Трудно понася критика и притежава завидно самочувствие. Много е общителен, енергичен и жизнерадостен. Всяка сутрин се буди с усмивка и винаги е толкова положително настроен. Обича да рисува и определено има усет за красивото.

С три момчета вкъщи винаги е весело и забавно. Децата внасят толкова много радост, динамика и живот в дома. Усещането да ги наблюдаваш как растат е невероятно. Всеки момент са способни да те изненадат и ти се иска да не пропуснеш нито миг с тях.  Има и много трудни моменти – когато са болни или страдат емоционално. Като родители преживяваме двойно по-тежко всяка тяхна болка или мъка. Важно е в такива ситуации децата да се чувстват максимално сигурни и защитени, да знаят, че могат да разчитат на нас. А това се постига с взаимно доверие и безгранична обич. Докато си вярваме и се обичаме, семейството ни ще бъде здраво и сплотено. Основното, на което искаме да научим момчетата е, да се уважават и обичат, да си помагат и да се подкрепят във всичко, да бъдат добри приятели и истински братя. Един за всички, всички за един!

18 май 2013

Кампанията приключи. След гласуването във фейсбук останахме извън първите десет с общо 212 гласа. Благодарим на всички, които ни подкрепиха. За нас бе важно не да спечелим, а да участваме. Ако сме успели да ентусиазираме дори и едно семейство да има повече деца, значи мисията ни е успешна. Честито на победителите - семейство Цветанови от Годеч!!! Нека гордо и достойно носят титлата "Голямото семейство на България"! А ето и финалното класиране.