вторник, 30 ноември 2010 г.

100 -та ми торта!!!


Наскоро се замислих колко ли торти съм направила и се оказа, че вече са над 100, без да броя невзрачните  за домашна консумация, а именно тази е моята стотна!!! Страхотно, нали?!?!? В такива моменти човек обикновено се обръща назад и си прави равносметка. И за да не остана по-назад и аз така ще направя. Пък и веднъж завинаги да ви докажа, че не сте прави като постоянно ми пишете "Е не! Ти не си човек!" Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо!

За началото няма какво да ви разправям. Всички знаете как започнах - на принципа "А бе, що не взема и аз да се пробвам?!?" Основните причини, които ме подтикнаха към подобен акт на лудост бяха три: 

  1. омръзнало ми бе да поръчвам торти, които като ида да си ги взема и да не мога да си ги позная, а децата да реват, защото не могат да вдянат, че и Джери е мишка, нищо че не прилича на Мики Маус, който всъщност те са искали
  2. амбицирах се от група родни сладкари, които бяха спечелили второ място в международен конкурс за декоратори - видя ми се супер интересно да си правиш разни фигурки от захарно тесто
  3. беше зима, седях си вкъщи с бебе и трябваше все някак да си разнообразя ежедневието (все повтарям на моите момчета, че на умните хора никога не може да им бъде скучно, демек все ще си намерят нещо забавно за правене - това го вмъквам, за да ви кажа, че се мисля и за умна)
И ето ме на, тотално амбицирана и пълна с ентусиазъм, обикалям кварталните книжарници и изкупувам пластелина. Ще се запитате какво общо има пластелина с тортите. Ами нищо, но реших първо с него да се пробвам - да видя ще ли я бъде тая работа с моделирането или няма да я бъде. Цял месец въртолих разни фигурки от пластелин докато накрая реших, че съм достатъчно надобряла и се впуснах в истинското тортоправене. Историята на първата ми торта предполагам сте я чели, а ако не сте - с нея започва следващата страничка. Едва ли тогава съм очаквала да има и номер 100, но ето, че това се случи. 

торта №1
торта №100

Вече трета година тортоправенето е неизменна част от моя живот. Замислих се какво са ми дали и какво са ми взели тортите и ето каква е равносметката. 
Отнели са ми:
- свободното време - от два месеца не съм ходила на фризьор, нямам време за срещи, за размотаване по магазините, за мързелуване
- спокойния сън - често се налага да стоя до 1-2 през нощта, за да декорирам поредната торта, а като си легна да не мога да заспя от вълнение и притеснение;  шегувам се, че работното ми време е дневна, нощна и два дни без почивка
- хладилника - често тортите го превземат целия и както казва една приятелка "Цакам мъжа ми с топла бира"
- здравословното хранене на децата - понякога нямам време да сготвя и замазвам положението с KFC, McDonald's, пица или китайско (разбира се, децата нямат нищо против и са много щастливи от тоя факт)
- правото на болничен - колкото и да ми е зле, няма как да не изпълня съответната поръчка или да я отложа за следващия ден, хората разчитат на мен и не мога да ги разочаровам
- няколко килограма телесна маса - противно на очакванията, че покрай толкова много торти трябва да напълнея, аз взех, че отслабнах
Какво ми дадоха:
- един напълно нов свят - сладкарството е необятна вселена, която непрекъснато изучавам и опознавам, ако човек иска да е добър в нещо, той винаги трябва да е в крак с тенденциите и да се осъвършенства
- огромен брой запознанства и достатъчно голям брой нови приятели
- популярност - никога не съм и предполагала, че мога да бъда известна за толкова много хора
- океан от емоции, трепет и вълнение - за мен всяка торта е свързана с предизвикателство, с история, със сентимент
- удовлетвореност - прекрасно е да знаеш, че си създал нещо хубаво, че си зарадвал някого, че си изпълнил нечие желание
- удоволствие - правя всяка торта с огромно желание и любов, затова стават хубави и си ги обичам като рожби
- признание - ежедневно получавам десетки писма, съобщения и коментари, в които оценявате високо творенията ми, а това ме кара да се чувствам горда и щастлива
В най-общи линии това е моята равносметка. А сега по-подробно за торта № 100. И тя заслужава своята 15-минутна слава.

Правих я за първия рожден ден на Виктор. Идеята за влакчето е на майка му Костадинка. Аз пък обожавам детските влакчета и с голямо удоволствие се заех с направата му. Реших да не е изцяло от захарно тесто. Локомотивчето и вагончетата са от слепени бисквитки, които покрих с фондан. Бързо, лесно, симпатично! Комбинацията от именно тези цветове ми е много любима - весела, жизнерадостна и напълно подходяща за едногодишни малчовци. Зарята от звездички допълнително подсили веселяшкото излъчване. Харесва ми и семплият борд отстрани на тортата - абстрактна стилизирана проекция на препускащите земни възвишения встрани от жп линията (хахаха!!!) Правя това пояснение в случай, че бебе Виктор не е разбрало какво иска да изобрази авторът с тези застъпващи се полукръгчета в различни нюанси на зеленото.
На вкус тортата беше Рафаело - една от любимите ми! Обожавам да ръпам кокосови орехи. Този просташки навик придобих още като дете при пребиваването ми в Куба. И по друга простотия си падам - да люпя семки, но тва пък вече нищо общо с тортите няма.
За жалост и идея си нямам дали и на клиентите ми тортата се е харесала, защото така и не получих никакви отзиви. Надявам се да са останали доволни, а Вики да расте здраво и щастливо дете!
Айде стига съм писала, че ако искам да има и торта № 200, със седене пред компютъра няма да ми се получи.

P.S. Сетих се нещо интересно - и първата ми поръчкова торта беше с влакче! Дали е просто съвпадение или има някаква скрита символика...

18 коментара:

  1. Все пак не си човек:) Не искам да ти пиша прочувствен коментар, с това как ти желая още хиляди торти да направиш:) Ще кажа само, че искренно се радвам на ентусиазма и вдъхновението ти! Торти така и така ще ти се наложи да правиш, защото при това съвършенство, със сигурност няма да те оставят да си починеш от пърчки:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ей, Бубе, разсмя ме много с последната част от публикацията. И аз знам - човек си, щото съм те виждала и те познавам, при това много готин и добър :)
    Относно минусите - до болка ми е познато чувството да обещаеш нещо и да го изпълниш. Няма как, болен - здрав, на тръстиката. Докато не си наемем помощници :)
    А за плюсовете, ти желая да се множат и да стават все повече и повече.
    Поздравления и честита 100-тна торта :)

    ОтговорИзтриване
  3. От доста време се разхождам из кулинарното блог пространство, отначало като читател, после и като блогър. За моя изненада сравнително късно попаднах на твоя блог, какъв пропуск само...Мога дъъъълго, дълго да седя пред монитора и да се наслаждавам на твоите торти - цветни, весели, елегантни, нежни, ефирни, вълшебни, приказни...Толкова различни и всяка носеща свое настроение и магия.
    Пожелавам ти много вдъхновение и още стотици торти, с които да доставяш радост и вълнение!
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
  4. za s1jalenie az s16to tv1rde k1sno p0opadnah na va6ite torti ,mnogo sa hubavi .pojelavam vi uspehi za napred v tova ne tolkova leko zanimanie

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления!!! Страхотни торти! Когато човек намери призванието си, това е интригуващо и вдъхновяващо!

    ОтговорИзтриване
  6. По образование съм икономист-счетоводител, но сега съм безработна с малко детенце в къщи /под 2 години/. Замислих се и аз преди време да пробвам да правя такива торти - първо, защото съм любител художник /върви ми в рисуването, и в писането на стихове, но са само хоби/, второ, защото от дете обожавам тортите и мога да правя хубави тортени блатове и сладкиши, в смисъл други неща не мога да готвя изобщо, за манджа изобщо не искам да помислям, трето, защото ми доставя искрено удоволствие да пробвам нови творчески идеи, все имам такива, четвърто, защото от сладко мога да жиея, като захарно чудовище съм, похапвам сладкиши по цял ден без да ми се отразят на теглото,....и пето- детето тепърва ще има много Рожденни дни, а децата заслужават красиви изненади. В моето детство аз нямах коизнае какви торти, бяха съвсем простички. Но като споделих преди време идеята ми за преквалификация пред семейството и роднините си, ме обявиха за луда, в смисъл - първо, ще ощетя детето си с моята ангажираност, второ - материалите за моделиране и приборите и продуктите за готвене са скъпи, откъде пари, като не работя в момента и трето - ако не ги продавам, ако нямам поръчки, реално печалба няма да има, а оттам и средствата за финансиране на нови торти ще липсват, не на последно място - трябва да ми се покажат някои техники.......И така отложих този момент, но наистина ме сърбят ръцете да се пробвам, макар и само с една тортичка джобен формат... Като тинейджърка си мечтаех да си имам своя мака сладкарничка в раиона, в който живея, и да се събирам там с мои приятели, за съжаление тази мечта се оказа трудно осъществима....а сега в предивид на кризата, съвсем нереална. Ако човек не срещне подкрепа по пътя към мечтите си, те едва ли ще станат реалност. Поздравявам Ви: за смелостта, за идеите, за креативността, за амбицията, за маисторлъка, за радостта от произведенията ви, за това, което сте сътворили и ще сътворите! sluntse@abv.bg Няма да се представям само за да не се натрапвам излишно. Прекрасен Блог, прекрасни торти!:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Извинявам се за лошия правопис по-горе, но детето ми беше в скута и много бързах с писането. :) Още веднъж - адмирации!

      Изтриване
  7. Човек никога не бива да се отказва от мечтите си. Понякога дори само мисълта за тях ни дава криле и ни прави по-щастливи, вдъхновени и креативни. Дори никога да не ги сбъднем, трябва да вярваме в тях и в себе си.
    Тортоправенето наиситна е много скъпо и трудоемко занимание, но когато човек има желание, всичко се постига. Ако наистина го искаш, ще успееш. Аз също започнах от нулата. Нямах си нищо и импровизирах с всякакви подръчни материали. Тъй че - дерзай и чакам да видя творенията ти!!!
    Единственият ми съвет е да не пренебрегваш детенцето заради тортите. Нищо не е по-важно от децата. А когато са малки те имат нужда най-вече от мама - щастлива, спокойна и готова да ги гушка и обича всяка една секунда.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря Люба! Единственото, което ще те попитам е мога ли ако при опитите си с импровицация и въобращение да сътворя торта някъде се запъна, да ти пиша на мейлът за да ме посъветваш. Аз тепърва ще трябва да си купя подходящ миксер, тортена форма, някакъв нож, и някои готварски принадлежности, в нова къща съм и на практика нямам пълна кухня. Другото, което ме впечатлява при теб е тортената украса и бих те питала, къде в София мога да купя такива бои и моделираща маса, но на дребно, защото повече от 2 торти няма да могада направя за начало. /Тайната на двете торти е в това че дъщеричката ми става на две годинки през март и ще и трябват два броя./ Ако си доволна от някоя фирма, моля да ми препоръчаш откъде да купя качествени продукти на дребно. /Ако не ти се пише тук може и на мейлът ми./ А и да ти се представя - аз съм Ели. Приятно ми е!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, пиши ми на личната поща - lyubaz@abv.bg
      На драго сърце ще ти отговоря на всички въпроси и ще ти дам нужната информация.

      Изтриване
  9. Стефка Георгиева16 април 2014 г. в 21:45

    Здравейте.Синът ми става на годинка през юни и много бих искала да му направя такова влакче.Ако не е много нахално искам да ви помоля да опишете малко по подробно как се прави .Благодаря предварително:)

    ОтговорИзтриване
  10. Стефка Георгиева16 април 2014 г. в 22:01

    И ако може многоооо подробно

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами ще се постарая. Локомотивчето е правено само от захарно тесто. Боядисвате си тестото в желаните от вас цветове и оформяте на ръка отделните части, след което сглобявате. Вагончетата са направени от слепени с течен шоколад обикновени бисквити - от най-малките като размер. Слепвате 4 или 5 за всяко вагонче и оставяте в хладилника да стегне шоколадът. След това разточвате захарното тесто на не много тънко и от него изрязвате ленти, с които обвивате слепените бисквити отстрани. Отгоре поставяте правоъгълниче от захарно тесто, така че бисквитите да не се виждат. Отгоре посипвате с шарени бонбонки или цветни захарни пръчици, за да е по-весело. Отстрани залепвате кръгчета за колела и готово. Надявам се, че съм била достатъчно подробна. Ако има нещо неясно, пишете пак. Успех и весел рожден ден като му дойде времето!

      Изтриване
    2. Стефка Георгиева28 април 2014 г. в 15:53

      Многоо Ви благодаря

      Изтриване
  11. Правите ли са фигурки например влакчето.

    ОтговорИзтриване
  12. Да си го закупя предстой ни първи рожден ден на моя син и много ми хареса влакче с вагончета ще си платя колкото трябва.

    ОтговорИзтриване