вторник, 12 юли 2011 г.

Честит Рожден Ден, Девин!

Ето че и най-малкото ни момче порасна с още една година! На 9 юли стана на четири!!! Както самият той казва "Вече не съм бебе, а момче!" Но за мен той все още си е една малка гушлива душичка. На неговата възраст братята му вече бяха батковци, а той нали е последен и си нямаме бебе, с което да го сравнявам, ми се струва един мъничък и сладичък. Пък и той така умело се прави на още по-сладък и чаровен, че напарво ми иде да го схрускам като бонбонче.
Като трето дете много от близките и познатите ни смятаха, че е грешка (колко ужасяващо звучи) или че е станал случайно. Но истината е, че Девин е едно много желано бебе. Истина е и, че повече го желаехме като момиченце, но това е друг въпрос. :)))) Не знам защо, но си бях наумила, че третото ни дете ще е девойка и до четвъртия месец на бременността бях твърдо убедена, че е така. Никога няма да забравя разочарованието, което изпитах, когато разбрах, че всъщност съм в голяма заблуда. Бях бременна в 17-та седмица и след поредното лежане в болницата, преди да ме изпишат, докторът реши да ме погледне на четириизмерния ехограф и без грам съмнение отсече "момче". Едва удържах сълзите си! Изобщо не исках да повярвам, че е възможно. Прибрах се вкъщи толкова нещастна. На следващата сутрин, още със ставането, прокървих отново. Дори не мога да ви опиша страха, който изпитах. За щастие се оказа, че с бебето всичко е наред, но аз не можех да си простя как изобщо бях допуснала да ми е криво, че детето ми е такова, а не онакова. Вместо да благодаря на Бог, че изобщо имам щастието и благословията да нося живот в себе си, аз проявявах някакви си капризи и претенции. От този миг насетне обичах моето момченце така, както само една истинска майка може да обича - силно и безрезервно. Всеки ден от бременността ми беше борба - заспивах и се събуждах с молитва да успея да износя това бебе. Какво преживях само аз си знам. Тази беше най-кошмарната от трите ми бременности. Имаше период, в който пиех по 36 хапчета на денонощие и почти не ставах от леглото. Безкрайно съм благодарна на съпруга ми, който пое почти изцяло грижата за децата и къщата и на д-р Людмила Калева, която ме следеше, успокояваше и окуражаваше. Момчетата също много се грижеха за мен и чакаха с нетърпение появата на малкото им братче. Давид, незнайно защо, още от самото начало беше решил, че бебенцето живее в корема ми в кофичка от кисело мляко и все ме караше да глътна и една малка "гузглавничка" (възглавничка) и одеалце, та да си спинкало сладко и да не му било студено. Никога няма да забравя как всеки път като лежах в болницата казваше "Не позволявай на докторите да вземат бебенцето, мамо! То си е за нас!" 
Последният месец от бременността ми беше прекрасен! Вече не се притеснявах за нищо. Наслаждавах се на всеки миг и чаках с нетърпение появата на малкото човече. Сигурно няма да ми повярвате, но още преди да се роди, аз знаех как ще изглежда. Дори супер странната прическа, с която се  появи на бял свят, вече я бях виждала в представите си. 
Терминът ми беше на 8 юли, в неделя, но Девин избра да се роди на 9. Към обяд имах час за преглед при д-р Калева, а след това започнаха и контракциите. Към 5 следобед вече бяха доста начесто и реших, че е крайно време да се обадя на съпруга ми. В отговор получих най-типичната и неадекватна мъжка реакция "Ми аз още съм на работа, бе коте! Как да си тръгна?" Явно се очакваше аз да се съобразя с работното му време и да устискам положението още малко. Докато го чаках, се отдадох на лакомия и суета. В хладилника имаше две големи кутии, пълни с малини, които родителите ми бяха донесли от вилата предната вечер. Знаех, че докато се върна от родилния дом, от тях няма да има и помен, затова реших да се натъпча с колкото се може повече. На бременните подобни прояви са простени, тъй че не ме съдете строго! Освен натъпкана с малини, реших че трябва да отида да раждам и красивичка. Затова си лакирах ноктите на ръцете (можеше и на краката да успея, ако бях тренирала йога, но не ми се получи). И така, лакирана и с глава, завряна в хладилника, зачаках работливия ми мъж да благоволи да си дойде. Щом се прибра, натоварихме децата и себе си в колата и се отправихме към втора градска. Последваха стандартните процедури по приемане и подготовка за раждане. Съвсем скоро дойде и моята докторка и вече бях напълно спокойна. През цялото време всички от персонала бяха плътно до мен и се чувствах като принцеса. В 20.30 часа на бял свят се появи Девин. Беше с осукана около вратлето пъпна връв. В първите няколко минути не можеше да диша и доста изплаши всички. Това бяха най-дългите и мъчителни минути в моя живот. Седях и го гледах напълно безжизнен, а акушерките и неонатоложката се суетяха около него. Накрая изплака и настана всеобща радост и оживление. Едва тогава забелязах оная странна прическа и знаех, че това е то - моето бебе! Мечтаното, очакваното, желаното, обичаното!!! Роди се толкова красиво и перфектно. Тежеше цели 4 кг, а аз се чувствах така, сякаш изобщо не бях раждала. Д-р Калева веднага ми позволи да се обадя на Пламен, за да дойдат с децата да видят бебето. Отново хипер неадекватна реакция "Ма ти вече роди ли?!?!? Че ние с момчетата тъкмо се прибрахме на хладничко, а сега пак трябва да излизаме!" Сигурно вече си мислите, че имам най-големия идиот за съпруг. Грешите! Имам най-прекрасния, всеотдаен и любящ мъж. Проблемът е, че е много емоционален и в напрегнати моменти не реагира трезво. Но ако го бяхте видяли с каква радост и любов гледаше малкия си син, когато докторката му го донесе! Сякаш цялата обич на тоя свят грееше в очите му. Децата също бяха толкова развълнувани. Денис не спираше да ме целува, а Давид стоеше и непрекъснато се щипкаше по бузките. Притесняваше се, че като се роди, бебето ще има по-меки бузки от неговите, а аз му бях обещала, че за мен той винаги ще си остане най-сладкият бузанчо. Явно искаше да ми припомни какво сме се разбрали. И до ден днешен си спазвам обещанието, така че той е щастлив и спокоен. 
Денят на изписването беше толкова вълнуващ и прекрасен! Бях най-гордата и щастлива майка! Момчетата с такова нетърпение чакаха да им дам бебето, за да го погушкат. И двамата протягаха ръчички и всеки викаше "Нека аз първо, мамо!" Преди да си тръгнем от болницата, цялото семейство отидохме до отделението по патологична бременност. Исках да благодарим на персонала там, защото без техните грижи Девин едва ли щеше да го има. След като им оставихме кутиите с бонбони, дадох на Давид празните торбички да ги изхвърли в кофата. Вместо това той седна на една пейка и започна старателно да ги сгъва. "Ще ги запазя за следващото бебе като родиш , мамо, пак да донесем бонбонки на лекарите."
Като се прибрахме, вкъщи всичко беше украсено с балони. Събрахме се с бабите и дядовците, черпихме се, снимахме се и изведнъж Денис ревна с пълно гърло и избяга в спалнята. Всички решиха, че ревнува заради бебето, но аз бях убедена, че това е абсурдно. Отидох при него и го попитах какво става. Той ме гушна и каза "Плача, защото най-накрая ми олекна! Имаме си бебе и всичко е наред!" И аз се разплаках. Нима има нещо по-истинско и прекрасно от сълзите на щастие!!! 
Благодаря ви, ако сте изчели цялата тая емоционална тирада. Нямаше как да не споделя с вас всички тези емоции. За да не разводнявам още повече публикацията, на страничката "Искрено и лично" ще публикувам най-любимите ми снимки от този период. 
А сега да се върнем към тазгодишния рожден ден. Естествено, най-обсъжданото нещо беше тортата. Първоначалната ми идея бе да направя торта на тема Медената питка. Напоследък това е любимата книжка на Девин. Той уж беше навит, но в един момент дойде и ми каза "Виж к'во, мамо! Аз и други рождени дни ще имам и по-добре тогава да ми направиш Медената питка, пък сега я една торта на Бен 10 ми направи!" Нима можех да откажа?!? Реших да мина по най-тънката лайсна - да врътна една тортичка, да я налепя с картинки на вафлена хартия и готово. Не можете да си представите колко разочарован и нат'варен беше Девин като прозря пъкления ми план. Толкова категорично ми заяви "Ти май не си разбрала, че трябва да имам най-яката торта! По-готина от на Денис и на Криси!" (Криси е детето на сестра ми, което имаше ЧРД на 6 юли). Айде минахме на вариант "Б" - грандиозна 3-етажна торта, нацвъкана не с картинки, а с фигурки от захарно тесто. Предоставиха ми се играчките, от които трябваше да гледам + n на брой списания Бен 10, та да няма никакви импровизации от моя страна. Запретнах ръкави и измайсторих "най-яката и готска торта". Доволно дете, щастливи родители, възхитени гости - 3 в 1, (не)очаквано добра комбинация!!!







Естиствено и голяма част от подаръците бяха на тема Бен 10

личи си,че съм си свършила добре работата
няма търпение да си хапне от тортата

Както вече споменах, на 6 юли пък празнувахме рождения ден на племеника ми. Стана на 6 години! Да ни е жив и здрав! Още преди месец ми се обади по телефона да се разберем за тортата. Пожела да му направя Краля от "Колите". Насъбрах нужния снимков материал и се постарах да докарам максимална прилика, но май не ми се получи много добре. Издъних се най-вече във формата - трябваше да е по-дълга и със доста по-заострена муцуна. Но най-голямата драма бе спойлерът. Така и не измислих начин да го закрепя елегантно към багажника , та се наложи тази грозна спойка от захарно тесто. В последствие при пренасянето от жегата в колата се размекна и падна. За финал вратата на асансьора (тип плъзгаща се) се затвори точно като влизах и премаза ръцете ми, а тортата се завъртя вертикално. Как не я изпуснах не знам, но опищях входа. За щастие поражения нямаше и Криси беше щастлив и доволен. Едва ли може да се каже същото и за Краля, който беше тотално обезкостен от десетки малки пръстчета и за секунди заприлича на автомобил, претърпял тежко ПТП. 

Нека обезкостяването започне сега!!!!




10 коментара:

  1. Да ви е жив и здрав, Девин! Колкото и клише да звучи, децата са най- голямото ни богатство, а вие сте благословени три пъти!
    Тортата е много впечатляваща! А реакцията на рожденикът е безценна! :-)
    Бубе, прекрасна майка си!

    Поздрави, Милена :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Мн се развълнувах, да са ви живи и здрави и тримата!!!
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Честит рожден ден на Девин!

    Желая му много здраве, щастливо детство и добри приятели!

    Тортата е наистина "най-готината", която си могла да спретнеш, защото е това, което е искал. Знам го този момент с хитруването от моя страна, за да "мина" по-лесно, обаче и при нас не минава... Какво няма да направи една любяща майка за детето си! А, ти си една чудесна, талантлива и любяща майка!

    ОтговорИзтриване
  4. Мари - Happymammy12 юли 2011 г., 20:46

    Честит рожден ден на Девин!
    Мен много ме развълнува твоя разказ ... толкова е искрен и емоционален, наистина! И ме разсмя и ме разплака :)
    А тортата е наистина "най-яката"!

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасна торта ,за още по-прекрасен и специален рожденник за теб!
    Да ти е жив и здрав и всички да сте щастливи заедно :)

    ОтговорИзтриване
  6. Миленка, Жени, Нат, Мари, Нели, Гена - благодаря ви, момичета! Не знам аз дали съм ви развълнувала, но вие мен - да!!! Мерси за пожеланията към Девин и готините коментари за тортата. Целувки на всички ви!

    ОтговорИзтриване
  7. Честити Рожден Ден на Девин! Да бъде жив и здрав! Слънчево детство с мого усмивки и игри! Нека сбъдва мечтитие си и преоткрива всеки ден света!
    Бубе....а навас с Пламен ви желая още дълги години щаслив семеен живот, да сте живи и здарви и да се радвате на внуци и правнуци ;-))

    Така съм плакала на твоята исторти, че след това 30 минути не можах да се кротна ;-))....толкова ми стана мило....тези моменти са безценни ;-)))
    От ревове....ч-я път нямах врмее да видя тортата ;-)))....след това се върнах и щателно я огледах ;-)))...Много добре си направила всички извънземни или каквито са персонажи ;-)) простооо са страшни ;-)))

    Честити Рожден Ден и на племеника ти! Да е жив и здарв, много щастие и късмет!
    Само като погледнах тортат аи познах, че това е Краля ;-)))....мисля, че е станала супер....;-))) дори да не е толков адълга напред....такак добре си я барнала, че това едва ли би се забелязало ;-)))...самоти си го знаеш ;-)))

    ОтговорИзтриване
  8. Боже, боже, колко много рачета... :)
    Да ти е живо и здраво малкото раче-юначе!
    Много целувки на чудните ти момчета - само те са по-прекрасни от тортите ти! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ирена, Ина - благодаря ви, момичета за прекрасните пожелания и всичко, което сте ми написали.

    ОтговорИзтриване