вторник, 2 август 2011 г.

ЧРД на всички лъвове, лъвици и малки лъвчета!

Който си отдъхнал от мен - отдъхнал си! Ваканцията ми свърши и аз пак се подпуквам с публикациите. 
За известно време се отдадох на тотален мързел. Резултатът - няколко килца в повече, занемарена къща, супер доволни деца и съпруг (мързи ме даже тях да ги юркам), тотален релакс и безгрижие. Направо да ми завиди човек! Тая лятна ваканция я обожавам (и като ученичка бях така, явно годините не са ми повлияли :))). По цял ден за никъде не бързам, спинкам, папкам, играя си с децата, излизам на разходки и по срещи, пътуваме насам-натам. Пълен разкош! Последно и на море бяхме - на Св. Влас в х-л Св. Георги Палас. Чудничко си изкарахме! Хубаво време, топла и чиста вода, спретнато хотелче, спокойно басейнче, ставаща храна, поносима навалица на плажа, приемливи цени по суперчетата, спокойни нощи, липса на болести, умерено мрънкащи деца, мацки с изкуствени цици, които да радват мъжкото око и лекинко да подтискат женурята с поувиснали бюстове (в това число и мен). Е, не е като да нямахме и малки драми. Телевизорът, например, беше само един и то в стаята на децата. Пътят от хотела до плажа уж беше само 200 метра (така твърдяха в сайта на хотела), пък се оказа поне три пъти по-дълъг. За по-екстремни преживявания се погрижиха децата (няма да ни оставят да умрем от скука, я!). Девин, тичайки небрежно из хотелския комплекс, изобщо не отчете наличието на 7-8 стъпала и с каскадьорско майсторство се изметка отгоре до долу, като за по-зрелищно направи и две пълни премятания. Последиците като по чудо бяха незначителни, но ревът му успя да впечатли всички. Големите също не останаха назад. Още при първата ни почетна разходка по централната улица Денис изчезна. Вярно за малко, но на мен краката ми се подкосиха. Заплеснал се по студио за татуировки човекът! Преди 8 години сме го губили и още ми държи влага. Малко по-късно същата вечер Давид пък щеше да го отнесе едно такси. Чувам аз група туристи да пищят, ама откъде да предположа, че баш наш'то дете седи насред шосето като препарирано. Слава Богу, таксито наби спирачки и успя да спре. С Пламен твърдо и единодушно решихме, че повече в центъра няма да ходим - по Главната се пуснахме,  разгледахме сергиите, сляхме се с тълпата, пооръсихме се за туй -онуй. С една дума - отчели сме се подобаващо! Да, но хората са си го казали "Никога не се заричай!". Още на следващата вечер ни се наложи да повторим маршрута. От преживяния стрес ли, от що ли, ми бяха излезли два херпеса и се юрнахме да търсим аптека. Все се надявахме да намерим такава близичко до хотела, но местните хора бяха категорични "Оооооо, аптека ли? Само на Главната!" Еми на Главната - на Главната, като че ли имахме избор?!?!? Пътят до там минаваше и покрай така примамливия за децата лунапарк. С нашите джеремета извадихме голям късмет поне в това отношение. За надуваемите батути и пързалки не мрънкаха, защото ги е срам от другите деца. Много са ми притеснителни, горкичките, и подобни масовки хич не ги влекат. Ще вземе да ги заговори някое дете, какво ще правят тогава!?!? На всякакъв род въртящи и клатушкащи се съоръжения не се качват, защото им става лошо. За стрелбищата мрънкат, но като им забраним 5-6 пъти и се отказват (аз ли съм им виновна, че не са достатъчно волеви и напористи?). Единственото изкушение, от което не успяхме да ги откажем, бе така нареченият атракцион "Няма празно". За непросветените ще поясня, че това е една сергия с плюшки, вързани на въженца (но не твърде стегнато , та да се задушат), а въженцата са събрани в снопче. Даваш на човека 4 лв и си избираш въженце от снопчето. Дърпаш и която плюшка изтеглиш - твоя е! Верно, празно няма, ама и хубави играчки няма. Ставащите се броят на пръсти. А колко са стари и прашасали да не ви разправям. Най-младият екземпляр, който изтеглиха децата, бе от далечната 93 година (така пишеше на етикетчето). Дето се вика от задушаване може и да не умрат, ама естествената смърт чука на вратата им. Но да подминем лунапарка и да продължим към Главната. Докато крачехме натам видимо без желание и ентусиазъм, аз се чувствах все по-виновно и по-виновно. Само преди 24 часа бяхме си обещали нивгаш повече да не стъпваме по тези места, пък сега заради моите херпеси се налагаше да разтурим уговорката. Толкова ми беше гузно, че ако децата бяха поискали по три сладоледа всеки, щях да им ги купя. Ма те непрозорливи излязоха и само с голяма порция казанлъшки понички се разминах. Надявах се поне аптеката да е в самото начало на Стръгалото. Не бях далеч от истината, само дето се оказа затворена. Бях готова да обърна кръгом, но момчетата настояха да продължим напред в търсене на денонощна. Ще си кажете "Каква съпричастност! Каква загриженост!" Заблуждавате се. Подозирам, че подбудите им бяха съвсем други. Децата тайничко се надяваха да се сдобият кой с набелязана от предната вечер играчка, кой с татуировка. Пламен пък явно бе избрал да маа крачоли пред тиради от типа на "Толкова ли не можеш да се размърдаш заради жена си?" и "Това ли ти е любовта към мен?". Дори се опита да предложи алтернативно решение. Малко след гредата с неработещата аптека минахме покрай една баничарница и той възкликна "Мило виж, баничарницата ,обаче, е отворена!" Тъкмо се чудех каква е връзката и защо това трябва да ме радва, когато дойде и отговорът "Дали ако си наложиш херпесите с малко тутманик няма да ти минат?" Признавам си не издържах! Поддадох се на тотално неубоздан и нездрав смях, с който заразих и децата. От тълпа отегчени и отчаяни туристи се превърнахме в тълпа откачалки. Оставихме тутманикът като резервен вариант и продължихме напред. Откачалки, откачалки, ама с късмет. Тъкмо да свърши Главната и хоп - аптека и то отворена. Оказа се, че 6-тото ми чувство не ме е подвело - аптеката верно си е била в началото на улицата, просто ние сме подхванали погрешния край.
Но стига с тия морски приключения! Сигурно вече сте нетърпеливи и се питате ще има ли торта. Разбира се, че ще има!




Това е последната, която правих, точно преди да заминем за морето. Не е поръчка, а подарък - за съседа Краси (мъжът на съседката Ася, за която правих Vintage style тортата.) Поводът бе неговият юбилей. Пожелавам му да е жив и здрав и все така готин! Вкусът на тортата избра Ася - еклерова с крем Маскарпоне, но относно дизайна нямаше никакви идеи и претенции. Аз също дълго се чудих какво точно да направя. Добре, че се засякох в асансьора със сина им Вики, та той ми подхвърли идеята за нещо с лъв, каквато е зодията на баща му. На секундата дизайнът ми се избистри. Долният етаж е повторение на африканската торта, която направих миналото лято за годишнината от църковния ни брак. Вторият етаж е нощно небе със съзвездието "Лъв". Акцентът , естествено, е самият лъв, който моделирах в този вид по настояване на съпруга ми. Първоначално мислех да направя лъвче като тези от детските ми торти, но Пламен каза, че ако на него му подарят такова, би се обидил. Рече "Я вземи се стегни и направи един истински лъв! Не се излагай!" Викам си "Че аз точно с истинския ще се изложа, ама дай да пробвам все пак!" То пък взе, че ми се получи. Направих го от неоцветено захарно тесто и в последствие го боядисах. Реших, че така повече ще се вързже с изрисуваната торта. Кусури има, но като цяло много си го харесвам. Направо си се гордея с него! Децата също го одобриха, а рожденикът остана очарован! 

На финала пак ще се върна към морето с малко семейни снемки. 









2 коментара:

  1. Тортата е страхотна. Като една типична лъвица останах очарована.

    ОтговорИзтриване
  2. Бубе, много се смях на този израз "откачалки, отчакалки ама с късмет". Направо ме зарази с твоя разказ, не ви е било скучно определено...Поздрави на цялото семейство.
    За тортата - нямам думи. Прекрасен лъв, като жив е, гледам го и цъкам с език - невероятен. Благодаря ти за разказа и за снимките. За рисуването - ти си знаеш, ненадмината си.

    ОтговорИзтриване