петък, 5 август 2011 г.

Сватбата на Михаела и Александър

Една мъдра мисъл гласи "Човек, дори и добре да живее, се жени!" Аз не съм така черногледа по отношение на брака. Вярно, още не съм натрупала достатъчно голям стаж като омъжена жена и едва ли мога да правя кардинални изводи или да давам умни съвети. След още няколко десетилетия, живот и здраве, може да съм на съвсем друго мнение, но засега отстоявам позицията, че и семейният живот си има своите предимства, обаяние и чар. Ако двама души се обичат истински, сватбата по никакъв начин не би могла да промени това. 
Като стана дума за сватби - обожавам ги!!! Може би затова имам цели три в личен план. Вярно, все с един и същи мъж, но какво от това. Първата беше в стил "пубертетско изпълнение на влюбени олигофренчета". С Пламен бяхме още пресни, пресни гаджета и явно под влияние на разбеснелите се хормони и августовската жега, един ден тотално изтрещяхме и решихме да се вречем във вечна вярност - само аз, той и звездното небе. Разбрахме се за петък вечер (датата въобще не си я спомням). Но помня, че бях супер булка! Представете си ме с 14 години по-млада, стегната мацка с убийствен тен и снежнобяло секси костюмче! Имах и букет от маргаритки. Церемонийката беше кратка, лигаво емоционална, но много вълнуваща и за двама ни. След година и половина решихме, че само звездите не са ни достатъчни и се бракувахме и пред закона и шепа от най-, най-близките ни хора. Датата бе 26 феврурари 1999 г. (отново петък). Този път бях вероятно една от най-грозните булки на света (тия, дето ги разправят, че грозно бебе и грозна булка нямало, са пълни глупости - Денис е доказателство за първото, а аз - за второто). Бях бременна в края на 5-я месец - доволно закръгленка, подпухнала, смазана от постоянното лежане, лекарства и инжекции. За сватбеното ми аутфитче да не ви разправям - червено карирано панталонче (единственото, в което успях да се вмъкна) и черно сакенце с опънати до краен предел копчета, готови всеки момент да изхвръкнат. За капак майка ми ми връчи един огромен букет (отново с маргаритки), с който да съм си прикривала корема и направо ме разби! Грам не ми беше до сватбички и веселбички, но Пламен се заинати, че иска да озаконим връзката си преди бебето да се роди, та да не се налага да го припознава. И тъй - бракувахме се в ритуалната зала на ул. "Овчо поле". Чудно именце, нали? Няма как човек да не си направи асоциация с пословично глупавите ни посестрими овчиците и да не се замисли дали и той не постъпва твърде необмислено и лековерно. След събитието колкото повече гледах снимките, толкова повече в мен напираше желанието един ден да си спретнем и истинска голяма сватба, а аз да бъда истинска красива булка. Не можех да допусна дори за миг, че никога няма да се видя в дълга бяла рокля и да сияя в цялата си прелест и великолепие. След малко повече от две години мечтата ми се сбъдна. На 23 юни 2001 г. се венчахме и пред Бог. Църквата бе Света София, гостите - много, аз - прелестна!!! Роклята - под наем от салон "Арети". След месеци обикаляне по сватбените бутици и мерене на безчет рокли (забавлявах се като за световно!) най-накрая се бях спряла на едно моделче на гръцки дизайнер - страшна разкошотия от последната му колекция! Изчистена линия и дизайн, никакви лъскавини и труфни, прилично загатнато деколте, гол гръб, двуметров шлейф, който се прикачваше допълнително към роклята. Приказка!!!! В деня, в който отидох да я капарирам, на вратата на салона се сблъсках с друга кандидат булка. Оказа се, че пет минути по-рано е резервирала същата рокля за себе си и то за същата дата. Траур! Ами сега какво да правя? Трагичният развой на събитията налагаше радикални промени. Компромис с роклята не можех да допусна, затова прибягнах към план "Б" - промяна датата на сватбата. За проклетия, през юни в онази 2001 година, само две от общо четирите съботи бяха подходящи за сватба. Останалите две бяха Задушница и избори, а тогава употребата на алкохол е забранена. Дори попът в църквата се възмути "Ми че вие няма да можете да се наквасите като хората, бе деца!". До този момент нито за миг не бях гледала на сватбата ни като повод за напиване, но думите на отчето ме накараха да се замисля дълбоко и да взема под внимание забележката му. И така, единствената дата, за която и църквата, и ресторантът, и роклята бяха свободни, бе 23 юни. На самия ден станах раничко, ударих едно кафенце за отскок, събрах си партакешите и с такси се запътих към мамини в Дружба, а Пламен зарязах вкъщи с почти двегодишния ни син Денис. Идеята беше аз да се наконтя както си му е редът и в късния следобед Пламен да дойде да ме вземе най-тържествено от дома на родителите ми. Пътьом се отбих през цветарския  магазин  за булченския букет (издържан в бяло, стилен и раздвижен) и разни други цветенца, след което се отдадох на грим, прически, обличания и прочие. Косата ми беше прибрана в класически испански кок, под който минаваше диадема от нежни бели цветенца. Гримът - лек, свеж и ненатрапчив, подчертаващ убедително красивите черти на лицето ми и прикриващ несъвършенствата (естествено, незначителни и съвсем малко на брой)! :)))) През цялото време, докато мен ме разкрасяваха и превръщаха в принцеса, Пламен бе обикалял кварталната градинка с Денис в бебешка количка с идеята да го приспи, но планът му бе претърпял тотален неуспех. И двамата се появиха в Дружба леко кисели, но щом ме видяха, настроението им коренно се промени. Пламен не можеше да ми се нарадва колко съм красива, а Денис ме гледаше подозрително и се чудеше това аз ли съм или не съм. И данданията се почна. Церемонията в църквата бе много внушителна и въздействаща (още настръхвам от вълнение като се сетя), а купонът в ресторанта беше уникално як и продължи до малките часове на нощта. Празнувахме в градината на тогавашния ресторант "Мехикано", понастоящем "Клуб на архитекта". За жалост няма как да ви покажа снимки, тъй като по онова време за дигитален фотоапарат не бях и чувала, а сканирани копия нямам. Пък и по-добре, че иначе ще се окаже, че не съм била чак толкова хубава, колкото се описах.
И тъй като съм убедена, че вече лекинко сте се поизнервили в очакване на сватбата на Михаела и Александър, ето я и нея!

Представям ви ги в целият им блясък - сияещи от младост и щастие, преизпълнени с вълнение и любов, сляли сърцата и мечтите си в едно! А това е тяхната песен. Послушайте я като фон на тяхната сватбена приказка!
Това са те - моите първи младоженци! Какво ме свърза с тях? Разбира се - тортата.  Ето я и нея. 
  
Първоначално бяха само писмата по електронната поща. Последва запознанството, а после и детайлите, уточненията, дегустациите. Постепенно радостта и вълнението от предстоящето им събитие заразиха и мен. Тръпнех в очакване на заветната дата и се молех да се представя максимално добре, за да не разочаровам нито за миг младоженците. Михаела толкова много искаше точно аз да направя сватбената им торта. Доста дълго време не знаех дали ще имам тази възможност, тъй като датата ми бе ангажирана от друга булка, но в последствие тя се отказа (заради сертификата). 
Като вкус се спряха на ягодовата ми торта, а като дизайн искаха нещо по-детско, веселяшко и цветно, а не типичната изчистена и строга сватбена визия. Лалетата бяха акцент в цялостната декорация на събитието, затова решихме да присъстват и на тортата. Идеята да преливат от тъмно към светло розово бе на Мишето. Пак по нейно настояване включихме и панделките, калинките и малките бели перлички. Алекс пък искаше от лалетата да се подава опосум, но преценихме, че ще дойде в повече. От моя страна пък дойде предложението да направя една представителна торта за ритуала по разрязването и за снимките и отделно няколко едноетажни, които да бъдат разрязани на еднакво големи и индивидуално декорирани парчета за всеки от гостите. 

Излишно е да ви казвам какво притеснение ме тресеше. Все пък това бе първата ми сватба! Нямах представа как ще се справя с такова количество торти за толкова кратко време. Специална благодарност на съседката ми Ася, която бе така добра да приюти част от тортите в нейния хладилник. В крайна сметка успях с всичко. В уречения ден и час тортите бяха доставени в ресторанта на хотела. Със собствените си очи видях колко щастлива и доволна е Михаела и почувствах такова облекчение и радост. Майка й ми каза, че съм сбъднала мечтата й именно аз да направя сватбената им торта. Направо се просълзих от умиление. Пожелавам й с лекота да сбъдва всичките си мечти!
Михаела, Алекс - бъдете много щастливи и винаги влюбени!!!! 














Сватбените фотографии са дело на Иван Григоров - http://ivangrigorov.com/


11 коментара:

  1. Ех...поне 1/10 от таланата ти да разказваш да имах... :))) А тортата...толкова нежна и ефирна!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Да са вечно щастливи и влюбени младоженците! Очевидно е, че имат отличен вкус - личи си и от снимките, и от избора им на човек, който да направи един от най-важните акценти на всяка сватба - тортата.

    Бубе, справила си се блестящо! Тортата е перфектна - много стилна, нежна и весела - каквато е и самата булка :)

    ОтговорИзтриване
  3. Да са живи и здрави много години и все така рамо до рамо !
    Тортата е нежна и весела ,подхожда на милата двойка !

    ОтговорИзтриване
  4. Само на възрастни младоженци ли правиш торти?

    ОтговорИзтриване
  5. Chudesna e i porednata torta. Merci Bubence za vdahnovenieto :) Celuvki

    ОтговорИзтриване
  6. Бубе,
    не можах да намеря къде е правилното място за моя коментар, но аз да си го напиша, де :)
    За твоята сватба, амм, всъщност - сватби - знаех си, че си романтична душа ти, пожелавам ви много любов, щастие и късмет заедно!
    За твоите сватбени торти - страхотни, но аз и друго не очаквам! Толкова нежни, елегантни, изящни са!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хихихи! романтика е моето второ име, моля ти се! Но с годините да ти кажа, нещо все по-прозаично ми се налага да гледам на нещата. добре, че са тортите и емоциите покрай тях, та да имам и поводи за романтика и красота.

      Изтриване
  7. Аз се омъжих на 23 юни със рокля от Арети ))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сега ако кажеш, че е било през 2001!!!

      Изтриване
  8. Отговори
    1. Водя те с една година! :)))) Което не знам дали е за радост или точно обратното.

      Изтриване