сряда, 14 септември 2011 г.

Обявявам Новия сезон официално за открит

Цяло лято така и не успях да ви представя всички торти, които сътворих миналия работен сезон. Но лека - полека и това ще стане. Сега , обаче, бързам да ви представя първата си торта от новия. Не мога да скромнича и веднага ще кажа - стана хипер яка!!!! Поне аз й се кефя максимално и с гордост я поставям в графа "любими".
Поръчката дойде от Маги, майка на три деца - две момичета и едно момче (за момичетата да й завиди човек, или поне аз). Та най-малката й принцеска, с прекрасното име Андрея, съвсем скоро навърши четири годинки. И за рождения ден, естествено, трябваше да има торта. За дизайна вариантите бяха два - или да е като десена на рокличката, или да е с любимата й играчка - Джереми рибаря. Щом чух за Джереми, роклето моментално отпадна от класацията. Ако се чудите кой по дяволите е тоя Джереми, веднага ще ви кажа - това е един жабок, главен герой в приказката на Беатрикс Потър "The Tale of Mr Jeremy Fisher". Потър е автор не само на текста, но и на илюстрациите. А като дете именно нейната  книжка бе най-любимата ми и то точно заради прекрасните рисунки. ОБОЖАВАХ Я!!!! Ето тук можете да я видите или да си я припомните, ако е била част и от вашето детство.
Та щом чух, че ми се отдава невероятният шанс да сътворя торта, вдъхновена от нещо толкова любимо за мен, направо подивях от радост. И от ужас - ами ако не успея да се справя и съсипя всичко???? Хем нямах търпение да я почна, хем умирах от страх да не се проваля. Добре, че работата ми винаги е свързана със срокове, които стриктно трябва да спазвам. Иначе сигурно със седмици щях да се подмотквам и да отлагам почването. Най-напред подхванах къщичката. "Иззидах" я от блатове, слепени с малко течен шоколад. После я "шпакловах" с маслен крем. Накрая я "варосах" със захарно тесто. Дограмите са поръчкови, трикамерни, екстра качество. Криви са не защото са дефектни, а за да са по-арт. След приключване на строителния обект се заех с фауната или по-точно с единствения й представител - жабока рибарче. Тук имах голяма дилема - дали да го направя да прилича повече на плюшената играчка, или да е по-скоро копие на илюстрациите в книжката. Реших, че ще е по-добре за модел да използвам играчката (все пак децата повече се привързват към предметите, а не към рисунките). 
илюстрацията
играчката

Щом приключих с жабока, помолих ОТК-то в лицето на Девин за експертна оценка. Той безпроблемно разпозна, че това е Джереми, но ми отправи и остра забележка - липсвал му надписа на дрешката. Признавам си, съществен пропуск от моя страна, но се направих на ударена. Нито микроскоп имам, нито толкова спокойна ръка, че да изпиша нещо така миниатюрно. Имах двата основни компонента от декорацията на тортата (къщичката и жабата) и вече можех да дишам по-спокойно. След фауната дойде ред и на флората. Тук помощник ми бе друга детска книжка "Приятелите на малкото пате", от чиито картинки черпих идеи за "озеленяването" на моята торта. Подбрах няколко от най-типичните блатни представители на растителния свят и вече всичко си беше на мястото. След като лично се уверих, че ловният билет на жабока не е изтекъл, пожелах му наслука и той метна марковата си въдица, старателно изработена от моя скъп съпруг Пламен. Старателно, старателно, колко да е старателно? Върза един конец на парче хартиена тел и рече "Те ти въдица, булка!" Ми плувка, ми стръв? За всичко аз трябваше да се погрижа. Това в кутията е първокласен ситен бял червей от муха месарка. С такава квалитетна стръв бях сигурна, че и уловът ще е добър. Прибрах тортата в хладилника, та Джереми да си ловува на спокойствие, а аз си полегнах, че минаваше 2 през нощта. На сутринта станах с надеждата хладилникът ни да е пълен с прясна риба, ама не. Викам "Кво става, бе рибарчето? Къде е рибата?" пък той ми се заобеснява, че нещо студено било и не кълвяла, ма иначе страшен рибар бил. Заразказва ми как веднъж еееееееееееей такъв сом бил хванал. Историята му беше като подобрена версия на Стареца и морето с елементи на съспенс. Тамън да взема да му се вържа и на вратата се позвъни. Отварям и какво да видя - едно прекрасно малко момиченце с дълги руси коси и сини очички. Идваше да си вземе тортата. Щом й я показах възкликна "Я, това е моят Джереми!" Направо ми идеше да се разплача от щастие като я гледах как сияе и се радва. Андрея определено си хареса тортата, а Девин (най-малкият ми син) си хареса Андрея. 
Ето я и тортата. Дано и на вас ви хареса и поне за миг да ви пренесе в един по-приказен свят. 



 





Като стана дума за книжки, трябва да ви призная нещо - аз не обичам да чета. Като дете приказките страшно ме впечатляваха и майка ми ми купуваше много книжки. Да не говорим, че бях абонирана за всички възможни детски списания и вестници. (Миша и Колобок ми бяха любими!) Но като поотраснах четенето ми доскуча. Каквато и книга да подхванех, фабулата ми се виждаше недостатъчно интригуваща и почвах да си измислям собствен сюжет. Скоро осъзнах, че държейки книга в ръце аз не четях, а гледах през страниците и си фантазирах. След още няколко години достигнах и до още едно прозрение, че ми е по-забавно да пиша, отколкото да чета. След още няколко години до прозрение достигна и госпожата ни по литература в английската гимназия. Незнайно как у нея се породиха съмнения, че дори и задължителната литература често ми убягва от вниманието. Всячески се мъчеше да докаже тази си теза като ме излови неподготвена, но аз все "успявах да мина между капките"(както самата тя се изразяваше). Е, крайно време е да си призная. Г-жо Къдрева, права бяхте! Така и не прочетох "Тютюн" до края, а "Тартюф" и "Житие и страдания грешного Софрония" не успях да превърна в настолно четиво, при все че положих неимоверни усилия.  
След като завърших училище фактът, че не обичам да чета книги все ми тежеше и се чувствах някак виновно, докато не започнах да излизам с един колега адвокат. В процеса на опознаване му споделих за този свой порок и той остана като втрещен. Коментарът му по въпроса бе "Не мога да повярвам, че не четеш книги, пък си толкова интелигентна и умна!" Идея си нямате колко успокоително ми подействаха думите му и чувството за вина някак се изпари, макар порокът да си остана. И до ден днешен художествената литература не ми е страст.
След това страшно признание иде ред и на още едно, не по-малко фрапиращо - събирам салфетки, колкото и пубертетско и безмислено занимание да е това. Сигурно се питате каква е връзката? Веднага ще ви кажа - никаква! Просто си мечтая да прибавя към колекцията си салфетки с героите на Беатрикс Потър. А каква по-добра възможност да помоля, ако някой от вас има за менкане или дублиращи се, да ми се обади. Купувам ги веднага!!!! 

18 коментара:

  1. ЖЕСТОКА!!!! Страхотна торта си сътворила ! Моите най-искрени адмирации! Поздрави и усмивки

    ОтговорИзтриване
  2. Торта е фантастична!!!Уникална!!!Златни ръце имате!!!А и разказът за създаването на това съвършенство е впечатляващ!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна торта и чудесен разказ.За жалост нямам салфетки за менкане.
    Прекрасен ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Ееее, Бубе, направо разтърсващо начало на новия сезон постави!!! Нямам думи!!!! И разказът към прекрасното творение е страхотен и мноого забавен!! Вече чакам с нетърпение следващите постове от новия сезон ....
    Поздрави,
    Петя Петкова

    ОтговорИзтриване
  5. Приказна торта!
    А дори и четенето да не ти е слабост, то писането със сигурност ти се отдава. Няма да се учудя, ако някой ден измайсториш и истинска книга, и то не от блатове и крем :))

    ОтговорИзтриване
  6. УНИКАЛНА СИ! В разказите, в тортите , във всичко!

    ОтговорИзтриване
  7. Просто нямам думи! Вълшебна торта представена по приказен начин!Възхищавам ти се!

    ОтговорИзтриване
  8. ВЪЗХИТИТЕЛНО!Думите са малко, за да бъде описан таланта и хъса с който се справяш! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Вълшебница си ти! Страхотна е!

    ОтговорИзтриване
  10. Признавам си, че се прекланям пред таланта ти! И не само този за създаване на уникално фантастични торти, а за цялата енергия която струи от твоите разкази и любовта, с която създаваш всяко едно от твоите творения! Благодаря, че ги споделяш с нас :) Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  11. Тортата наистина е хипер яка! Всички детайли са страхотни. А въдицата е един път !
    Поздрави Марияна!

    ОтговорИзтриване
  12. Бубе, тортата е страхотна! Както винаги.
    И ние вкъщи си имаме онова хубавичкото издание на книжките на Беатрикс Потър. Купих ги, защото и аз като дете имах нейна книжка, която много обичах и се радвам, че намерих и за моите деца издание с оригиналните илюстрации.
    Нищо ти няма, за това за книжките говоря. Това със задължителните списъци в училище още не го разбирам. Все още го има това и като гледам какви са, най-много да откажат децата съвсем да четат. А сега, с три деца около теб ми е ясно колко време може да остане на човек да се настани удобно с книга в ръка за няколко часа... А пък ти си човек с така голямо въображение и очевиден талант за писане, че това всъщност, няма никакво значение :)

    ОтговорИзтриване
  13. Оффффф,Бубееее,пак красота.То ми омръзна вече и да гледам и да чета.Без очи останах.
    Въдицата,хахахаха,любима.Пламен да вземе де спретне и две за Боби и Сами.Хахаха.

    ОтговорИзтриване
  14. Поклон пред таланта и ръцете на майстора!!!

    ОтговорИзтриване
  15. Имам цяла кутия салфетки, бубе, само се чудя какво да ги правя след като се преместихме. Мога да ти ги пратя без проблем.

    ОтговорИзтриване
  16. Страхотна е! Този жабок и изобщо тези книжки са ми много любими! Направо се влюбих в тортата!!!

    ОтговорИзтриване