понеделник, 3 октомври 2011 г.

Момчешки торти

Не съм писала тук отдавна, за което моля да ме извините. Но последните седмици ми бяха толкова натоварени - поръчки, ангажименти, празници, стартиране на учебната година, пътувания.... Изминалите няколко дни ми бяха особено инфарктни. Толкова торти направих, че денонощно работех. Дори поставих нов личен рекорд по късно приключване на работния ден. Знаете, че обикновено преди 2-3 не си лягам когато имам поръчки, но онзи ден стоях до 5 сутринта. Бях толкова уморена, че дори не можах да заспя, а то и нямаше за кога, защото в 6.30 часовникът звънна и трябваше да се става. За изминалата седмица ми се събират сигурно не повече от 3-4 часа сън на вечер, но както казва Ели - "първите сто години ще е така, пък после като му легнеш!!!!" Важното е, че всичките ми торти и кексчета станаха страхотни и съм безкрайно щастлива. Идея си нямам кога ще дойде ред да ви ги покажа. Като гледам с какви темпове пиша публикациите, нищо чудно къде Нова година (ама следващата) да стигнем и до тях. Още не съм постнала всички торти от миналия сезон, а се трупат нови, и нови.... Но, живот и здраве, времето е пред нас, пък и хубавите работи, казват, ставали бавно. Тъй че имайте търпение!
Днес, както вече стана ясно от заглавието, ще ви представя няколко торти, които ще се харесат по-скоро на мъжката аудитория. Мислех си, че блогът ми се чете само от жени, но се оказва, че и доста мъже го посещават и то редовно. Това може само да ме радва. 
Първата торта от поредицата я правих за десетия рожден ден на списание HiComm, който беше още през април, но вече споменах за темповете, с които ви представям творенията ми. Първоначално ми се обади Биби (една невероятно стилна и красива жена, позната ви като майката на Нико и Яни, за които правих тортата със самолетчето и тортата с животинките от Мадагаскар). Тя работи в издателството на съпруга си, част от което е и списание HiComm. Помоли ме аз да се заема с изработването на тортата за десетата годишнина от издаването на първия брой. Нямаше как да й откажа, въпреки че имах много поръчки, а времето беше доста ограничено. Поканиха ме на среща в издателството, за да обсъдим подробностите. Като влязох в сградата им, се почувствах като някаква свръх известна и уважавана дизайнерка на торти. Всички ме гледаха с такова възхищение и се радваха да се запознаят с мен лично. Наистина не мога да ви опиша колко странно и вълнуващо бе усещането. Срещата протече в заседателната им зала в присъствието на цял екип от хора, начело с главния редактор Росен. Ще речеш, че обсъждахме нещо кой знае колко съдбовно, пък то - торта! Целта на тортата беше не толкова да се почерпят за празника, а да я използват за корицата на юбилейния брой. В притурка към нея трябваше да изработя и няколко курабийки. Дизайнът, естествено, беше изцяло подчинен на тематиката на списанието - нови технологии и комуникации. Цветовете трябваше да са максимално ярки и наситени, предметите - силно стилизирани, без да гоня някаква реалистичност. Идеята бе тортата да е по детски весела и закачлива. Признавам си, на мен хай тек технологиите хич не са ми слабост, затова незабавно се снабдих с всякакви брошурки с подобни джаджи. Набелязах си конкретни моделчета и по тях си направих шаблончета от картон, с помощта на които в последствие си изрязах курабийките и декорацията за тортата. Тогава за първи път се сблъсках (макар и само на картинка) с така мечтаното от най-големия ми син PSP (Play Station Portable). Е, сега вече не пропускам свободна минута без да поиграя на него, тъй като за рождения ден Денис най-накрая се сдоби с такова чудо. Така съм се вманиачила, че детето дори се оплакало на съучениците си, че от мен не може да се докопа до играчката. Те били направо потресени как е възможно да има такава майка - техните никакъв интерес не проявявали към електронните игри! Откъде да знаят, милите, че тази ми страст е стара почти колкото мен самата. Още като съвсем малка бях луда по тоя тип игрички. За щастие в Куба, където живеех по онова време, в хотелите имаше игрални автомати и аз умирах да си давам парите за жетони. С годините това увлечение се превърна в мания. Съпрут ми беше добре запознат с този факт и още първия път, щом забременях и се тръшнах вкъщи да износвам, ми подсигури занимание за дългите самотни дни в леглото - Nintendo(споко, не е вибратор!). Непрекъснато играех, вместо да си лежа мирно и кротко, а онова ми ти бебе риташе и се щуркаше из корема ми като лудо от адреналина, с който го захранвах. За втората бременност получих Sega Mega Drive само с една игричка на Спиди Гонзалес и тя се оказа дефектна. Стигах до един кактус на трето ниво и нататък не можеше да се продължи. За жалост и с бременността ми се получи същото - в края на третия месец сърчицето на бебето спря. Кофти съвпадение, нали? Третия път Пламен ми купи Play Station с цял куп игри настаро от някакъв варненски агент. Е няма да ви казвам как се вманиачих!!! Любимата ми игра беше Crash - някъв лисичок или куче (трудно ми е да го определя), дето обикаля из нивата като гламав и събира ябълки. Прекарах си цялата бременност на фотьойла с джойстик в ръце. Един ден така се бях заплеснала в игране, че краката ми изтръпнали без да усетя. Като тръгнах да ставам паднах и се пребих като куче. Добре, че на бебето нищо му нямаше. Поне от падането. Иначе трайно го бях увредила милото - само като чуеше началната мелодия на играта и моментално се размърдваше. Като се роди, продължи да подскача всеки път щом пуснех плейстейшъна. Но с майка геймърка е така! Четвъртия път се сдобих с Play Station 2. Зарибих се по едно търкалящо се из лабиринти топче, може би защото аз самата приличах на топче. А бе битер надуваема топка от най-големите си бях, ама айде!!!! Манията ми и туй бебе не пощади - още преди да проходи вече играеше на "пейшъна". Това лято, като взехме PSP-то на Дени, Пламен взе и двойни предпазни мерки, че да не стане беля и току виж пак да си бременея и играйкам по цял ден. Лош човек, ейййййййййй! Заради него сега постоянно съм изправена пред дилеми от рода на "дрехите ли да простра или да поиграя малко на PSP-то". 
Ох, много се отплеснах, но нямаше как да не ви споделя и тази моя страст (че събирам салфетки си признах, та това ли да пазя в тайна?!?) Но да се върнем на другата моя страст - тортите. 
фотограф Тихомир Рачев
Та в крайна сметка ето това се получи. За жалост, обаче, тортата ми не попадна на корицата на списанието или поне не цялата. 
корицата и част от моята тортичка свряна долу в кюшето
Така и не разбрах дали аз съм се провалила или професионалният фотограф не се е справил, но Росен каза, че не се получило така както искал. Ето и моя снимка на тортето и курабийките, но без десятката отгоре. Цифричките им ги дадох отделно, за да могат да си ги сложат където преценят за най-добре. Иначе вътре в списанието имаше две страници със снимки на цялата торта и курабийките. 

Тази я правих за един футболен запалянко - фен на Барса. Казва се Стоян. Поръча ми я гаджето му Жени. Самата торта не е нищо особено, още повече, че вече бях правила емблемата на Барселона за друга торта. Важното е, че рожденикът е бил щастлив и приятно изненадан. 


Тази пък беше за четвъртия рожден ден на Вики - едно от дечицата в нашата голяяяяяяяяяяма компания. Той вечно майстори нещо и затова майка му, Юлето, ми подхвърли идеята за сандъче с инструменти. До момента не бях майсторила такава торта и страшно се ентусиазирах. Забавлявах се страхотно! За модел използвах всички налични инструменти на децата. Най-много се кефя на рулетката, която досущ прилича на оригинала. Дори Девин се обърка и помисли, че съм сложила истинската на тортата. Другата ми голяма гордост е листчето от тефтер и моливчето. Те също са от захарно тесто, но станаха много сполучливи. Ох, ама освен че съм безумно талантлива, съм и една скромна, скромна.... Оня ден се замислих как още преди хората да дойдат да си вземат тортите, аз по телефона не спирам да им обяснявам колко са страхотни, и как супер са ми се получили, и колко много си ги харесвам, и прочие, и прочие.... То бива, бива липса на скромност и такт, ама мойто на нищо не прилича. Оставям ви и отивам да търся някакви техники за понижаване на самочувствието, та следващия път да съм по-обрана в самопреценката си. 








А това е може би най-странната откъм дизайн торта, която някога съм правила. Поръча ми я Биляна за рождения ден на нейния приятел Антон. Първоначалната й идея беше да е нещо свързано с бъдещата професия на Тони, който учи за стоматолог. В последствие реши да съчетаем в едно следните елементи - морско свинче (тип розетка), марката VOLVO, стихотворение на руски и цветовете бяло, оранжево и кафяво. Всички тези неща са любими на Тони. Представа си нямате какво чудене му ударих как точно да направя тортата. Накрая ми хрумна ето това. 




6 коментара:

  1. Голяма радост за мен е всяка твоя публикация.Съпругът ми,който за нищо на света не би хапнал моделираща маса, е верен твой фен и се сърди, ако не го информирам за някоя нова торта.
    Чудесна си, както всичко , което правиш....и пишеш!

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересни тортички си ни представила този път ,темите са даже и странни!Справила си се ,както обикновенно- страхотно.

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятни торти, Бубе. Гледам куфарчето с инструменти и не мога да повярвам, че не е истинско.

    ОтговорИзтриване
  4. Бубе, много ми харесват историите ти и начинът по който разказваш за тях. Тортите ти са страхотнииииииии!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Браво, браво! Поредните много хубави тортички! Много ме хвана яд, че тортата за юбилея не е на корицата. Мисля, че идеално би паснала, вместо тези разхвърляни картинки, с които корицата прилича повече на брошура от магазин за техника, отколкото на юбилейно издание на списание, но това си е мое мнение!
    Сандъчето е уникат!!! Наистина са като истински играчки инструментите, листчето, моливчето.
    Последната торта наистина е малко странна като желание, но пък е изработена перфектно.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей, Буболинка! Тортите, които твориш са просто уникални - личи си, че са направени с много любов! Приемаш ли поръчки от Варна? Става ? за събота 04.07.12
    Роси, 0885806017

    ОтговорИзтриване