вторник, 15 ноември 2011 г.

Приказни торти

Използвам думата "приказни" в буквалния смисъл, защото това, което обединява тези торти, са именно приказките. В рамките на няколко дни ми се наложи да правя три последователни торти на приказна тематика за три прекрасни рожденички. 


Първата от тях се казва Фани. Представяла съм ви я и преди. За миналия й рожден ден правихме торта на тема Хана Монтана. Тази година желанието й бе Рапунцел. Майка й Милена от всички торти в нета си беше харесала една единствена - едноетажна с кулата по средата. Помолих съпруга ми да ми свали анимационното филмче, за да видя кулата в оригинал. Както знаете, орисията ми на момчешка майка не ми дава възможност да гледам момичешки филмчета и съм абсолютно незапозната с подобни ленти и персонажите в тях. Та след като се запознах щателно с въпросния филмов материал и по-специално с предшественика на днешните небостъргачи, в мен се породиха два основни въпроса. Първо от какво и как да направя кулата и второ как да я закрепя стабилно върху тортата. След като премислих и отхвърлих няколко варианта се спрях на идеята да използвам малки бисквити за основата и по-големи за широката част, слепени с течен шоколад помежду си и обвити със захарно тесто отвън. За покрив ми послужи една вафлена фунийка, която облепих с безброй малки сърчица, играещи ролята на керемиди. Останалото бяха детайлите, с които много се забавлявах. Самата торта, естествено, представляваше долината с минаващата през нея река. Цветово се ограничих до няколко нюанса на зеленото, розовото и лилавото. Исках основното в тази торта да са детайлите, а не цветовете. За закрепването на кулата използвах няколко дървени шишчета, които забодох около нея, така че да я крепят изправена и да не й позволяват да падне. Змаскирах ги със зид от камъни. Тортата беше готова и зачаках с нетърпение Фани да дойде да си я вземе. Междувременно отнесох няколко критики от моите момчета. Девин недоволстваше, че Рапунцел не се виждала и окуражително ме подюри да я направя. Каза, че дори да не ми се получела хубавичка от първия път, втория можело и да успея. Давид пък рече: "За какво си е пуснала косата, като Принцът никакъв го няма? То е ясно, че няма да можеш да го направиш от захарно тесто, ами я иди до Хиполенд и го купи на играчка, че да не се излагаш!" След такова мъмрене сърчицето ми напарво се сви от притеснение. Ами ако и Фани реагира така???  Излишно е да ви казвам какво изпитах, когато видях грейналите й очички. Хареса си тортата и беше толкова щастлива!!! А аз дважди повече!!! По-късно вечерта получих и смс от Миленка, че успешно са откарали тортата до детския клуб и че всички много са я харесали. Можех да си отдъхна и да се отдам на заслужена почивка до следващата сутрин, когато дойде ред на Червената Шапчица. 








Тази торта направих за третия рожден ден на Калина. Майка й Галина се свърза с мен месеци по-рано и най-обстойно ми разказа как точно си представя тортата. Галя е от онези майки, които изпипват всичко до последния детайл, за да направят тържеството незабравимо , а децата си - щастливи! Като модел ми прати снимка на тази торта с Червената Шапчица - дело на италианска дизайнерка. Молбата й беше първият етаж да е доста по-пищно декориран, да има дървета, ягодки, калинки, цветя, а вторият да се запази в този си вид - като къщичка и от прозорчетата да се подават бабата и вълкът. Искаше тортата да не е върху подложка, а на стойка, за да стои по - красиво за фотосесията, която бяха планирали с Ели Гледачева. Като вкус си избраха малинова с шоколад. Всички подробности бяха изяснени, не ми оставаше нищо друго, освен да се заловя за работа. След строителството на кулата, скромна къщичка от селски тип изобщо не беше в състояние да ме уплаши. Иззидах си я от блатчета и вкусни кремчета, измазах си я с масло, облепих я със захарно тесто. За дървен материал използвах първокачествен дъб, покрива застлах със снопчета слама, зид наредих камъче по камъче, кепенците боядисах в синьо, по первазите кичнах саксийки. Стана къщичка за чудо и приказ!!! Бабата и Вълчо не чакаха покана и тозчас се настаниха в имота. Скоро и гората зашумя с листата на вековните дървета, а Червената Шапчица поседна да си почине с букет цветя в ръцете. Гледаше някак стреснато - явно все още беше изплашена от срещата със страшния сив вълк. Аз пък нямах търпение да се срещна с малката Калина. Не чаках дълго, защото часът минаваше три през нощта, а на сутринта тя дойде да си вземе тортата. Искаше да пипне всичко по нея, а мама и тати подскачаха разтревожено да не съсипе нещо. Тук можете да се полюбувате и на приказната фотосесия на Калина, в ролята на Червената шапчица. 





Ден трети и трета приказна торта! Този път главните герои са Снежанка и седемте джуджета. Идеята дойде твърде късно и дори отказах на Цеци, майката на малката Василия, да се заема с поставената ми задача. Разбрахме се да направя по-семпла торта, защото нямах никакво време да моделирам толкова много фигурки. Но съвестта така ме глождеше!!! Как да не изпълня желанието на едно дете и да не направя точно такава торта, каквато то си е пожелало. Набързо отскочихме със съпруга ми до магазина и купих комплект играчки Снежанка и седемте джуджета. Знам, че използването на пластмасови фигурки е непрофесионално и със сигурност ще бъда порицана от колежките в бранша, но това е без значение, щом залогът е една детска усмивка. Първоначално мислех да направя къщичката насред полянка и около нея да наслагам фигурките. Но Пламен каза, че от тортоправячка почвам да се превръщам в строителен работник и да взема да се спра с тия градежи. Разглеждайки любимата ми триизмерна книжка на Снежанка, ми хрумна идеята да направя тортата като стая. Проектът беше одобрен единодушно от мъжката част вкъщи и реализацията му започна с пълна пара. Изработването на тази торта ми досатви такова невероятно удоволствие, а когато я видях в завършен вид ми идеше да заподскачам като дете от радост. Харесвам естествения вид на дюшемето, малките и сладки креватчета, пухените им възглавнички и юрганчета, пъстрата черга на пода, цветенцата, гъбките червенушки. Мисля, че всичко стана точно както в приказката. За фон на корицата от блокче №4 нарисувах стена с прозорче, лавички, картинки, нощни шкафчета. Рисуването не ми е силна страна, но се справих сравнително добре. И тук не минах без критика, разбира се. Нали и тримата ми синове са страшни математици, та веднага бях скастрена защо леглата са само четири. Ако и вие си задавате този въпрос, отговорът е, че останалите три са на отсрещната стена. А ако се питате дали Василия си е харесала тортата, съдейки по думите на развълнуваната й майка, която ми се обади по телефона - мисля ,че да. 

Равносметката - още три торти в кариерата ми на тортоправячка и още три детски усмивки в актива ми. А с такъв актив човек е истински богат!!! Ето затова си заслужава да ми завиждате, за нищо друго!!! 


9 коментара:

  1. Страхотни торти! Направо се влюбих в седемте джуджета:)
    Тази с кулата и аз я правих пролетта и наистина беше голям зор по отношение на конструкцията. Моята на всичкото отгоре пътува от София за Своге.

    ОтговорИзтриване
  2. Ауууу, Снежанка и джуджетата просто ме разби!!!:) Е, не, Бубе, ще ти поръчвам такава, то се е видяло!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Светлана Бонин15 ноември 2011 г., 14:31

    Еееее,ама как ги направи чорапетата на Червената шапчица бе,те са като паяжинка?
    Дюшемето и леглата са върхъъъъът.
    О..... .е!Пак!Хехе.

    ОтговорИзтриване
  4. Както винаги -изпипано до съвършенство!

    ОтговорИзтриване
  5. Скоро не съм ти казвала , че си страхотна,Е , по-подходящ момент не би имало.Свалям ти шапка!!!Истински се забавлявах и ще заспя с усмивка.
    Поздрави!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  6. Бубе, супер яки тортички отново. Честно казано още преди да прочета коментара за първата торта, усетих липсата на човешките фигурки и кулата ми заприлича на изоставена :). Много са ти добри критиците в къщи, да знаеш :) За червената шапчица - ами онази дизайнерка си си я сложила в малкия джоб. А фотосесията на Ели е страхотна!
    Любимата ми от трите е със Снежанка и джуджетата. Но не защото фугурките са симпатични, а защото всеки един детайл, изработен от теб е потресаващо перфектен и приказен.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ви ,момичета!!! След такива приказни коментари няма как и денят ми да не е такъв!

    ОтговорИзтриване
  8. ne.razbrah.kak.da.pora4am.molq,pomognete.trqbva.mi.spe6no

    ОтговорИзтриване