понеделник, 10 февруари 2014 г.

Честит рожден ден, Дави!!!

В петък, 7 феврурари, Давид навърши 11 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък и отговорен! Да расте щастлив и смело да сбъдва мечтите си!!!
Както неведнъж съм ви споделяла за мен рождените дни на децата ми са изключително вълнуващи и важни празници. Винаги си припомням самото им раждане и се изненадвам колко много време е минало, а ми се струва, че е било вчера.
И този път бе така. Вълнението ми бе толкова голямо, че сън не ме хвана цялата нощ преди празника. Възползвах се и до 2.30 си декорирах курабийки на спокойствие, докато всички момчета вкъщи спяха сладко, сладко. После си легнах, но не мигнах до сутринта и дочаках да стане 7.15 - точният час, в който Дави се роди преди 11 години. И тогава денят бе петък. За появата му на бял свят съм ви разказвала вече и знаете, че беше много щуро и мина супер бързо и лесно. Но след това нещата хич не бяха розови. 
След раждането ме позакърпиха и ме изнесоха на носилка в коридора на родилната зала. Лежах завита с едно одеалце и усещах, че от мен блика кръв. Реших, че може би е нормално при второ раждане да има по-обилно кървене и не се притеснявах докато една от санитарките не мина покрай мен и извика: "Момиче, какво става тука, бе?" Оказа се, че под носилката има цяла локва кръв, а като махнаха одеалото видях, че и аз съм подгизнала. Настана такава суматоха. Само след минута край мен се събраха цял куп лекари и акушерки. Всеки изказваше предположение какво може да ми е и какво трябва да се направи. А като чух "отстраняване на матката" буквално рухнах. Не можех да повярвам, че всичко това се случва.Само преди половин час се бях обадила на Пламен да му кажа, че си имаме бебе и бяхме толкова щастливи, а сега се страхувах за живота и здравето си. Оказа се, че матката ми изобщо не се контрахира. Биха ми някаква инжекция (предполагам с окситоцин) и се започна едно подскачане върху корема ми. Кой ли не се изреди да ме натиска, за да масажират матката. После близо месец имах огромна синина. За щастие положението беше овладяно. Искаха да ми влеят банка кръв, но моят гинеколог не позволи. Не знам дали заради голямата кръвозагуба, но после седмици наред умирах от студ. 
След драмата с матката последва нова изненада. Пробвайки се да слезна от носилката, за да си легна в леглото, се оказа, че не мога да си стоя на краката, камо ли да ходя, заради пронизваща болка в симфизата. Та от носилката ме метнаха на инвалидна количка и право в рентгенологията. От снимката стана ясно, че съм получила свръхразтваряне на тазобедрените кости. Пристегнаха ми таза с един най-обикновен чаршаф, вързаха го на възел и ми заръчаха да лежа само по гръб и да не ставам. И така цял месец. Костите ми се събраха, но болката си остана, макар и доста по-поносима. 
Мене кучета ме яли, както се казва, ама и с бебето проблеми колкото щеш. Първо нямаше добро оросяване на крайниците и ръчичките и крачетата му ставаха лилаво-черни. Не спираше и да повръща. Казаха, че най-вероятно се е нагълтал с околоплодни води и до ден-два ще се изчисти. Но драйфането продължи до седмия месец, защото имаше ГЕР (гастроезофагиален рефлукс). След всяко кърмене повръщаше като луд, понякога над десет пъти. На седмия ден целият се изрина - телцето и личицето му бяха в огромни пъпки. На 15-я ден се разболя - зарази се от батко си Денис. На 17-я ден вече беше на антибиотик. Изкара и супер тежка и продължителна жълтеница - до края на втория месец беше оранжево-жълт и само спеше. Заради всички драми педиатърката ни, д-р Зоя Найденова, през ден идваше вкъщи. Добре, че беше тя, че иначе със сигурност щях да полудея. През първите два месеца, докато Давид постоянно спеше, аз все й се жалвах, че е много омърлушен. После пък, като почна хич да не спи, обърнах плочата и взех да мрънкам, че не спи. А д-р Найденова съвсем спокойно заключи: "Люба, ама на теб не може да ти се угоди!" Тогава и Пламен я призна за отличен диагностицик и до ден днешен, като се размрънкам, ми поставя същата диагноза. 
Малко след като отшумя жълтеницата, се появиха атопичният дерматит, непоносимостта към кравея белтък, алергия към още куп храни и хроничен астматичен бронхит. Милото ми бебче беше постоянно с разранена до кръв кожа от обривите, пиеше само соево мляко, което му отпускаха под бройка от здравната каса, пазеше супер строга диета и непрекъснато го мъчеха кашлици и сополи. Минахме и през тежка бъбречна инфекция, рота вирус, счупен лакът, операция на херния... 
Но както казва майка ми - така растат децата, а майките остаряват. 
Ето, че днес имаме едно пораснало прекрасно момче и една леко поостаряла майка. 
Поостаряла, но все пак достатъчно жизнена и способна, та да направи торта на своето дете. Да ви призная, много ме беше страх дали ще се справя, защото не бях правила декорирана торта от точно една година и три месеца. За щастие се оказа, че е като карането на колело - не се забравя.
Първоначално Дави искаше най-обикновено тирамису без украса. Обаче аз се бях ентусиазирала за нещо по-така. Чудих се каква тема да му избера и един ден, докато им разчиствах стаята и купищата играчки, ми светна - Angy Birds Star Wars - любимата напоследък електронна игра на Давид. 
Във вторник, нали беше междусрочна ваканция, всичките деца си бяха вкъщи. Връчих Дамянчето на батковците му да го погледат, а аз наизвадих сладкарските такъми. Извъртолих няколко геройчета уж пробно, да видя дали ще ми се получат, пък те взеха, че станаха. Реших да ги ползвам за декорация на кексчета, а самата торта да изрисувам и апликирам като някое от нивата на играта. Помолих Дави да ми избере възможно най-лесното (за пресъздаване, не за минаване). И ето какво се получи в крайна сметка. 





Торта имаше. И подаръци имаше (и то все хубави, които направиха Давид истински щастлив). И гости имаше! И купон!





Бъди ни жив и здрав, Дави!!! Обичаме те безумно!


16 коментара:

  1. :( Просто нямам думи разплаках се за пореден път докато чета... :( Да Ви е жив и здрав порасналия малък мъж...е това майката си е уникален феномен

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напълно те подкрепям - майката е наистина нещо феноменално. Ама истинската майка - тази, която не само ражда, но и отглежда, възпитава, дарява с любов, напътства, подкрепя, радва се и се гордее. Такава майка се старая да бъда и аз. Децата ми са прекрасни и заслужават наистина добра майка. Всъщност всяко дете заслужава най-добрата майка, а има такива мръхли.
      Благодаря ти за пожеланията към Дави и за това, че толкова искрено и силно съпреживяваш моите емоции.

      Изтриване
  2. Бубе, живи и здрави бъдете цялото семейство! А порасналото ти момче да не спира да бъде себе си и да сбъдва смело мечтите си! :)
    Всичко добро и смело напред. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Гери!!! Всичко най-прекрасно и на вас!

      Изтриване
  3. Да ви е жив и здрав! И аз се разплаках от разказа...
    Много късмет му желая във всичко! Разкошно семейство сте!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти от сърце!
      А аз колко сълзи съм изплакала покрай всички премеждия!!! Още повече, че Давид се появи след една неуспешна бременност, която ме бе разсроила и наплашила максимално. Така се страхувах и му треперих и докато бях бременна, и после като се роди. И за проклетия всички тези неприятности - направо ме разбиха. Имах и невероятна следродилна депресия (с никое от другите деца не ме споходи). Но важното е, че всичко идва и отминава. Човек не бива да се дава и винаги трябва да гледа напред!

      Изтриване
  4. Бубенце, да ти е жив и здрав порастналият мъж! Ти си страхотна и си го знаеш, но здраво настръхнах като ти прочетох премеждията. За пореден път ме убеждаваш, че си човек, който не се предава лесно. Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тъкмо в по-горния коментар това писах - не се предавам лесно! Хихихих! Има майки, които имат къде, къде по-големи мъки и страдания покрай дечицата си. това нашето е нищо и съм благодарна, че всичко е само минало. Но сърцето ми се свива всеки път като прочета за някое нелечимо болно детенце. Това как се преживява просто не знам, а и не искам да знам. Да са ни живи и здрави дечицата!!!

      Изтриване
  5. Възхищавам ти се, че след такива големи проблеми си събрала смелост за още деца.
    Аз след раждането също имах проблеми и както се казва можех да съм на онзи свят. Бебето също беше 3 седмици в неонатология и след това историйте с болестите при бебето са подобни..алергий, дерамтит, разстройство......... само като се сетя през какво съм минала, се страхувам да имам друго дете .. това не искам отново да преживея, защото с всичко се справих буквално сама благодарение на интернет. Не случих на педиатър и въобще на лекари...а и беше трудно за диагностициране въпреки че нещата звучат обичайно.
    Иначе тортата е супер, сина ми също харесва тази игра...всъщност е първата в живота му....а след това се почна:) А е само на 4г.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много съжалявам, че са ти се случили всички тези неприятности, Гери! Но гледай смело напред и не се страхувай! Човек ако не се бори, със сигурност никога няма да победи. Не се предавай!
      А липсата на добър педиатър, на който можеш да се довериш напълно, е нещо кошмарно. Аз имах невероятния късмет да случа на лекар. Когато Денис се роди беше още старата здравна система. Нямахме право на избор - който лекар ти се падне, това е. По адресна регистрация се паднахме при д-р Найденова. Идея си нямаш колко сигурна и спокойна се чуствах с нея. В последствие тя ни стана и семеен лекар. При нея водех и Давид, и Девин. Но след това тя се пенсионира. И въпреки, че вече не работеше, всеки вторник идваше в болницата и продължаваше да консултира бебетата и малките дечица. Невероятен лекар и човек!!! Замести я нейният племеник, който, за жалост, беше по-малко лекар от мен. Като му водех Девин болен казваше: "Ми сега как да разбера какво му е , като не може да говори?!" Всеки път, когато децата бяха с температура, ми казваше, че най-вероятно е шарка и да изчакаме три дни да видим какво ще стане. То все не беше шарка, ама карай. Накрая, след като вече изкарахме шарката, съвсем го затруднихме с поставянето на диагнози. Изчерпа се човекът, така да се каже. А на мен търпението и нервите ми се изчерпаха и затова реших да се преместим при друг лекар. Ама това се оказа мисия невъзможна. Всички бяха затрупани с пациенти и никой не ни искаше, още повече , че бяхме с три деца. Та се преместихме в друга болница. Отогава са минали четири години, но аз още си страдам за нашата си доктор Найденова. Така ми липсва!!!

      Изтриване
    2. Безкрайно благодаря за милите думи:)
      Този педиатър беше с препоръки. Но явно е добър лекар за здрави деца, който не боледуват. Смених го с друг, който е по-широко скороен и по близък до моето разбиране за лечение.
      Сега детето е добре, но ада през който минах не го пожелавам на никого. Знам, че има и много по-тежки случай...може би щяхме и ние да сме по-зле ако изпълнявах всяка рецепта с антибиотик или кортикостероид. Но всичко е минало, скоро и ние порастваме с една годинка:)
      Желая ти много радост и щастливи моменти с твоето семейство:)

      Изтриване
  6. Да е жив и здрав Давид, нека всичко лошо е вече зад гърба му! Тортата е "нямам думи"....прекрасни сте всички!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Илиана! радвам се, че и тортата ти харесва!

      Изтриване
  7. Бубе, да ви е жив и здрав, и силен младежа, и смело да осъществява мечтите си!
    Ти си супер жена! Тортата е страхотна!

    ОтговорИзтриване
  8. Зрдавейте! Чета редовно блога ви и всеки път се възхищавам на таланта и креативността Ви, на хармонията, която се усеща, че имате в дома си и на прекрасното ви семейство!
    Да Ви е жив и здрав Давид, както и всичките Ви останали съкровища!

    Джулия

    ОтговорИзтриване
  9. Otnovo chudesna torta. Vazhishtavam se vseki pat kato nadnikna tuk. Zdrave i usmivki na cialoto prekrasno semeistvo. Sevdalina

    ОтговорИзтриване