петък, 14 февруари 2014 г.

Любов, романтика и още нещо

Честит празник на всички влюбени души!!! То е ясно, че за всеки, който обича и е обичан, всеки ден е ден на любовта, но щом държат да го отбелязваме и официално, няма проблем. 
Миналата година на този ден разочаровах маса народ. Всички очакваха да покажа нещо сладко на светивалентинска тематика, пък аз ви сюрпризирах с новината, че съм бремнна. 
Тази година, за да няма разочаровани, подходих много сериозно и отговорно по въпроса. Първо с Пламен взехме всички възможни мерки за безопасен секс. Най-големият контрацептив, разбира се, е самият Дамян, който спи между нас на спалнята. Или по-точно не спи. Така, с общи усилия, към момента не съм бременничка. Тъй че няма да ви развалям празника със сълзливи словоизлеяния в стил "Как? Кога? Защо?" и т.н.
Второ, запретнах ръкави и натворих внушително количество декорирани курабийки. То не бяха сърчица, то не бе шаби шик, винтидж, романтика... Има да охкате и ахкате! Или поне така се надявам. И бързам да уточня, че това го казвам с огромна доза чувство за хумор. Да не вземе пак някой да си помисли, че си прося хвалби или че се имам за велика декораторка. 
И така, за да се реванширам за миналия Свети Валентин, спирам с приказките и директно минавам към снимковия материал. Преди това само искам да спомена, че всички тези курабийки бяха предназначени за три прекрасни жени - Брани, Руми и Дими! Брани си ги поръча за рождения ден като почерпка за всичките й колежки. С нея се запознах преди няколко години покрай първия рожден ден на дъщеричката им Еми. Била съм част от най-хубавите им празници под формата на сладки красоти, изработени с много любов и старание. Руми е късметлийката, която Денис изтегли като печеливша от всички гласували за Класация 2013. За нея ще ви разкажа по-подробно малко по-късно. А Дими повечето от вас познават като авторката на великолепния кулинарен блог "Тайната на нашата вечеря". За мен тя е много специална дама, от която съм се учила, която ме вдъхновява и на която се възхищавам за изключителните талант и вкус, които притежава и освен всичко е и прекрасен човек.
И тъй като днес е Денят на влюбените, започвам със сърца. Измайсторих доста в различни размери и форми. И като декорация се постарах да са разнообразни - за всеки вкус по нещо!

 Ако се чудите що за фон е това, на което съм снимала, веднага ще ви кажа. Исках да използвам старата трикрака масичка, която познавате от Коледната ни фотосесия. Тя ми е наследство от прадядото на татко и ми е много скъпа и мила. Автентична е и е на близо 150 години. Та реших, че старото дърво ще контрастира прекрасно на курабийките. Обаче още преди да почна снимките, без да искам разсипах цял пакет кокосови стърготини върху масичката. "Лелеееееееее, ква беля направих!" възкликнах аз, пък Давид, който винаги всячески се опитва да ме успокои и развесели, когато съм ядосана, рече: "А, ми то така е много красиво! Все едно е навалял сняг." Моментално прегърнах идеята му. Какъв по-добър контраст от съпоставката между гореща, изпепеляваща любов и бял, леден сняг? Така, благодарение на Давид, превърнах дефекта в ефект, както се казва.

 И понеже съм скръндза и не ми се дават стотици левове за пособия и консумативи за захарни дантели, реших с подръчни материали да си изработя такива. Не ми се получиха така, както ми се искаше, но все пак намязват на дантелки, тъй че съмдоволна. А ключовете са направени с молдове - бързо, лесно и ефектно! Отгоре само ги минах със смес от сребро и бронз и готово - приличаха на истински! Все едно ги бях обрала от старите гардероби и скринове на някоя баба.

 За декорирането на част от сърцата използвах принтове върху фонданена хартия. Десенчетата си ги изнамерих в нета. Получи се много ефектно и карсиво.

 Тези двете са ми едни от най-любимите!!! Сърцето в ляво го правих с картонено шаблонче, защото нямам такъв продълговат резец, а много ми харесват сърца в такава форма

 А тези са ми наистина най-любимите!!! Декорирах ги с изрезките, които ми останаха от принтовете. Гениална хрумка, нали??? Ма много съм досетлива, беееее!!! Беше толкова забавно да избера и наместя всяко късче на точното му място - като редене на пъзел. Получи се суперско! Най-сладурско ми е малкото бебче на сърчицето в ляво. То е пожелание с намигване към Дими!!! :)










 Тия двете също много си ги харесвам. Исках розичките да са като направени от плат и мисля, че се получи готино. Отнеха ми доста повече време за изработка от очакваното. А изглеждат толкова прости и елементарни. Но то в сладкарството обикновено е така. Зад семплите неща се крият мнооооооого часове работа. Наскоро една позната беше споделила как за юбилея на тяхна колежка направила торта във формата на кошница, пълна с цветя. Техен колега, като я видял, възкликнал: "Лелеееееее, сигурно ти е отнело поне два часа да я направиш?!?" :))))

 Трите малки сърчица с лилавите розички не са принти, а аз ги рисувах. 





Ами със сърцата дотук! Сега е ред на на другите бисквитки в стил винтидж и шаби шик. При тях заложих на птици, пеперуди и часовници. 










Прави ли ви впечатление, че с малки отклонения от минута-две, всички часовници показват един и същи час? Забелязах го едва когато започнах да снимам.

Следващата серия са ми супер любими и сладурски! Инспирирани са от неумиращото в мен дете! Мисля, че никога няма да порасна достатъчно. Наближавам 40-те, а още се прехласвам по кукли и плюшени мечета. Кога ли ще стана лелка по душа, а не само визуално?!?







Освен по тези ретро рисувани момиченца съм вманиачена и по къпкейкчета. Не знам защо ги обожавам толкова тия малки сладкишчета. Истината е, че външвият им вид ми е много по-любим от самия вкус. Видя ли нещо с нарисувано на него кексче и откачам - ма това салфетки, тефтерчета, чашки, чинийки, платове, картички... Луда съм по тях!!!! Но докато четях коментарите ви за Класация 2013, забелязах, че не съм единствената вманиачена фенка. :))) За всички любителки на къпкейкчетата следващите курабийки са специален поздрав. 

 Тук за фон ми хрумна да използвам кухненския ми часовник, който е поредното доказателство за моята пристрастеност.


На финала на моето курабиено прет-а-порте ще ви представя и една доста различна в стилово отношение серия. Но тя е за да охладим малко нажежените любовни страсти. За нея се вдъхнових от няколкото снежни зимни дни, които имахме преди две седмици. Пилците и къщичките за пилци са другата ми голяма страст, тъй че нямаше как да не ги включа и тях.

 Къщичките ги рязах на ръка. Бързам да уточня, защото много често ме питате откъде съм си купила такива резци. За всички форми, които ми хрумват, но не се продават формички, си правя макетчета от картон и после с помощта на малко ножче изрязвам покрая. По-пипкаво и не до там прецизно става, но все пак се получава. На тези любими са ми стрехичките, които собственоръчно изрисувах.


 И тези ги рисувах. На живо бяха по-готини. Не успях да ги снимам като хората. 



Тези са най-обикновени принторки. Да не помислите, че и тях съм ги рисувала. Далеч над възможностите ми са за съжаление. Много ме е яд, защото татко рисува страхотно и ми се щеше да наследя този талант от него, но уви. Навремето, като живеехме в Куба, ме записаха в художествено училище, но изкарах само една година. Не че не минах във втори курс, макар и с посредствените 76 точки (от 100 възможни), но си усещах, че не ме бива особено.

 Е, показах ви цялото ми творчество. Благодаря на Девин, Давид, Денис и Пламен за съдействието, търпението, помощта и лишенията, на които бяха подложени докато аз се вихрех из кухнята и трапезарията. Дамян умишлено го пропускам в списъка с благодарности, защото той не прояви никакво разбиране. Благодаря и на собственото си упорство и трудолюбие, без които да съм се отказала още на първата тава курабии. Но това, което получих в замяна на вложените усилия, е несравнимо, прекрасно и безценно!!!
Сега е моментът да ви разкажа по-подробно за Руми. В началото за мен тя бе просто Румяна Сотирова - жената под номер 82 в списъка с гласували в Класация 2013. След като обявих, че тя е късметлийката и печели наградата, зачаках да се свърже с мен, за да уточним къде и кога да й пратя кутията с курабийки. Няколко дни ни вест, ни кост. Благодарение на Фейсбук все пак успях да я издиря. Оказа се, че Руми не ми е съвсем непозната, защото си бяхме писали преди повече от половин година. Беше ме помолила да й направя торта за рождения ден на фризьорския й салон. Аз отказах, защото бях бременна с Дамянчето и с това кореспонденцията ни приключи. Но Руми продължила да следи блога ми и да се радва на сътвореното от мен. Тя твърди, че моите торти и сладкиши не само радват окото, но и лекуват душата. Това ги правело различни и специални. 
С думи едва ли мога да ви пресъздам цялата радост и емоция, които бяха завладели Руми, когато разбра, че именно тя печели наградата. Аз самата бях не по-малко развълнувана. Само ще ви споделя, че и двата пъти, в които ми се обади по телефона, успя да ме разплаче. А единия път бях навън, на улицата, и въпреки това не успях да сдържа сълзите си. Невероятна е тази Руми!!!! Толкова съм щастлива, че точно при такъв човек замина наградата! 
Да не говорим, че сякаш предварително съм знаела къде ще отидат курабийките. Оказа се, че Руми е невероятен фен на шаби шика и винтиджа и в момента ремонтира и декорира салона си точно в този стил. Освен това днес, на 14 феврурари, имат годишнина от брака със съпруга й Сашо, а какъв по-хубав подарък от романтични курабийки сърчица? Пожелавам им да са много щастливи и да се обичат истински още дълги години! И не на последно място, Руми е луда по къщичките за птици, а една от моите отиде точно при нея. 


Всъщност ето това е подаръкът, който Руми получи от мен. Но като истински добър и прекрасен човек тя решила да не го запазва само за себе си, а да го сподели с колкото се може повече хора. Затова подарила на специалните за нея хора част от курабийките. Благодарение на нея успях да докосна толкова много сърца! Как да не плача от вълнение и да не съм щастлива!!! Благодаря ти, Руми!

Благодаря ти и за тази разкошна картичка, с която ме изненада, зарадва и трогна!!! Картичката е дело на Нина Бонева, която я е изработила специално за мен! Нали забелязахте, че е с къпкейкче!?!? И Руми знае как да ме зарадва. :)

А ето я и самата нея! Усмихната и щастлива! И не защото е имала късмета да спечели, а защото има късмета да е добър човек! За мен истински добрите хора са такива - усмихнати и външно, и отвътре и щастливи, много щастливи!
Благодаря на съдбата, че аз пък имам късмета да се докосвам до такива хора!

А ако се питате какво ми подари моят скъп съпруг за празника, веднага ще ви покажа - ето този букет. Обожавам лалета!!!


А аз какво му подарих ли? Ами връчих му това разкошно сладко бебе - да го гледа, докато аз си напиша публикацията.


На финала искам да поздравя моята баба Магда, която днес има рожден ден! Да си ни жива и здрава, бабче!

Ами това е! Обичайте се - много и истински! И днес, и утре, и завинаги!!!
Честит Свети Валентин!


28 коментара:

  1. Бубе, успя да ме разплачеш! Онемях и мълча и само стъклени топчици леко се пръскат на безброй ситни стъкалца като се ударят в бюрото пред мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Толкова поетично си го написала! Благодаря ти! За мен всяко едно такова стъкълце е скъпоценно!!!!

      Изтриване
  2. Бубе, мисля, че от всички таланти, които носиш в себе си, най-големият е един - добротата. Какво да ти кажа, толкова пъти не ми стигат думите, за да ти споделя... Просто бъди себе си, всичко друго извира след това. :) Желая ви да сте здрави цялото семейство и все така да се обичате!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за пореден път, Гери! Понякога без думи човек казва много повече... А наскоро една приятелка ми прави нещо като хороскоп и каза, че не съм достатъчно себе си. Представи си какво ще е като достигна пълния си капацитет!!! Хихихихи! Понякога ми се случва да се нервирам, че съм в отбора на добричките, но бързо ми минава, защото знам, че имам много съотборници. Колкото и наивно да е, все още вярвам, че доброто ще победи!

      Изтриване
  3. Абсолютно права е Румяна, че лекуваш души!!! Ти си вдъхновение!
    Честит празник на теб, и на цялото ти приказно семейство, нека любовта винаги топли сърцата ви!

    ОтговорИзтриване
  4. Боже каква красота! Онемях! Може ли малко информация по направянето на тези красоти? Аз съм голяма фенка на часовниците, особено винтиж стила, и сърцето ми се разтуптя като ги видях :) Весели празници

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ви харесват! Относно изработването - правени са с принтирани на фонданена хартия картинки. Такива разпечатки се правят в специализираните магазини за сладкарски консумативи и пособия. Ако имате още въпроси, пишете ми на личната поща и ще ви отговоря с удоволствие.

      Изтриване
  5. И мен....:*
    .Румяна Сотирова.

    ОтговорИзтриване
  6. Мила Люба, винаги съм казвала, че си майстор на цветовите комбинации и детайлите и ето, че отново го доказваш! Невероятни бисквитки! Виждала съм курабийки в този стил, но винаги са ми изглеждали претрупани \то това е заложено в стила\, но твоите са отмерени до съвършенство. Вълшебни и ръце и ум имаш, възхищавам ти се! С прегръдка и поздрав: Наталина

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Нат! Това с претрупването и мен винаги ме плаши, защото мразя натруфените (прекалено) неща. Обичам по-изчистените и стилни неща. Но го приемам за предизвикателство пред мен самата да пробвам и неща, които не харесвам особено. Така е по-забавно. Винаги се страхувам да не прекаля, защото имам лошия навик да не мога да се спра. Все ми се иска да сложа и още нещо - я някое цветенце, я пеперудка, я малко роял айсинг. Добре че е мъжът ми на моменти, та да ме възпира. :)))

      Изтриване
  7. Mnogo Celuvki ot nas Bube!
    Brani:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И от мен за вас! Чакам да кажеш колежките дали ги харесаха! :)

      Изтриване
  8. Да си довърша изречението....Сега вече по-спокойно.:)Да и мен ме разплака.Мисля си,че трябва да кажа нещо и за самите курабийки.Не знам дали покрай всичките емоции тези дни все пак казах нещо и за тях..:).А повярвайте ми на живо са още по-изящни.Освен,че сякаш са водени от една невидима идея,която преминава от един вид в друг,те са с много нежни,пастелни цветове,идеални линии..и до съвършенство изпипани детайли.Те живеят свой собствен живот.Нямаш чувството,че са създадени от нечия ръка,а сякаш винаги са са си били такива.Такива са само гениалните неща.Те винаги изглеждат естествени и скромни.Вписват се навсякъде,ще ги харесат и професора и метачката.Аз подарих курабийка и на една жена,която не познавам много добре.Беше последната за деня в салона.Разказа ми в колко трудна ситуация се намира.Тя не знаеше коя е Буболинката...Но когато и подадох курабийката,пожелавайки и да и донесе късмет,не беше нужно да обяснявам на дълго и нашироко.Със аромата си,нежния цвят и милата рисунка,тя каза каквото трябваше.Безспорно Люба е явление.Не само майстор на красиви неща.Стоя зад думите си,защото го усещам-дали държа в ръката си курабийката с момиченцето например,или я гледам на екрана на лаптопа си няма значение-в мен нахлува усещане за уют,спокойствие и безвремие.Така въздействат. нещата,които лекуват.Не само душите,а и тялото.Хубава вечер на всички. Румяна

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Руми, че те има и че сподели всичко това с читателите на този блог.
      Силна прегръдка от мен!

      Изтриване
  9. Не може да се опише с думи усещането когато гледаш толкова красота. Чрез нея ти раздаваш любов. И го правиш по най-вдъхновяващия и приказен начин. Бъди благословена! Дими

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако имаше емотикончета, щях да подредя една дълга редичка от сърчица! Благодаря ти!!!

      Изтриване
  10. Красота, която буквално храни очите и душата... благодаря ти, че я създаваш и споделяш!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз благодаря, че има очи и души, които да радвам!!!

      Изтриване
  11. Браво! Човек може само да се диви и въздиша и да се облизва :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахха! Това с облизването ми хареса! У нас курабийките са на голяма почит, но когато не са декорирани. Децата ги обожават (пък и ние с мъжа ми). Почна ли да ги украсявам, настава всеобща трагедия - знаят, че няма да се ядат. :)))

      Изтриване
  12. Благодаря на Руми за сладурския пост! Няма случайни срещи, Бубе, наградата си е отишла при точния човек!!!
    А ти пък, с тези " посредствените 76 точки (от 100 възможни)," къде се буташ :)))) ?!!!? Какво ли би било, ако беше ударила 100-те???
    На тези тук курабийки = брошки, и английската кралица би завидяла! Не да ги яде, а да си ги бодне на ревера.
    Хм, 76 точки само.....
    пу пу пу, да не ти е на уроки :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 76 точки...Упс, забравих да си кажа името, от вълнение: Албена Иванова :)))

      Изтриване
  13. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей Люба.
    Вчера терсейки рецепта за торта с ганаш, попаднах на блога ти и съм меко казано възхитена.... Аз също съм любител скадкар, но произведенията ми изобщо не могат да се сравняват с твоите.
    Ти ме вдъхнови за две неща -първо : да продължавам да си развивам сладкарските умения и второто - имам детенце Александър на почти години. Искам и още деца, но тъкмо се навия и ме хване страх и се откажа и после пак така и.... се откажа.... Но като виждам как ти с четири се справяш отлично и успяваш да сътвориш и тези красоти, вече се навих на 100 % и започвам да работя по въпроса... Дано този път е момиченце, но и да не е -да е живо и здраво е най -важното!
    Благодаря ти за вдъхновението!
    Два дни вече не спирам да чета публикациите и се изумявам все повече и повече!
    Желая ти много здраве и успех!!!
    Вече съм ти Голяяяма почитателка!!!

    ОтговорИзтриване