неделя, 28 септември 2014 г.

За раците

Под "раците" имам предвид Денис, Кристиян и Девин. Както знаете, в нашето семейство раци да искаш! Дамянчето и той е рак, но за неговия рожден ден на 26 юни вече ви разказах в отделна публикация. Та след неговия, ред дойде и на рождените дни на батковците му - на най-големия и на най-малкия му брат и на братовчед му Криси. Тримата са родени в рамките на седмица. Като се почнем и не можем да се спрем. Битер циганска сватба сме. 
Пръв открива празненствата Денис, който е роден на 4 юли. Тази година реши да празнува като си покани няколко приятелчета на басейн. От нас финансирането, от тях - забавата. Вечерта празнувахме и вкъщи в тесен семеен кръг. Макар че не знам доколко е удачно определението "тесен". :) От години Денис категорично ми отказва да му правя декорирана торта, защото хич не долюбва захарното тесто. Само най-обикновено тирамису иска. И този път традицията беше спазена. Хем бързо, хем лесно, хем вкусно! Направих достатъчно голяма торта, та да побере цели 15 свещички.
Бъди ни жив и здрав, Дени! Обичаме те, наше пораснало момче!



Ден почивка и на 6 юли пак рожденик - племенникът ми Криси. За деветия му рожден ден уж щях да правя пиратска торта, но се оказа, че в заведението не позволяват да се внасят торти, защото работят с определена сладкарница. Реших поне курабийки на същата тематика да му декорирам. 




В интернет си изнамерих картинки на пирати, знамена с черепи и кости, съндъци със съкровища. Разпечатах ги на картон, изрязах ги и към всяка курабийка вързах по едно етикетче. Получи се много сладурско. 





Курабиите ми бяха готови, аз се натъкмих в черно като за пиратско парти, но за жалост децата ми бяха болни. И четиримата се тръшнаха с някакви вируси - кой с температура, кой с ангина, кой с кашлица, кой със сополи. Кошмар! В най-добра кондиция беше Дамян. Най-малък, ама най-здрав! Взехме го само него на рождения ден, а другите трима ги зарязахме вкъщи. Беше ми ужасно криво. Още повече, че това бе последната ми среща със сестра ми и нейното семейство, тъй като те заминаха да живеят в Англия. 


Пак малко почивка и отново ЧРД. На 9 юли Девин стана на 7 години. Седмици по-рано почнах да го подпитвам как иска да си отпразнува празника, а той все ми секваше ентусиазма с отговори от типа на "Ами май никак!" Приех, че парти няма да има и се съсредоточих основно над подаръците и тортата. Най-голямата страст на Девин от едно известно време е футболът. Страшен фен е! А мечтата му е да стане най-добрият вратар. За целта непрекъснато ме кара да му мятам разни плюшени играчки в хола, а той ги хваща, все едно са топки. Използваме плюшки, защото играта с топки вкъщи е забранена. Девин така самоотвержено се хвърля да спасява, ще рече човек, че е на световно и му бият дузпи.
Та вдъхновена от тази му страст, реших и тортата да е футболна. Любимият му вратар е Тибо Куртоа - белгиец по рождение. В момента играе за Челси, но преди това беше вратар в Атлетико Мадрид. От нета си свалих няколко негови снимки, които разпечатах на фонданена хартия. Самата торта направих във формата на емблемата на Атлетико, а отстрани я налепих със снимките на Тибо. Отгоре освен апликираната емблема, реших да сложа и две вратарски ръкавици от захарно тесто. Идея си нямате какво вълнение и радост бяха обвзели Девин докато ме гледаше как ги изработвам. Каза, че чак коремчето го боляло и му идело да се разплаче. За него не знам, ама аз определено щях да се разцивря като го гледах как подскача около мен и го слушах какви ми ги говори. Толкова е миличък!!!
В крайна сметка ето какво се получи. 



Девин беше супер доволен, аз - дважди по-доволна. Прибрах тортата в хладилника и зачаках да дойде следващия ден. На сутринта събудихме рожденика като го напръскахме с вода, та голяяяям да порасне. Последваха подаръци, целувки, прегръдки, пожелания... Всичко вървеше по мед и масло, докато Девин не ме сюрпризира със следния въпрос: "Е, къде ще е празникът?" "Ами как къде? Вкъщи." отвърнах аз, а той: "Не, бе! Аз за партито изненада питам." Какво парти, какви два лева?!?!? Почнах да се оправдавам и обеснявам как нищо такова не съм планирала, защото той не е искал. Девин ме контрира "Е ако аз го бях искал, каква изненада щеше да е!!!" Притесних се, разстроих се, а Девинчето ме успокоява "Няма страшно! Имаш цял ден да се организираш. Резервирай клубче, обади се на майките на приятелите ми и ги покани и довечера ще празнуваме. Ама не ми казвай къде, че да е изненада!" Ходи обеснявай, че не е така просто. Заведение все щях да намеря, ама как да се обадя на този и онзи и да ги изюркам след няколко часа да се явят на рожден ден. Несериозна работа!!! 
Девин беше меко казано разочарован. До последно детето се надяваше да си правя някаква гадна шегичка с него. Мислеше, че го лъжа, че парти няма да има, за да не съсипя изненадата. 
За да го компенсираме поне малко, му обещахме да изпълним всяко негово желание. Поиска цялото семейство да отидем в парка да играем футбол. Жега не жега, в ранния следобед се изсипахме на поляната и заприпкахме след топката. Даже аз и Дамян се включихме в мача. Не минахме и без дузпи - все пак цел номер едно беше да направим рожденика максимално щастлив. След мача ходихме да се черпим в МакДоналдс (пак по желание на Девин), а като се прибрахме вкъщи, имаше торта и свещички. 





Та тъй и таз година оцеляхме след рачешкия рожденденски маратон. Да са ни живи и здрави момчетата, догодина пак да празнуваме!!!

12 коментара:

  1. Бубе, да са ти живи и здрави и раците и вие - останалите! Както винаги си забавна, страхотна, колкото до кулинарните изяви - съвършена! Много здраве (че като прочетох как и четиримата са били болни - побелях направо:( ) и късмет на всички ви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Весе!
      А за боледуванията - голяма драма беше цяло лято. И тъкмо се оправиха и стабилизираха малко и дойде първият учебен ден и пак и четиримата се натръшкаха. Че и ние покрай тях - Пламен, аз, бабите, дядовците. Аман от вируси! Имам чувството, че от година на година все по-гадни болести се пръкват и трудно се лекуват.

      Изтриване
  2. Бубе, от здраве и обич да не се отървете! И попътен вятър на сестричка ти, дано скоро пак се видите. Браво за тортите и бисквитките! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Гери!
      Ние с Ронката и сега си се виждаме, ама само през скайпа, а то не е същото. И аз им стискам палци нещата там да им се подредят, макар че е бая трудно. Най-трудно му е на племеника ми, защото почти не знае английски, а в училище децата не го приемат лесно. Много ми е мъчно за него!!!

      Изтриване
  3. Да сте живи и здрави не само раците, а цялото семейство :) Бъдете все така лъчезарни и щастливи от миговете, прекарани заедно!

    ОтговорИзтриване
  4. Ти си мъжко момиче, отвсякъде! Бубе, да сте живи, здрави, силни и много, ама много щастливи! Щипни по рачешки бузките на малчуганите!

    ОтговорИзтриване
  5. Много красива торта, как е направена тревичката много интересно и реалистично изглежда ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За тревичката си оцветих захарно тесто в два нюанса на зеленото - по една топчица от всеки цвят. Замразих за кратко във фризера и после настъргах на рендето, на едрите дупки. Но трябвада се работи много бързо, защото тестото размрази ли се, почва да лепне зверски и нищо няма да се получи.

      Изтриване
  6. Много голяма хитринка , получава се много добре Благодаря Весел и прекрасен ден !

    ОтговорИзтриване
  7. БУБЕ, ОПИТАХ Д А НАПРАВЯ БИСКВИТКИТЕ С ПИРАТИТЕ - ХУБАВИ СА - Е НЕ ТОЛКОВА КАТО ТВОИТЕ, НО АЗ СЪМ ТИ УЧЕНИЧКА. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ХУБАВИТЕ ИДЕИ.ИСКАМ ДА ПОПИТАМ КАК СЕ ПОЛУЧАВА ЕФЕКТА НА ДЪРВО - С ЖИЛКИТЕ - ЗА КОРАБА? РАДВАМ СЕ , ЧЕ ТЕ ИМАМ ЗА УЧИТЕЛ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък се радвам, че имам ученици! :) За ефекта на дърво ползвам текстура. Продават се различни варианти. Давам ти линк към един от тях, за да се ориентираш.
      http://hitrini.com/product/888/teksturni-plochki-tuhlena-stena-i-kora-na-darvo.html
      Аз лично ползвам един голям лист от гъвкава прозрачна пластмаса и съм супер доволна. Подарък ми е от моята приятелка Ради (Радина Савова), за което съм й супер благодарна.

      Изтриване