неделя, 14 септември 2014 г.

Прощъпулникът на Дамян

Или както Девин го нарича - "кръщапулник". Именно той от месеци чакаше деня, в който братчето му ще проходи и ще отпразнуваме официално събитието. Ето, че и това стана. 
Точно преди седмица Яни за първи път се отпусна и направи първите си самостоятелни крачки. Поклащаше се толкова сладко като патенце и престъпваше така неуверено. Всички много му се зарадвахме, а Девин направо пощръкля: "Хайде!!! Бързо, мамо, меси питка и да му правим кръщапулник." Разочаровах го, че ще поотложим малко празника, докато не почне да щъпурка по-стабилно. 
Днес, след закуска, замесих пита. В центъра сложих едно малко охлювче от тесто (Яни), а около него - три по-големи (батковците му). Дано в живота братята му са все край него, за да го подкрепят и да му помагат!
След като питата втаса, Пламен изми крачетата на Дамянчето и ги отпечата върху нея. Яни беше във възторг. Кога друг път ще му позволят подобна простотия - да гази с крака в тава с тесто?!? Толкова му хареса, че дори рева като му измъкнах тавата из под носа. Аз пък да не съм си играла да правя красива питка, а някакво ми ти джереме да я мачка с малките си пухкави крачета. :)



Докато питката се печеше във фурната и изпълваше къщата с неустоим аромат на топъл хляб, аз напълних една торба с най-различни предмети - всеки символизиращ някаква професия или занаят. Пламен и децата също се включиха много дейно с идеи и предложения. Какво ли не сложихме в торбата: самолет за пилот, глобус за пътешественик или екскурзовод, конструктор за строителен предприемач, банкнота за финансист, химикал за писател, енциклопедия за учен, отвертка за техник, бои за художник, кола за автомонтьор, черпак за готвач, ванилена захар за сладкар, крава за животновъд, стоматологичен инструмент за зъболекар, стетоскоп за лекар, слушалки за диджей, хармоника за музикант, спортна обувчица за спортист, брошка за бижутер, шивашки метър за шивач, гребен за фризьор, пистолет за полицай, корабче за моряк, микрофон за певец, списание за журналист, каубойска шапка за актьор, фотоапарат за фотограф и още, и още. 
После оставих Дамян да си играе с Девин в детската стая, а големите момчета пратих в хола да подредят всички предмети от торбата върху шкафа. 


Нарочно исках те да свършат тази работа, че да нахвърлят съвсем хаотично всичко. Страхувах се, че ако аз се заема, малко или много ще ги подредя така, както на мен ми се ще - най-отпред на видно място моите фаворити. А нали целта е Дамян да избира без майка му да се меси. :)


След като бяхме готови с предметите, Пламен донесе най-важния човек.


 Мама му пожела смели и здрави крачета, които да го водят все напред и нагоре, да крачат по правия път, да тичат бързо, та да изпреварват всички, да покорят много върхове, да открият нови пътеки, да го водят все на хубави места.


 После търкулна питката, а Дамянчето я последва с малки крачици. 



До тук лесно, ама докато накараме Яни да остави питката и да отиде до шкафа с предметите, голям зор видяхме. Седна си детето на земята и започна да "монтира" едно малко парченце върху питката, което се беше отчупило от нея, докато се търкаляше. Такава хубава пита, пък да стои "разглобена"! 
Накрая малко насилствено го откъснахме от хляба и го дотътрузихме до натурията от предмети. И на какво мислите се метна първо??? На един блистер с таблетки. Фармацевт или фармаколог? Само времето ще покаже. 


Второто и последно нещо, което взе, бе една ябълка. Нея я бях сложила за селскостопански труженик. Туко виж стане някой крупен производител на ябълки. А според баща му, можело и цяла серия илачи да създаде, на основата на ябълки. Не знам дали ще открие нови лечебни свойства на тоя плод, но с вкусовите му качества определено е наясно. 


Между другото тази ябълка ни я даде една страшно симпатична и мила съседка - леля Еми, която винаги се радва много на децата и на цялото ни семейство. Та преди няколко дни се засякохме във входа на блока. Нейни близки й бяха донесли цял кашон с ябълки и тя ни даде и на нас - напълни бебешката количка, колкото и да се опъвах, защото ми беше супер неудобно. Благодарим ти, лельо Еми!
След вкусната ябълка Дамян си похапна и вкусна питка. 


След Яни и батковците му си чупнаха по парче питка и както си му е редът, се разтърчаха изкъщи, та и той да стане бърз и пъргав като тях и да тича подире им. 


И аз и Пламен потичахме и похапнахме, че и ние да имаме сили. С толкова много момчета още колко търчане ни чака... Пък след тях и подир внуци да тичаме, дай боже! 

Само живот и здраве!!!

Пожелавам и на всички ученици (особено на първолаците) утре смело да прекрачат прага на своите училища! Вървете с големи и уверени крачки към успеха и към мечтите си! Успешен старт и здрава и спорна учебна година!

3 коментара:

  1. Много мил разказ! Красиви снимки, невероятно преживяване е било.
    Бъдете живи и здрави!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Бубе, нека Дамян да крачи все нагоре и напред, пък каквато професия му отреди съдбата - дано си му харесва. И вие бъдете живи и здрави - цялото семейство!

    ОтговорИзтриване
  3. Бубе, да е здравичък и смел във всяко свое решение малкият Дамян. :) Винаги да сте до него и все така обич да грее от очите ви! Много ти се радвам, да знаеш!

    ОтговорИзтриване