понеделник, 29 декември 2014 г.

Следколедно и предновогодишно

Използвам почивката между двата празника, за да ви разкажа и покажа какво натворих, наготвих, наснимах и прочие. 
Подпуках се още от 8 декември. На 14 родителите ми заминаха за Англия при сестра ми и исках по тях да изпратя една огромна кутия, пълна с всякакви сладки. Затова цяла седмица правех по един-два вида на ден. То не бяха кукита, рохли, курабии, бисквити, целувки, ореховки. Не минах и без меденки. Тях реших да декорирам, но семпло. Потъмних повърхността им с кафена глазура (рецептата ще дам на страничката с рецепти), а отгоре ги изрисувах с роял айсинг. Толкова ми беше забавно, че като се почна едно безкрайно печене и украсяване. Със сигурност поне 200 направих. И до една ги раздадох. 
Първата партида, както вече споменах, частично отиде при сестра ми в Англия, а другата част занесох на Ели фотографката като ходихме до Асеновград да ни снима. Фотосесията вече ви я показах на страниците на семейния албум.


За тържеството на Девин реших да зарадвам всяко детенце от класа му с по една меденка. И за да са по-шаренки, освен с роял айсинг ги декорирах и с поръска в бяло, зелено и червено - хем коледно, хем патриотично, както отбеляза Девин. Самият той също си украси две меденки - така му било по-приятно да си ги хапне. 




Дамянчето, и той като батко си Девин, неукрасени меденки не ядял. Постоянно ми отмъкваше пошчето с роял айсинг, та да си разкраси меденката, а после си я хапваше сладко, сладко. 


Денис също намаза от тая партида меденки. Взе няколко като добавка към подаръка за негова съученичка (беше му се паднала от томболата за размяна на подаръци в класа). Вечерта, като се прибра, още от вратата ми вика "Голяма радост за тия меденки! Повече й харесаха от подаръка!". Не разбрах това като комплимент ли да го приема или като упрек. Ама и аз се зарадвах. Давид пък, като чу за фурора, който предизвикали меденките в класа на Денис, реши и той да не остане по-назад "То утре и ние ще се черпим в училище послучай последния учебен ден. Няма да е лошо и аз да занеса нещо." То няма да е лошо, ама сливи ли има в устата като го питах предните дни дали и за него да не направя меденки?!? Пламен му вика "Е, не можеш ли нещо купено да занесеш?" А Давид примрънка "Е, то че мога, мога. Ама няма да е същото. Можеш ли да сравниш нещо готово с на мама меденките?"
Нямаше как. Запретнах ръкави в десет и половина вечерта и към два и нещо през нощта имах няколко тави декорирани меденки. На сутринта дори успях да ги снимам.




 Даже се заиграх със снимките и почнах някви сетчета да си редя и да щракам. 


Дамянчето се навърташе край мен и следеше с интерес какво правя. По едно време ми се вмъкна в кадър и остави на масичката една керамична фигурка на момиченце - много си го обича и по цял ден си го гледа и разнася. Явно беше решил, че с него снимките ще ми станат по-хубави. Дали е така, преценете сами. :)



Пообед Давид тръгна на училище с цяла торба меденки. По пътя срещнал дядо си и му показал меденките, ама не му дал да си вземе. Отиваме им след няколко дни на гости, нося им брауни и баклава, а свекър ми пита "А меденки за нас няма ли?" И айде още няколко тави изпекох и украсих. 







Освен семпло декорираните, измайсторих и няколко по-спешъл меденки. Тъй като аз поех инициативата да се заема с коледните подаръци за двете госпожи на Девин, реших да им направя и по няколко украсени със захарно тесто курабии. За подарък ми хрумна гениалната идея всяко от дечицата да изработи или нарисува картичка за всяка от учителките. На концерта за корейския посланик, който двете корейски паралелки изнесоха, родителите тайничко ми предадоха картичките. Сложих ги в две големи и красиви коледни кутии. Купих и по три играчки за елха. Добавих и меденките и подаръците бяха готови. 

за г-жа Борисова

за г-жа Брайкова
Играчките и меденките опаковах всяка поотделно в торбички от органза.
Сигурно е супер вълнуващо и приятно да получиш цяла кутия, пълна с картички, направени с толкова старание от собствените ти ученици и надписани с най-чаровните първолашки почерци!

Покрай меденките за госпожите декорирах и още няколко сърчица. Тях оставих за нашата елха. Тази година бях решила да украсим елхата само със сърца от плат, които (ЗАБЕЛЕЖЕТЕ!!!!) мислех аз да ушия. Няколко месеца предварително си купувах или поръчвах по нета всевъзможни материали за целта - платове, мъниста, дантели, панделки, шнурчета, канапчета, метални украшения, брошки, копчета. Похарчих стотици левове. През цялото това време Пламен само ми се подиграваше "Та казваш сърца ще шиеш, мило?!" Бъзикаше ме той не без основание - все пак аз едно копче не мога да зашия, камо ли нещо по-така. И макар вътрешно да знаех, че е прав, така се заинатих, че с всеки изминал ден все повече се надъхвах и ентусиазирах. Колко моделчета наизмислих и уших в съзнанието си!!!! Магазин за сърца можех да отворя. Всичко вървеше по мед и масло, докато не седнах пред шевната машина (майка ми беше така добра да ми ослужи с нейната). Такъв грандиозен провал не сте виждали! Чак тогава осмислих думите на моята приятелка Боги (шивачка по професия), когато й споделих за идеята ми - "Е, ти пък чак сърца!!! Що не почнеш с нещо по-лесно? С кръгчета, да речем."
В крайна сметка резултатът бе следният - нито едно ушито сърце, машината - скоропостижно върната обратно в сака и скрита навътре в гардероба, торбите с материали - и те там, Пламен - с мускулна треска на корема от смях. Какво толкова смешно намира в реплика от типа на "Ма какви чудни кръгчета могат да станат от тия платове!" така и не мога да разбера. Обаче той не спира да го повтаря и да си се хили. 
Но дето има една приказка "като няма хляб, ще ядем пасти". Като няма сърца от плат, ми ше си измайсторя такива от захарно тесто. Ха ма ха! 
Та спретнах няколко, колкото да ми мине меракът. Пък догодина туко виж вече съм се научила да шия. Ако не сърца, то поне кръгчета. 


 И нали съм влюбена в захарното тесто, не можах да се удържа и декорирах още шест къщички и един елен. Ето ги и тях. Голямо снимане им ударих!





Тези трите реших да си ги закача на стената вкъщи. И понеже не са за ядене, позволих си да използвам неядливи елементи. 

 





 



 Със сладкото дотук. Откъм манджи най-добре се представих на Бъдни вечер. Като се паркирах от сутринта пред печката, та чак до късно вечерта. В паузите за разнообразие се разходих из апартамента с прахосмукачката. Пламен пък вървеше подире ми с кофата и парцала. Подир Пламен подтичкваше Дамянчето - ту с курабийка в ръка, ту с нещо още по-ронливо. Така да не обича чистотата това дете! Хич не му е конфортно в стерилна среда. Само за плазмата в хола се грижи да е винаги перфектно чиста. За целта ежедневно си събува единия чорап, смуче го, докато стане достатъчно мокър и с него старателно бърше екрана. 
След подготовката за празника дойде ред и на самия празник. Почнахме го с разпъване на елхата и вадене от гардероба на всички кашони и кутии с коледна декорация и играчки. Заделих само тези в бяло, зелено и червено, а останалите - обратно в гардероба. Децата ми помогнаха да накичим елхичката, а след това и да подредим трапезата. Насядахме около масата, разчупихме питата с късмети (парата се падна на Давид), похапнахме от постните ястия, счупихме по един орех за всеки, пийнахме винце. Късно вечерта момчетата си легнаха, а ние скочихме да опаковаме подаръците, да надписваме картичките, да пълним чорапчетата. И тая година толкова работа му спестихме на Дядо Коледа. Към два и нещо бяхме готови с всичко и се отдадохме на заслужен отдих в спалнята. 
Рано, рано сутринта Давид и Девин се събудиха и веднага изприпкаха в хола да видят какво има под елхата. Подаръци бол, ама ненадписани. Ами сега? Откъде да знаят децата кое за кого е? Идват в спалнята да питат, а на нас с Пламен толкова ни се спи, че ни мързи очите да си отворим. Постояха, постояха на вратата, въздишаха шумно, ама ние не поддаваме. Върнаха се обратно в хола. После идваха още няколко пъти да въздишат и пуфтят. Събудиха и брат им Денис, да ги подкрепи за каузата. Пламен вика "Давай да ставаме, докато не са организирали разгневена тълпа!" Пък и ни беше жал да ги мъчим повече. Раздадохме им подаръците. Останаха супер доволни и щастливи. Два часа по-късно и Дамянчето се излюпи. И той си хареса подаръците. 
И за нас имаше по нещичко под елхата. Моя подарък имаше доста нестандартна форма. Мислех, че е някаква тясна и висока чаша. Девин го взе и отсече "Слънчеви очила са!" Късам аз хартията и гледам - чаша, пластмасова, с картинки, от тия дето ги продават в кината покрай детските филми. Мисля си "Тоя Пламен нещо бъзика ли се с мен?", а той, сякаш прочел мислите ми, побърза да ме успокои "Чашата е вместо кутийка. Виж вътре!" Отварям - гледам платнена торбичка, а в нея - слънчеви очила. Поглеждам Девин и го питам "Що издаваш какъв ми е подаръкът?", а той "Не издавам, а познавам!" Оказа се, че изобщо не е знаел. Пламен абсолютно тайно ми купил очилата и ги скрил. Що така и числата от тотото не познава тоя Девин?!? 










За тези празници - толкоз! Щастлива съм, че бях с любмите ми хора и заедно се веселихме. Сега  да видим Новата година как ще я посрещнем.
А ето какво прави щастлив Яни - един голям брат, мека постелка и купа с пуканки. :) Много ми е сладурско това видео, затова си позволявам да го споделя с вас.



29 коментара:

  1. Направо ме хвана срам, че си пуснах меденките преди малко...а толкова им се радвах:))
    Твоите са като непипнати с ръка отново, Бубе! А кога намираш време пък хич не знам...Аз уж с една голяма дъщеря и (кандидат)зет у дома, а все не сколасвам...
    Наслада за окото са ти всички произведения, на къщичките вече направо онемях...съвършени. Ох, нямам думи просто...Весела Нова Година!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Весе, според мен човек не бива да прави такива сравнения. То е ясно, че винаги ще има нещо по-добро. И на мен милион пъти ми се е случвало. Но идеята не е да правим най, най-добрите неща, а да се забавляваме докато ги правим. А сътвореното да носи радост както на нас самите, така и на хората, за които е направено.
      А времето и на мен все не ми стига. От една страна това страшно ме изнервя, но от друга ме радва - значи, че все имам какво да правя. На Бъдни вечер дори добавих един късмет към тези, написани от децата - "повече свободно време". Идеята ми беше да се падне на мен, обаче Денис ми го взе. :)
      Радвам се, че къщичките ти харесват.
      Весело посрещане на Новата година и всичко най-добро през нея!

      Изтриване
  2. Останах без дъх докато чета и гледам всичките снимки! Приказни са! Вълшебни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много, много благодаря, Виолета! Вълшебна Нова година на вас!

      Изтриване
  3. Прочетох публикацията на един дъх, както се случва с всички останали.
    Прекрасни снимки! Чудесни сте!
    Поздрави и весело посрещане на новата година и изпращане на старата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Габриела! И на вас весел празник и само хубави мигове през идната година!

      Изтриване
  4. Уникално е всичко! Просто разкош, така ме зареждат и разказите за семейството и снимките :))
    Бъдете здрави и много щастливи през новата година!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Много здраве, щастие и късмет и за вас през 2015!

      Изтриване
  5. Страхотни са! Всичко, което правите ме запали да правя сладкиши, торти и бисквитките! Благодаря за вдъхновението и весели празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това много ме радва! Усещането да знаеш, че си вдъхновил някого, е страхотно!!! Весели празници и на вас!

      Изтриване
  6. Ехааааааааа!!!!!! Със сигурност, освен талант, Господ ти е дал и денонощие с поне 12 часа по-дълго от това, на останалите хора :) Къде намираш толкова търпение за подобни количества и,както винаги-невероятни и стилни. Голяма красота, прекрасни!!!!! :) ....и много се радвам,че вече раздадох моите коледни опити,да не ми бодат очичките :) Виж, с това нищо не мога да направя и не върви да се сърдя на Някого,че на някои е дал дарба,на други не,само мога да се радвам,че те познавам и,че тази дарба я е получил именно човек,като теб. Пожелавам ти тук много уют и топлина и в настъпващите празници,защото,явно,няма да успеем да се видим преди това :( Много целувки! Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хриси, Хриси! Че Господ много ми е дал и продължава да ми дава - спор няма! И мога само да съм му безкрайно благодарна. Обаче 12 часа в повече не съм видяла да ти кажа. :) Може би само насън - спя половин час, а сънувам толкова много, все едно съм спала дни. На моменти имам чувството, че живея двойнствен живот. То не бяха сънища, не бе чудо. И все едни реалистични... Много е забавно. Ама понякога и ужасно, защото и страхотии сънувам, големи кошмари.
      Безброй целувки и на теб!

      Изтриване
  7. Честита Коледа!И понеже знам,че ти винаги надскачаш себе си,и защото нещата,които сътворяваш стават все по-изящни и идейни,затова с обич ти пожелавам една още по-вдъховена и красива нова година! Румяна Сотирова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това с надскачането и аз не знам как става - все по-тежка ставам, пък по-високо искам да рипам. Хихихихихих!
      И на теб, Руми, прекрасна и изпълнена с красота и положителни емоции година!

      Изтриване
  8. Ох,какво да кажа...Те думите са излишни. Весели празници!Радка

    ОтговорИзтриване
  9. Поздравления, Бубе! Бъдете живи и здрави! :)
    Ивелина

    ОтговорИзтриване
  10. Весело посрещане на Новата година!!! Бъдете здрави,много щастливи и все така влюбени!!!! Напълни ми очите...както винаги :) Неповторима красота! И много зареждаща с вълшебство и позитивизъм!Целувки! Валя

    ОтговорИзтриване
  11. Хора, не четете този блог! Той прилепва плътно около вас като обвивка от фондан и спира дишането. Води до пристрастяване и трябва да го включат към списъка с опиати. Ще ви лиши от свободното ви време, ще пропаднете тук като в Матрицата, но без Киану Рийвс - и няма спасение!
    Ще забравите да чистите у дома, и децата ви ще бършат телевизора с наплюнчените си чорапи. Кучето /ако го имате/ ще ви опикае къщата, защото ще забравите да го изведете навън, и Зоомилосърдие ще ви порицае за нехайство.
    Роднините ви ще просят коледни меденки, учители ще протестират пред Министерството на образованието, че тези Буболинковски момчетии не са техни възпитаници. Младите ще спрат да се женят, защото няма да има и за тях ТАКАВА сватбена торта, деца ще плачат без любими тортени герои, и ще се чудите каква годишна класация ви пробутват тук, като това си е 100% изнудване.
    Ще се чувствате презрени кулинари и нескопосани фотографи.
    Спирам да изброявам, че ...
    И, ако все пак сте вече тук, в Буболинкови, останете си със здраве, до последна хапка.
    Омагъосани сте без право на помилване.Сами си го избрахте!!!
    Единственото, което Бубето НЕ може, е да шие на шевна машина сърца от плат.
    Но пък ни е грабнала сърцата на всички.
    Радостна и спорна 2015 година, драги омагъосани!!!
    Буболинката няма да се спре, остава дружно да й пожелаем Здраве, късмет за всички, които тя обича, и...да не спира да тича!

    Албена Иванова
    подсъдно пристрастена ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е бива ли такова нещо, бе Бени?!? :) :) :)
      И на тебе здраве и късмет, щото си от тия, дето ги обичам!
      Люба Златкова
      невинна, до доказване на противното

      Изтриване
  12. Както казват по турските сериали :) " ЗЛАТНИ ТИ РЪЦЕ" Просто всеки път ме оставяш без дъх, и аз се опитвам единствено да правя тортите за РД на синовете ми . Но твоите фигурки са толкова изваяни и цветовете са страхотни. От къде се снабдяваш с фондан. Аз взимам от ул.Кадемлия , но взех от фондана за фигурки и то докато го смеся с цвета който искам и понеже има и какаово маско в него то той се разпуска и фигурките са едни такива мазни, след това бобеляват като изсъхнат. Моля за съвет какъв фондан да ползвам за фигурки или просто трябва да купувам оцветен фабрично.
     
    Поздрави,
    Д. Динева
     

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за хубавите думи! А относно фондана - аз през последните няколко години само с белгийския на Алимко съм работила. С него и покривам, и фигурки правя. Може би не е перфектният фондан, но аз съм си свикнала с него. От оцветените фабрично никога не съм си купувала, така че не мога да кажа дали са добри или не. Предполагам, че вие сте си взели от бързосъхнещата маса на Ирида. Веднъж и аз я пробвах и изобщо не ми хареса. Беше изключително твърда и ронлива и дори ми беше трудно да я смеся с обикновен фондан. В крайна сметка цялата кофа отиде на боклука.

      Изтриване
  13. Всичко е страхотно! Би ли споделила тези платове, мъниста, дантели, панделки и др. от кои сайтове си ги поръчвала? Благодаря предварително! Мария

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Повечето неща си ги купувах от български магазини - кинкалерии, магазини за платове, за бижута, за хоби материали. Някои неща си поръчвах от Ebay и Aliexpress.

      Изтриване
  14. Колко красота! Всичко е възхитително, Люба!
    Здраве и любов в дома ви! :)

    ОтговорИзтриване