петък, 13 април 2018 г.

Погачата на Белослава

Преди да започна, слагам голяма розова точка - демек да имате едно наум, че може да ви призлее от розово, бебешко, сладурско и т.н. Да не кажете после, че не съм ви предупредила!
Знаете, че обожавам бебешките празници. Още докато правех торти, бебетата бяха най-любимите ми клиенти. Хеле пък момиченцата! Винаги съм си представяла колко ли ще е прекрасно един ден и аз да си имам момиченце, за което да направя разкошен празник. И хоп - родихме си момиченце. Обаче хич не ми беше до празник в началото. Белослава ми сервираше проблем след проблем. То не бяха колики, рефлукс, акне, атопичен дерматит, гъбички, подсичане, тежка жълтеница. За капак точно на 1 месец се зарази от Дамян и се разболя. Не че и с другите деца не съм го играла тоя филм, но пак ми беше криво. А и аз самата си имах някакви здравословни и следродилни драми, които допълнително скофтваха положението. Та накратко - така и не успях да се организирам да спретна погача до 40-я ден, както е редно. Казах си "когато тогава" и ми стана едно широко около врата. Вече не се чувствах притисната от срокове и се почна "а днес, а утре". Като в един от любимите ми вицове.
Съдят мъж за убийството на жена му.
Съдията: Защо убихте съпругата си след цели 40 години брак?
Подсъдимият: Е па що? От мързел! А днес, а утре....И то си минАха 40 години.
Пламен взе да ми се подиграва. Що да съм бързала? Ми то спокойно съм можела да съчетая погачата с първия учебен ден на Бела.
Прав беше. Единственият начин да престана да отлагам беше да фиксирам конкретна дата и да поканя феите орисници. Избрах си 25 март, неделя. Знам, че хубавите празници винаги се правят в неделя. То пък се оказа и Благовещение. Още по-хубаво!
Поканите. За тях искам да благодаря от все сърце на две момичета - на Кеми за разкошните снимки, които направи на Бела (без тази от четвъртата покана, тя е мое дело) и на Вили от Варна, която ме сюрпризира с няколко разкошни скрапбукинг варианта.






Поканите разпратих до всички момичета, които исках да бъдат част от нашия празник и да орисат Белослава. Всъщност не до всички, защото бях принудена да се огранича в бройката. Причината - мястото.

Мястото. Първоначално мислех да е в ателието. Но Пламен каза, че ще ни е прекалено тясно там. Започнах да търся други варианти. Прерових нета за някое уютно и приятно местенце, било то заведение или помещение под наем. Нищо не открих. Сетих се за любимото ми Adi's Cook & Book. Писах им и веднага ми дадоха оферта, но се оказа доста над бюджета ми. Депресирах се. Върнах се на вариант А - ателието. Реших, че няма по-перфектно място от него. Хем ми е супер любимо, хем там си направихме Бела. Голяма работа, че ще ни е тясно. Тъкмо ще е още по-задушевно. Единственият проблем бе, че нямаше как да поканя твърде много хора. А, не. И още един проблем имаше - бях превърнала ателието в снимачна площадка. Пробвах се да снимам Бела с дрешките и аксесоарите, които й бях измайсторила преди да се роди.

Аз го наричах "творчески безпорядък", но според други хора било кочина. 
Нищо работа! За нула време щях да си го изчистя, подредя и накипря както аз си искам. Без да се съобразявам с никого и без да съм притисната във времето. Да бе да! Голяма заблуда!!! Не просто се съобразявах, ами тотално се подчинявах. На кого ли? На Белослава. Значи такова мрънкане му удари това момиченце! Почна да чистя - мрънка. Прахосмукачката й бръмчала, количката не й била удобна. Предпочитала да я нося на ръце. Е щом така предпочита. И с парцала докато се вихрех ме следеше изкъсо - пак гушната, да не изпусне нещо. Пардон - да ме контролира аз да не изпусна да забърша някое кюше. Взех прозорците да мия - ооооооо рев! Буреносен облак! Навън също облаци - аз мия прозорци, дъжд вали като из ведро. Но не се отказах де.
На хигиена го докарах. Дойде ред на забавната част - декорацията. Голям мерак ми беше да направя помпони от тишу хартия. Обожавам ги. Но никога не се бях пробвала. Купих си хартия в бяло, сиво и розово (естествено, закъде без розово!!!). Бях решила това да са основните цветове на партито. Белослава явно и тя си пада по помпони. Остави ме да ги направя на спокойствие - спа като пън, а като се събуди и ги видя, така им се зарадва. Гука им цели 15 минути! После пак ревна. Дали не откри някой не чак дотам съвършен??? Или пък подредбата им нещо не й допадна??? За всеки случай ги поразместих малко. Няма да разстройвам принцесата я! Та ето ми ги помпоните, закачени на полилея. Много си ги харесвам и съм много горда от себе си!


Отдавна се канех да направя и венец с цветя. Мразя изкуствените, но реших, че в случая са за предпочитане пред естествените.


Естествено, имаше и естествени цветя. Внасят толкова красота, настроение и уют. Заложих на мини розички в различни нюанси на розовото.


Малко балони и две плюшени зайчета за разкош и готово - с това декорацията ми приключи. Бях замислила и още неща, но прецених, че ще стане натруфено, пък и без друго мястото беше ограничено.


Като стана дума за зайчета, те бяха едно от трите животинчета, които избрах за партито на Бела. Другите две бяха слончета и пиленца. Закъде без пиленца?! Присъстваха най-вече като курабийки.
Курабийките. Те бяха едно от първите неща, с които се захванах, защото хем са пипкави, хем са трайни. Изпекох и декорирах стотина.
Част от тях бяха на клечка. Вързах им панделчици и метални висулки за още повече разкош.
На слончетата - слончета.


На зайчетата - зайчета.


На пиленцата -........ папагалчета! Папагалчета, моля ви се! Къде съм бляла като съм ги купувала и аз не знам. Всъщност знам. Пламен и Белослава ме чакаха в колата тогава и аз много бързах, защото Пламен беше паркирал куцо, а Белослава се дереше истерично. На всичкото отгоре бях купила по-малко, отколкото ми трябваха, та навързах птичи клетки на някои от пиленцата.



Курабийките без клечка бяха подчинени тематично - бебешки; цветово - бяло, розово и сиво; стилово - сладурски. За направата на част от тях използвах разкошните формички, които Поли от Хитрини подари на Белослава. Тя всъщност на мен ми ги подари, но по повод раждането на Белослава. И аз да намажа нещо, ей!


Най-любими са ми слончетата. Първо, защото още преди Белослава да се роди, си бях наумила, че на погачата й непременно ще има слончета. Много са ми бебешорски. Винаги съм ги харесвала като акцент за бебешко парти. И второ, защото до този момент не бях правила слончета изобщо. А всяко ново нещо, което пробвам, ми е много любимо и забавно. Стига да ми се получи, разбира се.



И бебешките гащеризончета станаха много сладурски. И такива не бях правила.



Имаше и бодита. Не ми се получиха кой знае колко хубави, но биват.






И традиционните за подобен повод колички и шишенца.



Няколко с дрънкалки и колички


 И пиленца, разбира се. Преди доста години видях една картичка с надпис "Едно пиленце ми каза, че си имате бебе" и оттогава и пилетата неизменно са ми в графа "бебешки". В случай, че се чудите какво общо имат с повода.




Всички курабийки опаковах, за да имат по-представителен вид. А и всяка от тях щеше да бъде подаръче за феите орисници.


Но тъй като повечето феи си имат свои деца, курабийките едва ли щяха да оцелеят и да им останат за спомен от празника. Затова реших да направя и благодарствени картички. Те по имаха шанс да оцелеят. :) 

Картичките. Всъщност те бяха първото нещо, което измайсторих. С тях се захванах цели две седмици преди тържеството. Първо си накупих всичко необходимо от няколко крафт магазина, а Вили от Варна ми изпрати изрязани от перлен картон бебешки колички. Невероятно добър човек е тази жена!!!! Толкова мила и услужлива!!!  За картичките ми помогна и моята приятелка Боги. Нея помолих да ми мине на шевната машина няколко парчета плат, които използвах като основа за част от картичките. Вили, Боги, обичам ви, момичета!!! Благодаря ви!Ако всички хора бяха като вас, светът щеше да е едно прекрасно място.
След като имах всичко нужно, се отдадох на труд и творчество. Творях предимно вечер, докато Пламен гледа Бела. Беше ми толкова приятно и забавно. За мен ръчно изработените картички винаги са били нещо супер уникално, красиво и любимо. Така се възхищавам на момичетата, които ги изработват. Това е изкуство, за което трябват много стил, усет за красивото, талант, въображение, вдъхновение. И безброй инструменти и материали, разбира се. През годините на доста пъти съм се изкушавала и аз да се пробвам. Но предпочитам да си поръчвам картички на любимите ми майсторки в този занаят и не бих се лишила от това удоволствие.
Този път, обаче, исках картичките да са мое дело, за да е още по-лично. Нищо, че нямаше да са съвършени. Изработих всяка една с много желание, старание и любов. Ето какво се получи.


















 Като гледам, май не съм ги наснимала всичките, защото бройката нещо не ми излиза. Снимките ми са отвратителни, светлината тоя ден беше кошмарна. Детайлите и цветовете хич не си личат, но колкото толкова.
Картичките надписах собственоръчно - благодарност към всяка една фея, че е била част от нашия празник.

Тюлените кошнички. Пламен все казва, че били сватбарски, но аз толкова ги харесвам, че бих ги правила за всякакъв повод. Този път използвах мек тюл в два много нежни нюанса на розовото. Бонбонките вътре бяха снежно бели. Името Белослава все го свързвам с нещо снежнобяло и чисто, макар Бела да идва от "красива", а не от "бяла". Към всяка кошничка вързах по едно малко метално слонче. Така се зарадвах като намерих слончета в един от крафтърските магазини!


Тоалетите. На Белослава всички дрехи ги бях купувала още преди да се роди. Сега оставаше само да отсея с кои да я издокарам за празника. Реших и тоалетът й да е в цветовете на партито - бяло, сиво и розово. Спрях се на следните няколко варианта.






Ансамбълчетата са няколко, защото под секрет ще ви споделя, че Белослава е голяма дришла. Както казва баща й "Белче, Белчеееее, никва принцеса не си ти! Ти си една дришла, тате!" А до момента така и не сме открили памперси, които да не пропускат. Та за да съм подготвена, се запасих с повечко резервни дрехи.
И тъй като всички тия дрешки и обувчици са второупотребни, реших и моят тоалет да е такъв. Купих си две рокли в сиво онлайн от Remix. И като казвам две, да не вземете да си помислите, че и аз съм като Белчето. Не! Просто не бях сигурна дали изобщо ще ми станат и как ще ми стоят, с тия маса излишни килограми, дето съм надиплила по моето иначе стройно тяло.

Дотук добре. Всички тия неща можех да ги направя по-отрано. Но всичко останало трябваше да приготвя буквално ден-два преди самото парти. Имам предвид нещата, предназначени за почерпка. Направих си списък какво мисля да правя и започнах стриктно да го изпълнявам.
Почерпката.
1. Френска селска, но с готови блатове от Берьозка. Домашните ги предпочитам милион пъти повече, но нямах физическата възможност и с тях да се занимавам.


2. Торта с какаови блатове и крем маскарпоне, заквасена сметана, цедено кисело мляко, бял шоколад и малини. Имах една огромна кутия замразени трънски малини от градината на мама и реших да използвам тях. Груба грешка!!! За пореден път се убеждавам, че никога не бива да се слагат замразени плодове. В момента, в който почнаха да се размразяват, кремът се втечни и стана невероятно мазало. Едва успях да сглобя долния етаж. По план тортата трябваше да е двуетажна. Хвърлих я в хладилника да стегне доколкото е възможно, а от блатовете, които бях изпекла за втория етаж и от останалия крем направих деконструирана торта в чашка. Направо съм си за Мастър шеф!
За мой късмет  тортата не само, че не се разпадна, ами дори успях да я измажа с маслен крем и да я декорирам с живи цветя, целувки и макарони.


 3. Деконструирана торта в чашки. Както вече стана ясно, не беше в списъка ми. Отгоре я залях наполовина с кули от горски плодове.


4. Шоколадово парфе. За него използвах един уникално готин кулинарен шоколад, който моята приятелка Дани ми беше подарила за рождения ми ден.


5. Тирамису. Използвах истинска марсала и стана уникално вкусно.


6. Ягодов чийзкейк. Отгоре го залях с ганаш от оня вкусния шоколад.


Да не си помислите, че само по три чашки от вид е имало, че то от тия снимки човек с такова впечатление остава. Не, разбира се! Имаше по четири. Шегувам се. Доста повечко бях направила.

7. Тарталети с кули от горски плодове. Кошничките ми станаха невероятно грозни, но пък бяха толкова вкусни. Масленото тесто за тарталети ми е много любимо, а в комбинация с киселичкия вкус на плодовете и аромата на лимонена кора е просто разкош. Колко тарталетки ометох, само аз си знам.


8. Ягодови кексчета. За декорация реших да използвам тези разкошни супер бебешорски картинки. Свалих си ги от нета, а Пламен ми ги оразмери. 


9. Кейкпопс. Правя такива за първи път. Винаги много съм ги харесвала, но никога не се бях пробвала. Голяма врътня! Да не говорим, че не ми станаха перфектни, но пък бяха вкусни. Децата ужасно ги харесаха.


10. Морковени мъфини. Кремчето отгоре е с маскарпоне и заквасена сметана. За декорация ползвах мини целувки и цветенца от захарно тесто. Целувките ги купих. Помолих продавачката да ми подбере по-красивички, да не са напукани. Все едно й казах да ми даде най-грозните.



11. Домашни бонбони рафаело с цял бадем. Много ги обичам!


12. Брауни

Имаше и още неща, но не съм ги снимала - любимите ми домашни бонбони със сладко от смокини и орехи,  бухтички от Дънкин донатс с три различни пълнежа (само те бяха купешки), торта Гараш, която мама направи, руска салата, пак нейно дело. Майката на Пламен пък беше направила две баници и една кошница соленки. Приятелката ми Дани донесе кроасани, пълнени с шунка, кашкавал, айсберг и майонезен сос - уникално вкусни! Бях направила и два големи лимонови чийзкейка. Времето не ми стигна само за две неща от списъка - руло от тиквички и целувки. Бях си наумила да направя едни много красиви, но просто нямаше кога. 
Погачата.
Последно омесих и питата. Толкова ме е яд, че не я снимах! Втаса чудесно. Поръсих я със семенца и я сложих да се пече. И докато се печеше, няколко от охлювчетата (бях навила тестото на малки охлювчета) се надигнаха повече от другите и образуваха красиво цвете. Всъщност те се бяха издигнали над повърхността, а под тах се беше образувала дупка. Бяха точно седем - колкото са членовете на нашето семейство. 
А, пропуснах едно нещо. 
Тортата. Много исках да направя и декорирана торта за празника. Реших да е бутафорна, от дъмита и да служи просто за декорация. Исках и да е най-сладурската, нежна и разкошна торта. И ето ти проблемация. Голяма проблемация!!!! Нито един, ама нито един дизайн, който измислех, не ми се струваше достатъчно добър. Все пак това беше първата торта за моето малко прекрасно момиченце. Колко идеи минаха през главата ми и бяха тотално отхвърлени! По едно време дори се отказах да правя каквото и да било. Но в крайна сметка реших, че торта ще има. Пък била тя и несъвършена. Заложих на любимия ми изчистен дизайн и пастелни цветове. Акцент бяха слончето и зайчето отгоре. За модел ползвах картинки от нета. Направих ги 2Д от захарно тесто и като изсъхнаха и се втвърдиха, ги изрисувах. Много сладурски станаха. Ето я и самата торта.




В събота вечерта всичко ми беше готово за празника на следващия ден. Мислех да си легна по-навреме, да си почина, но Денис ми подхвърли, че по-готско щяло да бъде, ако съм направела и "вълшебни" пръчици за феите орисници. Е да, по-готско ще е. Явно друг път ще се спи и почива. 
Вълшебните пръчици. Извадих пак кутиите с цветни хартии, панделки, дантелки, цветенца. И за нула време направих и пръчици. На всяка вързах и по едно малко звънче, да е още по-вълшебно. Станаха много сладурски. Но нямах време да ги снимам подробно.


Времето. Не стига, че всяка секундичка ми беше супер ценна и необходима, ами и ме цакнаха с един час. Смяна на времето от зимно на лятно! Ако беше обратното, още колко неща можех да направя, ама .....Добре, че не бях зависима и от другото, метеорологичното време. Макар да беше края на март, навън бе зима - снежно, но красиво. Точно както когато се роди Бела. Нали си ми е моята снежна принцеса!!!
Легнах си доволна и нетърпелива да дойде утрото. Толкова се вълнувах за предстоящия празник, че почти не мигнах. 
На сутринта - чудо! Белослава се събуди с перфектно чиста кожа. Както вече ви споменах, тя милата страда от зверски атопичен дерматит, а по онова време и акне я мъчеше. Но от обривите нямаше и помен. Просто не можех да повярвам на очите си. Пламен вика "Ей това е истинска жена! Постарала се е да изглежда перфектно за партито!"

Партито . Беше от 14.00 часа, но аз, Пламен и Бела отидохме в ателието няколко часа по-рано за последни приготовления. Пламчо направи домашна лимонада и цитронада, наду и окачи балоните, почисти кухнята, преоблече Бела. Мъж мечта!!! Аз подредих масите - една за сладката почерпка и една за солените неща. Извадих пиенето, чашките, чинийките, приборите. Декорирах с цветята, които пътьом купихме. На финала се пъхнах в новата ми второупотребна рокля и дори успях да си мацна малко грим. Бяхме готови с всичко навреме. Пламен си тръгна, а ние с Белослава зачакахме гостите. 

Масата с част от сладките неща
В уречения час те започнаха да прииждат - красиви, усмихнати, развълнувани! Беше толкова емоционално за мен да ги запозная с малката ми принцеса. Повечето не я бяха виждали все още. 
Междувременно успяхме и да се поснимаме с най-подранилите феи. 




Като се събрахме всички, дойде ред и на ритуала с погачата. 


Питката разчупи Ради, а кърпата над мен и Бела държаха Боги и Галчето. 
Първи Бела орисаха най-мъничките феи - Тейчето, Мила, Лори, Ева, Кармен. После дойде ред и на по-големичките. 




Всички орисии бяха толкова красиви и хубави. Колкото и да се опитвах да сдържа сълзите си, в един момент просто не успях и ревнах. Но не бях единствената с насълзени очи де! Само Белослава се държа мъжки. 


Има поверие, че питката трябва да се начупи отвсякъде, за да има здрави зъбки детето. Нашите орисници се справиха чудесно с тази задача. 


А кърпата с двете парчета питка - за Бела и за Богородица, и паричките от феите, Боги и Галка завързаха, а най-високата фея Вени я остави върху шкафа - голямо да ни порасне момичето! Вени беше последната фея, която ориса Бела - всички приказни пожелания, с които другите я орисаха, да се сбъднат по пет!!! Зла фея за щастие не се появи. Дано и по пътя си напред Бела не среща зло!


И още един обичай спазихме. Кармен разклати ситото с орехи над главата на Бела - да е отракана, игрива и бъбрива! Избрах точно Кармен да свърши тази работа, защото на погачата на Дамянчето именно на нея дадох залъче от моето парченце питка. А поверието гласи, че от какъвто пол е детето, което майката захрани, такова ще е и следващото й чедо. За нас поверието проработи и ни дари с прекрасно малко момиченце. Да ни е живо, здраво и благословено!


След като мина официалната част с ритуалите, дойде ред на сладкото - сладко похапване, сладки приказки, гушкане на сладко бебе...











Беше много готино и мило! Само за две неща съжалявам много - че сестра ми не беше с нас в този ден (нали живее в Англия) и че не се сетихме да си направим една обща снимка всички. 


Една от феите орисници, Маринка, подари на Бела разкошна книжка за орисии. На снимката Ани тъкмо се кани и тя да напише своите пожелания в нея. 



Дай Боже, всички орисии да се сбъднат! 
Книжката с пожеланията закачих на количката на Белослава, докато тя спеше в нея на следващия ден. И вижте как се усмихна!


Благодаря от все сърце на всички вас, момичета, че бяхте част от нашия празник: Тея, Ева, Лори, Кармен, Мила, Боги, Вени, Иля, Нери, Дани, Дени, Ели (на Косара, Никола и Борис), Ели (на Мария, Биляна и Гергана), Маринка, Мими, Хриси, Диди, Вал, Мариянка, Ани, Мира, Вики, Габи, Ради, Галка, Малина, Миленка. Благодаря на бабите ни Нина и Жана. Благодаря на Мина, Галчето, Ася, Стефи и сестра ми, които не можаха да присъстват, но обсипаха Бела с подаръци и пожелания. 
Вижте колко щастлива си тръгна от празника Белослава!


И като стана дума за подаръци, няма как да не ви покажа и тях. 



Отнесохме ги вкъщи още на следващия ден, но ги отворихме чак след седмица. Бях обещала на децата да го направим когато сме всички заедно. Голямо мъчение за любопитка като мен! 
Денис като видя купчината подаръци веднага ми излезе с оферта - да съм му спретнела и на него една погача. Представих си как феите го орисват, но не с вълшебни пръчици, а с някоя по-солидна гьостерица. Пламен и той се размечта. Вика "Ше поканиш феи, майки на тинейджъри. Дето са насъбрали яко на техните деца и с кеф ще си го изкарат на Денис." Сладкото за почерпка щяхме да заменим с коктейлчета. А обичаят гостенките да си тръгнат преди залез слънце щеше да се трансформира на "след изгрев сълнце". Ега ти и готиният празник ще стане!!!! Само се колебая дали за 19-я му рожден ден или за абитуриентския му бал да го организирам. 

Та в неделя, след като всички си бяхме вкъщи, се започна с разопаковането на подаръците. Дамян ми беше пръв помощник. Бях му обещала той да избере и отвори първите три подаръка. Докато ние разопаковахме, Бела спинкаше сладко.


По едно време са разбуди гладна и трябваше да я нахраня. 


И ние се подкрепихме с някои от сладките изкушения, които феите орисници бяха донесли. 


Сладките неща бяха повечко, но докато се натуткам да ги снимам, момчетата ги бяха опустошили. 

Подаръците бяха повече от разкошни!!! С Габи такова охкане и ахкане му ударихме по женски!!! 
Първият подарък, който Дамян отвори, беше една огромна кутия, опакована с красива хартия на малки нежни розички. Това бе подаръкът от Ели и Деничка (две прекрасни сестри) за Бела. Всъщност подаръците бяха много. Към всеки с панделка бе вързано и послание. Толкова мило и хубаво!!! 


В последното пакетче, с послание "Носеща България в сърцето си", имаше една малка латерна с мелодията от "Моя страна, моя България". А в моите очи имаше сълзи. 


Не само този, но и всички останали подаръци, бяха уникални. Личеше си, че са направени с много любов. Благодаря ви много, момичета!!! Много, много, много!!!💗

Разкошните дрешки и обувчици от Мила и Мира

Рокличката с избродирано "Б" от Диди и обувчиците от Деничка и Ели

Любимите ми тетрадки на Санторо от Кармен и Галчето (да си водя дневници в тях) , книжки  и играчки от Деничка и Ели, Лори  и Миленка, Ани, Габи и Вики, Ради

Книжките на Беатрикс Потър са ми любими още откакто аз бях дете
Май ще се окажат любими и на моите деца
Девин четеше, а Дамян и Бела го слушаха с интерес. До вечерта бяха прочели почти цялата книжка. 

Гъзарска плажна кърпа от Дани. Пожеланието ми е много любимо!

Разкошни дрешки от Габи, Вики, Маринка, Ели, Деничка, Ася, Малина, Вал и Мариянка. Имаше още мноооооого от сестра ми и съседката ми Галя, но тях не съм ги снимала. 

Уникално яката фламинго серия от Тейчето, Ева, Вал и Марианка. Одеалцето е дело на Вал. 

Разкошни роклички от Мина, Ани, Мира и Мила, Деничка и Ели, Малина

Ръчно направена лента с коронка от Ели (майка на три прекрасни малки госпожици - Мария, Биляна и Гергана).

Вееднага накиприхме Белослава с коронката

Разкошно сладурските зайче и картичка от Хриси

Малки безценни ценности - златна паричка от баба Нина, стъклено топче и Кими кукличка "Добрина" от Ели и Деничка, нежна гривничка от Диди

Нежни шапчица и пантофки, изплетени от Иля
Прекрасните картички с още по-прекрасни пожелания
 Картичката от Лори и Миленка


И красивите цветя, които получих





Ами това е! Беше прекрасно!!! 
Махам розовата точка. :)

8 коментара:

  1. Уникално...за пореден път! От картичките до последната джуфка, на моменти просто се възхищавам, че съществуват такива хора, на които им хрумват такива красиви идеи (и тайно ми се иска да прихвана нещо, но то явно си е дарба).
    :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А бе не е само дарба, може и да се прихване! :)

      Изтриване
  2. Прекрасно бебешко парти Бубе,както винаги :).За една прекрасна принцеса :).

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятна си, като гледам всичко, което си сътворила и ти се възхищавам! И аз обичам всичко да си е домашно - от украсата до хапването, ама имам само едно гадже, верно щуро, ама едно. Сега с второто на път, което по термин се пада месец преди рождения ден на номер 1, се чудя къв ли рожден ден ще спретна. На твоята планета сигурно денонощието е друго...Пожелавам ти Белослава да съчетае цялата любов и добро, с което сте я замислили и да носи много светлина на всички!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не гадже, а гардже, ама телефонът бързо ме е коригирал 😆

      Изтриване
    2. Много е забавно как телефоните редактират разни неща. Направо боя може да си изпроси човек. :) Стискам ти палци всичко да мине леко и безпроблемно и да се радвате на още едно гардже! А за рождения ден на голямото не се притеснявай! Забелязала съм, че децата нямат нужда от много, за да бъдат щастливи.

      Изтриване
    3. Благодаря,то детето няма нужда, проблемът е в главата на мама 🤣. Всичко добро!

      Изтриване