Сбъдната мечта

След ужасното земетресение, което преживяхме, това заглавие звучи доста не на място, но аз вярвам, че винаги след лошото трябва да има и хубаво. Затова си позволявам, макар все още да съм супер стресната и уплашена от преживяното онази нощ, да ви споделя и нещо позитивно. Надявам се днешната публикация да ви подейства ободряващо и да ви накара да се отпуснете и усмихнете предпразнично. Пожелавам ви да прекарате почивните дни с любимите си хора и да бъдете щастливи.
Не знам дали помните, но в началото на моята тортена кариера, все се жалвах, че нямам нито една поръчка от мъж. Е, това вече не е така. Днес ще ви запозная с няколко прекрасни мъже, които сбъднаха мечтата ми и върнаха в мен вярата, че все още има романтични и любящи съпрузи, които копнеят да изненадат и направят половинките си щастливи.

Запознайте се с Иво! Прекрасен, стилен и изискан млад мъж, готов на всичко, за да зарадва съпругата си Антоанета. Първото писмо, което ми написа, бе с молба за рождения ден на Тони да направя копие на тортата винтидж. Това била любимата й торта, а поводът - идеален да сбъдне мечтата й да я притежава. Отказах му. Първо, защото времето бе изключително малко - поръчката дойде само ден преди събитието. Второ, защото бях ангажирана с други поръчки. И трето, защото не копирам втори път един и същ дизайн. Не знам той колко е бил разочарован, но аз определено бях. Най-после да се намери мъж да ми поръча торта, а аз така безскруполно да го отрежа. Оказа се, че Иво не се отказва лесно. Не след дълго получих ново писмо от него. Отново искаше да поръча торта. Този път за десетгодишнината от деня, в който са станали гаджета с Тони. Беше готов на изцяло нов дизайн, както и да плати двойно, само и само да се съглася да приема поръчката. Сърце не ми даде да му откажа повторно, макар за същата дата вече да имах друга торта. Цената, разбира се, си остана стандартната - на такъв мъж по-скоро бих направила отстъпка, отколкото да му взема повече пари! За дизайна го помолих да ми даде малко повече насоки, но той се ограничи до три думи - винтидж, екрю и златисто. Прати ми и снимка на сватбената им торта, за да съм наясно какво харесва съпругата му.

 За вкуса се спря на Горски плодове - лека, ароматна и свежа комбинация от малини, капини и диви ягоди в компанията на пухкав крем и сочни блатове с дъх на карамел. Нямах много време да умувам над визията, затова се спрях на следната комбинация - основа на етажите в цвят слонова кост и за контраст букет от рози в лилаво. Акцент трябваше да бъде посланието, което Иво искаше да поднесе на Антоанета чрез тортата - "Честита 10-та годишнина, Бюти!". Реших да го направя под формата на писмо, за да е още по-романтично и с ретро излъчване. Тогава ми хрумна идеята самата торта да е като обвита със стара захабена хартия, щампована с пощенски печати и пеперуди. Датата на печатите, разбира се, бе датата на годишнината на Тони и Иво. Привързах писмото към тортата със златна панделка и така вече и трите изисквания бяха изпълнени. Нямах търпение Иво да дойде да вземе тортата, за да видя реакцията му. А тя определено бе красноречива - хареса му много и беше щастлив и доволен, че най-после ще успее да сюрпрезира съпругата си с моя торта в любимия й стил. Ето я и нея - тортата!

Ред е да ви представя и втория ни герой за днес. Името му е много известно, а гласът му - дважди повече - Христо Бонин. Едва ли има човек, който да не е гледал филм, озвучен от Ицето. Гласът ме у навсякъде, а аз го обожавам. Има уникален тембър и не може да бъде сбъркан с никой друг. С Христо имах честта да се запозная по повод първия рожден ден на близнаците им Боби и Сами, защото по молба на Светлана Бонин аз правих тортите. Тук можете да прочетете подробности. 

И тъй, един ден, докато си почивах на вилата ни в Трънския балкан, телефонът ми звънна и отсреща чух онзи познат и неповторим глас. Беше Ицето. Поръча торта за рождения ден на Светлана. Нямаше никакви претенции нито за вкуса, нито за визията. Каза, че оставя всичко в мои ръце, защото съм познавала твърде добре Светлето и съм знаела какво ще й хареса. За пълнежа избрах пресни малини и вкусен шоколадов крем, а за дизайна - нежна и кокетна торта със закачлив букет от розички и маргаритки. За повече романтичност прибавих ефирна дантела и тънка сатенена панделка с надпис Just for you. За тримата мъже на Светлето напарвих по едно кексче. Видя ми се някак несправедливо за нея да има цяла торта, пък за тях - нищо. В уречения ден и час Ицето дойде да вземе тортата, а малко по-късно се обади и самата рожденичка. Не бе изненадана, но пък беше много щастлива и развълнувана. 

А сега представям на вниманието ви още един истински джентълмен - Краси. С него съм ви запознавала по повод тортата, която съпругата му Ася (моята любима съседка!) поръча за 50-я му рожден ден. Този път ролите бяха разменени. Краси искаше да изненада Ася с торта за годишнината от сватбата им. Идеята му бе за малка кръгла торта в черно и бяло, символизираща Ин и Ян. За разкош добавих и две рози, отново в черно и бяло. Получи се много семпла, пълна със символика торта. Чудесен начин да кажеш на една жена колко много значи тя за теб. 

Освен, че сбъднаха мечтата ми, тези трима мъже ми направиха и страхотни подаръци! От Иво получих разкошна бонбониера с ръчно изработени трюфели, опакована изключително стилно и красиво. Христо ме зарадва с цяла торба подаръци, които със Светлето ни бяха донесли от пътуването им до Индия. Краси пък ме сюрпризира с две много красиви и фини чаши и бутилка отлежало вино, специална селекция. Благодаря и на тримата от все сърце и им пожелавам винаги да са така романтични и влюбени в съпругите си. Дано има повече мъже като тях!!!

Няма как към тази групичка да не прибавя и Георги, съпругът на Галя, за който вече съм ви разказвала в отделна публикация. И пак ще ви покажа тортата, която той ми поръча, за да изненада съпругата си за рождения й ден. 

  

Така и така днес съм на вълна сбъднати мечти, нека ви споделя и за още една. Най-после с Пламен успяхме да си направим екскурзия до Истанбул. От години си мечтаем да посетим този град и все нещо ни пречеше. Но ето, че тази пролет щастието ни се усмихна. Решихме да не се възползваме от многото оферти за уикенд до Истанбул, а сами да си организираме всичко. Прекарахме четири прекрасни дни сред ритъма, екзотиката и автентичността на този необятен град. Сляхме се с многоликата тълпа, докоснахме се до ориенталското, върнахме се назад във времето с историческите забележителности. Използвахме пълноценно всеки миг, за да се насладим на атмосферата, чара и обаянието на Истанбул. Беше наистина вълнуващо и емоционално преживяване за мен и мсиля, че чакането с години си заслужаваше. В Истанбул се видях и с моя близка приятелка и семейството й, с която не се бяхме виждали от цели десет години. Интересен факт е, че за първи път при това пътуване преминах границата на България по суша. До сега все със самолет бях летяла.

Сигурно ден няма да ми стигне да споделя с вас преживяното, затова се надявам да усетите духа на Истанбул от следващите снимки. Както обикновено, те са с лошо качество, но този път за разнообразие някои са и ужасно тъмни, защото времето бе облачно. 

Това е градинката, в която изпихме първото си кафе на Истанбулска почва. Намираше се близо до хотелчето ни.

Първата забележителност, която посетихме, бе Капалъ Чарши (в превод Покрит пазар) и в това няма нищо странно. Странното е, че после където и да ходехме, в крайна сметка все на капалъто се озовавахме. Обикаляме, обикаляме с часове и изведнъж - пак там. А това е един от многото магазини за килими. Все пак първо място по брой  заемат златарските ателиета. Толкова много бижута не бях виждала в живота си. Само дето хич не си падам по тоя скъпоценен метал. 

Тези типично ориенталски лампи и рисувани съдове са най-често предлаганият сувенир за спомен на туристите.

А това е нещото, за което мечтаех - печени кестени! Обожавам ги!!! Те май са единственото нещо, заради което чакам есента с нетърпение.

Магазин за религиозна литература.

Това е гледката към морето от покрива на нашето хотелче, където сутрин си пиехме кафето и закусвахме.

Още при първото ми качване на покрива видях, че си имаме малки чайчици. Толкова им се зарадвах! При предишното ни ходене в Турция, в Сиде, на балкона на хотелската ни стая имаше лястовиче гнездо и ден преди да си тръгнем се излюпиха малки лястовичета. Беше толкова вълнуващо. Цял ден идваха купища лястовици, сякаш за да се запознаят с малките бебета и да им се порадват.

Група турски ученици на обиколка из забележителностите на Истанбул.

Бях много изненадана, че повечето туркини ходят забрадени, а не рядко се срещат и напълно забулени, облечени отгоре до долу в черно жени. Тези на снимката предполагам са чуждестранни туристки.  За първи път бях в мюсюлманска страна и ми беше супер любопитно да разбера колкото се може повече за тази религия. Благодарение на моята приятелка Криси, научих много интересни неща.

В двора на Синята джамия. Изумително е колко много минарета се извисяват из цял Истанбул.

Синята джамия отвътре.

Липсата на човешки образи в стенописите не ги прави по-малко красиви и въздействащи.

Палми и борове рамо до рамо ми се видя доста интересна комбинация. Като цяло съм супер впечатлена от озеленяването и поддръжката на парковете и градините.

Една от многото турски бани. За жалост нямах възможност да я посетя, но при предишното ми ходене в Турция се насладих на това отпускащо и ободряващо преживяване. Петзвездният хотел, в който бяхме, имаше страхотен спа-център и на управителя не му бе необходимо много време да ме убеди, че с тия три деца имам нужда от пълен комплекс процедури. Удоволствието беше върховно!

Явно хванахме сезона на теменужките, защото накъдето и да се обърнех, всичко беше застлано с тях.

Едно от безбройните кокетни хотелчета из Истанбул. Такова стълпотворение на хотели не бях виждала в живота си.

Сгради в подобни ярки и наситени цветове не се срещат често, но пък страшно ми харесаха. Напомниха ми за Куба.

Обожавам фенерите, дори бих казала ,че съм вманиачена в тях. А в Истанбул има стотици в най-различни размери и дизайн. С тях всичко е още по-романтично и красиво.

Една от забележителностите на Истанбул - подземния воден резервоар.

А това е една от двете най-ценни колони в него - с главата на Медуза Горгона.

Както се пее в една от култовите чалги "Баклава и локум прави секси бум!" Аз не мога да потвърдя или отрека тая теза, защото локум не ям. Но баклавички не отказвам. А турските са невероятно вкусни - просто се топят в устата!

И макар да не го обичам, няма как да не му отдам заслуженото внимание. Изобилието от видове и вкусове е изумително.

Пазарът за подправки или Египетския пазар. И тук, както на Капалъто, навалицата е огромна, а цените - шокиращо високи.

А в това павилионче на колела се продава не друго, а туршия, кисело зеле и краставички. Даваш лира и половина и получаваш пластмасова чашка, пълна с гореизброените благини. За една бройка и аз да се поддам на изкушението.

На тези закотвени лодки пък се пече скумрия на скара. Слага се в хлебче с малко лук и маруля и ето ти така популярният Балък екмек. Пробвахме го и не беше лошо. Но, виж, от техните дюнери не останах никак впечатлена. Арабите на Попа ги правят къде, къде по-вкусни!

Гледка от моста над Златния рог.

Плод-зеленчуците са им същите като нашите, само дето много повече се страят всичко да изглежда перфектно подредено и апетитно. Изумих се от един търговец, който подреждаше огромна щайга с череши и ги редеше една по една. На мен би ми било жал да си купя от тях, като знам, че ще му разваля подредбата на човека.

Кулата Галата.

И поглед от нея. Можеш да видиш Истанбул отвисоко във всички посоки.

Превръщането на покривите на сградите в красиво озеленени тераси е доста разпространено и практично нещо.

В Истанбул улиците са много тясни, предимно калдаръмени, стръмни и силно застроени.

А това е поздрав за всички любители на графитите и Междузвездни войни.

Поздрав и за рокерите.

И за романтиците.

Мостът над Златния рог, Галата, е осеан с рибари и от двете страни. Сред тях има и костюмари. Сякаш са излезли от офиса в обедната почивка да метнат няколко пъти въдицата. Ловят някакви дребни сребристи рибки.

Айде пак на Египетския пазар. Освен локум се продават и всякакъв вид сушени плодове и ядки.

Както и чай и подправки.

А това са сладки сушени плодове, пълнени с ядки, но както виждате цената е доста солена.

На разходка с лодка по Босфора. Не можахме да й се насладим максимално, защото беше много ветровито и студено и предпочетохме да влезнем в закритата част на корабчето. Съвсем близо покрай нас премина огромен пасаж или както там се казва делфини. Беше страхотно!

Знаете колко обожавам тези цветя, но за мое съжаление повечето лалета бяха прецъфтяли. Представям си колко красиво е било преди това.

Лалето присъства не само в градинките на Истанбул. Като символ на Турция то е изографисано на всевъзможни места. В случая по саксийките и вратата на тази къща.

Нямам идея какво точно беше това, но много ми хареса.

Това са единстевните две жени, които видях облечени по този начин.

Кулата пред Новия дворец - Долмабахче. Оказа се, че отиваме да го разгледаме твърде късно (малко преди 4 следобед) и вече не пускаха посетители.

Сергия за цветя.

Паметникът на Републиката на площад Таксим

Той е популярно място за срещи и за снимки, както е очевидно и от моята фотография. :))

От Таксим почва и тяхната Витошка - голяма улица с лъскави магазини и тълпи народ. За жалост не й запомних името.

А това е единственото превозно средство, което се движи по нея.

Небезизвестният турски сладолед.

Контрастът между изоставени и добре поддържани сгради е често срещана гледка.

Пламен сърба турско кафе.

В Истанбул почти няма бездомни кучета, но за сметка на това улиците са пълни с котки. На всеки ъгъл могат да се видят купчинки суха котешка храна (не знам кой я слага, но с Пламен решихме, че общината ги храни). Повечето котки са като специално обучени модели - позират съвсем професионално на туристите да ги снимат. Докато аз фокусирах този екземпляр, зад мен се подреди опашка от мераклии с фотоапарати.

Розички за разкош.

Ей в такава къщичка бих живяла с кеф. Всъщност това не е къща, а част от хотелски комплекс, състоящ се от 17 (доколкото си спомням) отделни сгради в този стил, построени от външната страна на оградата на Стария дворец Топкапъ. Това е най-красивата, тиха и романтична уличка, на която някога съм била.

Пак там.

Нямаше как да не снимам тази табела в стил шаби шик на кафене "Асмите"

Колко такива сукаци изръшкахме с Пламен. Добре ,че бяхме подготвени с удобни обувки, а времето не беше горещо, та да навъртим към стотина километра пеша. Разбихме се от разходки и скиторене.

Наргиле не пушихме. И двамата с Пламен сме непушачи и някак не ни влече.

Обожавам сгради с много цветя по тях, а на тази и цветът е страхотен! Жиците, които ми загрозяват снимката, са за трамвая. Трамвайните мотриси са им доста модерни и със съвременен дизайн. Постоянно са пълни с народ, особено в пиковите часове, а минават буквално през минута. Билетчето е 2 лири, а пътуването гратис - невъзможно. Метрото им ми се видя доста очукано. Станциите са невзрачни и неприветливи. Нашето метро има доста по-изискан вид.

Това е най-романтичното хотелче, което видях. Цялото е в стил шаби шик.

Има си и разкошна малка сладкарничка в същия стил. Като цяло сладкарниците са доста разпространени в Истанбул. Предлагат най-различни видове торти, тип Неделя. Не ги пробвах на вкус, но изглеждаха апетитно. За сметка на това пък успях да открия няколко специализирани магазина за декораторски и сладкарски консумативи. Цените бяха поне двойно по-високи отколкото тук в България и нищо не си купих.

На това площадче се озовахме съвсем случайно, докато се шматкахме безцелно из Истанбул. Оказа се, че всички улици, които тръгват от него, са отрупани със заведения за хранене. Такова стълпотворение от ресторанти на едно място не бях виждала в живота си. Бях наистина впечатлена.

Това е една от уличките, тръгващи от площада. Виждате как открай докрай и от двете страни са подредени ресторантчета. Вечер почти всичко е пълно.

Това е една пекарна в близост до нашия хотел, от която купихме най-различни видове баклавички за подарък на близките ни. Правеха ги страхотни! В съседното магазинче пък продаваха от любимите ни тестени закуски, които така и не разбрах как се казват. Моля някой, ако знае рецептата за тях, да бъде така добър да ми я даде. Особеното на тези закуски е тестото, от което се правят. Вътре могат да имат най-различен пълнеж - сирене, кашкавал, колбас или да са без нищо, а отгоре са поръсени със сусам или друга подправка.

Преди да си тръгнем обратно за София, посетихме Turkuazoo - един от най-големите аквариуми в света. Намира се в мол  Forum Istanbul Bayrampasa. Има невероятно голямо разнобразие от риби, корали и всякакви морски представители. Беше доста вълнуващо и красиво преживяване.

Сватбата на Дани и Людмил

Това са те! Дани и Людмил от Пловдив. Не са ли прекрасни? Харесвам ги толкова много, че дори не ми се иска да пиша нищо. Снимките им казват всичко.  Цялата им сватбена фотосесия е просто зашеметяваща. Сякаш са излезли от страниците на лъскаво и стилно списание. Оставям ви първо да им се полюбувате, а накрая ще ви разкажа подробно за тях и за сватбената торта, която им направих. Макар че тя тотално бледнее на фона на прекрасните младоженци, но пък е направена с много любов и старание. 

Страхотни снимки, страхотни младоженци, нали? Казах ви. Фотографиите са дело на Димитър и Тереза Якови. А това е техният сайт.

Сега да ви запозная по-подробно с фотомоделите, пардон - младоженците. За Дани съм ви споменавала и друг път. Познавате я като момичето, което прави уникално красиви картички. Но в началото аз дори не подозирах за този й талант. С първото си писмо до мен тя искаше да поръча торта за рождения ден на съпруга си. Да, няма грешка. С Людмил те вече бяха женени. За жалост се наложи да й откажа, тъй като датата ми беше ангажирана с друга торта. Няколко месеца по-късно ми писа отново, пак с молба за поръчка. Оказа се, че иска сватбена торта или както самата тя я нарече "торта бижу". За нищо на света не исках да я разочаровам отново и макар и леко уклончиво й дадох положителен отговор. А ето какво ми написа тя в замяна:

..."Когато за първи път  открих блога ти ме остави с отворена уста.Единственото, което си казах беше ''Тя е!'' и знаех, че рано или късно твоя торта ще стои пред мен! Първият път не стана, затова сега и ти писах месеци по-рано. И като ми отговори ,че има вероятност да спреш с правенето на торти си помислих ,че това е престъпление.Но някак си знаех,че това няма да се случи.И ей ме на!Уточнявам дизайна на моята сватбена торта с Буболинката! Просто си страхотна!"

А сега и малко разяснения. Оказа се, че Дани и Людмил са женени от две години. Но тъй като за сватбата им въпросните пловдивски фотографи били заети, те си обещали някой ден да сключат и църковен брак, предшестван от мечтаната фотосесия. За събитието поканили само четирима гости, но организирали всичко като за истинска сватба - красива, вълнуваща, романтична. А къде се е видяло сватба без торта? Така се намесих и аз в цялата схема. Дани искаше тортата да е максимално стилна и изчистена в тон с цялостния стайлинг - класическо съчетание на черно и бяло. Първоначално идеята бе за мъничка едноетажна в стила на моята черно-бяла пеперудена торта, която си спретнах за 34-я ми рожден ден. После преценихме, че двуетажна би стояла по-представително за такъв специален повод, а накрая аз на своя глава я направих на три етажа (разбира се, без да ангажирам финансово младоженците). Толкова много ми се искаше тортата да е с наистина красив дизайн, за да се хареса на Дани и Людмил. А колкото повече човек се стреми да направи нещо съвършено, толкова повече критериите му се завишават и нищо не му се струва достатъчно добро. Идея си нямате какво търсене и купуване на плетени черни дантели му ударих. А после падна и голямото чудене коя точно да използвам. В крайна сметка се спрях на този вариант. 

  

Както вече ви казах, тортата бледнее пред хубостта на младоженците, но аз все пак си я харесвам. По-важното е, че и те си я храсеха. Самият Люси дойде да я вземе от вкъщи, но по заръка на Дани предварително я бях опаковала в кутия, така че да не се вижда. Идеята бе и за двамата да остане изненада до деня на сватбата им. Тортата щеше да е първото нещо, което да ги посрещне при влизането им в романтичния ресторант- градина. 

Подробностите как е протекъл самият ден е най-добре да разберете от писмато на Дани до мен. 

 Бубе здравей!
Ох,откъде да започна,кое първо да ти кажа?;-)
Беше страхотен ден! Слънцето ми се усмихна още от сутринта както го исках.Грим,прическа,изненадата от новата рокля-всичко мина  идеално! Дойде време за фотографите-те просто се раздадоха!! Снимките бяха на няколко места-на огромни бали от слама край пътя ,в изоставена барака,при самотно дърво на едно поле, на релсите на влака ,на каменоломна,на въжен мост в един парк,няколко снимки и в центъра на Пловдив,в църквата,в старият град,хванахме и залез слънце край реката...и още и още..Започнахме от обяд и цял ден не бяхме хапнали нищо,успяхме да пийнем само няколко глътки вода..но в тази еуфория не ни беше и до ядене..Мисля, че съм единствената булка на света която се радва, че роклята и обувките са и съсипани и не стават за нищо;-) но какво по хубаво от това можеше да им се случи?! :-)
Църковният брак е по- хубав от гражданския (според мен).Успях да разплача всички.Отчето, което си избрахме ни накара да треперим от емоция! Никога не съм вярвала, че църковен брак, който трае 45 минути ще мине като миг! Почувствах се прегърната от Бог и пълна с любов! Истинска венчавка, за която мечтах!
Към осем вечерта прекрачихме прага на ресторанта,масата страхотно украсена с бели рози и черна дантела,свещите украсени и запалени.. и в цялата си прелест твоята торта в средата на масата и то на три етажа!..тя беше прекрасен завършек на дългият ден и чудесно начало на вечерята!Разрязахме я и помолих да не я вдигат..исках да  гледам цяла вечер тази нежна красота! След като мина вечерята и я опитахме единодушно заключихме, че е хубава не само на вид ,но и на вкус!
Фотографите приеха няколко парчета подарък за децата им,а останалото изчезна щом го занесохме в къщи;-)
Този ден е сбъдната мечта за мен и аз от сърце ти благодаря, че допринесе за моето щастие!
Надявам се отново да  си пишем, а и някой ден да се запознаем лично!
Никога не съм предполагала, че само от писма и едно телефонно обаждане мога да кажа че съм открила прекрасен човек!
Още веднъж ти благодаря за всичко което направи за мен!
Желая ти късмет и търпение за всичко около теб!
Прегръщам те горещо!

Дани

Е, денят на нашето лично запознанство още не е дошъл, но това не ми пречи да чувствам Дани много близка. Телефонните обаждания вече са много повече от едно, а по мейла сме си разменили близо 140 писма. Май сме типичен пример за net love! Но съм сигурна, че един ден ще имам щастието да прегърна Дани и очи в очи да й кажа колко е прекрасна.

На Дани и Люси пожелавам с цялото си сърце да бъдат безкрайно щастливи и да сбъднат всичките си мечти! Обичам ви!!!

Така и така сме на вълна сватба, нека ви се похваля, че и ние тази събота бяхме на такова мероприятие. Женихме първата ми братовчедка Магдалина. Тортата не я правих аз, тъй че снимки на торта няма да ви показвам, но пък ще ви покажа няколкото семейни фотоса, които си щракнахме преди и след церемонията. Качеството им е ужасно, но все пак се вижда чудната ми прическа. Не се скръндзайте откъм комплименти. Никак няма да ви се разсърдя, ако кажете по някоя добра дума, та да ми повдигнете малко самочувствието. :))

Със или без прическа, винаги се чувствам невероятно горда и щастлива, когато съм с децата ми.

Забелязвате ли нещо общо между тортата на Дани и Люси и тази ми рокля?

След като се върнах от фризьорския салон с тази ми прическа, очаквах с нетърпение да видя реакцията на децата. Но те просто ми казаха "Здрасти, мамо!" и толкоз. Възмутена ги питам "А бе, не виждате ли, че съм променена?" А Давид леко виновато отвръща от името и на тримата явно "О, извинявай мамо! Много ти е хубава новата ризка!"А прическата ми е дело на Вики Игова от студио BRIGHT PLACE, Света Троица, бл. 304, тел. 0885 764 760

Тъкмо се бях примирила с факта, че изобщо не отчетоха новата ми фризура и последва нов удар. Девин ми заяви, че (цитирам) "С тая ти физиономия хич не ми харесваш!" Питам го "Кво ми е на физиономията?", а той болезнено откровено ми отвръща "Ми нещо си си изцапала устата и очите ти са като мръсни!" Така ми се пада като не използвам ежедневно грим, а червило слагам веднъж в годината. 

Добре, че беше Пламен, та поне той да ме хареса. Ма той вече е гърмян заек и знае, че много трябва да се внимава с коментарите относно външния вид на жените. Крайно време е да предаде тия си знания и на децата, че така няма нивгаш да си хванат гаджета, милите.

Тука се правя, че надничам през прозорчето. Не че и в действителност не съм си любопитка и клюкарка по природа. Пък странно, все последна научавам пикантериите, което е много прецакващо, защото после няма на кого да ги раздухам. Нали вече всички знаят. :)))

И тая снимка е позьорска. Да не мислите, че тия деца така мирно и кротко си седят до мен? Овършаха двора на църквата като за световно. Само се молех да няма ожулени колена и разбити носове и явно молитвите ми са били чути, та се разминахме без инциденти.

А това са младоженците - Маги и Иван!!!

Поствеликденска

Христос воскресе, а аз се затрих! Оставих ви без публикация сума време, но се надявам да ми простите. През последните няколко седмици имах толкова много ангажименти, срещи и работа, че не ми остана време и за писане.

Типично в мой стил ще ви покажа Великденските ми творения със закъснение, но предпочитам сега, отколкото чак догодина или пък посред зима. 

Всъщност, единственото, което спретнах, бяха десетина тави курабии във формата на пиленца, зайченца, яйчица, пеперудки и няколко големи камбанки. Декорирах ги семпло в пастелни цветове. Всичките ги разпратих до най-различни адреси из страната. Част от тях бяха като подарък за позналите творението на Девин, а останалите - за семействата на няколко мои приятелки. Щастлива съм, че успях да ги зарадвам и изненадам за празника. 

А ние посрещнахме Великден на вилата. 

По пътя видяхме щъркели, а Денис оповръща канавките. На горкичкия винаги му става лошо, когато пътуваме сутрин. През годините е маркирал всеки километър от вкъщи до вилата. Добре, че другите двама  нямат тоя проблем, че иначе не ми се мисли за колко време щяхме да ги взимаме тия стотина километра път. 

Времето в планината не беше най-приятното, но все пак ставаше за игри и разходки. За два-три дни Девин успя да пренесе всичката кал отвън вътре за радост на баба си. За да й разнообразим малко, демек да не чисти само кал жената, докато боядисвахме яйцата Давид разсипа кофичката с червена боя на пода. Малко след него татко пък изпусна една бутилка червено вино, която се разби много драматично и отново всичко потъна в червени локви. Сигурно имаше някаква символика в това, но не се наемам да гадая каква точно. 

Иначе яйчицата станаха симпатични. Поне бяха здрави, ако не особено красиви. Тая година случихме на качествени черупки. От 30 броя само две-три се понапукаха леко. А е имало години, в които съотношението е било точно обратното.  

 С първото боядисано червено яйце, както си му е редът, намазах личицата на децата, но малкият суетник Девин остана крайно недоволен. Червеният цвят не му отивал на очите. Трябвало него със синьо яйце да го мацна. Ходи обеснявай, че такъв е обичаят. Добре, че якето му беше керемидено, та поне на него да отива червената боя по бузките, брадичката и челцето му. Но не бива да му се сърдя. Нали точно аз все им повтарям, че всичко трябва да е в тон и да си подхожда цветово - чорапите, панталоните, блузите и т.н. 

И сборването на яйцата не мина без драма. Моето се оказа борак за ужас на Девин, който и за миг не можеше да допусне, че неговото яйце може да бъде помляно. Но го прие доста мъжки - порева, порева и му мина. Ако си мислите ,че мъжете не реват, камо ли на тая възраст, жестоко се лъжете. А Девин определено е от най-мъжествените. 

За козунаците, агнешкото и всичките съпътстващи ги вкусотии изобщо няма да споменавам, че още ми тежат на определени места по иначе стройното тяло. Все се чудя защо след празници кантарът ми прави такива номера и показва с по две-три килца повече. В много обтегнати взаимоотношения сме с него, а тепърва и Гергьовден предстои. 

Цветя за Цветница

Тази публикация е поздрав към всички, които носят прекрасни имена на цветя. Бъдете живи и здрави и поне толкова свежи и красиви като цветята, на които сте кръстени!

Но преди да ви представя днешните торти, бързам да оповестя отговора на загадката от миналия брой. "Нещото", според самия автор на произведението, е къщичка. И хубавото е, че има познали - тамън четирима на брой. Това са шестгодишният син на Тони, Лили К, Краси (Карото Гетов) и Людмил (съпругът на Дани Пиркова). Честито! За тях, както обещах, ще има по една наградка. Затова моля Тони и Лили да ми пратят пощенските си адреси на мейла. На Людмил и Краси ги знам. Благодаря на всички, които се включиха в познаването. Всички предложения бяха супер готини. Похвално е, че имате такова развинтено въображение. Прочетох догадките ви на Девин и той страшно се забавлява. 

А сега към тортите. Нито една от тях не е правена за Цветница, но всички са декорирани с цветя. 

Тази бе за рождения ден на нашата семейна зъболекарка д-р Румяна Станчева. И друг път съм ви споменавала за нея, но пак ще кажа, че тя е невероятна комбинация от супер професионалист и супер човек. Още по-невероятно звучи някой да каже, че си обича зъболекаря. Но ние наистина много я обичаме. С изключение на Давид, който изпитва неистов страх от всякакви медицински работници и манипулации. Но да се върнем на тортата. Ден преди рождения си ден д-р Станчева ми се обади да си поръча торта. Първоначално ужасно се притесних! Дори й казах, че мога да спретна единстевно торта без декорация, поради липсата на време. Тя нямаше нищо против, защото държеше тортата й да е вкусна и направена от мен. Затворих телефона и се залових за работа. Реших, че може цяла нощ да не спя, но ще сътворя торта достатъчно добра не само на вкус, но и на вид. Спрях се на един мой любим дизайн, който не бях правила до този момент. Ето тук можете да видите оригинала. Обожавам по-нестандартната форма на тази торта. Долният етаж е доста висок - 15 см, а горният - съвсем нисичък. Притеснението ми бе да напасна размера и броят на кръгчетата, така че да се подредят точно и на височина и по дължина без да се застъпват и без да остане празно място. Получи ми се перфектно, но бях смаяна колко много кръгчета бяха нужни, за да облепя цялата торта - над 120 доколкото си спомням! Доволна съм и от цветята. Изработката на една роза от захарно тесто отнема доста време, но пък стават много красиви. И така тортата ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да тръпна в очакване на д-р Станчева да мине да си я вземе. Не мога да ви опиша колко се изненадах когато я видях. Беше облечена в тоалет със същите цветове като цветовете на тортата. Да се бяхме наговорили сигурно нямаше да ни се получи така перфектно!!! Тя ужасно много си хареса тортата, а аз бях безкрайно щастлива, че успях да зарадвам и изненадам приятно такъв прекрасен човек като нея! 

Тази торта също е правена за рожден ден, а виновничка бе Надето. След като ми бе напоръчала торти за половината си рода, най-после дойде и нейният ред. Искаше тортата й да е изцяло декорирана с цветя в различни нюанси на синьото, какъвто е и цветът на очите й. За вкус си избра любимата ми Кармен. Идея си нямам колко точно цветенца изработих за тази торта, но важното е ,че  се получи така, както исках. Най-много си харесвам цветната топка най-отгоре. Мисля, че стана доста идейна и симпатична. А и Надето остана доволна, което е най-важното. 

  

Поръчката на тази торта долетя от далечна Канада и по-точно от Ели. Преди време тя ми бе поръчала тази торта за рождения ден на сестра й Мими. Сега бе ред на сестрата на съпруга й - Моника. Поводът отново бе рожден ден. Изискването бе пълнежът да е After Eight, а в декорацията задължително да има слънчогледи. Дълго се чудих за дизайна и накрая прецених, че само слънчогледи ще стои някак постно, затова направих и всички останали цветя и треволяци. Самата торта "облякох" с фитили в три нюанса синьо, за да контрастират максимално на топлата жълто-оранжева гама на цветното букетче. За жалост снимките ми са отвратителни, но вие сте свикнали с това. А ето и писмото, което получих от Ели:

"Здрасти Бубе,
Радвам се, че формичките са те зарадвали :) (става въпрос за формички за курабийки, които Ели ми беше изпратила от Канада по сестра си и много ме изненада и зарадва, за което безкрайно й благодаря!!!)
Благодаря за тортата, Моника беше откачила, обади ми се в някакво
предистеричо състояние и крештеше по телефона, че няма как да позволи
на никой да разреже тортата, че ще седи и ще я гледа само :) Хахах
беше много смешна и мила. С две думи много се зарадва :)"

И след няколко дни още едно:

"Здарасти Бубе :)
Днес финално, ден 5ти тортата беше разрязана ....
Моника до последно не е давала да нарежат и опитат тортата ... Вярвам
такъв прецидент около твоите торти не е имало :)
Поздрави! И пак благодаря!
Е."

Само за информация ще вмъкна, че всъщност и друг път съм имала подобни "прецеденти". При една от случките майката на рожденика ми даде гениалната идея да правя по две торти - една красивичка за гледане, и една невзрачна за ядене. 

За финал, ето ви и тортата, която Елка си спечели като награда, послучай първия рожден ден на моя блог. Първоначално бе решила да направя торта за тригодишния й син Тео, но после преценихме, че наградата все пак си е нейна и тортата трябва да е за нея. Като вкус й направих нещо специално, за да се доближа максимално до предпочитанията й. Относно дизайна тя се спря на голямата си страст - латино танците. Мислех си тортата да е изцяло бяла с черни силуети на танцуващи двойки. Но ми се стори твърде скучно. Все пак латиното е пълно с емоция, страст, цвят. Веднага се сетих за любимата ми Куба и сюжетът мигновено изплува във въображението ми - двойка влюбени, пленени от магията на танца, океанът, преливащ в цветовете на залеза и омайващия дъх на цъфнали плумерии. Идея си нямам защо влюбените ми тонцуват танго, а не пачанга, но както и да е. Може пък да са аржентински танцьори- туристи, репетиращи своето танго на брега на Варадеро. Оказа се, че и Елка е влюбена в Куба, след като преди време имала щастието да я посети. 

Е, толкоз за днес. Дано ви е станало цветно на душата. Весели празници!

Зеленчукова супа срещу пролетна умора

В началото на пролетта всички се оплакваме от пролетна умора. Или по-скоро използваме това понятие като оправдание за налегналия ни мързел. Нормално е след цяла зима борба със студа и сивотата, като го напече слънчицето човек и да се отпусне, да почувства едно лежерно блаженство. Някак инстинктивно се размечтаваме, оставяме се да бъдем опианени от уханието на разцъфващите дръвчета и цветя. Седиш си на бюрцето в офиса и слънчицето те препича, чуруликането на птичките те успива и работата е последното нещо, за което се сещаш. Докато не се появи с трясък тоя гаден човечец шефът и ти изкара ангелите "Свърши ли ми това, за което те бях помолил?" Ми естествено ,че не си. Ма ходи му обеснявай, че птичките и цветенцата са ти виновни. И хъката-мъката, кво друго да измънкаш освен "Ох, шефе, нещо хич не ми е добре! Явно пролетна умора!" 

Та днес реших да ви дам една рецепта за зеленчукова супичка, с която да преборите умората или мързела, както искате го наречете. 

Аз тая супичка я забърках още посред зима. Поводът бе рожденият ден на моя свекър Васко. Дълго време се чудих каква торта да му направя и накрая реших да е нещо свързано с професията му - готвач. Тъй като нямах много време, ми хрумна да завъртя самата торта в една тенджера, а отстрани да наслагам каквито зеленчуци ми се намираха под ръка. И ето какво се получи. 

Шегувам се, разбира се! Всичко това направих от захарно тесто. Първо започнах от картофа - необеления. За модел ползвах истински сбръчкан, покълнал и мръсен картоф. Постарах се и моят да стане такъв неугледен.

 

 После си направих и едно обелено картофче и си го нарязах на кубченца, както е по рецепта. Малко ми потъмня от окисляването, но какво да се прави - картоф!

Дойде ред и на чесънчето. Принципно в супа никога не слагам от този зеленчук, но ми се видя истинско предизвикателство да се пробвам да го направя от захарно тесто. Получи ми се страхотно! Така се гордея с него!!! Особено с тънките люспички, които успях да му направя. Като се прибра от работа, Пламен изобщо не можа да разбере, че не е истинска глава чесън. Гледа го, души го, цъка с език... Толкова се впечатли, а аз толкова се изкефих! 

Лукът също ми изглеждаше много труден за майсторене и за да е още по-сложно, реших да го направя разрязан на половина, та и отвътре да се вижда. 

Чушките, морковчето и доматът бяха фасулска работа, както се казва. Само ме е яд, че не минах чушките на пара, та да придобият и блясък. Щяха да изглеждат още по-реалистични. 

Откъм подправки се спрях на няколко стръка магданоз (малко поувяхнал и пожълтял на места) и черен пипер на зърна. Със зеленчука приключих, но ми трябваше и малко инструментариум. От старо изсъхнало парче блат изрязах дъска, която покрих със захарно тесто с дървесен цвят. "Поукрасих" я с няколко чепчета и следи от остър нож, потъмних я с малко кафява боя и заприлича досущ на истинската си посестрима. Направо ми идеше да я хвана за дръжката и да измаам Пламен зад врата. Просто ей така, за разкош. Хихихи! Ама щеше да ми се счупи и я пожалих, пък Пламенчо си го изпердаших с истинската. Шегувам се, разбира се. Да не вземете сега да ме накиснете за домашно насилие, та после да ме дават по новините в репортаж "Жена малтретира съпруга си с кухненска дъска за рязане!"

Та след дъсчицата си издялках и една дървена лъжичка, с която да бъркам супата. Увлечена от дърводелството, измайсторих и солничка и пеперничка. Ау, много нескопосани станаха, милите. Все едно децата ги бяха правили по труд и творчество в училище. Пламен даже не ми даваше да ги слагам на тортата, ма го погледнах лошо, после погледнах и към дъската (истинската) и той реши да не ми се бърка повече. 

И за ножченцето ми понечи да се изкаже не особено ласкаво, но отново го "прерязах". Формата му не била правилна, декоративното мотивче му било като емблема на Опел. Брей, къде пък такъв критик го намерих??? Права беше мама като все ми повтаряше навремето "Внимавай за какъв ще се омъжиш!", ама кой да ти слуша. 

Та след всичкия зарзават и такъми, най-сетне дойде ред и на тортата под формата на тенджера. Пак според критика най-яко щяло да бъде, ако съм я направела с леко открехнат капак и вътре да се вижда супата. Сигурно и пара щеше да поиска да излиза. Ама чак такъв талант нямам. Затова си я направих по най-лесния начин. Голям зор видях с ръба на тенджерата и капака. Колко пъти ги правих и развалях, само аз си знам. Така и не успях да го издокарам като хората, но пък дръжчиците станаха чуднички. Десенчето също ми е любимо! Умирам си за рисувани черешки! Пък моите какви хубавички станаха!!! Пък аз каква съм скромничка!!!

За финал написах и рецептата на едно захарно листче, та да можете и вие да си сготвите тази вкусна зеленчукова супичка. Моята, странно защо, беше станала сладникава и с вкус на шоколад, но и така биде изядена. 

Майтапът настрана, но свекър ми толкова се впечатли от тази торта, че се разплака. Беше изключително трогнат и развълнуван. Два дни не я беше разрязал, а само си я гледал и я показвал наляво и надясно. Беше се изфукал на половината квартал. В крайна сметка все пак я хапнали с приятелите му, а зеленчуците си запази и сега му красят работното място. 

Е, посъбудих силите ви с малко витаминозна супа, а сега ми се иска да посъбудя и мозъците ви. Приготвила съм ви една загадка. 

Напоследък най-малкият ми син Девин много обича да ми помага с тортите като прави и той разни неща от захарно тесто. Това е последното му творение. Дадох му няколко топки захарно тесто да си играе и след пет минути ми се появи с думите "Интересно! Не съм тренирал, пък гледай как хубаво ми се получи!" Като добра майка възкликнах "Ау, страхотно е!", а като не чак толкова добра попитах "Какво е?" Безмислено е да ви обеснявам колко възмутителен и глупав се стори този въпрос на Девин. Детето в такова недоумение ме гледаше и се чудеше как изобщо е възможно да не се сетя що за нещо е това. Любопитно ми е да разбера дали вие ще се досетите. Очаквам предположениято ви с интерес, а отговорът - в следващата публикация. Даже се чудя дали и наградя да няма за позналите, ама ще видим има ли такива изобщо.

Успех!

Това е "нещото". Обърнете внимание на цялата мизерия, която се е полепила по тестото (не че ще ви помогне да разберете какво е). Представям си колко пъти е изпускано и как се е валяло по земята и по дрехите му.