Честит първи рожден ден, Яни!!!

Ето, че и най-малкото ни момче стана на 1 годинка!!! Просто не мога да повярвам колко бързо лети времето. Помня толкова ясно нощта на 26 юни преди година, когато точно в 0.27 часа на бял свят се появи той - нашият четвърти син, нашето слънчице, нашият мъничък Дамян! С идването си на бял свят той ни направи безумно щастливи, озари душите ни със светлина и изпълни сърцата ни с любов. 

Появявайки се в моя живот, Дамян сбъдна цели три мои мечти. Първата от тях бе да имам четирима сина. Споделяла съм ви как още в девети клас, след един час по история, реших, че някой ден, като порасна, ще имам четири момчета и едно момиче. Втората ми сбъдната мечта бе и аз да изпитам пълна наслада от това да съм бременна. Предишните ми бременности бяха доста кошмарни, съпроводени от куп проблеми, несигурност и страхове. А деветте месеца, в които носех Яни в утробата си, бяха приказни. Третата ми мечта бе Пламен да присъства на раждането. Предишните три пъти той не бе до мен, а така исках да съпреживеем заедно тези така вълнуващи и велики моменти. И ето, че заедно посрещнахме Дамян, заедно чухме как изплака, поехме го в една обща прегръдка, целувахме малката му главичка, целувахме се един друг... Беше наистина вълнуващо и велико!

Точно след една година, малко след полунощ, отново бяхме заедно - гушнати на спалнята с Дамян помежду ни. Той спинкаше сладко, а ние си припомняхме неговото раждане. И пак се държахме за ръце, и пак го целувахме по главицата, и пак се обичахме безумно. 

Само дето онова малко бебоче вече не е чак толкова малко. Пораснало е с цяла една година!!! Да ни е живо и здраво и да ни прави все така щастливи и да продължава да сбъдва мечти - и наши, и свои.

А сега да ви разкажа за самия рожден ден. Знаете, че за мен първият рожден ден е изключително важно и емоционално събитие. Но този път, да си призная, не бе така. Вместо да съм ентусиазирана и да го очаквам с нетърпение, аз бях по-скоро в депресия. Нямах нито желание, нито настроение за празник. Надявах се, че с времето нещата ще се оправят, но датата наближаваше, а аз нямах ни най-малка идея какво да правя. Проблемът бе, че ми се искаше нещо по-специално от празнична вечеря в семеен кръг, а не виждах как да го реализирам. Докато на Пламен не му хрумна гениалната идея "Защо не спретнеш нещо в западен парк?" Е как не се бях сетила?!!? Още на следващата сутрин се изстреляхме към парка с цел да проучим има ли подходящо място. Оказа се, че има - страхотна поляна с беседка и няколко масички и пейки, заобиколени от красиви дървета. Просто перфектно! Докато се приберем вкъщи цялостната концепция за рождения ден на Яни беше налице - градинско парти на морска тематика. Сега пък бях изпаднала в другата крайност - място не можех да си намеря от вълнение и нетърпение. Исках на секундата да се заема с подготовката и организацията на всичко. И тук се появиха трите основни проблема:

Проблем №1 - Дали времето ще е подходящо за празник на открито? Че с тези дъждове...

Проблем №2 - Дали беседката ще е свободна на тази дата? Че мястото се оказа доста популярно.

Проблем №3 - Дали оставащите две седмици ще ми стигнат да реализирам всичко запланувано? Че идеи много, ама само две ръце и 24 часа в денонощие...

Както виждате и трите проблема си бяха бая сериозни, а най-лошото и изнервящото бе, че не зависеха от мен. А така да мразя да съм зависима от нещо, което не зависи от мен...

В крайна сметка реших, че най-добре е вместо да се тръшкам ще го бъде или не, да се залавям за работа, пък каквото стане. 

Тук е мястото да благодаря с цялото си сърце и душа на моя съпруг, който както винаги бе до мен и ме подкрепяше и ми помагаше във всичко и с всички сили. Благодаря ти, любов моя! Без теб съм просто загубена!!!!

Идеята ми за морската или по-точно моряшката тематика дойде от разкошния албум, който Дамян получи като подарък от Вили още в края на април. Щом го видях, в главата ми се прокрадна идеята тортата за първия му рожден ден да е нещо в този стил. Но пък още отпреди това си бях наумила да е с любимото ми зайче Питър от книжките на Беатрикс Потър. И така близо месец и половина везните клоняха ту в полза на морячето, ту в полза на заека. Докато не открихме перфектната поляна. 

Основните цветове, около които се вихреше цялото ми въображение, бяха бяло, синьо и червено. Каквото и да купувахме и подготвяхме, все беше в тая цветова гама. 

Откъм декорация заложих на балони и ленти и въженца с флагчета. Последните реших сама да си ги правя, защото не намерих нищо подходящо по магазините. За целта си купих покривки за еднократна употреба в трите основни цвята и от тях изрязах триъгълничета. Поредното доказателство, че с ножицата съм на "вие". Пламен ме скъса от бъзици, но така беше по-забавно. Ама и много ми помогна момчето. Бяхме си като малка манифактурка - приспим децата и се залавяме за ножиците и телбода. Опасахме апартамента с флагчета на въженца. 

Накупихме и всичко необходимо за празничната почерпка - чашки, чинийки, прибори, салфетки. Естествено, отново всичко в бяло, синьо и червено. 

Подбрахме и менюто. Пламен се зае с кетъринга и пиенето, а аз - с домашноприготвените неща. За всичко запланувано времето не ми стигна, но основното успях да свърша.

И децата имаха задачи покрай подготовката на партито. Денис отговаряше за музикалното оформление и за "резервацията" на беседката. От интернет свали всички готини парчета, сред които и най-любимите на Дамян. Той е голям фен на BOX TV и наистина си има любими песни. А в деня на празника още следобяд организира банда приятели и отидоха в парка да пазят беседката.

Задачата на Давид, който единствен бе във ваканция, беше да се грижи за бебето в напрегнати ситуации, та да мога аз да свърша максимално много работи. А често го пращах и по магазините да ми пазарува това-онова. 

Девин мина най-тънко откъм ангажименти. Единственото, за което го бях помолила, бе да прогнозира какво ще е времето. Ежедневните дъждове и бури направо ме изкарваха извън релси. Бях убедена, че всичко ще се прецака заради лошото време, но Девин постоянно ме успокояваше "Празник ще има! Не се притеснявай!" 

За да не се чувства пренебрегнат, и на Дамян поставих няколко задачки. Исках да се научи да духа свещичка, но единственото, което постигнахме, бе да сумти с нос. Добре, че нямаше хрема. Щеше ми се и да мрънка по-малко, а да спи повечко, но и тук ударихме на камък. 

Неуспех претърпях и в намирането на моряшко костюмче за рожденика. Само в ebay открих такова, каквото исках, но времето за доставка бе прекалено дълго, което не ме устройваше. 

За сметка на това пък аз се сдобих с чудна рокля, която благодарение на приятелката ми Боги доразкрасих и стана точно каквато си я представях. Благодаря ти, Богче!!!

Благодаря и на Вили, която специално за празника изработи 15 благодарствени картички и не позволи да й платя нито лев. 

Но стига само съм писала, ами да взема да ви покажа какво успях да сътворя. 

Най-напред започнах с меденките, че са най-трайни, а и най-пипкави. Замесих двойна доза тесто, изпекох над 10 тави и декорирах 123 бисквитки. Ето ги и тях. 

 Тази серия с лодчиците ми отне най-много време - цял следобяд ги декорирах, но пък станаха много сладурски. И една с една няма еднакви!!! 

 Тези са най-обикновени принторки, но пък са много морски и винтидж и много си ги харесвам.

 И тези са семпли откъм декорация, но пък са веселяшки. 

 Нямаше как да мина без рибки - хем морско, хем сладурско. За жалост имам само една формичка, а ми се щеше да са различни като размер и вид, но ...

 Любимите ми къпкейкчета - подходящи за всякакъв повод и тематика! 

 И тия ги обожавам!!! Толкова бебешорски, и толкова моряшки!!! 

Три дни печене и декориране и един ден снимки. Само да отбележа, че специално за снимките Пламен ми купи два вида ламиниран паркет (да си го ползвам за фон), а тия тънките бели летвички ми ги свали от дървените щори. Мъж мечта, беееееееееееее!!!! Как да не го обичам безумно!?!?

Част от курабиите опаковах в целуфанчета, а останалите просто подредих в един голям кош. 

За тортата вече ви казах - моряшка като дизайн, а на вкус беше Нутела и маскарпоне, какаови блатове с шоколадова заливка и бисквити "Еверест", натопени в капучино.В дизайна няма нищо авторско. Моряшката тема е толкова популярна и експлоатирана, че едва ли може да се измисли нещо ново и невиждано. Аз заложих на изчистена и стилна визия - високи етажи (16 см и 10 см) и преливащи сини нюанси.

  

Акцент бяха платноходката и мечето моряк. И ако се чудите защо и как Мечо седи извън лодката, веднага ще ви кажа - просто защото не ми хареса как седи вътре в нея. Колко критики от страна на Пламен обрах само аз си знам - колко било нереалистично, малоумно, тъпо... Поне един пояс да съм му сложела... Но аз се заинатих.

За да прикрия мястото, където се снаждат отделните ленти на гърба на тортата, реших да "спусна" едно въженце с котва. Мисля, че се получи идеално. 

Освен тази торта направих и още две, но едноетажни и без фондан. Само ги измазах с крем и ги декорирах с пръстен от мини захарни перлички в бяло, синьо и червено. На вкус бяха ягодови. Изпекох и 24 ванилови кексчета с пюре от ягоди и кора от лимон. Обожавам колко сочни и ароматни стават! Врътнах и две дузини шоколадови кексчета. Претърсих всички специализирани магазинчета да си купя някакви подходящи хартиени капсулки и топъри за мъфинчета на морска тематика, но нищо не открих. Само пиратски продават. Тотално се бях отчаяла и о, чудо!!! Най-добрата ми приятелка си дойде от Канада и един от подаръците, които ми донесе бе ето този

Без изобщо да знае, че ще правя моряшко парти и че ми трябва точно такъв сет. Е направо полудях от радост!!! Благодаря ти, Вале!!! Имах си и две стойки за къпкейкчетата и бях супер щастлива. 

Толкова се ентусиазирах, че реших да си направя нещо като парти маса - като тия, дето бях виждала из интернет, само ей така, за да си я поснимам. Почнах да гледам разни снимки - ейййййй, ма то едни красоти, едни чудесии!!! Къде съм тръгнала и аз??? Забелязах, че по повечето снимки има високи стъклени буркани, пълни с едноцветни бонбони. Много стилно и готино ми се видя. Сетих се, че и аз имам три бурканчета (е, не такива гъзарски, а от китайците, бях си ги купувала за по 4-5 лв). Бурканчета добре, ама откъде да намеря бонбони в бяло, синьо и червено? Къде ли не търсих - нищо. Накрая реших сама да си направя. Забърках набързо едни бонбони тип "Рафаело" и ги овалях в кокосови стърготини, които собственоръчно боядисах в синьо и червено. Еми чудни ми се получиха - хем вкусни, хем фотогенични. Та ето я и моята парти маса. 

Вече всичко ми беше готово. Оставаше ми едно единствено нещо - да се моля времето да не провали празника. Прогнозите за деня бяха кошмарни - облаци, ветрове, дъждове. Сърчицето ми се беше свило на топка. Представях си как навън се лее дъжд като из ведро, а аз седя вкъщи и лея крокодилски сълзи и нагъвам кексче след кексче или гриза нервно курабии. Но за моя радост времето бе на наша страна - ни дъжд, ни буря. Беше си перфектно за веселба на открито. Тъй че се натоварихме в колата и се изсипахме на поляната. А тя дори бе прясно окосена (какъв късмет!). Дени и приятелите му бяха завардили беседката. Не ми оставаше нищо друго освен да се заловя с украсата и подредбата. Идея си нямате колко много помощници имах!!! По-големите деца ми помогнаха да навържа знаменцата и ми надуха всичките 60 балона. По-малките дечица събираха балоните от поляната и ми ги носеха да ги комплектовам по три и да им вържа панделки. Татковци ги закачаха по беседката и дърветата. Майки подреждаха масите. Хората от кетъринга доставиха храната, появи се аниматорът, заприиждаха гости... Купонът се развихри с пълна сила. 

Забавляваха се малките.

Забавляваха се по-големите.

Забавляваха се и най-големите.

Имаше много игри, хапване, пийване, настроение, усмивки, хубава музика и разбира се, снимки, много снимки.

Накрая дойде ред и на тортата. Дамянчето толкова си я хареса!!! Докато гледах как свещичката гори и всички пеехме "Happy Birthday" цялата настръхнах - от вълнение, от щастие, от гордост, от любов... Беше наистина страхотно!!! Толкова е хубаво да си майка на едногодишен рожденик!!!!

Дамян така и не успя да духне свещичката, затова се наложи аз да свърша тая работа. Дано поне си е пожелал нещо хубаво. А аз му желая да ми е живичък и здравичък и да е все така сладък, умен и чаровен! Обичам те, мое малко момченце!!! Обичам те безумно!!!

 Благодаря на абсолютно всички, които бяха с нас в този ден: на моите родители; на сестра ми Рони и племеника ми Криси; на родителите на Пламен; на Валя, Пепи, Никола, София и Калина; на Боги, Бобо и Дани; на Светлето, Ицето, Сами и Боби; на Марги, Иван и Боби; на Дорчето, Иво и Гого; на Вени и Никола; на Иля, Юли и Стоян; на Ради, Теа и Мони; на Александра, Гената, Марти и Тони; на Краси; на Стоян и Нели; на Насето и Йоанка; на Вики; на Наталка, Калоян и Преси; на Джем и Толга; на Гошето; на Стефи и Ади; на Роси, Благо, Еличка и Аси; на Деничка и Нико; на Миленка; на Вени, Вальо и Лора.

Благодаря и на всички, които не успяха да дойдат, но мислено бяха с нас. Благодаря ви за обажданията, за писмата и съобщенията. Благодаря ви за прекрасните пожелания!

Празникът свърши, но споменът за него остана да топли сърцата ни. 

Останаха и цветята.

И подаръците... 

Като се събуди и видя толкова много подаръци, Яни направо се ошашави. "Лелеееееее, всичко това за мен ли е????"

А като разбра, че му е позволено и да пипа, се развихри на макс.

"Я, ама то било хипер яко да си рожденик!"

Яко е и още как! Айде догодина пак, живот и здраве!!!

А след рождения ден заминахме на вилата, където свършихме нещо много важно. Още като гаджета с Пламен си заплюхме една бука за "нашето дърво" и в кората на дънера й издълбахме Л+П=сърце. Като се роди Денис под сърцето добавихме едно "Д" и някак от самосебеси то и сърцето се сляха - нагледна визуализация, че Денис е плод на нашата любов, демек любовта ни прелива в деца. С появата на Давид добавихме още едно "Д", а след раждането на Девин "Д"-тата станаха три. Сега бе ред Пламен да издълбае още едно и за Дамянчето. Докато го дялкаше, племенникът ми констатира: "А, ми че то има място за поне още едно Д!" :) То място има, ама мойте сили и нерви са на привършване. 

А днес, 1 юли, Дамянчето празнува и имен ден! Да му е живо и здраво името и с радост да си го носи!!! Наздраве, Дамяне! :)

Една птичка пролет... прави

Причината да направя курабийките, които ще ви представя днес, бе ето тази голяма и красива кутия.

Какво имаше в нея ще ви разкрия малко по-късно.

А това спретнато гнезденце с цели седем яйчица в него пък бе вдъхновението ми.

А сега и цялата история малко по-подробно.

От повече от година, като се ровя из интернет пространството, постоянно попадам на разни ръчноизработени красоти, които все се оказват дело на една и съща авторка - Вили от Варна. Толкова пъти съм се възхищавала на невероятния й усет за стил, цветове, детайли и на също толкова невероятните й умения, с които изработва всичко. Но за мое огромно съжаление колкото и пъти да гостувах на блога й, все се сблъсквах със следното съобщение "Не приемам поръчки". Излишно е да казвам какво разочарование изпивах, но в същото време напълно уважавах и осъзнавах какво се крие зад тези думи - та нали самата аз съм оставила такова съобщение в моя блог.

И така, месеци наред само въздишах по красотите, сътворени от Вили, докато един ден, в края на март, не се престраших да я попитам дали случайно няма нещичко, вече направено, което бих могла да си купя. Толкова много исках да притежавам поне една картичка, дело на нейното въображение и златни ръце. Представа си нямате как се почувствах, когато Вили ми отвърна, че за мен би направила изключение и с удоволствие ще ми измайстори нещо специално. Хем бях безумно щастлива, хем се чувствах някак виновно, като досадна изнудвачка. На всичкото отгоре не можах да се задоволя само с една, а си поръчах цели три картички - по една за рождените дни на Девин и Дамян и една за мен. Очаквах, че Вили ще ми ги прати чак към средата на юни, но тя ме изненада доста по-рано - още в края на април. Писа ми, че е готова и ме предупреди като отида да си взема пратката от куриерската фирма, да имам предвид, че кутията е тежичка. Реших, че има предвид "обемна", защото колко да тежат три картички??? 
Отивам в Еконт и момчето ме пита "Какво чакате? Голям пакет ли е?" А аз "Ами, едва ли е голям. Три картички в кутия." Човекът рови, рови и накрая хвана един огромен пакет. Хили се и вика "А бе, бая картички трябва да са!" Гледам и не мога да повярвам. Още повече се ошашавих като взех пакета. Ми той верно тежък. Тая Вили явно не се е объркала. Даже помолих момчето да оставя пратката в офиса им и да си я взема по-късно, след като прибера Девин от детска, та да не я мъкна с мен назад -напред. А той пак се хили и вика "Става, ама ще Ви начислим такси "гардероб" и "свръхтегло"."

На бързи обороти взех разстоянието до градината и обратно. Такова любопитство ме тресеше, че ви е бедна фантазията. Като се прибрах, обаче, любопитството бе изместено от страх. Може би ме мислите за луда, но наистина ме обвзе страх. Вече предчувствах, че в пакета ме очаква нещо изключително специално и не смеех да го отворя от вълнение. Повече от час отлагах и накрая събрах смелост. Разкъсах найлоновия плик и вече държах красивата кутия в ръце. Открехнах капака и първото нещо, което видях, бе писмото, което Вили собственоръчно бе написала до мен. Изчетох го на един дъх и сълзите вече напираха в очите ми. Няма думи, с които мога да опиша онова, което почувствах, когато почнах да разгръщам цветните хартии, в които бяха опаковани всички невероятни неща, които Вили бе сътворила. Представете си, че стоите до мен и заедно ги вадим от кутията едно по едно.

Първото нещо бе сладурската картичката за Дамян, която му бях поръчала за първия рожден ден. След нея се докоснах до книгоразделителя за Девин. Вместо картичка, Вили преценила, че той ще е по-полезен на Девин - нали ще е ученик на есен, живот и здраве. И моята картичка беше претърпяла сериозна метаморфоза. :) Не картичка, а цял бележник в разкошни пастелни цветове, нежни дантели и деликатни цветя и перли получих като подарък от Вили. Подарък имаше и за Дамянчето - уникален албум за снимки на морска тематика. Толкова стилен и така изпипан до най-малкия детайл!!!Истинско бижу и съвършенство! И за да не се почувстват пренебрегнати и останалите членове на нашето семейство, Вили бе изпратила подарък и за тях - семейна "снимка". Хипер идейно и готино! Девин и Давид толкова се впечатлиха и така я харесаха. Повече от седмица Девин постоянно я взимаше, гледаше си я, галеше я. Сподели ми, че докато бил на детска, за да не му липсва, си я "въобразявал". 

Уникален подарък и невероятен жест! Не можете да отречете, нали?!? 

След неистовата радост и безмерното щастие, които преживях, започнах трескаво да мисля по какъв начин поне малко да се реванширам на Вили. Място не можех да си намеря. 

Реших да зарадвам нея и прекрасните й дъщери с бижута, но исках да им изпратя и нещо, сътворено лично от мен. Реших да декорирам курабийки. А идеята за дизайна ми хрумна благодарение на гнезденцето, което ви показах в началото на публикацията. 

Това гнезденце открих съвсем случайно между гредите на кошарата на вилата ни. Стана ми толкова мило и хубаво! Първоначално без да искам изплаших майката и тя изхвърча, но после се върна и се сприателихме - не се страхуваше от мен и си мътеше спокойно яйчицата. 

Към гнездото, яйчицата и птичето прибавих и малко цъфнали пролетни дръвчета, волни пеперуди, полски цветя и вдъхновението в мен вече напираше с поривите на силния планински вятър. Нямах търпение да се прибера в София и да се заловя за работа. И ето какво се получи. 

 

През цялото време, докато снимах курабийките, Девин ме караше да му измислям задачи по математика, които да решава и така да се подготвя за изпита за прием в първи клас. Та от толкова много математика ми хрумна да спретна и ето този кадър. 

Условието на задачата е следното: Дадена е медена курабийка във формата на сърце. Какво получаваме, ако към нея добавим куп инструменти, бои, дъстове, малко захарно тесто, много любов, търпение и вдъхновение? 

Отговор: 

Освен по математика, Девин държеше да е добре подготвен и по български език. За целта му съставях изречения, а той трябваше да каже какви са - съобщителни, въпросителни, подбудителни и т.н. На примера "Оправи си стаята!" Девин бе категоричен "Наказателно!" Реших да го пробвам и с нещо по-трудно - да открива кой извършва действието в дадено изречение. Справяше се перфектно, докато на изречението "Времето е слънчево и топло." не получих отговор "Слънцето. " Викам му "Е как слънцето? Я пак помисли!" А той "Ти помисли! Ако нямаше слънце, нито щеше да е слънчево, нито топло." 

И въпреки солидната подготовка в деня на интервюто Девин беше бая изплашен. Влизаме в класната стая и госпожата му вика "Притеснен ли си?", а той "Ми да, нали съм на изпит!" Тя го успокоява "Няма нищо страшно. Или може би аз ти се виждам страшна?" Девин, безкрайно откровен "Да." Другите учителки от комисията се развеселиха: "Ама малко страшна, средно страшна или много страшна е госпожата?" Девин отвръща "Малко страшна." Излизаме после навън и аз му викам "Как можа да кажеш, че госпожата е малко страшна?" А той: "Ами от трите възможни отговора - малко, средно и много страшна, тоя не беше ли най-правилният?"Голям купон е с тия деца!!! 

Но да се върна на подаръка за Вили. Ето го и него в окончателния му вид. 

Дано съм успяла да я зарадвам поне малко. Още веднъж ти благодаря от все сърце и душа за страхотната изненада и уникалния жест, скъпа Вили!!! Ти си не само невероятно талантлив творец, но и прекрасен човек. 

И за да ви заредя с още повече пролетно настроение, ето и още малко снимки от вилата ни - едно наистина вълшебно място. 

А на финала и един специален подарък - каня ви на полянката пред вилата, за да се насладите максимално на спокойствието и красотата, да усетите полъха на вятъра, да чуете песента на щурците (фийчъринг детските гласчета на моите щурчета), да вдишате от свежия планински въдух и от аромата на полските цветя. Нека ви е пролетно и красиво! Заповядайте!