четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Тортата на Ана-Мария или Провансалска торта с макове

Кръстих тази торта "провансалска", защото като я гледам сякаш се пренасям на село - сред тревите, маковете, житата... Вдишвам оня чист, изпълнен с аромати и пеперуди въздух. Усещам закачливия полъх на вятъра, който си играе с косите ми и гъделичка кожата ми. Разтапям се под ласките на жаркото слънце. Дочувам жуженето на пчелите  и скърцането на щурчетата. Всичко е така приказно и романтично!!!
Как дойде идеята за тортата. Майката на Ана-Мария, Ели, ми показа една торта, която си бе харесала. Моментално си представих моята интерпретация на темата -  зелена, двуетажна, с макове, цветя, пеперуди, сламена панделка и с малката сладка кукличка, която от месеци си бях набелязала в един магазин. Мечтаех си за деня, в който ще имам повод да я купя. 
И ето, че този ден дойде. Веднага отскочих до мола и останах като втрещена - магазинчето вече го нямаше. Добре, че я бях видяла и на още едно място. Не искам и да си помисля какво разочарование щях да преживея, ако не я бях открила и там. Мисля, че страхотно се вписва в цялостната визия на тортата и е прекрасен акцент. Сякаш самата Ана-Мария се е върнала назад във времето и тича волно сред тревите, маковете и житата...Вятърът я гони закачливо и роши слънчевите й коси. Небето се оглежда в очите й, а щурчетата й нашепват "Честит Рожден Ден". И всичко е така приказно...
Да знаете само колко се зарадвах, когато Ели ми прати снимка на Ана-Мария и тортата, снимани насред зелена тревичка. Сторило й се, че няма по-подходящо място от това. Ами да! Значи и тя е усетила всичко онова, което чувствах аз, докато правех тортата. Вече съм сигурна, че в тортите ми има не само любов, но и магия. 



    А това е подаръкът, с който Ели много ме зарадва - едно от нейните стилни и шикозни цветя от плат. Бях си го харесала в албума й във Face book и й писах, че ми е любимо. И тя решила да ми го подари. 
Благодаря ти, Ели! За жеста и затова, че те познавам!


А това съм аз с подаръка. 


6 коментара:

  1. Хей, Бубе, отдавна трябваше да се случи този блог. Едно е човек да се любува на тортите ти, да ги съзерцава в захлас, но да усети истинската история, да чуе звук и вдиша мирис на сено - вълшебно е! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Бубе,
    пресъздала си в тази торта, всичко което си описала с думи. Дори не е нужно да ги изричаш, то се вижда във всеки детайл. Прекрасна е!
    Браво Бубе!

    ОтговорИзтриване
  3. От много време следя твоите творения във Фликр, но съм пропуснала факта че имаш блог. Голям пропуск от моя страна, защото съм ти невероятен фен! Честно казано не се сщам за някой друг в БГ, който да прави такива невероятни торти като теб! Искрено се възхищама ва таланта, уменията и търпението ти! С огромно удоволствие слагам блога в любими и ще го наблюдават из късо:)

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей казвам се Веселина, може да посетиш блогами туk
    http://vesselinaivanova.altervista.org/wordpress/

    ОтговорИзтриване
  5. Бубе до като разбера точно как да напиша мнение в болга мина цяла месец;)ама какво да правя -БЛОНДИНКА;))))))))))))
    Казвала съм ти и преди колко много те обичам;)даже мога да кажа, че за първи път го казвам на жена;)Никога няма да забравя първият ни контакт и колко близка ми стана още с първият написан ред;))))))))усетих, че сме от една порада и съм щастлива и горда, че те познавам;)За тортите, ти си знаеш, няма по добра от теб , златни ръце имаш , искрено ти се възхищава и радвам че си откирла нещо което те прави щастлива и те допълва, в комбинация с прекрасното ви семейство, мога да кажа, че срещнах още един щастлив човек по пътя си, а те за съжаление са малко;)))))))запази това;)и само напред;)))))

    ОтговорИзтриване