Мои торти и във Варна

   Е, София явно вече ми е тясна, та взех, че отскочих и до Варна! Не в буквалния смисъл, разбира се. Отдавна получавам доста запитвания на мейла от хора извън столицата , дали биха могли да се сдобият с моя торта. И най-сетне една смела жена се престраши и реши да експериментира. Изцяло на свой риск се договори с една от куриерските фирми да извършат взимането и доставката и то не на една, а на цели три торти!!! Тази решителна дама е Дафина Манукян - собственичката на модна къща "Дафне". 

Поводът да ме потърси бяха рождените дни на двете й деца (родени са на две последователни дати). През цялото време, докато водехме кореспонденция по мейла и се чувахме по телефона и представа си нямах, че това е така известната варненска дизайнерка. Разбрах го едва след като куриерите отнесоха тортите и ми оставиха разписка, на която пишеше "Дафне". 

За малкия син на Дафина, Филип, направих две торти - една за празника вкъщи и една за детското парти. Поръчката беше за торти с животни и по-точно полярни мечки, пингвини, тюлени и най-вече косатки (голямата любов на Филип). 

Прецених, че косатката заслужава почетно място и я поставих като основен акцент. Исках да изпъква максимално, затова тортата е доста изчистена откъм детайли. Контрастът между ярките и наситени цветове и черното допълнително подсилва ефекта. Това е първата ми косатка от захарно тесто, но мисля, че се справих добре с моделирането и оцветяването й. Самият Филип също много си я беше харесал, защото я скъсал от целувки.

Тортата за детския празник трябваше да е правоъгълна, за да се разреже по-лесно на много парчета. Честно да си призная, мразя тази форма, но в случая пък се върза добре с цялостния дизайн, който бях замислила. 

Много съм доволна от фигурките. Станаха ми супер сладурски! Знам, че звучи ужасно нескромно, но какво да направя, като толкова си ги харесвам. Трудно ми беше да се разделя с тях. Добре, че са снимките (макар и не особено качествени), та да си ги имам за спомен. Ох, още малко и ще се разцивря така, както е тръгнало! Специално заради тази торта си поръчах и комплект patchwork cutters за снежинки от Xcerx. За тези,  които не знаят, ще поясня, че това е български онлайн магазин за нехранителни сладкарски консумативи. Това беше първата ми поръчка от тях, но останах очарована от любезното отношение, професионалния подход, коректността и бързината. Освен очарована, останах и изненадана. Оказа се, че победителката в един от конкурсите, които организират ежемесечно, е предотстъпила наградата си на мен. Казва се Ина и й благодаря от все сърце! Успя да ме трогне и зарадва много! Така се сдобих не само с моите си неща от поръчката, но и с брой на списание Cake. Да не говорим, че момичето от Xcerx ми беше пратило и мостри на най-различни хартиени формички за мъфини и бонбони. Хиляди благодарности и за нея! Стана като на "Оскарите", но съвсем заслужено.

Страшно се кефех на снежинките, докато не ги пробвах. Принципно за изрязване на формички с patchwork cutters се използва мексиканска паста, но тъй като аз не разполагам с такава, реших, че и със захарно тесто щемине номерът. Да, ама не! Не искам да ви разказвам в детайли каква борба и нерви му хвърлих. С триста зора успях да изрежа цели... седем снежинки и то само от един вид и размер. Но пък станаха чудни!!! Имайте късмет да не ги харесате!

Името е изписано по този начин, защото Филип учи във френското училище във Варна. Тук е мястото да изкажа още една огромна благодарност към Елена - българка, която живее в Испания. Не я познавам лично, но сме съфорумки в тортената тема към БГМама (там се подвизава под името patriyani ). Та тази прекрасна жена решила да ме изненада и ми пратила на адреса на друга съфорумка комплект букви за изрязване и цяла торбичка тичинки за цветя. Е, кажете ми, как да не се просълзя от подобен жест! Благодаря ти, Елена, за страхотния подарък! А самите буквички са супер и ми вършат чудесна работа.

За дъщерята на Дафина, Елизабет, реших да направя нещо стилно и красиво., подобаващо за млада дама. Темата беше цветя и пеперуди. Веднага се сетих за един мой тефтер с красиви корици и дизайнът ми се избистри. За жалост не можах да го претворя така нежен и деликатен. Може би сгреших, че не изрисувах тортата, а избрах апликация. С нея декорацията определено стана по-груба и натруфена, но като цяло, все пак се получи добре. Към тортата имах поръчка и за курабийки, които, естествено, декорирах в същия стил.

Сигурна съм, че вече си казвате "Те тортите ясни, ами как са стигнали до Варна?" Е, няма да ви мъча повече. И за мен моментът с транспорта беше кошмарен. Първоначално бях спокойна, защото си мислех, че просто някой познат на Дафина ще ги натовари в колата си и ще ги закара до Варна. И друг път мои торти са пътували надалеч (Бургас, Разград, Велико Търново, Дупница) и са пристигали невредими. Но като разбрах, че в случая куриери ще извършат доставката, напарво ми настръхна косата. Притеснявах се не само от вида, в който ще пристигнат, но и как ще ги съхраняват и дали няма да се развалят. За проклетия температурите бяха летни, нищо, че е ноември месец. Дафина ме успокои, че тя изцяло поема риска и аз няма да нося никаква отговорност каквото и да се случи. По същите куриери предния ден ми изпрати три големи пластмасови кутии, в които да сложа тортите. Трябва да ви кажа, че съм възхитена от старанието на куриерската фирма. Подходиха с голямо внимание и старание, спазиха до минута оговорения час за взимане и ми обещаха, че ще се постараят да стигнат невредими. Излишно е да казвам, че не спах спокойно тази нощ. На сутринта чаках с нетърпение Дафина да ми се обади. Новините бяха повече от добри - тортите бяха пристигнали цели целенички, "сякаш от съседния блок са ми ги данесли". Отдъхнах си! Телефонният разговор не продължи дълго, защото както вече ви споменах, Филип беше награбил косатката да я целува и целият се беше омазал с черна боя за ужас на майка му. Най-добрият му приятел (косатката) му бе отишъл на гости за рождения ден. Кажете после, че не стават чудеса!