Семпли и стилни

Знаете колко харесвам семплите, изчистени и стилни торти. Наскоро имах щастието да спретна две такива. Коварното при този тип дизайн е, че всичко трябва да е съвършено - формата, цветовете, детайлите. При натруфенките торти множеството елементи и цветове отвличат вниманието и несъвършенствата могат лесно да бъдат замаскирани или да останат незабелязани. Но когато цялата декорация се състои в едно единствено цвете, например, място за издънки няма. Тогава и най-малкият дефект се набива на очи и съсипва всичко. Тъй че, простичките и елементарни на пръв поглед торти, далеч не са толкова лесни за изработване. За съжаление в България този стил не е сред популярните и харесваните. Тук на почит са пищните декорации, което е особено видно при сватбените торти. Ако няма водопад от минимум 100 рози и то яркочервени, непременно примесени със златничко, то хич не ми я хвалете!!! Затова съм безкрайно щастлива, когато ми се отдаде възможност да сътворя нещо по мой вкус.

Поръчката дойде от Стефи - красива българка, женена за холандец. Поводът да ме потърси бе рожденият ден на свекърва й Хенриета, която им идваше на гости. Стефи искаше да я изненада с "елегантна торта с изчистени форми", която да подобава на "дама с очарователен стил, по-скоро френски шик". За вдъхновение ми беше препоръчала да разгледам тортите на April Reed . Нямаше нужда да се ровя из нета, защото това е дизайнерката, на която най-много се възхищавам и в папката с "любими" имам куп снимки на нейни торти. Твърде далеч съм от съвършенството и фантазията, с които твори. Затова и не посмях да копирам някоя от тортите й. Първоначално избрах цветовете, защото Стефи искаше да знае в каква гама да подготви цялостната декорация за празника. Спрях се на розово и кафяво, обожавам тази комбинация. Останалото дойде някак от самосебе си. Крайният резултат определено ми допада. Още повече ми допадна коментарът на Стефи, когато видя тортата: "Ха, ами това е тя!!!" Имаше предвид, че тортата е досущ като свекървата, а за мен това беше повече от комплимент. 

А тази торта е много специална за мен, защото е първата, която правя за моята майка. Беше ми много криво, че съм правила торти за кого ли не, а за собствената ми майка - нищо! Но ето, че моментът да поправя тази черна несправедливост настъпи. Поводът - именият й ден. Казва се Николина. Майка е на две дъщери, баба на четирима внука, прекрасна съпруга и добър човек. С две думи - напълно си е заслужила тортата жената. Исках да е нещо нежно, стилно и красиво. И отново тръгнах от цветовете, а в последствие ми се избистри и дизайнът. Дантелата е истинска. Знам, че е супер непрофесионално да се използват неядливи материали, но нито имах време, нито пък необходимите умения да я изрисувам с роял айсинг. Розите, обаче, са от захарно тесто, та да не ме освиркате съвсем. Все пак и аз мога това-онова! Най-важното е, че успях да изненадам и зарадвам мама. Ма то след близо три години чакане как да не се изненада и зарадва!!!