Първата торта на Бекъмчето

Тази торта ми е супер любима!!! Направих я за един много специален човек - новороденото бебе на една от най-добрите ми приятелки, Дорето. На 27 януари тя роди своя втори син Георги. За цялото щастие, еуфория, трепети и емоции около появата на едно бебе няма какво да ви говоря. Подобни събития винаги ме изпълват с най-голямото умиление и обич на света. И къде да излея тези чувства, ако не в направата на една торта. Дорчето ме помоли да я спретна за погачата на Гого, та да смае всички гости. Може би тук е моментът да уточня, че Георги, Гого и Бекъмчето са едно и също лице. Аз му викам Бекъмчето на галено от Жоро Бекъма.

Речено - сторено! Реших, че щом ще смайваме гостите (само жени, както е обичаят), редно е на първо място размерът да е внушителен. Два етажа ми се видяха твърде скромни, пък повече от три ми се стори чиста лакомия. Врътнах етажчетата за норматив и дойде най-забавната част - декорирането. Исках дизайнът да е максимално бебешки - нежен, изчистен и в същото време стилен. Изгледах за вдъхновение всички снимки на торти по темата из нета, но нищо не ме впечатли особено. Тогава подхванах всичко на бебешка тематика - обзавеждане, дрешки, покани, парти аксесоари, картички, играчки. Постепенно визията ми изплува в съзнанието и ето какъв беше резултатът. Знам, че вече ви е писнало да го казвам, но на живо тортата беше много по-красива. Да ви обеснявам кое от нея ми е любимо няма смисъл, защото харесвам всяко едно детайлче - от мечетата, през надписа, та до най-малкото копченце или сърчице. 

Акцент, естествено, е бебенцето на върха. За него ОГРОМНО благодаря на Валерия, която ми го направи с помощта на силиконовата й матричка. С подобна джаджа всичко става толкова бързо и лесно, а крайният резултат определено е впечатляващ. Особено като знам за предишните ми бебета от захарно тесто колко труд и суетене му хвърлих. Моделирах ги съвсем сама без да ползвам каквито и да било калъпчета. Първото, както вече съм ви разказвала, беше за тортата за кръщенето на Девин. Историята може да прочетете на страничката Торти за семейството. Другото бебенце отново бе за торта за кръщене - на бебе Стоянчо от Бургас. Толкова много си го харесвах и обичах, че идея си нямах как ще се разделя с него като дойдат да си вземат тортата. Държах го в една кутийка в гардероба и всеки път като минех оттам, отварях да си го погледкам. Девин също му беше страшен фен и постоянно искаше да му го дам да го целува и гушка. Не му се отвори парашутът, естествено. Рискувах или да го овъртоли в лиги, или да го изпусне на земята и да му свети маслото. 

 

Ох, много бебешка стана тази публикация. Вече взех да гукам, а скоро поотрасналите ми бебета ще почнат да грачат, че е време за вечеря. 

Всички, които имате бебета, целунете ги от мен по челцата, а тия, които нямате - отивайте да си направите, че със седене пред компютъра не става.