Торта в стил VINTAGE

Първо да поясня, че VINTAGE е термин от винарството. Вината с такъв етикет са произведени от специално селектирани сортове грозде от една и съща реколта и са с гарантирано високо качество. В модата и изкуството vintage стилът се асоциира с ретро шик, т.е. нещо съвременно, което наподобява античното. Същото е и при тортите (изображения за винтидж торти). 

Та моята винтидж торта я правих за рождения ден на съседката ми Ася. Тя е една прекрасна жена, за която съм ви споменавала и преди. Чувствам я много близка и мога да разговарям с нея за каквото и да било с часове. Много съм й благодарна, защото буквално ме зарива с купища дрехи за момчетата, омалели на нейния син Вики. Споделя ми и своя опит като майка на вече попораснало момче. Като човек е изключително добра и отзивчива и винаги готова да помогне с каквото може. Е как да не направиш торта за такъв разкошен човек!?!? 

За миналия й рожден ден тортата беше доста по-модернистична и в по-крещящи цветове, докато тази година реших да заложа на по-романтичен и аристократичен дизайн. Исках да е нещо наистина красиво и стилно, защото тя го заслужава. Ретро стилът ми се стори много подходящ и дизайнът моментално изплува в главата ми. Притеснявах се дали ще успея да изрисувам първия етаж с малки розички, но мисля, че се получи много добре. Исках цветовете да са пастелни, но в същото време да си контрастират, затова за основни подбрах екрю, маслено зелено и розово. Съжалявам, че нямам силиконова матрица за направата на дантела от захарно тесто, та се наложи да ползвам истинска такава, но без нея визията нямаше да е така ретро. Харесвам си и пискюлите (много са старовремски, нали?), както и малкия таен дневник, който явно не е много таен, след като съм успяла да го докопам и да напиша пожеланията си в него. :-)) Розите и сатенената панделка са доста изтъркан, но пък романтичен мотив, тъй че присъствието им е съвсем оправдано. А моята песен "Колко хубава беше тортата на живо , пък по снимките как не си личи!" вече съм ви я пяла многократно, тъй че няма защо пак да я тананикам. 

Но ще се повторя по един друг въпрос - копирането и взаимстването на чужди дизайни. 

Поводът е един мой коментар от миналата седмица, благодарение на който ме охарактеризираха като "злобарка". Случката беше следната - във ФБ попаднах на албумче със снимки на торти, правени от едно момиче от Сливен. Видях, че има доста торти, копия на мои. Под една написах, че според мен е редно когато се копира 1:1 нечий дизайн, да се спомене кой е авторът на оригинала. Аз, поне, винаги го правя и считам, че така е редно. Не бих се чувствала конфортно да обирам лаврите за нещо, което не е моя заслуга. Иначе нямам нищо, ама нищо против който и да било да копира или взаимства идеи от мен. Това може само да ме радва и ласкае!!! Много момичета са ми писали с молба да им позволя да копират моя торта и на никого не съм отказвала. Всъщност изобщо не е нужно да ме питате за подобно нещо. Щом ви харесва - действайте! Аз също си имам една папка "любими", в която си запазвам всички торти, които са ми направили силно впечатление и честичко си ги разглеждам за вдъхновение. Сред най-любимите ми торти, които съм направила, има и такива, които са дословно копирани от чужди (като тази например). Но най-горда съм с дизайните, измислени и сътворени изцяло от мен. За мен най-важното е, че каквото и да правя, го правя с огромна любов, а злобата и завистта са чувства твърде непознати за сърцето и душата ми. 

Другото нещо, с което постоянно си навличам негативно отношение и дори омраза е, че съм крайно откровена в мнението си. Често се случва не само да хваля, но и да споделям какво не ми харесва. Вярвам, че градивната критика е много по-полезна и ценна от неискрените комплименти. Бих била признателна и благодарна на този, който ми покаже грешките и ме научи как да ги избягвам, за да стана по-добра, а не на онзи, който ме залива с лицемерни хвалебствия. Затова когато една торта не ми харесва, аз просто казвам "не ми харесва заради това, това и това..." Някои приемат критиката ми положително, за други моментално ставам високомерна гаднярка, която всячески се опитва да смаже самочувствието на другите. За успокоение на вторите ще кажа, че и към самата себе си съм изключително взискателна и критична. Самочувствието е хубаво нещо, но само когато е с покритие. Така възпитавам и децата си, за да не останат излъгани в собствените си възможности и разочаровани от постиженията си вбъдеще.