Финални зимни акорди (надявам се)

Тази сутрин като станах и видях, че навън отново прехвърча сняг, направо ми призля. След купищата лалета за рождения ми ден, някак се настроих на пролетна вълна и сега това мрачно и студено време ме подтиска и нервира.

Но пък снежецът ме подсети, че имам една торта на зимна тематика, която още не съм ви показвала и реших, че моментът е изключително подходящ да го сторя. 

Това е тортата, която правих за 30 рожден ден на Ицето - братът на мъжа на сестра ми. Ако някой има идея какъв ми се пада на мен, добре дошъл е да сподели и да ме ограмоти по въпроса. Признавам си, много съм зле с тия роднински връзки. Откакто разбрах, че съществуват шуренайка и лелинчо, тотално се отказах да задълбавам в темата. Пък и с тия големи родове, от които произлизам, едва ли някога ще им хвана бройката и родствените взаимоотношения на роднините. Не помня дали съм ви споменавала, но бащата на дядо ми по бащина линия са били 13 деца (12 момичета и той последно дете - до мъжко са карали хората, то е ясно). Та дядо е имал 62 или 63 първи братовчеди! 

Но да се върнем на рожденика (много готино момче и все още необвързано, между другото). Понеже е заклет скиор, реши, че най би му подхождала торта на същата тематика. Аз със тоя спорт съм скарана и лекинко се стреснах. На ски съм се качвала един единствен път в живота си и финалът не бе добър. Преди много години, като учителка заведох част от учениците ми на Банско, та докато бяхме на пистата, децата настояха и аз да се пробвам. Не можех да им откажа тоя саир и се метнах на едни ски. Оказаха се доста излишни, защото повечето време се татрузих по дупе, но както и да е. 

Та Ицето ми прати снимчица на неговите ски и ски обувки и от тоя момент насетне се почна моята душевна драма. Що нощи се въртях като гламава из леглото в мисли и терзания как да я направя тая пуста скиорска обувка от захарно тесто. Докато най-сетне не дойде време да я подхвана. Рекох си "Каквото стане - това!" Откъснах един голям токмак захарно тесто и почнах да моделирам обувката. На форма взе, че се получи. После я боядисах с черна боя и още повече заприлича на ски автомат. Последваха всички дребни джвръчки и детайли. За жалост на снимките не си личат добре, но се постарах всичко да е като при оригинала. Вътрешната част на обувката направих от предварително оцветено в черно тесто и така приличаше досущ на текстил, а външната, допълнително боядисана част, лъщеше като пластмаса. Направих и шевове, и релеф там където трябва. Добавих и няколко надписа и обувчето стана като макет на истински ски автомат. Идея си нямате колко бях щастлива и доволна от себе си. За късмет, докато работех по обувката, през вкъщи мина и една приятелка, която така се прехласна по сътвореното от мен, че вече и крилца ми поникнаха от кеф. А когато и Пламен и децата се изказаха положително, вече нямах грам съмнение, че съм успяла. И все пак, най-важно бе да чуя мнението на самия рожденик. Оценката му бе наистина висока. Каза, че съм се справила блестящо и гостите му до последно не искали да повярват, че обувката е от захарно тесто. А фактът, че не бе позволил на никой да му я изяде и си я запази за спомен, ме направи още по-щастлива.

Е, прехвалих се максимално, сега да видя и вие какво ще кажете по въпроса. Давам ви повечко снимков материал, за да добиете по-пълна представа за нещата. 

Това са оригинилните обувки, от които гледах.

А от тази макар и лоша снимка, можете да добиете представа за реалните размери на тортата и обувката, а и да видите как не бива да се държи торта, защото се огъва от собствената си тежест и се съсипва. Ръцете винаги трябва да са отдолу под подложката, а не да я държат отстрани. Тази торта тежеше 7 кг и колкото и здрава да е подложката, тя все пак опддава на тежестта.

И за да ви е още по-зимно, ето и малко снежни снимки.