Цветя за Цветница

Тази публикация е поздрав към всички, които носят прекрасни имена на цветя. Бъдете живи и здрави и поне толкова свежи и красиви като цветята, на които сте кръстени!

Но преди да ви представя днешните торти, бързам да оповестя отговора на загадката от миналия брой. "Нещото", според самия автор на произведението, е къщичка. И хубавото е, че има познали - тамън четирима на брой. Това са шестгодишният син на Тони, Лили К, Краси (Карото Гетов) и Людмил (съпругът на Дани Пиркова). Честито! За тях, както обещах, ще има по една наградка. Затова моля Тони и Лили да ми пратят пощенските си адреси на мейла. На Людмил и Краси ги знам. Благодаря на всички, които се включиха в познаването. Всички предложения бяха супер готини. Похвално е, че имате такова развинтено въображение. Прочетох догадките ви на Девин и той страшно се забавлява. 

А сега към тортите. Нито една от тях не е правена за Цветница, но всички са декорирани с цветя. 

Тази бе за рождения ден на нашата семейна зъболекарка д-р Румяна Станчева. И друг път съм ви споменавала за нея, но пак ще кажа, че тя е невероятна комбинация от супер професионалист и супер човек. Още по-невероятно звучи някой да каже, че си обича зъболекаря. Но ние наистина много я обичаме. С изключение на Давид, който изпитва неистов страх от всякакви медицински работници и манипулации. Но да се върнем на тортата. Ден преди рождения си ден д-р Станчева ми се обади да си поръча торта. Първоначално ужасно се притесних! Дори й казах, че мога да спретна единстевно торта без декорация, поради липсата на време. Тя нямаше нищо против, защото държеше тортата й да е вкусна и направена от мен. Затворих телефона и се залових за работа. Реших, че може цяла нощ да не спя, но ще сътворя торта достатъчно добра не само на вкус, но и на вид. Спрях се на един мой любим дизайн, който не бях правила до този момент. Ето тук можете да видите оригинала. Обожавам по-нестандартната форма на тази торта. Долният етаж е доста висок - 15 см, а горният - съвсем нисичък. Притеснението ми бе да напасна размера и броят на кръгчетата, така че да се подредят точно и на височина и по дължина без да се застъпват и без да остане празно място. Получи ми се перфектно, но бях смаяна колко много кръгчета бяха нужни, за да облепя цялата торта - над 120 доколкото си спомням! Доволна съм и от цветята. Изработката на една роза от захарно тесто отнема доста време, но пък стават много красиви. И така тортата ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да тръпна в очакване на д-р Станчева да мине да си я вземе. Не мога да ви опиша колко се изненадах когато я видях. Беше облечена в тоалет със същите цветове като цветовете на тортата. Да се бяхме наговорили сигурно нямаше да ни се получи така перфектно!!! Тя ужасно много си хареса тортата, а аз бях безкрайно щастлива, че успях да зарадвам и изненадам приятно такъв прекрасен човек като нея! 

Тази торта също е правена за рожден ден, а виновничка бе Надето. След като ми бе напоръчала торти за половината си рода, най-после дойде и нейният ред. Искаше тортата й да е изцяло декорирана с цветя в различни нюанси на синьото, какъвто е и цветът на очите й. За вкус си избра любимата ми Кармен. Идея си нямам колко точно цветенца изработих за тази торта, но важното е ,че  се получи така, както исках. Най-много си харесвам цветната топка най-отгоре. Мисля, че стана доста идейна и симпатична. А и Надето остана доволна, което е най-важното. 

  

Поръчката на тази торта долетя от далечна Канада и по-точно от Ели. Преди време тя ми бе поръчала тази торта за рождения ден на сестра й Мими. Сега бе ред на сестрата на съпруга й - Моника. Поводът отново бе рожден ден. Изискването бе пълнежът да е After Eight, а в декорацията задължително да има слънчогледи. Дълго се чудих за дизайна и накрая прецених, че само слънчогледи ще стои някак постно, затова направих и всички останали цветя и треволяци. Самата торта "облякох" с фитили в три нюанса синьо, за да контрастират максимално на топлата жълто-оранжева гама на цветното букетче. За жалост снимките ми са отвратителни, но вие сте свикнали с това. А ето и писмото, което получих от Ели:

"Здрасти Бубе,
Радвам се, че формичките са те зарадвали :) (става въпрос за формички за курабийки, които Ели ми беше изпратила от Канада по сестра си и много ме изненада и зарадва, за което безкрайно й благодаря!!!)
Благодаря за тортата, Моника беше откачила, обади ми се в някакво
предистеричо състояние и крештеше по телефона, че няма как да позволи
на никой да разреже тортата, че ще седи и ще я гледа само :) Хахах
беше много смешна и мила. С две думи много се зарадва :)"

И след няколко дни още едно:

"Здарасти Бубе :)
Днес финално, ден 5ти тортата беше разрязана ....
Моника до последно не е давала да нарежат и опитат тортата ... Вярвам
такъв прецидент около твоите торти не е имало :)
Поздрави! И пак благодаря!
Е."

Само за информация ще вмъкна, че всъщност и друг път съм имала подобни "прецеденти". При една от случките майката на рожденика ми даде гениалната идея да правя по две торти - една красивичка за гледане, и една невзрачна за ядене. 

За финал, ето ви и тортата, която Елка си спечели като награда, послучай първия рожден ден на моя блог. Първоначално бе решила да направя торта за тригодишния й син Тео, но после преценихме, че наградата все пак си е нейна и тортата трябва да е за нея. Като вкус й направих нещо специално, за да се доближа максимално до предпочитанията й. Относно дизайна тя се спря на голямата си страст - латино танците. Мислех си тортата да е изцяло бяла с черни силуети на танцуващи двойки. Но ми се стори твърде скучно. Все пак латиното е пълно с емоция, страст, цвят. Веднага се сетих за любимата ми Куба и сюжетът мигновено изплува във въображението ми - двойка влюбени, пленени от магията на танца, океанът, преливащ в цветовете на залеза и омайващия дъх на цъфнали плумерии. Идея си нямам защо влюбените ми тонцуват танго, а не пачанга, но както и да е. Може пък да са аржентински танцьори- туристи, репетиращи своето танго на брега на Варадеро. Оказа се, че и Елка е влюбена в Куба, след като преди време имала щастието да я посети. 

Е, толкоз за днес. Дано ви е станало цветно на душата. Весели празници!