Балетни торти

Както вече съм ви споделяла, балетът е едно от малкото неща, които никога не са ме привличали особено. Даже като дете по едно време се чудех дали съм нормална, щом нямам желание да се пъхна в пачка и палци и да припкам па-де-дьо. Тук задължително трябва да отбележа и ролята на баща ми при формирането у мен на подобно негативно отношение към това танцово изкуство. Всеки път, щом майка ми го скастреше за нещо, той на мига се превъплъщаваше в умиращия лебед и така драматично почваше да приритва, че можеше да събуди умиление и у най-коравосърдечния човек. Не и у майка ми, разбира се. Чуех ли думата "балет", в съзнанието ми изплуваше образа на мрящото хвъркато и нищо повече. Другата основна причина да не изпитвам влечение към балета са чорапогащниците, които навремето си бяха неразделен аксесоар от балетния тоалет. Бели, найлонови, впити в краката - направо ме втриса като си го представя! Ненавиждам тази част от облеклото. И като малка, и сега изпитвам ужас от чорапогащи. Затова и на децата ми никога не съм обувала подобно нещо. Пък и те са момчета. Е, аз от време на време се прежалвам, когато тоалетът го изисква, но го правя наистина рядко. 

Но не за чорапогащи и измиращи лебеди е днешната публикация, а за торти на балетна тематика. Ще ви представя две такива. Общото между тях е, че са правени почти една след друга за две малки прекрасни госпожици и че са снимани ужасно. И за двете светлината ми бе кошмарна (декемврийска), каквито станаха и снимките. 

 Първата бе за втория рожден ден на Симони. Майка й Неви нямаше много ясна представа каква точно да бъде тортата като дизайн. Първоначално се спря на пъстра торта с много цветя и задължителното присъствие на слонче, калинка, жаба и охлюв. В последствие ми прати и снимка на тоалета,  с който ще бъде облечена рожденичката - туника в светли пастелни цветове. Реших да избера бонбонестата гама и заложих на бледо розовото като основен цвят. Представих си тортата нежна, кокетна и момичешка. И веднага ми хрумна и идеята слончето всъщност да е балерина - хем нестандартно, хем сладурско. Но веднага изникна въпросът как да съчетая останалите животинки с дизайна. За калинката нямаше проблем - където и да я сложех, все щеше да си е на място. Но жабата и охлюва?!? В крайна сметка снимах тортата без тях, а после ги добавих.Пълнежът беше лекичък и диетичен, та да подхожда на една балерина - ванилови блатове и крем, чаени бисквитки и резенчета банан. Да вземе тортата дойде бащата на Симони. Бях я пакетирала в кутия за торта и го помолих да не я вдига за дръжките, защото няма да издържат на тежестта (все пак двуетажните торти са около 6 кг, а понякога и повече). Но той не ме послуша и малко след като вдигна кутията, дръжките се скъсаха. Тортата падна върху масичката в хола, слава богу, само от около десетина сантиметра височина. Изтръпнах. С треперещи ръце отворих кутията и не знаех какво да очаквам. За щастие поражения нямаше и просто я опаковах в нова кутия. За съжаление след няколко дни получих мейл от Неви, в който си личеше, че е разочарована от дизайна на тортата. Представяла си я доста по-пищно украсена и шаренка - като горска полянка с много цветя и животинки. Беше ми много криво, че не съм се справила със задачата, но се надявам, че поне Симони си я е харесала и е била щастлива. 

  

Втората балетна торта бе за Ева. За предишния й рожден ден й направих една от най-любимите ми торти - със Зайка и Мецанка. Това е и една от най-копираните ми торти. За този рожден ден по дизайна на тортата работих съвместно с майката на Евичка - Петя (невероятно позитивно, мило и прекрасно момиче) и с Ели Гледачева (фотографката), която снима празничната фотосесия. Отправните точки бяха две - цветовата гама и балетната тема, съобразени изцяло с тоалета на рожденичката. Като цветове трябваше да се огранича до бяло, бледо и наситено розово, черно и тъмносребристо. Избора на детайлите бе дело на Ели. Изпрати ми снимчици на всичко, което е подготвила за фотосесията - името, изписано с буквички в сърчица, сребърни коронки, балеринки с черни полички и розови трика. А аз трябваше да им намеря място и в дизайна на тортата. Като прибавим към всичко и прекрасната Ева, мисля, че се получи страхотна симбиоза. 

За днес - толкова. Аз се отправям с балетна стъпка към кухнята да приготвя нещо за обяд на децата, а на вас пожелавам да ви е леко, волно и танцувално на душата през цялата седмица.

И да не пропусна да ви подсетя - ако още не сте дали гласа си за Класация 2012, можете да го направите до края на месеца. Успех!