За мъже

Великденските пости свършиха, тъй че с чиста съвест мога да ви покажа нещо по-месничко и блажничко. Днес ще ви представя две торти. Общото между тях е, че са правени за мъже - единият заклет рибар, другият - заклет месар. 

Първата бе за рождения ден на съседа ни Илия (заклетия месар). Това е човекът, който неведнъж е приютявал мои торти в неговия хладилник. Но по стечение на обстоятелствата, те никога не са били предназначени за него. Всеки път, когато правех сватбени торти и ми трябваше още един хладилник, той бе така добър да ми услужва с неговия. Ето, че най-накрая дойде ред да му се реванширам. И понеже той е голям фен на скара- бирата, логично и дизайнът на тортата бе такъв. Реших самата торта да представлява барбекю, тип тенджера, а отгоре да "метна" някоя и друга мръвчица. И понеже вече бях правила пържолка (имам предвид тортата за Георги), този път заложих на свинско шишче и македонски наденички - хем да не се повтарям, хем да ми е забавно да се пробвам с нещо ново. Барбекюто исках да има максимално автентичен вид - да е цялото опушено и в сажди, та да подсказва колко често е в експлоатация. За целта си боядисах тортата с черна боя , а отгоре мацотих с няколко различни цвята дъстове.  Дървените въглища първоначално мислех да ги рисувам, но после ми хрумна гениалната идея да си ги разпечатам на вафлена хартия. От интернет си свалих снимка на разпалена жар и готово. Най-много се озорих с решетката за скарата. Правих я по подобие на истинска такава. Разточих си дебел пласт захарно тесто, оформих от него кръг и почна голямото рязане. Страшен пипкаж и страшна забава!!! След като тестото изсъхна и се повтвърди, минах и решетката с черно и дъстове. Най-кошмарно бе поставянето й върху тортата - на доста места се начупи и я подреждах като пъзел, но нищо фатално. Ето какво се получи в крайна сметка - барбекю за чудо и приказ! 

 Жарта примамливо светеше в огнено червено и пушлявеше. Чакаше с нетърпение да й метна мръвките. Скоро наденичките зацвърчаха, по повърхността им изби мазнинка и придобиха оня изкусителен вид на препеченко. Свинското шишче доовкусих с парченца жълта, зелена и червена чушка и малко лук. За разкош опуках и две люти чушлета, сорт Шипка. Към цялата тая благиня нямаше как да не добавя и кенче ледено студена биричка. Спретнах го от слепени кръгли бисквитки, увити в захарно тесто. Измайсторих и едни щипчици - няма да си горим ръцете, я! 

Сигуна съм, че на Илия му е било сладко (в буквалния смисъл на думата!) :)))

 

Втората торта я правих по молба на свекър ми за неговия приятел - месарят (заклетия рибар). Той е собственик на месарския магазин точно пред блока им и всяка вечер се събират там на хапване и пийване в кръчмето към магазина, което кодово и с любов наричат "офиса". Трудят се усърдно хората, какво да се прави! Да не мислите, че е лесно всяка вечер да се потиш над свинско и винско. Та в знак на благодарност за ежедневното гостоприемство, свекър ми и останалите "колеги" искаха да изненадат и зарадват своя домакин с торта, изработена от мен. Темата - риболов, ама не какъв да е, а на сом. Признавам си, идея си нямах как точно изглежда тая риба, но да живее нетът! Разрових се за снимки и си свалих десетина, които да ми служат за ориентир. И се почна голямото моделиране. Взех една прилично голяма топка бяло захарно тесто, запретнах ръкави и последваха поне пет-шест опита. Все нещо не беше като хората - или формата не можех да докарам, или съотношението глава-тяло. Да бях закесила с въдица край някой водоем, сигурно повече щеше да ми спори. Все пак успях да моделирам нещо, което да прилича на сом. То не бяха перки, не бяха мустаци!!! Да му се не знае и сложната риба!!! И понеже беше от бяло тесто, приличаше на гипсова фигурка, която чака да бъде оцветена. Щом позасъхна и с тая работа се заех. Такова мацане с боите му ударих, че не е истина. Часове наред наслагвах различни пластове и нюанси докато докарам реалистичен вид на кожата. Най-отгоре минах и с перлена боя, за да изглежда лъскава и хлъзгава. Не знам дали от снимките си личи, но се получи наистина много достоверно - направо си замириса на прясноуловена риба! Голямо мятане му удари върху тортата (баш като риба на сухо), но в крайна сметка се кротна. 

Признанието, което очаквах - месарят казал, че сомчето ми било същинско като истинско. Точно такъв сом бил уловил миналия уикенд, ама пет пъти по-голям! Е, има си хас да не е бил два метра, минимум!!! :)))

Най-готиното беше, че след известно време в "офиса" съвсем случайно се засекли съседът Илия и свекър ми, които дотогава не се познавали. Месарят взел да се хвали на Илия за тортата със сомчето. Той на свой ред също се изфукал с неговата и я запоказвал на телефона си. Свекър ми, и той да не остане по-назад, пък показал тенджерката със зеленчукова супа, която му направих за рождения ден. Само си представете картинката - трима мъже си мерят.......тортите! И трите сътворени от мен!!! Е как да не ми е кеф!?!?

След толкова много храна отивам и аз да хапна нещичко!