Сватбата на Веси и Купен

Ето ги и тях! Влюбени, усмихнати, щастливи! Това са Весето и Купен! 

Как се запознах с тях? Ами чрез писмото на Веси до мен, озаглавено "100 усмихнати гърла", което получих преди точно една година. Предлагам ви и вие да се запознаете с тях чрез него:

Бубе, Здравей!

Ти разбира се не ме познаваш, сигурно се чудиш и защо ти пиша в 3,48 ч. през нощта, но се зачетох. Освен с прекрасни снимки и сладкарски изкушения, твоят блог разказва приказни истории, истински и човешки, споделени с любов и лекота. Явно е истина, хората, родени с талант, имат повече от един :))

И така, няма да ти пиша колко съм впечатлена от декорациите и вълшебствата, в които превръщаш разни неща като захар, яйца, мляко и прочие, а ще изложа накратко нашата история, като ще я завърша с една молба.

Купен Купенов Купенов е името на нашият син, в момента на 8 и 1/2 месеца. За това кратко време човечето понесе много, а и ние покрай него, но сега е вече здрав и жив. С неговият татко, Купен Купенов Купенов, се познаваме от далечната 1997 г. в класическа история на приятели състуденти в УНСС. После живота ни раздели и изненадващо през 2005-та ни събра отново - върнах се от странство след тримесечна телефонна любов, с разтуптяно и влюбено сърце. Заживяхме двамата заедно, после се сгодихме, а сега, на 2 септември ще се женим.

И ти ще ни направиш торта (това е молбата :)) Тя ще е със стилна, изтънчена декорация с джазови нотки и акценти от слънчево оранжево и свежо зелено, ще се усмихва на нас и нашите гости, ще бъде аристократично закачлива, нестандартно решена и всички ще ме питат кой я е създал. 

Ти ще определиш вид, вкус, декорация, начин на поднасяне, всичко, без да ни споделяш, като изненада.

Остава да кажеш дали се заемаш с предизвикателството да създадеш още едно бижу за 100 усмихнати гърла, както и какви са условията на доставка и начин на работа. 

С благодарност,

Весето

След това писмо датата 2 септември в моя календар бе белязана като "Денят на Веси и Купен". Кореспонденцията бе последвана и със запознанство на живо с бъдещата младоженка. На срещата уточнихме и всички подробности по сватбената торта. За дизайна водещи бяха три основни детайла - винтидж стила на булченската рокля, свежите цветове на букета и монограмите от поканите. За вкуса специално за случая измислих съвсем нов пълнеж - комбинация от ванилови блатове, напоени с домашен компот от праскови и бял ром, крем от маскарпоне, цедено кисело мляко, бита и квасена сметана и за разкош сладко от смокини, пресни зелени смокини, орехови ядки и чаени бисквитки. Свежо, вкусно и екзотично! 

 Работата по проекта започна с изработването на всички цветя за букета, който щеше да е основният акцент в дизайна на тортата. Като ориентир използвах ето тази снимка от каталога на сватбената агенция, която щеше да изработи булченския букет, както и цялостната флорална декорация за събитието. 

В захарния му вариант трябваше да внеса някои промени относно вида на използваните цветя, както и да добавя жълти рози. Цялостната изработка ми отне няколко дни, но мисля, че се получи много добре. Както обикновено, най-трудно бе самото подреждане на отделните цветя в аранжировка. Да намеря правилното място за всяка роза или стръкче си бе истинско предизвикателство. С естествени цветя това е къде, къде по-лесна задача, защото венчелистчетата им са мекички и гъвкави и няма опасност да се счупят. Можеш да си ги подреждаш плътно едно до друго, да ги наместваш както ти е удобно. При твърдите захарни цветя всяко има нужда от точно определено пространство, а празнините помежду им трябва умело да се запълнят с по-дребни цветчета или зеленина. Допълнителна трудност внесе и фактът, че розите бяха с различна големина и в различни цветове, т.е. трябваше да преценя кое с кое си подхожда и да ги разположа така, че да има от всичко навсякъде. В същото време вяжно бе и да постигна кръгла форма на букета. За основа използвах малка сферична пиафлора, около която редих цветята. Слагах, махах, нареждах, преподреждах... И ето какво се получи в крайна сметка. 

Самата торта бе триетажна. И трите етажа бяха в цвят слонова кост, с масленозелена фина плетена дантела в основата и множество дребни бели цветчета по горния ръб. 

На средния етаж разположих плочката с монограмите на младоженците - В и К. Тях прерисувах от поканата, заедно с двете сърчица. По план сърчица трябваше да има и по целия втори етаж, но реших, че ще е прекалено шарено и натруфено. 

 

Към голямата торта добавих и три едноетажни - все пак 100 усмихнати гърла трябваше да нахраня!!! 

Всичко бе готово. Оставеше само да доставим тортите на уреченото място в уречения час. А това, повярвайте ми, обикновено си е голямо изпитание. Предварително съпругът ми преценява по кой маршрут да минем, така че да сведем до минимум задръстванията, дупките, паветата, релсите и прелезите. Друг съществен момент е да преценим откъде ще грее слънцето, та да разположим тортата в сенчестата част на задната седалка. Климатикът, естествено, бичи на макс, все едно сме в хладилен камион. За транспортирането използвам дървена стойка, която един от младоженците ми бе сковал собственоръчно за превозването на тяхната сватбена торта от нас до Костенец, а след това ми я подари, за което съм му безкрайно благодарна (сватбата на Зори и Мариян). Аз сядам отстрани до тортата, за да я придържам. Иначе всяко рязко спиране или по-остър завой биха били пагубни. Да не ви обеснявам на какво напрежение и стрес съм подложена през цялото време. Но веднъж предам ли я непокътната и в пълната й прелест, политам до седмото небе от щастие и облекчение. 

И в конкретния случай всичко протече по гореописания план-график. Минахме цялото трасе без екстремни ситуации и драми. Спряхме пред входа на комплекса и вече бях готова да си отдъхна, когато най-учтиво ни помолиха да слезнем с колата в подземния паркинг, където бил входът към кухнята на ресторанта. Добре, ама слизането беше по такъв стръмен наклон, че тортата ми полетя стремглаво напред. Писъци, врясъци!!! Едва успях да я удържа. Само най-горният етаж се отлепи и се приплъзна почти до ръба на долния. Изтръпнах! Не ми се мисли какво щях да правя, ако беше паднал с все букета върху него. В кухнята на ресторанта без проблем оправих пораженията и вече всичко си беше на мястото. След цялото това напрежение можех спокойно да се отдам на заслужена почивка. А на вас предлагам да се отдадете на прекрасните снимки от сватбата на Веси и Купен. Съвсем заслужено им пожелавам да бъдат все така влюбени и щастливи!!!