Скапаното време навън скапа и лятното ми настроение, което ме беше обзело през последните седмици. Реално погледнато, то още си е пролет и да е мрачно и дъждовно е съвсем в реда на нещата, ама мен ме дразни. Искам слънце, а не сиви облаци! И за да се разведря и да ми стане по-цветно, взех да си представям безкрайни поля, обсипани с цветя и окъпани от слъчеви лъчи. И макове, много макове... Обожавам ги тия цветя! Толкова нежни и ефирни, че дори не дават да ги откъснеш - повяхват моментално. И се сетих, че имам едни кексчета с макове, които още не съм ви показвала. А съм ги правила преди малко повече от две години. Поводът бе рожденият ден на моята приятелка Ради. По онова време бях доста бременна с Дамянчето и хич не бях в кондиция да въртоля торти. Затова реших да я зарадвам с няколко декорирани къпкейкчета и домашнонаправени бонбони Рафаело. Ако трябва да съм точна, кексчетата бяха само три, а дизайнът им бе изцяло вдъхновен от кутията за чай и картичката, които бях поръчала за Ради. Постарах се максимално да пресъздам стила и мисля, че се получи добре. Комбинацията бяло и червено е много типична за рустик стила, затова и всичко беше подчинено на нея. Кексчетата и бонбоните не ми отнеха кой знае колко време, но какво снимане му ударих! А да се вихриш с фотоапарат и огромен корем не е много лесно. Кръстът после така ме болеше, че място не можех да си намеря. Важното е, че фотосесията ми се получи и още по-важното - успях да зарадвам Ради.
И макар да обичам толкова много маковете, оказва се, че имам само три торти (две от тях почти еднакви), в украсата на които присъстват тези цветя. Показвала съм ви ги, но не пречи пак да го направя. :)
И още как! Цветен и усмихнат! Бубе, показвай ни по-често... ;)
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Ооооо, да показвам, Гери, ама няма какво. То и старите неща свършиха. А за нови нямам никакво време. Но като тръгне Дамянчето на ясла, живот и здраве, може пак да ме осени музата и да сътворя нещо.
ИзтриванеБубе, разкошни са!!! Направо ми останаха очите , още повече,че напоследък (след 8 месечни зими вече по нашите земи ) и аз се влюбвам в тези цветя,толкова пламенни и топли :) А фотосесията ти се е получила,както винаги, прекрасна-иде ми да си ги сваля от екрана,толкова са живи :) Целият ансабъл е уникален!
ОтговорИзтриванеЦелувки!
Хриси
Много се радвам, че ти харесват. А за зимите си права - с всяка следваща година ми се струват все по-дълги и непоносими. Но това е защото ги мразя. Искам да ми е вечно пролет и лято. Не ща студове, дъждове, мъгли, сняг и т.н. Дай ми на мен слънчице, цветя, море, птички, пеперуди.
ИзтриванеТук точно ще се включа, ето още една причина толкова да те харесвам - и аз мразя зимата, и обожавам лятото. Както и маковете, миналата седмица се наложи да пътувам по подбалканската и се насладих на маковете и синчеца, покрай пътя...красота. И твоите са не по-малко разкошни, Бубе!
ИзтриванеОоооооо, за момент и аз се пренесох на подбалканската. Ма не знам защо, си представих, че сме във влака с теб. Седим си в купенцето, хортуваме си сладко, сладко, а през прозорчето навън притичват макове и синчец.
ИзтриванеМного благодаря за поста и че отново се "обади". Някак си ми липсваше да прочета нещо ново. Благодаря за споделеното време и показаните красоти! Страхотни са!
ОтговорИзтриванеЗдраве и весели летни дни на цялото ти семейство!
Ivchi
Честно да си призная, и на мен ужасно ми липсва писането тук в блога. Криво ми е, че така съм го занемарила. Но от толкова деца и ангажиментите покрай тях, все не ми остава време. Особено напоследък. Все гледам да съм навън с Яни и с часове прекарваме в градинката или в разходки. Но това ме прави щастлива и не се оплаквам. За мен децата са на първо място и се радвам, че имам възможността да съм на линия за тях. Преди години, когато правех торти супер интензивно, беше за сметка на семейството ми (Пламен, момчетата). Никога няма да си простя пропуснатото с тях. Но човек се учи от грешките си. Втори път такава няма да допусна.
ИзтриванеВесело лято и на вас!
Разбира се! Семейството преди всичко! Когато имаш време за постове - тогава. Важно е да не пропускаш щастливите мигове с децата. То толкова красоти има из блога ти, че човек винаги може да намери какво да гледа и никога да не му омръзне.
ИзтриванеВие разхождате ли се в Южния парк? Може да се видим някой път :)
Хубаво, усмихнато, слънчево, прекрасно лято!
Ivchi
Много хора ми споделят, че често и препрочитат разни публикации в блога и това ги зарежда положително, което е страхотно и ужасно ме радва. Аз самата понякога влизам да погледам и почета и също ми действа много успокояващо, ободряващо, емоционално. Припомням си разни случки от миналото и все едно си чета дневниче. Не че и дневници не си водя. Почнах още от мига, в който се роди най-големият и до ден днешен продължавам. Действа ми много добре, а и след време, като прочета какво съм писала преди години, е много вълнуващо. Толкова много неща се забравят с течение на времето. На момента си мислиш, че дадената случка е толкова съществена, че никога няма да я забравиш, но след време изобщо не я помниш. Навремето все се сърдех и чудех на майка ми как така не помни кога ми е пораснало първото зъбче, кога точно съм проходила и прочие. Но после осъзнах, че всъщност дори и това се забравя. Особено когато имаш повечко деца. Вече ми е толкова объркано кой кога е направил едикаквоси. С Пламен толкова често се питаме един друг "А бе, кое от децата правеше това или онова?"
ИзтриванеА за Южния - никога не ходя там, но не пречи да променя това. :) Някой ден с удоволствие бих се разходила до там, за да се запознаем лично. Само трябва да се разберем. Можеш да ми пишеш на мейла, ако решиш.
Никакви торти,кексчета, писане в блогове и прочее отдадености на хората не си струват, ако нямаш време за най-близките си хора....В този смисъл сигурно съм единствената, която одобрява това,че спря да правиш торти......Времето лети, и няма кой да ти върне пропуснатите мигове....
ОтговорИзтриванеАми като се замисля, освен Пламен, май никой друг не одобрява. Е, сигурно и всички, които са се дразнели, че правя торти. Хихихиххи! Радвам се, че и ти подкрепяш решението ми и не ме укоряваш. Иначе и до ден днешен продължавам да чувам "За бой си! Пропиляваш си таланта!" , "Допускаш най-голямата грешка в живота си!" и разни подобни. Сигурно са прави хората, но за мен е най-важно кое ме прави щастлива. А сега определено съм щастлива!!! Не отричам, че има много неща, които ми липсват от онзи период, но то пълно щастие няма. Пък и във всеки един момент, ако ми се доправи торта, мога да го сторя. Тъй че драма няма. :)
Изтриване