Един ден на Дамян

А бе, мамо, ква е тая тъпотия с "безгрижното детство"?!? Значи, тва може да го твърди само някой одъртел. Как пък веднъж не съм чул мой набор да каже подобна тъпотия!? Ти кво си мислиш? Че е много лесно да си на две ли??? Сядай да ти разкажа как минава един мой ден, пък да видим после аз ли живот си живея или ти!

Дето се вика, още преди да съм си отворил очите сутрин, и в просъница чувам: "Стягайте се, момчета, че малкият дивак всеки момент ще се събуди и ще ни разкаже играта!" И това ми било приятели!!! 

Ма кво да се прави? Имат очаквания към мен, трябва да ги оправдая. Още с гуреливи очи почвам да ги мачкам и размятам. Другарчета са ми, няма как. 

Айде тия четиримата ги оправих. Ма ме чакат още трима братя, майка, баща. Слагам усмивката на ангелче, изнизвам се от креватчето и заприпквам с боси крачета от легло на легло. Тоя да събудия, оня да събудя. Пък те едни кривиииииии! Събота било, осем часа нямало. Ше им се не знае и мрънкалата. 

Едно време закуската ми я сервираше в леглото - само примрънквах и ми вадеше цица, а сега кво - налага се да ти помагам да я приготвиш. "Донеси ми тва, дай онова! Сипвай! Бъркай!" Че и ми се караш като разсипвам и цапам. Ако не бях аз, да ти мажа палачинките с масло, за нищо нямаше да стават! Без мен си за никъде!!! Хората могат само да мечтаят за такъв помощник. 

Трудя се, помагам ти и накрая кво - даже не ми даваш да си излея цялото шише кленов сироп върху палачинката!!! Да не говорим за изолацията и дескриминацията, които търпя на всяко хранене. Вие си седите на нормални столове около масата, а аз - вързан в тоя бебешки стол, като наказан. 

След закуска с тати си пиете кафенцето, а аз съм принуден да си "играя" с братята ми. Ама нали съм най-малък, все не е на моето. Не мога да разбера как им е по-забавно да строят някво тъпо лего, вместо да им се качвам по главите, да ги скубя, хапя и прочие. На всичкото отгоре трябва просто да седя и да ги гледам и ме карат да обещавам да не пипам и да не крада частите. Обещавам, кво да правя!

Офффффф, тоя Девин! Крещи ми за някви обещания, дето съм бил дал. Кога тва бе? Преди пет минути? Че аз ако помнех толкова дълго кво съм обещал, щях да съм най-доброто дете на света. Не че не съм де. Нали, мамо? Нали???? Айде кажи де!!! Кво мълчиш като риба?

Кво ми трябваше да споменавам рибите? Взе, че ме бухна в коритото да ме къпеш. Знам колко е важна хигиената. Само не мога да разбера защо когато ти решиш да ме мокриш, няма проблем. Обаче, ако аз реша да си измия ръцете в тоалетната, вдигаш джабала до небесата! Ама е забавно да те гледам как фучиш, даже смешно. 

Ей, да не вземеш сега да ми махнеш харалийката (б.а. - хавлийката) и да ме изтипосаш гол? И аз си имам достойнство, моля те!!! Не ти ли стигат бебешките ми снимки с голотии? 

Ейййййййй, ма не се научи как да ми сушиш косата значи!!! Дай на мене!

Виждаш ли как се прави? Те тия къдрици да не мислиш, че от самосебеси така се навъртат на масури. Майсторлък си трябва. 

И ушите не щеш да ми изчистиш. А после само ми пилеш, че не чувам. Ама най мразя като те питат разни хора дали слушам и ти им пробутваш клишето "Слуша той, слуша - с двете уши. От едното влиза, от другото излиза!" Да те видя как щеше да влиза и излиза, ако ми бяха пълни с ушна кал. 

Оффф, като почнеш да се скръндзаш за тоя крем!!! Голяма работа като ти го изхабя. Ше примрънкаш на бащата за нов. Аз имам имидж да поддържам. Тая кожа иска грижи, за да е мекичка и нежна. Как иначе ше ми се лиготиш "Дай мама да цунка тия меки ръчички, бузки, носленце...!"

Кво? Искаш да излизаме? Баш сега, на най-интересното? Добре де, ше ти направя кефа. Чакай да си догледам детското и тръгваме!

Е за тва ли ме изведе? Да ти позирам по разни камънаци и пънове. Кво ми пука, че светлината е добра за снимки? А, са па и да се усмихвам! 

Сериозно ли ше ми купиш геврек, ако ти позволя да ме щракнеш още два-три пъти? Тва вече е друго нещо. Щото с тая шушулка, дето се опитваш да ме забаламосаш, няма да ти се получат нещата. Айде снимай и да тръгваме да търсим бабата с гевреците!

А бе малко сухичък ше дойде тоя геврек. Що не вземеш да ми купиш и нещо за пиене? Не! Нямаш повече пари? Да знаеш, повервАх ти!!!

Хапнахме, сега и да поспортуваме - за тонус и атлетично тяло. Пробвай и ти! Много е лесно. Млатиш с ролера по топката и търчиш след нея. Айде де! Кво само седиш на тая пейка и снимаш! Пък за пред тати ше има "Цял ден не съм подвила крак!"

Какво? Не те чух. Да си ходим ли??? Не ме разсмивай, моля те!!! Нали знаеш, че аз определям правилата. Дай да поседим още малко, да видя дали няма да изведат оная готината мацка, с гъзарската количка! Видя ли как ме гледаше вчера? Казвам ти, има нещо. 

Как тръгваме, бе??? Ти май въобще не ме слушаш. Сега ме принуждаваш да рева, да се тръшкам, да не искам да сядам в количката... Дай да си спестим целия този цирк, моля те! Само още половин час.

Виждаш ли как се посреща любим човек? С ръце около врата, а не на кръста. Усмихваш се, целуваш го. И забравяш за въпроси от типа на "Знаеш ли колко е часът?", "Къде ходиш, бе серсем?", "Купи ли всичко, след като ми звъня пет пъти да питаш кво да вземеш?", "По-умряла маруля нямаше ли?" и т.н. На мен ми забраняваш да рева в коридора, за да не чуват съседите, ама ти можеш да повишаваш тон на тати още от вратата, така ли?!?? Айде съобразявай се малко!!!

Да рева в коридора не може, ма се надявах поне сладко да мога да си похапна тайничко и на спокойствие. Обаче не, ти и тук ме откри! Като хрътка си, ейййййй! Как пък все ме надушваш като правя нещо нередно? 

Е, аз ли съм виновен, че съм си развалил вечерята??? Ми да беше скрила по-старателно бурканчето със сладко. А ти не само, че си го изтипосала на шкафа, ми си го оставила и отворено. Даже помислих, че е някакъв капан...

Ох, приспа ми се нещо. Ше взема да си лягам.

Неееее, не си бъркам в носа. Просто си го почиствам. Как искаш да заспя с всички тия сополи? После ше ти хъркам цяла нощ и има да мрънкаш. Като знам тати кво го правиш за тва хъркане, горкичкия! Айде лека, че утре кво ме чака....