Целувка за теб, любими!

По-паметливите от вас сигурно си спомнят, че на 14 октомври моят скъп съпруг празнува рожден ден. Тази година само одъртя без да празнува. Като се запъна, че не иска ни подаръци, ни купони, ни торта даже. Купи си едни обувки и счете, че това му е достатъчно. И без друго нямах грам свободно време да обикалям по магазините да му търся подаръци. Децата бяха адски разочаровани, че няма да имаме гости, а надеждите им, че покрай баща си и те ще намажат по някое подаръче, бяха разбити на пух и прах. Реших, че поне картичка трябва да купя - в нашето семейство картичките са неизменна част от всеки празник. Помолих Дани, едно страхотно момиче от Пловдив, което прави уникално красиви и стилни картички, да изработи една специално за Пламен. С Дани се познавам покрай сватбената торта, която й правих миналия месец и която се надявам да ви покажа в най-скоро време. Дизайнът за тортата на Пламен пък ми хрумна от една чанта в брошура на AVON и нямах търпение да го реализирам. Знаете колко си падам по по-изчистените и стилизирани неща, а тук имаше и скрито послание - целувка за моя любим! Изработих тортата с невроятно желание - сякаш на един дъх!!! Съжалявам ,че снимките са толкова ужасни и няма как да видите красотата на детайлите и цветовете, но повярвайте ми, тортата беше наистина едно малко бижу. Исках размерът и формата й да са по-нестандартни. Щеше ми се долният етаж да е максимално висок и тесен, но не посмях да прекаля с височината. Все пак, тортата беше вита, а да се огъне изправено толкова широко парче блат без да се начупи е почти абсурдно. Затова заложих на сигурното и в крайна сметка височината бе 16 см. Така не беше трудно и да я покрия с фондан. При високите и тесни торти покриването с чаршаф от захарно тесто е истински кошмар. Трябват невероятни умения, за да не се образуват плисета, пукнатини и прочие. Винаги , когато обличам по-висока торта, умирам от ужас дали ще се справя добре. В случая ми се получи перфектно и бях монго щастлива. Едното трудно мина, но ми предстоеше рисунката. Макар много от вас да ме считат за добра в изобразителното изкуство, аз всъщност не съм. А да се рисува върху торта си е рисковано - сгафиш ли, изтриване няма. Единственият изход е да покриеш цялата торта с нов пласт захарно тесто. Първо си маркирах лицето съвсем лекичко с молив и едва тогава минах с четка и боя. На едно място мацнах малко без да искам, та се наложи да направя перчемче на девойката (която, следвайки закодираното послание, се предполага да съм аз). И с това се справих що годе добре и вече можех да си отдъхна и да се отдам на забавната част. За по-ефектно, цветята направих релефни, а не рисувани. Използвах кътер за изрязване на сърчица, от които оформих венчелистчетата. Изтъних и накъдрих краищата с помощта на любимия ми инструмент - клечка за зъби. Станаха много нежни и ефирни. Хрумна ми тук-таме да сложа и по няколко тичинки за повече разкош. Дръжчиците нарисувах с помощта на съвсем тънка четка. Панделките и дантелката в основата на етажите придадоха още по-завършен и шикозен облик на тортата.  Кексчетата бяха логично допълнение - като подарък за тати от трите момчета (не че не му ги изядоха до троха). Хартиените формички си купих от ИКЕЯ - така перфектно се вписваха в запланувания от мен дизайна и като цвят, и като десен, че като ги видях, напарво пощръклях от радост. За жалост Пламен изобщо не си хареса тортата. Била убийствено яка, но женска. Трябвало нещо по-така да му направя, по-мъжествено. Обещах му догодина един голям полов член - по-мъжествено от това, здраве му кажи!!! Разбрала съм се и със сестра ми да дойде да ми помага в моделирането. Преди време тя работи 5 месеца в урологията на Окръжна болница и колко ги е виждала!!! Ще я ползвам като експерт-консултант. Поне на вкус тортата беше високо оценена. Пламен и децата толкова я харесаха, че само нея закусваха, обядваха и вечеряха докато не свърши (добре ,че не беше голяма!!!). Направих я с какаови и ванилови блатове, сиропирани с кафе, а кремовете бяха три вида - шоколадов аеро мус,  крем кафе и лешник с ром. Получи се много приятна комбинация. 

В заключение мога само да кажа - не разчитайте на скрити послания и дълбокоидейни замисли, отправени към мъже! Те, милите, очевидното не виждат понякога, камо ли завоалираното. 

И да не си мислите, че съм му сърдита нещо на моя скъп съпруг или му се цупя заради тортата. Нищо подобно!!! Обичам си го много!!! Още повече, че в момента ми ремонтира кухничката и ми е дал карт бланш да си я дооборудвам и разхубавя както и с каквото си искам. 

Обичам те, любими и ти пращам не една, а безброй целувки!