Сватбата на Боби и Наско

Запознайте се с още една влюбена и вече бракувана двойка - Бояна и Атанас!

И по традиция - тяхната любима песен!

За разлика от повечето хора, на които им предстои сватба, те двамата подходиха към всичко без излишно суетене, паника,  дъндании и разправии. Бяха организирали всичко едва ли не в последния момент. Да им завиди човек на спокойствието!!!

След като с Боби си разменихме два-три мейла, се уговорихме и да се видим, за да уточним всички подробности около тортата. Тя ми донесе снимки на няколко модела, които си беше харесала и заедно се спряхме на един от тях. В последствие той ми послужи само като ориентир, защото доста попромених дизайна. Най-отличителното бяха едни стърчащи, спираловидно огънати бели пръчици, подредени в снопчета и забучени тук таме върху отделните етажи на тортата. Аз, обаче, не успях да намеря нищо подобно, а обиколих всички борси и цветарски магазини, за които се сетих. Видях се и с флористката, която щеше да прави цялостната декорация на сватбата, но и пръчиците, които ми даде тя, не успяха да ми свършат работа. В крайна сметка насъбрах няколко наръча клонак, метличина и прочие материали, които така и не използвах. Всичко ми се струваше прекалено грубо и простеещо на фона на нежния и деликатен дизайн. Исках декорацията на тортата да е максимално близка до дантелата на сватбената рокля в цвят екрю. Затова заложих на безброй различни по форма и размер цветчета, които "подредих" по ръбовете на всеки от четирите етажа.  До момента това е най-голямата торта, която съм правила. Като вкус Боби си избра Кармен - най-любимата ми торта! Толкова се зарадвах на избора й, но и представа си нямах каква драма ще се окаже това впоследствие. Сватбата беше на 10 септември - явно период, в който орехите са кът. Обиколих всички квартални плодзеленчуци и сергиите по пазара и никъде не намерих орехи. С мъжът ми се вдигнахме и отидохме на борсата, но и там само на едно място имаше едни умрели от скръб ядки, които за нищо не ставаха. Напарво изпаднах в паника! Добре, че Пламен се сети за Лидл. Калифорнийските орехи, които продават там, се оказаха невероятно качествени, вкусни и перфектно почистени. От многото пакетчета, които прегледах ядка по ядка (както правя винаги когато използвам орехи), не открих нито една черупчица!!! След одисеята с пръчките и с орехите дойде и най-страшното - транспортирането на тортата. Проблемът бе, че освен голяма, беше и доста тежка - близо 10 кг и се притеснявах дали стъклената стойка ще я издържи. За превозването й използвах дървената опора, която Мариян (младоженецът от Костенец) беше напарвил за тяхната торта и после ми я подари. Оказа се невероятно удобна и стабилна. Благодаря ти, Марияне!!! Доставихме тортата без никакви поражения. Към нея имаше и една едноетажна, в случай, че голямата не стигне за всички гости. Щом прекрачих прага на салона, в който щеше да е сватбеното тържество, напарво ахнах. Всичко беше подредено и декорирано така стилно и романтично, сякаш бях в някаква приказа. Имаше толкова финес, красота и класа на едно място!!! 

След като предадох тортата почуствах страхотно облекчение и едва тогава се сетих, че на този ден и родителите ми са отпразнували своята сватба. Обадих им се веднага да им честитя годишнината, а няколко дни по-късно им направих и торта за тържеството, което организираха по повода, но нея ще ви представя в някоя от следващите публикации. 

И на родителите ми, и на Боби и Наско пожелавам дълги и безметежни години на щастлив семеен живот, пълен с много любов, вярност и приятелство!!! 

Боби, Наско, благодаря ви, че ми се доверихте и ме направихте съпричастна към най-вълнуващия ден в живота ви!

Два дни след сватбата, Боби и Наско си направиха и отделна романтична фотосесия в Правец. Автор на сватбената фотография е Камелия Атанасова.