Днес ще ви покажа една торта, която правих преди повече от година. Поводът бе седмият рожден ден на две близначки - Плами и Цвети. Познавах семейството им отпреди, защото при мен поръчаха и тортата за първата годинка на малката им сестричка Леа.
Брани, щастливата майка на тези три принцеси, искаше за близначките да измисля дизайн на тема околосветско пътешествие. Като идея ми изпрати снимки на торти във формата на земното полукълбо с фигурки на дечица от различни раси. Като чух за пътешествие, първото нещо, което ми изплува във въображението, беше стар оръфан куфар. Веднага си представих и тортата в такава форма. Поразрових се из нета за снимки на стари куфари и ето тази ме грабна от раз.
Нямаше какво повече да го мисля. Имах модела, оставаше само да запретна ръкави и да действам.
Моите куфари не бяха пълни с багаж, а със сочни блатове, вкусен крем, сладко от вишни и коктейлни черешки с дъх на амарето, защото Брани си избра за пълнеж "Черешката на тортата". След като оформих двете правоъгълни торти и ги измазах с маслен крем, дойде ред на най-забавната част - да ги маскирам като куфари. Първо ги покрих с чаршаф от захарно тесто в цвят слонова кост и разточено малко по-дебело от обикновено. С помощта на нож издрасках вдлъбнати линии по цялата повърхност, които да придадат релеф и шарка на "кожата". После с помощта на дебела четка боядисах всичко със светлокафява боя. Целта беше резките да останат неоцветени и да контрастират на кафявото. По ръбовете нанесох по-тъмен нюанс, за да изглеждат захабени и износени. От захарно тесто оформих тънки дълги фитили, с които разграничих капаците от основата на куфарите. Оцветих ги в черно, за да се открояват максимално. След това измайсторих коланите, закопчалките, а накрая и дръжките. За тях беше нужно повечко време докато изсъхнат и придобият специфичната огъната форма, затова ги "монтирах" последни. И ето, че имах два стари куфара, пълни със спомени от далечни и вълнуващи пътувания, по които времето беше оставило своя отпечатък. Изведнъж ми стана толкова хубаво и романтично, че реших за малко да се отклоня от основния дизайн и да придам една друга визия на тортата. Поставих отгоре й разкошната картичка, която Дани ми беше подарила, а отстрани сложих една червена роза, която си бях подготвила за друга поръчка. И тортата сякаш заразказва история. Представих си една млада и красива французойка, облечена с елегантно палтенце и барета в стил 60-те години на миналия век, която напуска дома и оставя на любимия си само кратко писъмце и една червена роза. Къде заминава и защо по дяволите го напуска идея си нямам, но не можете да отречете, че ми е много драматичен сюжетът!
След тази тъжна раздяла трябваше да поразведря обстановката, преди да съм захлипала сантиментално. Куфарите нямаха нужда да ги посипя с горчиви сълзи. Къде, къде повече им отиваше да ги облепя с етикетчета от всички страни, до които бяха пътували - Япония, Бразилия, Франция, Кения, Испания, Мексико.... Етикетчетата изнамерих в нета и си ги разпечатах на вафлена хартия. Стана много готино и идейно! Липсваха само двете девойки, готови да обиколят света и разбира се, Земното кълбо. Кълбото направих от облечена в захарно тесто пластмасова топчица, върху която изрисувах континентите (нямам никакви претенции за вярност и точност на картографските данни, просто гледах да наподобява глобуса на децата). Девойките направих с баретки, несъмнено повлияна от французойката от любовната ми история. Явно от Париж се връщат момичетата. Накрая сложих и по едно етикетче с имената им - да се знае кой куфар на кого е. И тортата беше готова. Нямах търпение да дойдат да си я видят. Скоро и това стана. Брани беше взела момичетата с нея. Те хвърлиха един бърз поглед на тортата и отидоха да си играят с някакви играчки, които моите момчета бяха разхвърляли из хола. Почуствах се някак странно, дори виновно, защото май изобщо не успях да впечатля и зарадвам Плами и Цвети. Дизайнът явно не беше подходящ за тяхната възраст. Още повече се разстроих след като видях и снимките, които бях направила. Кошмарни!!! Но въпреки всичко аз много си харесвам и обичам тази торта. А на вас как ви се струва?
Не знам какво да кажа!? Иде ми да хвана куфара и да замина за Япония! Бубе,тортата е фантастична! А как само разказваш! Пренесе ме назад във времето ;-) Трябва да призная,че твоята картичка ми е една от любимите! Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеАко ще ми ходиш в Япония, идвам и аз! Чудничко ще си изкараме двенките!!! А на мен всички твои картички са ми любими!!! Целувки!
ИзтриванеМомичетата сигурно са те помислили за леко откачена леля, която им пробутва куфари от стария си таван вместо торта. :))))
ОтговорИзтриванеПък и момчетата ти не са за изхвърляне. Като се замисля, те даже много добре са оценили най-важното ти произведение! :))))
Чудна торта, искам да замина! :)))
Айде сега, леля! Кака звучи по-добре! Хахаха! Племеникът ми ми вика "како" и когато някое дете ми каже "лельо" ми е супер странно. А момчетата си ги бива, ама тогава изобщо май не бях вкъщи. Близначките на играчките им се впечатлиха и се заиграха с тях.
ИзтриванеА щом и на теб ти се заминава, викам да се организираме по женски и да си направим едно пътуване. Само си представете колко яко ще ни бъде!!!
Много яка торта, браво Бубе, както винаги си царица!
ОтговорИзтриванеМерси, Дани!
ИзтриванеБубе, наистина прекрасно, ама прекрасно творение! Толкова ми харесват тези антични куфари! Подложката също е очарователна :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! Мен пък тая подложка нещо ужасно ме дразни на снимките. Това всъщност беше един голям поднос. Купих го специално за тортата, защото ми заприлича на паркет и реших, че "куфарите" ще стоят добре на него - все едно са оставени на земята. Но сега по снимките ми се струва ,че ужасно се сливат цветовете. То и снимките са под всякав критика, но това е друг въпрос, който вече ми омръзна да повдигам. Конкретно за тая торта като видях как съм я снимала, чак се разплаках. Толкова беше готина на живо и толкова скапани снимки да съм й направила ,че няам накъде. Умрях от яд и ми беше толкова криво и гадно. Но това е положението.
ИзтриванеНа такава торта, дори аз да ти я снимам пак ще изглежда перфектно :))))
ИзтриванеМайсторлъка си е майсторлък и туй то! Не знам вече за кой път разглеждам и двата варианта и от гледна точка на по-голяма много ми харесва първия вариант, но пък после детското в мен се обажда и веднагически се прехласвам по втория, отново съм малко момиченце, което жадува за нови, непознати, очароващи места! Благодаря ти за това сладко пътешествие!
ОтговорИзтриванеP.S. Не се тревожи за реакцията на момичетата, ако първо са видяли играчките и са по-впечатлителни на такава тема, не е учудващо какво са предпочели да видят по-скоро - играчките, които ще останат у вас, а тортата - тя може и да почака, защото знаят, че е за тях и ще имат достатъчно време да й се наслаждават у дома!
Благодаря ти! Най-добрият вариант е да си останем по малко и деца, макар да одъртяваме с годините. А относно пътуванията - обожавам ги!!! Толкова се вълнувам всеки път, щом тръгнем нанякъде. Единственото нещо, за което си мечтая да имам много пари е, за да мога да обикалям по света и да виждам нови и вълнуващи места. Никога не бих си купила скъпа кола или бижу да речем, а на мига бих заминала някъде.
ИзтриванеНе мога да не се тревожа за реакцията на децата, защото за мен това е водещото - чрез тортата да зарадвам човека, за когото е предназначена, да го направя щастлив и доволен. Ако не им е харесала, значи не съм си свършила работата.
Леле, аз пък изобщо не бях забелязала каква е подложката, толкова се бях заплеснала да оглеждам за кусури куфарите :))) Признавам си, сега се чувствам по-добре като знам, че все пак има някакъв кусур, па макар и да е подложката :) Иначе някак си не ми изглежда реално и човешко :)
ОтговорИзтриванеЗначи кусури ще ми търсиш, така ли?!? :))) Едва ли имам торта без такива, ама вие сте прекалено мили и ми ги спестявате критиките. Но все пак важното е, кято цяло тортата да е с положителен ефект и прилична визия, а недостатъците да са на заден план.
ИзтриванеБлагодаря ти, но идея си нямам какво точно трябва да направя с нея. Извини ме за невежеството от моя страна.
ОтговорИзтриванеМмммм,очаквам да отворя куфарите и от там да се изсипят дрехите...толкова са истински и реалистични...жалко,че девойките не са ги оценили по достойнство,но,няма начин гостите да не са се впечатлили. Е,можеше още малко вкус да вкараш-тъкмо започнах да се лигавя пред монитора и дойде точката на изречението :(...не е честно така да го резнеш :)))
ОтговорИзтриванеХриси
Ох, това звучи като кошмар!!! Напомня ми за първия ми и последен лагер. Бях ученичка в трети за четвърти клас и заминах на лагер в Обзор. Още със слизането на гарата в Бургас дръжката на куфара ми се скъса и като го изпуснах се отвори и част от багажа се разсипа. не ме питай как съм го влачила после!!! Беше ужасно! Но самият лагер се оказа още по-голям кошмар. Настаниха ни в стаи без прозорци, които се използват за зимуване на овце. Подовете бяха позаметени от сламата, но беше пълно с кърлежи. Спяхме 13 момичета в стая и всяка сутрин поне 5-6 се събуждаха с кърлежи, впити в тялото, главата, дори в окото имаше едно момиче. Да не говорим, че за 15 дни само веднъж ни позволиха да ползваме баня и то нямаше топла вода. А тоалетните през ден изригваха и газехме в..... А бе пълен ужас!!!
ИзтриванеА за вкуса ще продължа в детайли като се видим. Все изпитвам вина като почна да пиша за вкуса, защото си представям как масово читателите ми стоят на работните си места, умрели от глад и слюнкоотделят и ме мразят.
Лелееее,Бубе....това е като филм на ужасите!!!!! Няма как да не ти се възхитя,след като и след подобно изживяване правиш куфари с толкова любов и вдъхновение:))
ИзтриванеХриси
А, той оня злополучният куфар беше толкова стар и изглеждаше, сякаш е направен от картон. Всъщност май чист картон си беше. Няма заради нега да мразя всичките му събратя, я!?!? Но истината е, че с Пламен никога не сме ползвали куфари. Все по сакове и раници тъпчем всичко. Всъщност имаме нещо като куфар на колелца с дръжка, с което пращаме дечурлигата по зелени училища.
ИзтриванеМоля - напълно е заслужена! :)
ОтговорИзтриванеАз не знам по-красиви торти от твоите!
Направи същото като мен ;) В публикация номинирай своите любимци, като цитираш и първоизточника, където, впрочем пише какво се прави ;)
Тортата е върховна, както винаги!!! А за лагера - сигурна ли си, че не сте били отвлечени и не са взели голям откуп, за да ви пуснат на свобода в последствие?
ОтговорИзтриванеХахахаха! Може и така да е било, но не сме разбрали! Наистина това беше едно от най-кошмарните преживявания в живота ми, при все, че аз не съм нито капризна, нито претенциозна. Идея си нямаш с какво нетърпение чаках да свършат тия проклети две седмици, та да се прибера вкъщи. В стаята освен ,че нямаше прозорци, нямаше и гардеробчета или нещо от тоя род, та си държахме багажа в куфарите, а тях - под леглата. Освен това морсакат вода беше ледено студена и изобщо не ни позволяваха да влизаме. Само един ден се качи до 17 градуса (предсатви си какъв студ!!!) и ни пуснаха да се поплицикаме. Груба грешка, защото половината после се натръшкаха с температура и гнойна ангина. Родителите им дойдоха да си ги приберат, но за жалост аз не бях от тях и се наложи да изтърпя концлагера до край. Единственото читаво нещо беше храната и забавите вечер край лагерния огън. Но то и това не е малко.
ИзтриванеЗатова пък има какво да си спомняш :)))) Пълна си с интересни истории и много им се кефя :)
ИзтриванеАбсолютно си права! Детството ми, а и животът като цяло, са изпълнени с вълнуващи и интересни моменти. Няма как да не съм благодарна и щастлива от това. Когато постоянно ти се случва нещо, а и имаш куп спомени, значи, че живееш пълноценно, а не просто съществуваш.
ИзтриванеАко тази торта беше моя,може би никога нямаще да разбера каква е на вкус!!!Умирам си за пътешествия,а в комбинация със сладко изкушение е направо неустоимо!И двата варианта на тортата са великолепни!Една малка приказка,гъделичкаща въображението!
ОтговорИзтриванеЕх, колко мило! Благодаря ти!!! За някои торти съм много благодарна, че не ми се налага да присъствам на разрязването им, защото и на мен би ми било мъчно. Но все пак това им е основното предназначение - да бъдат изядени. Имала съм няколко случая, когато рождениците не са позволявали да им разрязват тортите и някои са си ги пазили с дни в хладилника.
Изтриване