За скъпия, за една кралица, за модата и за каквото още се сетя

Октомври се изниза, а аз още не съм поздравила официално на страниците на блога моя скъп съпруг за рождения му ден. Чукна 39 години! Да ни е жив и здрав и все така готин и добричък!!! Обичам те, коте!!! 

След фиаското с тортата миналата година, тази твърдо му обещах да не правя декорирана торта. За тези от вас, които не си спомнят или не са наясно, набързо ще кажа, че драмата лани бе дизайнът на тортата. Правеше ми се нещо конкретно, което Пламен прецени, че било твърде женствено и се обиди. Дори не искаше да казвам, че е за него. Пренебрегнах капризите и желанията му и всичко си изпях в тази публикация. Той пък пренебрегна външния вид на тортата и наблегна на вътрешността й, която явно не му беше женствена, защото я омете до троха. Не, че и ние не се включихме в опустошаването! 

Бях се заканила тази година да му спретна торта във вид на голям мъжки член, та да има мъжествен вид, но реших да не изпростявам. Извинявам се на всички дами, които с нетърпение очакваха това ми творение и сега ще бъдат разочаровани. 
След кратка и ползотворна дискусия с Пламен стигнахме до компромисния вариант да направя убийствено шоколадова торта без грам декорация - "грозна, но вкусна". Така хем той щеше да е щастлив, хем на мен щеше да ми е къде, къде по-лесно! Но пак не се мина без мрънканици. Девин, като разбра за пъкления ни план, направо изпадна в потрес. Какво било това чудо торта без захарно тесто? Той какво щял да яде от нея? Казах му, че такова е желанието на баща му, а той като ревна. Отиде при него и така го насмете. Какво си въобразявал, че като е рожденик и може да си прави каквото си поиска ли? Ами за гостите си не можел ли да помисли? По-важно било те да са доволни, а не да си тръгнат разочаровани. Пламен, обаче, беше непреклонен. Каза му в такъв случай да не идва на рождения му ден, щом като не му харесва тортата. А бе какво идване, какво тръгване? Нали и двамата ще си седят въкщи и преди, и след рождения ден. 

Всъщност се оказа, че не си седяхме вкъщи. Пламен реши да ни заведе на спа уикенд за празника си и заминахме за Катарино в Разлог. Но преди да тръгнем, направих тортата. Пробвах рецептата на Ирина Купенска за "най-вкусната шоколадова торта" .Тя самата си я е озаглавила така и е абсолютно права. Това са най-сочните, крехки и вкусни какаови блатове, които някога съм опитвала! Изпекох две дози, за да получа четири блата. Кремът също стана божествен и убийствено шоколадов - точно какъвто го искаше Пламен. Изложих се само при сглобяването на тортата. Блатовете бяха толкова деликатни, че нанасянето на крема и измазването се оказаха трудна работа. По желание на рожденика добавих и цели белени лешници, които леко запекох на котлона. Отстрани пляснах няколко шоколадови пръчици Милка и ето ти мечтаната торта - безобразно грозна, но убийствено вкусна! 

Само да вметна, че стойката, на която е тортата, ми е подарък от Ива - едно младо и красиво момиче, на което помагам чрез мейли в правенето на торти. Беше ми я пратила по курирер и много ме зарадва. Благодаря ти, Иве!!!

Готовата торта прибрах в хладилника, а ние отпрашихме към Разлог. Нямах търпение да се върнем, за да я пробваме. 

Почивката беше супер! Хотелчето се оказа прилично и доста пълно. Настаниха ни в две съседни стаи с преходна врата - идеален вариант за нашето семейство. Искаш да имаш видимост към децата - отваряш вратата. Искаш усамотение - затваряш вратата. Прекарахме уикенда предимно в разходки (времето беше разкошно) и на басейна. Разбира се, не минахме без инцидент. На едно от слизанията в басейна се оказа, че сме забравили надуваемите мускули на Девин. Пламен се върна до стаята да ги вземе, а аз и децата останахме. Големите момчета скочиха във водата и отидоха да се крият в джакузито, което е като в пещера. Девин седна на ръба на басейна да си цопка с крачета, а аз полегнах на шезлонга до него, уж да го гледам. В следващия момент от него нямаше и следа. Скочих и що да видя. Паднал във водата и стои на дъното без да мърда. Само ме гледаше със сините си очички. Веднага се хвърлих с все халата да го спасявам. Оказа се, че и за мен е малко дълбочко, но успях да го извадя и да го метна извън басейна. Толкова се уплаших, че едва излязох от водата. Цялата треперех и сякаш нямах грам сили. Да не говорим, че и мокрият хавлиен халат така тежеше. Все пак се добрах до "сушата". Гушнах Девин и с треперещ глас го питам как е, уплашил ли се е много. А той ми отвърна "А, хич даже! Просто разбрах, че и под вода мога да дишам!" Детето било амфибия, пък аз се юркам да го спасявам. 

Мнооооого ги обичам така - изнемощяли от лудуване (в случая плуване).

Обърнете внимание колко е гъбясала ръката му от киснене в басейна!

На прозореца на хотелската стая

Църква в Разлог

На входа на хотела пасеше кравичка

На връщане от Разлог минахме през Рилския манастир. Отдавна искахме да заведем децата там. Щом видя църквата, Девин възторжено се провикна "Ей, супер! Място за сбъдване на желания!" Всеки път, когато влезем в църква да запалим свещичка, казвам на децата да се помолят на Бог да са живи и здрави и да си пожелаят нещо хубаво. Девин приема нещата доста буквално и е решил, че за каквото и да се помоли, то ще му се сбъдне. Чувала съм негови молитви, в които моли Дядо Боже да каже на Дядо Коледа да му донесе еди-какъв си подарък. Този път списъкът с желанията му явно беше доста големичък, защото се застоя пред една икона толкова дълго, че зад него се образува опашка. Накрая тъкмо си тръгна за облегчение на чакащите, когато изведнъж се плесна по челото и рече "Извинявайте, ама съм пропуснал още едно желание!" и се върна да си се доразберат с Всевишния. После се обърна към жената, която вече доста припряно чакаше начело на опашката и каза "Е, вече приключих!"

На тръгване от Рилския манастир съвсем случайно срещнах Диди - една моя приятелка от детството, с която не се бяхме виждали близо десет години. А може и да не е било случайно, защото предната вечер докато заспивах, в съзнанието ми се появи името Стелла. Така се казва нейната малка дъщеричка, която се роди това лято. Видях и нея - прекрасно и усмихнато бебе! Бях толкова щастлива от тази среща, че направо не можех да повярвам! После в колата през петнайсет минути повтарях колко се радвам и колко е сладко бебето. На Девин накрая му писна и ме пита "Като толкова ти е сладко бебето, защо не се помоли в църквата и на теб да ти дадат едно такова?" Казвам му "Ами не съм се сетила! Ти защо не се помоли вместо мен?" А той супер възмутено отвръща "Е за всичко ли аз да мисля! И без друго имах да си казвам толкова много желания!" 

Гледат прехласнати стенописите, които Пламен нарича "комикси"

В градината на едно кръчме, в което се отбихме за обяд, навръщане от Рилския манастир

Неусетно пропътувахме пътя и привечер си бяхме вкъщи. Веднага се заехме с тържествената церемония по духането на свещичките. За по-наблюдателните от вас бързам да кажа, че броят им е по-малък от необходимото, първо, защото нямахме достатъчно и второ, за да не подтискаме допълнително рожденика. Че откакто едно девойче му беше отстъпило място в метрото, Пламен доста се сдуха и реши, че явно вече бая е остарял. 

Накрая дойде ред и да опитаме тортата. Божествена!!! Но без сладолед към нея, аз трудно бих хапнала повече от три хапки (за предпочитане бял сметанов или стречатела). Горещо ви препоръчвам да пробвате тази рецепта на Ирина. И Пламен беше очарован от вкуса й. Точно каквото искал!!! Девин се пробва да измрънка, че така без декорация не му е хубава, но аз веднага му пробутах една от шоколадовите пръчици и той миряса. Така сложихме вкусен финал на един прекрасен рожден ден! 

През октомври рожден ден празнува и една кралица, но не каква да е, а кралица на красотата. Предполагам всички сте чували нейното име - Венета Харизанова. След като спечели конкурса Мисис България, тя зае и почетното трето място на световния конкурс за омъжени дами Мисис Вселена 2012. Затова приятелката й Юлия реши, че ще е най-добре и тортата й да бъде с корона - като за истинска кралица. Помоли ме да направя торта във вид на възглавничка, върху която да има коронка. Това бе нещо съвсем ново за мен, затова бързо се разрових из нета, да видя как точно се прави подобна торта. За жалост се оказа, че за целта се ползват специални тавички, каквито аз, разбира се, нямам. А и в България никой не би приел сух кекс, облечен в захарно тесто, за торта. На запад, и особено в Англия и Щатите, разбирането за торта е съвсем различно от нашето. Там два-три дебели блата, които в повечето случаи не са сиропирани, се слепват с малко крем и готово (като на тази снимка).  Така постигането на всякакви форми и големини е къде, къде по-лесно. Можеш да си дялкаш блатовете, да накачулиш десет етажа един върху друг и грам да не се притесняваш, че тортата ще поддаде и ще се разпадне. Ама я се пробвайте да постигнете подобно нещо със сочни и тънки блатове и три пъти повече крем! Реших, че няма да жертвам вкуса на тортата заради вида й. Направих си квадратна торта с какаови блатове, напоени с кафе и шоколадов сироп, крем Нутела и крем Маскарпоне и с помощта на ножа лекичко оформих извивки и вдлъбнатини, така че да заприлича на възглавница. По витата технология направих и една кръгла дебела възглавничка. Измазах ги с маслен крем и накрая покрих със захарно тесто. С малко детайлчета заприличаха още повече на възглавнички. За коронката нямах нито нерви, нито време да я правя от захарно тесто или роял айсинг. Затова прибегнах към най-лесния вариант - купих готова. Имахме торта, достойна за кралица, но се оказа, че кралицата е заточена в непристъпна кула, охранявана тъй бдително, че и пиле не може да прехвръкне. По онова време Венета беше асистентка на Джон Траволта и прекарваше дните си в киноцентър Бояна. Юлето, нейната приятелка, която ми поръча тортата, с триста връзки успя да се добере до нея и да й я връчи. Траволта помислил, че е някаква бутафорна торта за снимките и се зачудил къде в сценария има подобно нещо. Обяснили му, че е истинска и макар да казал няколко добри думи за нея от рода на "много е красива", не му дали да си хапне и парченце. Юлето и Венетка си седнали с по една виличка и по едно етажче от тортата и цяла вечер яли, пили и се веселили. Към полунощ, преди часовникът да отброи дванадесет, получих съобщение от Юлето във фейсбук, че вече едва дишат от преяждане, но не могат да се спрат, защото тортата е много вкусна. А Венета прати специална снимка за моя скъп съпруг, който й е страшен фен, та и той едва дишаше, ама от вълнение. :)))

Юлето носи тортата в киноцентъра

Венета с тортата (специалната снимка за Пламен!)

А сега се сещам, че не съм ви показвала и едни курабийки, които правих за Юлето през май. Поводът бе откриването на нейния бутик JULY COUTURE.  

И за финал и една тортичка на модна тематика. Тя бе за дъщеричката на моя бивш колега Жоро - Марта. Майка й Надя ми прати снимка на любимата и тетрадка и ме помоли и тортата да бъде изрисувана с подобни картинки. Мисля, че общо взето се справих. Самата Надя също се увлича от мода и изработва красиви аксесоари, които можете да видите тук.

За финал и малко есенни снимки от вилата. По-миналия уикенд бяхме там и си прекарахме страхотно!!! Снимките са правени с новия фотоапарат, който Пламен ми подари за имения ден - Canon EOS 550D. Сега остава и да се науча да снимам и обещавам повече да не мрънкам, че снимките са ми лоши. 

Това е нашето дърво! Още като бяхме гаджета Пламен издълба Л+П=сърце. Като се роди Денис добавихме едно Д под сърчицето, след Давид - още едно и накрая и за Девин - трето.