Bubolinkata: За бала на Габи

Тази година Габчето ни беше абитуриентка. Да е жива и здрава!Да намери своя път в живота, който да й донесе много късмет, любов, успехи и щастие!

Единственото, с което се включих в подготовката за празника, бяха петдесетина бисквитки. Вики, майката на Габи, ме помоли да ги направя като подаръчета за всички гости на бала. Хем ужасно ми се правеха, защото отдавна нищо не бях творила, хем ужасно се притеснявах, защото идея нямах какви точно да са и дали изобщо ще се справя в присъствието на Белослава. Уикенда преди да ги почна, заминахме за вилата на Трънско - да се възползваме от хубавото време и да се заредя с вдъхновение. Там природата е толкова красива, а спокойствието - райско. Винаги ме изпълват с невероятно блаженство и с желание да творя.

Няма как да не ви покажа малко снимки от там.

А за последната снимка ще ви разкажа и история. Седяхме си ние на масата навън и обядвахме. По едно време до джанката, под чиято сянка бяхме, започнаха да долитат две стърчиопашки. В човчиците си носеха малки зелени червейчета. Забелязах, че ги носят до една дупка в дънера на дървото. Долитаха с червейчета, а отлитаха с черупки от яйчица в човките. Докато ги нямаше станах и надникнах в дупката. Оказа се малко уютно гнезденце, цялото застлано с перушинки и пух, сред които се гушеха съвсем невръстни (може би дори току що излюпени) пиленца. Бяха поне седем - толкова със сигурност преброих. Бяха толкова миниатюрни, милички и сладки, че цялата настръхнах от вълнение и умиление!!! Да не говорим, че цялата тая история бе нещо като компенсация на разочарованието ми от предходния ден. Тогава, докато си бяхме още в София, семейство лястовички цяла сутрин идваха да оглеждат едното ъгълче на малкия ни прозорец в хола. Реших, че ще си свият гнездо там, но явно нещо не им хареса и се отказаха. Стана ми толкова криво. Представях си как лятото ще се излюпят малки лястовички и по цял ден ще цвърчат. Пламен се пробва да ме успокои: "А осрания прозорец не си ли представяш???"

Та сега тия мъници бяха като частично сбъдната мечта. Пробвах се да ги снимам. Не ми се получи, но все пак се вижда главичката на едното.

Дано оцелеят и някой ден полетят от гнездото заедно с родителите си!

Като се прибрахме от вилата се захванах с бисквитките. Изпекох меденки във формата на рокли. Друго по-подходящо за абитуриентски бал не ми хрумна. Не знаех каква е роклята на Габи, защото я пазеше в тайна - да ни е изненада. Затова реших да направя най-различни моделчета и цветове. За жалост Белослава хич не беше във форма. Комбинацията от ваксина и вирусче или никнене на зъби се оказа доста неприятна. Но пък момчетата се редуваха да я гледат, с което много ми помогнаха. Без тях изобщо нямаше да се справя. Благодаря им от все сърце. А на Бела се извинявам, че частично я пренебрегнах, но обещавам да се реванширам.

Два дена декорирах, един опаковах и един снимах. Беше ми толкова приятно и хубаво пак да си потворя. Та ето ги и самите меденки.

Меденките роклички ми бяха готови и можех да си отдъхна. Или поне така си мислех. Но всъщност се появи друга драма на тема "рокли". Каква рокля да си облека аз за бала? Ами на Бела коя? При мен драмата беше, че още съм с няколко килограма отгоре и в повечето си рокли изобщо не мога да се напъхам. При Бела - избор голям, ама и страх да не я простудя и поболея съвсем в това променливо време. След едно безкрайно ровене по торби и гардероби, накрая и двете имахме тоалети. Ами момчетата??? На тях какво да дам да облекат? Тоя напълнял, оня пораснал, трети обувки няма, четвърти не се харесва. Само Пламен, милият, гък не каза. Даже сам си изглади тихо и кротко ризата и панталона и също тъй тихо и кротко продължи да ни гледа съира. Криво ляво се пооблякохме. Остана само цветя за Габи да вземем. Пътуваме в колата Пламен, аз, Бела и Дамян към магазина. Дамян въздъхна тъжно един, два, три пъти. Питам го "Какво има, бе Дамянче?" "Ами мисля си колко много години трябва да минат, за да стана и аз абитуриент." Казвам му "Ооооооо, искаш и ти да си красив и изтупан ли?", а той "Не! Просто си представям колко ще сте остарели дотогава с тати." Викам му "Тихо, че Бела, ако те чуе, направо ще ревне с глас!" Дай боже, поне да сме живи и здрави, пък за одъртели...

В ранния съботен следобед бяхме готови и тръгнахме за празника на Габи. Само Давид отказа да дойде - щял да умре от срам. Дамян пожела той да носи букета. "Обещавам, мамо! Ще го пазя много. Не се притеснявай!"Дадох му го. Излязохме от входа на блока. Дамян се спъна и се пльосна на земята. Пръстите му отидоха, но букетът оцеля. Мъжко момче - удържа си на думата!

Нямах търпение да видя Габи. Изведнъж получих прозрение свише,че роклята й ще е тъмно синя (след дъжд качулка дето се вика). Даже мислех да й занеса пръстена ми от моя бал (и аз бях с тъмно синя рокля навремето, а бижутата ми сребърни със син камък). Но се отказах. Викам си "Няма да го хареса, а ще се чувства длъжна да го сложи. Само да я затормозявам излишно..."

Прозрението ми се оказа вярно.

Празникът беше прекрасен. Красиви млади хора, щастливи и горди роднини, вълнение, емоции... Първо бяхме в едно заведение, а след това на НДК, където се събираха всички абитуриенти от випуска. Заради изборите на следващия ден нямаше как да са в двора на училището им.

Денис, естествено, беше кавалер на Габи. Всъщност що да е естествено? Просто има късмет, че в класа й имат само три момчета. Иначе можеше и да не го огрее.

Давид много ми липсва и на двете снимки, ама щом така е решил.

Белослава беше толкова щастлива с цялото внимание, което й обръщаха всички, че тотално забрави да мрънка, хленчи, реве, истерясва и прочие. Не знам само Габи как я изтърпя - да се радват на някаква малка мръхла вместо на теб и то в деня на бала ти! Просто брутално! Но Белослава явно не беше разбрала, че Габи е важната, а не тя. Аз на мястото на Габи щях да я изгоня без да ми мигне окото, ама нали Габчето си е добра душа. Тя и вкъщи й търпи простотиите. Бела хич не обича да дели Денис с нея. Сяда в брат си, почва да му се умилква, да го гушка, целува. И през цялото време гледа Габи надменно все едно й казва "Ще ти се да си на мое място, ама нъцки!"

Най-добре си беше Дамянчето. Първо си хапна порядъчно - нещо абсолютно нетипично за него, имайки предвид колко е злояд. А после така се развихри в духа на купона. Че чак и приятелка си намери. Бяха толкова сладки и готини! Все едно се познават от години!

Голям зор видяхме докато успеем да си тръгнем от заведението. Бела се чучна на входа и не искаше да мръдне оттам. Наложи се Пламен да я отнесе против волята й, докато тя врещеше истерично и се гънеше в ръцете му като мряна. Истерията секна в мига, в който Пламен извади телефона си и се пробва да й направи клипче с цел един ден да й натяква "Виж, виж кво диване беше като малка!" Но не му се получи. Щото Бела като види телефон на режим "селфи" придобива едно невероятно кифленско изражение, достойно за профилна снимка в социална мрежа.

На НДК снимките и купонът продължиха с пълна сила.

Тази снимка ми е много любима. На нея са Денис и двама от приятелите му, с които израснаха заедно. Заедно ги бутахме в количките, заедно прохождаха, играеха, търчаха, учиха...Уникално е чувството да видиш как едни малки бебета са се превърнали в големи момчета пред очите ти и то сякаш само за миг.