Торти за момиченца

Толкова отдавна не съм ви показвала торти, а папката с "Непубликувани" стои и си чака! 

Крайно време е да ви представя някои от архивните ми творения. Архивни, защото са правени преди повече от две години, но все пак и те заслужават да видят бял свят. :)

Започвам с една пролетна торта с лалета. Правих я за 6-я рожден ден на една прекрасна госпожица от Русе - Мелис. С нея съм ви запознавала покрай тортата за предишния й рожден ден. Този път желанието на майка й бе отново да се съобразя с тоалета на рожденичката. За целта ми прати снимки на рокличката и шнолката.

Страшно ми харесаха и моментално си представих колко готина и стилна торта ще се получи. Нямах търпение да дойде време да я почна. Разбрахме се да е двуетажна, а като вкус се спряхме на нутела с маскарпоне. Относно дизайна единственото ми притеснение бе самият основен цвят. Да се постигне толкова тъмно и наситено синьо чрез прибавяне на боя в захарното тесто е доста трудно. Затова реших да покрия тортата с неоцветен фондан, а отгоре да мина с гъбка, напоена в разтворена боя. Тъй като нямах точно такъв нюанс на синьото, се наложи да смеся няколко цвята. Получи се перфектна основа и бях толкова щастлива. Залових се да апликирам лаленцата, спазвайки тяхната подредба, форма и цветове, така че да наподобя максимално десена на рокличката. Върху втория етаж направих панделка със спиралки, която да напомня за шнолката. За изработването й използвах предварително оцветен фондан, защото ме беше страх да боядисвам допълнително. Притеснявах се, че от течната боя панделката може да омекне и да се съсипе. Вярно, цветът беше една идея по-светъл от оригиналния, но не беше фатално. Или поне така си мислех. Декорирах и шест кексчета - по едно за всяка свещичка. Всичко беше готово и доволна и спокойна си легнах да поспя. Но спокойствието и задоволството ми не траяха дълго. На сутринта, още със ставането, отворих хладилника да си видя тортата. Винаги така правя - имам ли торта в хладилника, отварям го по сто пъти да се порадвам какво съм измайсторила. Но този път, вместо да се зарадвам, аз останах като попарена. Тортата беше придобила съвсем друг вид. Боядисаната основа от тъмносиня се бе превърнала в почти черна, а синьото на кексчетата и панделката беше изсветляло. Нищо общо с цветовете от предишния ден! Не можех да повярвам на очите си. Толкова се притесних и разстроих, че чак се разплаках. Със свито сърце се обадих на Филиз, майката на Мелис, за да й обесня какво се е случило. Разстроих и нея и ми стана още по-криво и виновно. Но нищо не можех да направя. Само след час трябваше да съм на автогарата и да изпратя тортата по автобуса за Русе. А там отново драма - оказа се, че отменили рейса, а следващият тръгва чак след час и нещо. Не можех да оставя тортата да чака извън хладилник толкова време, имайки предвид, че после ще пътува още 5 часа. Върнахме се обратно вкъщи. Извадих всичко от хладилника, за да мога да я прибера опакована с все кашона и след час хайде пак обратно на автогарата. Както можеше да се очаква, автобусът беше претъпкан. Багажното беше пълно и шофьорът изобщо не искаше да вземе кашона с тортата. Само дето пак не ревнах с глас. Накрая все пак се нави човекът, но я сложи в спалното, върху един мек и супер дебел дунапрен. Щях удар да получа като си представих как ще се лашка толкова време по дупки и завои без стабилна основа. Бях сигурна, че ще пристигне на пихтия. Но какво можех да сторя!?!? Следващите пет часа бяха кошмарни за мен. Само ронех сълзи и се молех поне да не се разпадне. Когато телефонът ми звънна и видях, че е Филиз, дори нямах сили да вдигна. За щастие се оказа, че тортата е оцеляла - само няколко от топчетата, които опасваха първия етаж се били разлепили. А относно цвета Филиз каза, че не е чак толкова драматично положението. Поуспокоих се и веднага се залових за следващата торта, която ме чакаше по план график. Но и до ден днешен като се сетя за всички перипетии, ми става много гадно. Мразя да разочаровам хората и много трудно го преживявам. А ето я и самата злополучна торта и разкошната рожденичка. Надявам се поне Мелис да не е усетила грам разочарование и притеснение и да е имала един страхотен рожден ден!

И следващата торта е много злополучна. Нея я правих за една малка следурка на име Виолета по повод първия й рожден ден. Дизайнът отново бе продиктуван от тоалета на рожденичката - красива рокличка на нежни цветчета в пастелно розово и бяло и плетена жилетчица в наситено цикламено. 

Големината - два етажа, вкусът - Вероника (много ефирен и свеж пълнеж с пресни ароматни ягоди, който бе в пълен унисон с нежния дизайн на тортата). Майката на рожденичката, Атлиана, пожела акцент в дизайна да бъде букетче виолетки - нали името на малката принцеса е Виолета. Винаги съм обожавала аромата на тези цветни дребосъци! А откакто имам деца, това са едни от любимите ми цветя. Толкова е хубаво и мило да получиш букетче виолетки, откъснати от малките пръстчета на собственото ти дете!!!

Виолетки може и да бях получавала в изобилие, но никога не бях правила такива от захарно тесто. Специален кътър нямах, затова използвах обикновено петолистче, на което с боул тула (инструмента с топчето) придадох различна форма на листенцата, така че да заприлича на виолетка. Зелените листа си ги оформих на ръка, ударих им по един вайнер и леко ги дъстнах с тъмнозелена пудра. Самата торта исках да бъде максимално изчистена и нежна откъм декорация и бебешка и пастелна откъм цветове. Затова оставих втория етаж бял и почти празен, а първия изрисувах като плата на рокличката. За да има все пак някаква препратка и към жилетчицата, поставих тъничък цикламен борд в основата на тортата. И ето какво се получи. 

И ако вече се чудите какво й е било злополучното на тази торта, веднага ще ви кажа - транспортирането. Тортата трябваше да отпътува за Петрич, където щеше да е рожденият ден. Да я вземе дойде лелята на Вили. За проклетия точно този ден беше доста горещо, макар да бе едва началото на месец май. Сложихме тортата в багажника на колата й - най-сигурното място за пренасяне на торти на дълги разстояния. Но явно заради високата температура долният етаж бе поддал и тортата се деформирала. Когато Ати ми се обади да ми каже какво се е случило, лошо ми стана. До момента такава драма не бях преживявала. Чувствах се отвратително. Поне вторият етаж бе пристигнал сравнително запазен, та използвали него да боднат свещичката, а първия просто си го хапнали. 

Толкова се травмирах от случилото се, че сън не ме хващаше. Още повече, че само след седмица ми предстоеше да изпращам торта, и то триетажна, до Велико Търново за сватбата на Лили и Арне. Ужасът, че  кошмарът може да се повтори, направо ме поболя. За щастие този път всичко мина безпроблемно и можех да си отдъхна. Но вината, която изпитвам, че съсипах първия рожден ден на едно прекрасно момиченце, ще си остане завинаги.

Третата торта бе за втория рожден ден на Еми. За първата й годинка отново аз правих тортата - триетажна с меченце. А за прощъпулника й майка й Брани ми поръча къпкейкчета, които изписваха "Смело напред крачета". Мисля, че не съм ви ги показвала, затова ето ги и тях. 

За този празник темата бе Хелоу Кити, а основните цветове - розово, синьо и жълто. Като вкус се спряхме на йогурт с горски плодове. Използвах пресни малини и домашни сладка от диви малини, диви ягоди и боровинки. 

Декорирането на тортата ми достави голямо удоволствие. Разбира се, започнах от най-трудното - изработването на фигурката. До момента не бях правила Хелоу Кити и макар да изглежда елементарна, мен ми беше притеснено дали ще се справя. От личен опит знам, че нещата, които изглеждат семпли на пръв поглед, често се оказват трудни. Още повече когато става въпрос за нещо толкова специфично и се търси максимална прилика. От първия път не ми се получи, но вторият опит бе по-успешен.

За цялостния дизайн на тортата се вдъхнових от няколко различни торти, които видях в нета. От всяка взех по нещичко, добавих и нещо свое и ето какво се получи. 

Кадър от производствения процес. Правя точици с роял айсинг на първия етаж. А Девинчето ми е толкова миличък и сладък на тази снимка!

Към тортата за разкош Брани поръча и няколко бисквитки. Декорирах ги с принтове на Хелоу Кити. Семпло и сладурско!

За малко и тази торта да я сполети участта на предишната. Брани бе запазила час за празнична фотосесия при Ели Гледачева, но по пътя към студиото й се сторило, че тортата няма да издържи толкова време в пътуване и снимки и решила да си я остави вкъщи. Затова и нямам снимка на Еми с тортата. А така разчитах на готините и професионални кадри на Ели! Добре, че вкъщи си я щракнах набързо, че иначе изобщо нямаше да си я имам за спомен.

Последната торта пък е за голямата дъщеричка на Ели - Михаела. Това бе поредната, ако се не лъжа десета торта, която правя за това семейство. За Мишето специално бях правила тортите и за предишните й два рождени дни. За осмия бе Малката фея, а за деветия - Малката госпожица. Този път трите отправни точки, които ми даде Ели при замислянето на дизайна, бяха следните: тапет на райета в бонбонени цветове; възглавничка с цветя, апликирани от копченца и рисувано момиченце, доколкото си спомням от корицата на любимите тетрадки на Мишето. За жалост не мога да намеря снимките на изброените неща, за да ви ги покажа в оригинал. Вкусът се разбрахме да е нутела с маскарпоне. Подробностите бяха уточнени и не ми оставаше друго, освен да се залавям за работа. 
Както обикновено, започнах от момиченцето. Никога не съм крила, че изработването на човешки фигурки не ми се отдава. Особено когато трябва да гледам от картинка. Ако разполагам с триизмерен модел ми е доста по-лесно да работя, защото мога да го огледам отвсякъде, да видя всеки един детайл, форма, извивка. А бе, съвсем различно е. В случая ми беше още по-трудно, защото момиченцето беше в по-нестандартна поза - поседнало, със свити коленца и подпряна на тях главичка. И за капак облечено с дълга рокля, която покрива изцяло крачетата му.  Идея си нямах как да направя рокличката, така че да изглежда реалистично. Правих я сто пъти и все не ми харесваше достатъчно. Вече бях на ръба на отчаянието, когато ми се обади Ради - приятелката ми, която също прави торти. Наоплаках й се едно хубавичко, тя ме окуражи да не се предавам, успокои ме, че ще успея и приключихме с разговора. Захванах се отново да кроя рокличка от захарно тесто и този път от раз ми се получи. Е, не беше перфектна, но все пак. Бях толкова щастлива! Явно съм имала нужда от малко приятелска утеха и подкрепа. Благодаря ти, Ради!
Оставаха детайлите. На коленцата на момиченцето имаше кацнала пеперудка - толкова малка и фина, че реших да направя крилцата й от хартия, а не от фондан. Исках да изглежда максимално лека и ефирна, а и да прилича досущ на тази от картинката. После дойде ред и на възглавничката. При нея предизвикателство бяха миниатюрните копченца, които изработих на ръка, а буквичката "М" "извезах" с тънка четчица, топната в черна боя. 
Самата торта бе двуетажна. Първия етаж направих близо два пъти по-висок от втория. Декорирах го с вертикални райета в различни цветове, следвайки дизайна на тапета, от който трябваше да гледам. Колкото и да се старах, на места райетата ми не бяха перфектно отвесни, а леко килнати на една страна. Страшно се ядосах. Пламен, с присъщото му спокойствие, каза, че нищо фатално не виждал, с което целеше да успокои и мен, но аз още повече издивях. Не знам дали и при вас е така, но когато съм нервна, спокойствието и непукизмът на другите ме изнервят още повече.  А на Пламен тоя номер много му го мразя. Колко пъти се е случвало да съм на ръба на нервна криза, че тортата ми е само на етап измазана с маслен крем, а време никакво не остава. Кога ще покривам, кога ще декорирам!?!? Аз рева "Олеле, до никъде съм!", а Пламчо най-спокойно ми заявява "Как до никъде, бе Муцка? Торта имаш ли? Имаш! Кво повече искаш?!"
Но да се върнем на райетата. Помежду им направих бордчета от малки цветенца и ситни перлички. Стана много нежно и сладурско. Вторият етаж оставих изчистен, само с дантелка в основата. Все пак той трябваше да послужи единствено като пиедестал, на който да поставя момиченцето. Сложих и него и тортата ми беше готова.

Вече можех напълно да си отдъхна. Още повече, че това бе последната ми поръчкова торта. Не, че след нея нямах записани още доста, но се наложи да ги откажа. Вече бях бременна с Дамянчето и изпитвах всички неразположения, типични за началните седмици. При никоя от предишните ми бременностти не ми е било толкова лошо, както тогава. Едва се държах на крака и правенето на торти беше непосилно. Не исках да рискувам и затова реших да сложа край. Беше ми ужасно криво, че разочаровам хората, отменяйки поетия към тях ангажимент, но бебето ми беше по-важно от всичко. Тук е моментът още веднъж да се извиня на всички, на които бях обещала торта, а не я направих.

Като се замисля, май всички тези торти са оставили чувство на вина у мен. Дали пък точно поради тази причина не съм ги показвала толкова време? Макар че имам още непоказани творения, които по никакъв начин не са свързани с негативни емоции. Дано намеря време да ви представя и тях до края на месеца, че да започна Новата година начисто. Пък и да има достатъчно материал за Класация 2014. Ще ми се и тази година да спазим традицията и да изберем победители - и сред тортите, и сред вас. 

Благодаря ви, че ми погостувахте и лек и усмихнат ден!