Хортензии и рози

Напук на мрачното, сиво и студено време навън, днес ще ви представя нещо много по-цветно и красиво - торта и къпкейкчета с хортензии и рози. Обожавам цветята и мисля, че те са едно от най-прекрасните неща на този свят. Толкова нежни, ефирни, красиви, съвършени, уханни... В тяхната компания се чувствам истински щастлива, действат ми ободряващо, вдъхновяващо, романтично. За мен букет цветя или просто стръкче са най-хубавият подарък. Когато вкъщи има цветя ми е още по-уютно и приятно. Трудно ми е да кажа кое е люимото ми цвете, защото те всички са разкошни и ги харесвам много. Но розата я възприемам като царицата на цветята във всичките й разновидности и нюанси. Хортензията пък свързвам с морето, лятото, двора на старата ни къща в Стара Загора. Все неща, които обичам безкрайно. 

Но стига с тези лирични отклонения. Нека ви представя тортата за днес. Правих я послучай 60-я рожден ден на майката на Илияна от Пловдив. С Илияна съм ви запознавала покрай двете торти, които правих за дъщеричката й Маноела - тортата с лилавото зайче за първия й рожден ден и тортата с черешките за втората й годинка. 

Сега беше ред на бабата на Мани. Поводът изискваше да сътворя нещо стилно, елегантно и красиво. За вкуса Илияна се спря на крем йогурт със сладко от боровинки. Може би затова реших и дизайнът да е в тази цветова гама - бяло и лилаво. Акцентът несъмнено щеше да бъде аранжировка от няколко захарни цветя. Съвсем наскоро се бях сдобила с кътери за хортензия и нямах търпение да ги изпробвам. Реших, че най-добрата компания на хортензиите ще са бели рози. Белите цветя, независимо от вида им, са ми най-любими! За мен те са самото съвършенство в най-чистата му форма. За контраст направих и няколко тъмнозелени листа и букетчето ми беше готово.

За основа на тортата се спрях на цвят солонова кост. Обожавам този нюанс, а в случая пасна идеално на букетчето - една идея по-тъмен от цветята, така че да не се сливат с фона и в същото време да няма остър контраст помежду им. 

За страничната декорация на тортата избрах нещо, което отдавна ми се щеше да пробвам - надиплени къдрички от множество листенца в преливащи лилави тонове. Голямо рязане, изтъняване и къдрене падна, но мисля, че се получи много нежно и красиво.

За да прикрия ръба на най-горния ред листенца, използвах плетена дантела в бяло, а мястото, където се събираха двата края на дантелата, замаскирах с две цветчета хортензия. Стана много сладурско. И тортата ми беше готова.

Към нея реших да направя и три къпкейкчета - подарък за двете дъщери на рожденичката и за прекрасната й внучка.

Прибрах тортата в хладилника, но след няколко часа забелязах, че на две места по ръба захарното тесто се е напукало. Много рядко ми се случва подобно нещо. Добре, че в конкретния случай дизайнът позволяваше корекции. За да прикрия пукнатините, залепих няколко бели листенца - все едно са паднали от розите. Добавих и малка картичка от фондан, защото Илияна искаше да има надпис "Честит рожден ден, мамо!" И тортата придоби окончателния си вид, след което пое към Пловдив, за да зарадва една прекрасна жена.

Следващите сладурчета, които искам да ви представя, са четири къпкейкчета, накипрени отново с рози и хортензии. Правих ги за рождения ден на любимата ми съседка Ася. Вече бях в доста напреднала бременност (7-я месец с Яни) и за цяла торта нямах сили. Затова реших да я зарадвам с кексчета, уж за по-лесно. Но и те ми разказаха играта на кръста. За толкова години така и не се научих да работя бързо и седнала. Не съм ли права, все едно ръцете са ми вързани. А да претупвам нещата на две - на три просто не ми е в стила. Декорирането на тия четири кексчета ми отне цели 7 часа!!! Добре, че сама съм си шеф, че ако работех за някого, да са ме уволнили още първия ден. :)
След украсяването дойде ред и на снимането. Айде и там още час-два! Вече съвсем останах без кръст. То не бяха снимки, не бе чудо! Толкова кадри нащраках. Ама пък толкова да им се радвам на тия кексчета! Дано и на вас ви харесат и да внесат малко цвят и пролетно настроение в сивотата на зимния ден. 

Разкошната винтидж кана с хортензии, която съм използвала за фон в част от снимките, ми е подарък от Евгения и Божидар - едни от младоженците ми, за които съм правила торта. За тяхната сватба ще ви разкажа в най-скоро време, обещавам.